№ 798
гр. Пазарджик, 19.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20225220103325 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
На второ повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът Д. Т. Т. – редовно призован чрез пълномощника си, се явява
лично и с адв. Д. Н. А. от АК-Пловдив - надлежно упълномощен с исковата
молба.
Ответниците Л. Б. Р. и С. Г. Р. – редовно призовани, чрез пълномощника
си не се явяват. Представляват се от адв. Ч. С. Ч. от АК Пазарджик –
надлежно упълномощен с отговора на исковата молба.
Ответникът М. Ц. Т. – редовно призовани, чрез пълномощника си, не се
явява. За нея се явява адв. С. М. от АК Видин - надлежно упълномощена с
отговора на исковата молба.
Явяват се допуснатите допуснатите по искане на ищовата страна
свидетели.
АДВ. М.: - Нашият допуснат свидетел е в чужбина, ще го доведем в
следващо съдебно заседание.
АДВ. А.: Моля да бъде даден ход на делото.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
1
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. А.: Поддържаме исковата претенция на основанията на които е
предявена, като ще помоля единствено съдът да допусне една корекция в
обстоятелствената част. Изложено е твърдение в исковата молба, че К. К. е
познат на ответника М. Т., което обстоятелство не отговаря на истината – те
не се познават двамата, това уточняваме, което твърди и ответната страна в
своя отговор. Водим свидетелите К. К. и М Р..
АДВ. Ч.: - Поддържаме подадения от нас отговор. С писмения отговор.
Ние признаваме обстоятелствата изложени в исковата молба, нямаме други
доказателствени искания, освен представените с писмения отговор.
АДВ. М.: Поддържаме подадения отговор, който сме представили и
представените с него доказателства. Поддържаме изцяло твърдяното в него.
Ще молим съдът да се произнесе по исканията за назначаване на графическа
експертиза, както и по искането за изискване и прилагане по делото справка
от гранична полиция, от която да е видно, кога К. К е влязъл и излязъл от И, в
рамките на процесния период, и дали е транспортирал процесния автомобил с
„**д“ ООД гр. София. Твърдим в отговора си, че К. К. не е транспортирал
автомобила. Обстоятелствата от значение за спора са изложени в отговора,
поддържам това, което сме заявили в отговора, и има още нещо, в процеса на
размяна на съдебни книжа от образуването на делото до момента,
установяваме, че автомобилът все още се намира в И, тъй като доверителката
ми е получила нова глоба, също от кметството на гр. Вик, датирана с дата
18.03.2023 г., която сме превели. Казвам, че има нова глоба която сме
превели и представяме.
АДВ. А.: Аз считам, че е неотносимо, но да се приеме, съдът ще го
кредитира с оглед останалите доказателства.
АДВ. Ч.: – Аз считам, че е абсолютно неотносимо.
Съдът счита, че следва да бъдат приети днес представените от адв. М.
писмени доказателства, като по тяхната доказателствена стойност съдът ще се
2
произнесе с оглед на останалите събрани по делото доказателства. С оглед на
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА днес представените от адв. М. писмени доказателства, а
именно заверен превод от испански на български език на официално
уведомление за даване ход на процедура и представяне на акт във връзка с
нарушение на пътното движение с изх. № **********/ 28.03.2023 г. издаден
от Управителен съвет на Барселона орган за управление на данъците –
Кметство на ВИК.
АДВ. А.: – Моля защитата на ответната страна да уточни, за кои точно
обстоятелства ще се разпитва свидетеля.
АДВ. М.: - Свидетелят ни е присъствал на съставянето и подписването
на договора и може да удостовери вписване на цифра, каква цифра, тоест, че
действителната воля на страната не е била такава, каквато е отразена в
договора.
АДВ. А.: - Дотолкова, доколкото това е нормална да се допопълват
данни или цени, срокове и други условия по вече съставени и разпечатани
договори, и дотолкова, доколкото ние твърдим, че този договор е редовно
подписан от страните, и обективира тяхната воля, то ще се ползвам от
правото си да възразя срещу разпита и допускане на събиране на гласни
доказателства за точно тези обстоятелства.
АДВ. М.: - Не мога да посоча в момента имената на свидетеля, по
съображения на защитата.
АДВ. А.: - Аз госпожо съдия, ще допълня, за да бъда ясен. Този
свидетел може да бъде всеки, който да твърди обстоятелства, които да не
могат да бъдат съпоставени с други такива, дори да няма друг свидетел
присъствал, освен това, от процесуална гледна точка считаме, че това би
могло да бъде и лъжесвидетел, който и да разкаже неща, които да не могат да
бъда проверени по никакъв друг начин.
АДВ. М.: - Госпожо съдия, свидетелят, който ще доведем се познава със
свидетеля М Р., така, че може да се установи дали е лъжесвидетел. По което
съображение ще помоля и за едновременен разпит на свидетелите в
следващото заседание. В отговора, в позиция 6 от исканията, са въпросите ми
3
към експерта по експертизата, като молим да бъде допусната. Молим да бъде
допусната съдебна-графическа експертиза на почерка и подписа, с който е
довършено попълването на договора за покупко-продажба между ответницата
М. Т. и довписания купувач С. Р., и този почерк, с който е попълнена
международната товарителница (ЧМР), както и дали той принадлежи на М Р.,
почеркът. Моля експертизата да установи подписът в същия договор положен
ли е от С. Р., и почеркът, с който е допопълнен договорът дали е същият, с
почерка с който е оформена международната товарителница.
АДВ. А.: - Възразявам срещу така формулираната задача. И обяснявам
защо. М Р. е бил посредник, той е уговорил, намерил и уговорил колата, и
след това я е внесъл за баща си, тоест, ясно е, че няма как на договора да стои
подписът на С. Р., тази задача няма обект на изследване реално, и няма спор
по този въпрос. Относно идентичността почерците и от договорите, и от ЧМР
– ЧМР се съставя в един по-късен момент, и то може да бъде попълнено от
всякакво друго лице – секретар, служител в митническо бюро, приятел или
спътник на шофьора, всеки би могъл да попълни ЧМР, така, че тези и двете
задачи, няма да ни довнесат каквато и да било допълнителна светлина за
обстоятелствата по вноса на автомобила.
АДВ. Ч.: - Аз подкрепям колегата, и считам, че абсолютно ирелевантно
това обстоятелство.
АДВ. А.: - Дори и от гледна точка, ако искате и на процесуална
икономия, това е едно излишно действие – няма да внесе нови обстоятелства.
АДВ. М.: - Нашият свидетел не се явява днес, защото се намира в
чужбина. Ще се върне през месец юни, тогава му е възможността.
АДВ. Ч.: - Госпожо съдия, ако допуснете този свидетел и постановите
съвместен разпит на свидетелите, ще моля да ги предупредите, че ако в
следващо съдебно заседание пак не доведат свидетелят ще се преклудира това
тяхно право.
АДВ. М.: Просто няма възможност да си вземе отпуск в момента, тъй
като датата не е възможна за него, затова, за следващо заседание ще бъде
уведомен още днес и ще направи възможното да се върне в България.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба.
АДВ. А.: Не сме постигнали спогодба, имаме неразрешен въпрос, който
4
всъщност е, че автомобилът се намира в прокуратурата и не може да бъде
освободен
АДВ. М.: Ние нямаме правоотношения с другите ответници, тъй като
сме предоставили автомобила за продажба на М Р.. Има приложени копие и
превод от разпита му в полицията в И, където признава за каква сума е
договорено да се продаде автомобилът. Автомобилът още на тази дата, която
е посочена в отговора ни, е преминал във владение на М Р., не се намира при
нас. Единственото, което иска моята доверителка е да си получи сумата която
е договорена с М Р. за автомобила. Не сме постигнали спогодба. Сума, моята
доверителка не е получила, нито пък предложение на сума. Тя към
автомобила няма интерес, иска просто да си прибере договорените пари за
него.
АДВ. А.: - Значи, въпросът остава отворен. Може след съдебно
заседание да коментираме и да обсъдим въпроса.
Спогодба не се постигна.
Тъй като към настоящия момент, съдът констатира, че не са налице
предпоставките за разрешаване на правния спор чрез постигане на спогодба.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл.108 от ЗС.
Делото е образувано по молба от Д. Т. Т. с ЕГН ********** от град П,
**, чрез адв. Д. Н. А. от САК Пловдив адрес: гр. Пловдив 4000, ул. „* тел.: *
e-mail: ***@***********.*** срещу М. Ц. Т. с ЕГН ********** от град *-*6,
С. Г. Р. с ЕГН ********** и Л. Б. Р. с ЕГН ********** двамата от град
Пазарджик, ул. „* с правно основание: чл. 108 ЗС и цена на иска: 3500,00
лева, в която се твърди, че от фактическа страна, по силата на Договор за
покупко - продажба на моторно превозно средство от 26.07.2018г., с
нотариално удостоверяване на подписите с рeг. № 3273 от 26.07.2018г. на
Наташа Хайтова, нотариус в район PC Пазарджик, Искова молба от Д. Т. 2
peг. № 154 на Нотариалната камара, дъщерята на ищеца Д. Т. Т Д Т. била
закупила лек автомобил марка: *, модел: * ** 4-*, рег.№ ***, (след
продажбата: рeг. № *, цвят: черен, № на документ: *) рама № *, двигател № *,
5
съгласно Свидетелство за регистрация */19.04.2018 г. на КАТ. Твърди се, че
автомобилът бил продаден на Т Т. от втория и третия ответник С. и Л. Р.и за
сумата от 3000,00 лева, като продавачите С. и Л. от своя страна били
закупили автомобила от И от ответника М. Т.. Твърди се, че автомобилът бил
избран и уговорен от сина на ответниците Д. С. Р., като същият бил възложил
на К. И. К. да Н.ари на платформа автомобила заедно със съпътстващите
документи – Договор за покупко-продажба на употребяван автомобил между
частни лица от 18.03.2018г., сключен в град М, И, като се твърди, че двамата
– Д. и К. се познавали от преди с ответницата М. Т., като в днешното съдебно
заседание пълномощникът на ищеца – адв. А., уточнява, че внася корекция в
исковата молба в насока, че изложеното в нея твърдение, че К. К. е познат на
ответника М. Т., е обстоятелство, което не отговаря на истината, като заявява,
че те двамата не се познават. Твърди се, че към онзи момент, а и понастоящем
ответницата Т. живее постоянно в Кралство И. Твъдри, че К. К. бил заплатил
покупната цена по банкова сметка на продавача М. Т. на 14.02.2018г., като
впоследствие Н.арил лекия автомобил на автовоз – платформа, и по такъв
начин бил организирал докарването на автомобила в Република България.
Твърди се ще, че през пролетта на 2022 г. ищецът Д. Т. се бил уговорил с
дъщеря си Т да му дари процесното МПС и така двамата сключили Договор за
дарение на моторно превозно средство с нотариално удостоверяване на
подписите с рeг. № 3800 от 04.04.2022 г. на Мариана Г.а, Нотариус в район
PC Димитровград с peг. № 355 на Нотариалната камара, като след извършване
на сделката пред нотариуса ищецът Т. посетил ОД МВР КАТ Пловдив, за да
регистрира придобитото по дарение МПС и едва на този етап, при проверка в
системата на КАТ било станало ясно, че процесното МПС било обявено за
издирване на 19.11.2019 г. в И по заявление на бившата собственичка М. Т..
Твърди се още, че в резултат на това автомобилът бил предаден с протокол за
доброволно предаване от 07.04.2022 г. на полицията и поставен за пазене на
специализиран паркинг при сектор Пътна полиция на ОД МВР Пловдив.
Твърди се, че било образувано досъдебно производство и пр.пр. 6563/2022 на
Районна прокуратура Пловдив, която преписка е била изпратена по
компетентност пред РП Пазарджик, като на 11.07.2022 г. било образувано ДП
559/2022 по описа на РУ МВР Пазарджик и пр.пр. 3665/2022 по описа на
Районна прокуратура Пазарджик с оглед данни извършено престъпление
обсебване по чл. 206 от Наказателния кодекс. Сочи се, че по преписката били
6
постъпили молби за връщане на задържания МПС от страна на Д. Т. и от М.
Т., като за да мотивира отказа за връщане на иззетото МПС при
произнасянето си с Постановление за отказ за връщане на веществено
доказателство от 03.08.2022 г. представителят на прокуратурата бил намерил,
че между страните бил налице спор за собственост за процесното МПС и по
тази причина, позовавайки се на ТР № 2/12.11.2014г. по тълк. Дело №
2/2014г. на ВКС ОСНК, прокурорът бил отказал връщане, докато спорът не
бъде разрешен между страните – извънсъдебно или по съдебен ред,
посредством образуване на гражданско дело за собственост пред гражданския
съд. Същият отговор ищецът бил получил при последващата си молба за
връщане. Твърди се още, че с Постановление за прекратяване на досъдебно
производство от 03.10.2022 г. прокурорът бил приел и счел, че не били налице
данни за извършено престъпление от общ характер и досъдебното
производство следвало да бъде прекратено, като по отношение на иззетото
доказателство – процесното МПС – * с рeг. № * представителят на
прокуратурата бил отказал да бъде върнато до разрешаване на въпроса за
собствеността с решение на гражданския съд. От правна страна, се сочи от
ищеца, че неговият материалноправен интерес се обосновавал с
обстоятелството, че Д. Т. бил придобил собствеността на процесния
автомобил посредством договор за дарение, сключен с неговата дъщеря Т, тя
от своя страна била придобила автомобила от първите двама ответници, на
чието име МПС-то е било регистрирано при първоначалния му внос в
България, че автомобилът е бил закупен в И от предишния му собственик –
първия ответник М. Т., като тя била подписала лично Договор за покупко-
продажба на употребяван автомобил между частни лица от 18.03.2018г., а от
друга страна - на 11.04.2018г. М. Т. лично била дерегистрирала (отписала)
автомобила от съответния регистър в И. Твърди се, от друга страна, че със
сключването на Договор за покупко - продажба на моторно превозно средство
от 26.07.2018г. Т Т. била придобила възмездно собствеността и владението
върху автомобила (арг. чл. 78 ал. 1 от Закона за собствеността) и по такъв
начин праводателят на ищеца безспорно е била собственик на процесното
МПС към момента на прехвърляне на собствеността – с Договора за дарение
на моторно превозно средство от 04.04.2022 г. Твърди се, че в резултат на
това ищецът безспорно бил придобил правото на собственост и бил станал
пълноправен собственик на процесния автомобил. По отношение на
7
пасивната процесуална легитимация, се твърди, че първата ответница М. Т.
била лицето, подало заявление в И, че автомобилът е бил откраднат и към
момента продължавала да има претенции досежно собствеността на
автомобила, а доколкото според ищеца Д. Т. М. Т. е отчуждила правото си на
собственост на 18.03.2018г. и е отписала автомобила от испанските регистри,
то тя не била собственик на процесното МПС, а ако Т. имала някакви
финансови претенции към неучастващи в сделката лица – М Р. и К. К., то тези
техни отношения нямали и не могли да имат отношение и правен ефект върху
продажбата на собствеността на автомобила. Твърди се, че същите били
могли да имат характера на неуредени облигационни отношения, но не и на
собственически такива, като се сочи, че редом с горното, искът следвало да
бъде предявен и спрямо вторите двама ответници С. и Л. Р.и, които били
първите купувачи на автомобила при вноса му в България. Твърди се, че по
такъв начин диспозитивът на решението щял да има обвързваща сила спрямо
тях, като в процеса на доказване ще се домогва да бъде позитивно установено
дали вторите двама ответници са придобили правото на собственост в режим
на СИО на автомобила от праводателя им – първия ответник М. Т.. Посочва
се, че това обстоятелство обуславяло необходимостта от конституирането на
вторите двама ответници по делото. твърди се, че след като Д. Т. бил
направил няколко неуспешни опита за извънсъдебно уреждане на спора с М.
Т., за него оставал единствено открит пътя да предяви иск пред гражданския
съд за защита и реализация на правото си на собственост спрямо процесния
автомобил. Моли се съдът да постанови решение, по силата на което да бъде
установено спрямо М. Ц. Т., ЕГН **********, постоянен адрес: обл. Видин,
общ. Видин, гр. Видин, жк. Гео Милев 21, вх. В, ет. 2, ап. 46, С. Г. Р., ЕГН
********** постоянен адрес: обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, гр.
Пазарджик, ул. "* ап. № 13 и Л. Б. Р., ЕГН **********, постоянен адрес: обл.
Пазарджик, общ. Пазарджик, гр. Пазарджик, ул. "* че Д. Т. Т., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: град П, ул. * е собственик на лек автомобил
марка: *, модел: * ** 4-*, рег. № *, цвят: черен, рама № *, двигател № *,
придобито на основание Договор за дарение на моторно превозно средство с
нотариално удостоверяване на подписите с рeг. № 3800 от 04.04.2022г. на
Мариана Г.а, Нотариус в район PC Димитровград с peг. № 355 на
Нотариалната камара. Моли се съдът да присъди в полза на ищеца сторените
от него разноски по водене на делото, като разноските да бъдат възложени
8
само на първия ответник М. Ц. Т.. Твърди се, че вторите двама ответници с
поведението си не били станали повод за завеждане на иска и на същите не
следвало да бъде възлагана тежестта за заплащане на разноските, направени
от ищеца (арг. чл. 78 ал. 2 от ГПК). Формулирани са доказателствени
искания. Сочат се писмени доказателства.
Съдът с Разпореждане № 6720/31.10.2022 г. е оставил исковата молба
без движение, с указания към ищеца, в резултат на което по делото е
постъпила уточняваща молба от ищеца Д. Т. Т., чрез адв. А., с която, съгласно
дадените от съда указания, са направени уточнения, че по отношение на
пасивната процесуална легитимация на вторите двама ответници С. и Л. Р.и,
както било посочено и в исковата молба, ищецът целял диспозитивът на
решението да има обвързваща сила спрямо С. и Л. Р.и, като в процеса на
доказване щяло да бъде позитивно доказано дали вторите двама ответници са
придобили правото на собственост в режим на СИО на автомобила от
праводателя им – първия ответник М. Т., като това обстоятелство само по
себе си обуславяло необходимостта от конституирането на вторите двама
ответници по делото. Сочи се, че правният интерес на ищеца се обуславял от
необходимостта диспозитивът на съдебното решение по спора да обвързва и
тези лица, които са първите купувачи на автомобила при вноса му в България.
Твърди се, е това били лицата, които били праводатели на ищеца и следвало
установяването на собствеността на автомобила да обвързва и тези лица, с
оглед пресичане на възможността те да насочат в бъдеще претенции срещу Д.
Т. (респ. иск за обезщетение или за собственост), а от друга страна – правният
спор за собствеността да бъде разрешен с един съдебен акт, който да е
окончателен по отношение на всички лица и по такъв начин бъде избегната
необходимостта за в бъдеще да бъде завеждан нов отделен иск срещу тези
лица, които от своя страна по всяко време биха могли да предявят искане и
пред прокурора за връщане на автомобила, според ищеца. Представя се
квитанция за внесена ДТ по сметка на РС Пазарджик в размер на 140,00 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор ответниците С. Г.
Р. и Л. Б. Р., чрез пълномощника им адв. Ч. Ч., от Адвокатска колегия-
Пазарджик, с Личен № **********, с адрес за призоваване: гр. Пазарджик,
у**, в който, от името на доверителите му, и на основание чл. 237 от ГПК
заявява,че признавам иска. Твърди, че било безспорно, че ответникът С. Г. Р.
в режим на СИО със съпругата си - Л. Б. Р., били закупили процесния
9
автомобил от първия ответник М. Т. по силата на - договор за покупко-
продажба на използвано МПС между частни лица от 18.03.2018г., след като
автомобилът е бил избран и уговорен от сина на ответниците - Д. С. Р., който
бил възложил на К. И. К. да Н.ари на платформа автомобила, заедно с
нужните съпътстващи документи: ДОГОВОР за покупно продажба на
използвано МПС между частни лица от 18.03.2018г. и ЧМР. Твърди се, че в
тази и връзка именно К. К. бил заплатил покупната цена на автомобила по
банковата сметка на продавача М. Т. на 14.02.2018г., поради и което
обстоятелство именно на 11.04.2018г. Т., лично била отписала автомобила от
съответния регистър в И. От друга страна, се сочи, че безспорно между
двамата ответници, които адв. Ч. представлява, и Т Т. бил сключен Договор за
покупко-продажба на МПС от 26.07.2018г., по силата на който същата била
придобила възмездно собствеността и владението на процесния автомобил,
като в тази връзка безспорно праводателят на ищеца е бил собственик на
процесния автомобил към момента на прехвърляне на собствеността му с
представения по делото - Договор за дарение на МПС от 04.04.2022г. Излага
се становище по доказателствените искания на ищеца, че ответниците не
възразяват да бъдат разпитани по делото свидетелите: Д. С. Р. и К. И. К..
Сочат се доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор и от ответника М.
Ц. Т., чрез адв. п-к С. М. от АК - Видин, съдебен адрес: *, в който се излага
следното становище: По допустимостта на иска, искът се счита за
процесуално допустим, а по неговата основателност, същият се счита за
неоснователен и недоказан, поради което и се оспорва изцяло по основание и
размер. По съществото на спора се твърди, че не отговаряло на истината
твърдяното в исковата молба, че вторият и третият ответник по настоящото
производство С. Г. Р. и Л. Б. Р. били закупили автомобила от И от ответника
М. Т.. Твърди се, че Договорът за покупко-продажба на процесния лек
автомобил бил попълнен от ответницата Т. частично, с личните й данни и
данните на автомобила, и че същата го била подписала, като това било
станало в присъствието на Д. /М/ С. Р., син на втория и третия ответник, на
когото била предала ключовете, талона и владението на автомобила в
изправно състояние и движение. Твърди се, че това се било случило на
18.03.2018г., което било видно от датата на договора, и същото се било
случило в присъствието на свидетел. Твърди се още, че останалите данни в
10
договора не били попълнени, но Д. Р. го бил подписал в тяхно присъствие
като купувач, като се твърди, че уговорката им беше той да докара
автомобила в България, да му намери купувач и продажна цена не по-малко
от 7500 евро, за колкото ответницата твърди, че го била купила на
09.03.2018г., което било видно от доказателства, които представя. Твърди се,
че не отговаряло на истината твърдението, че ответницата познава лицето К.
К., и че не му била предавала автомобила, не била получавала продажна цена
от никого и до момента нито от Д. Р., нито от К. К., нито от вписания
впоследствие като купувач втори ответник и баща на Д. Р. - С. Р.. Твърди, че
последният бил вписан допълнително в договора като купувач, и че също
така е била дописана и сумата от 1500 евро като продажна цена, което не
било вярно и не отговаряло на уговорката им за сума, която следвало да
получи. Не отговаряло на истината и твърдението, че К. К. бил заплатил на
ответницата Т. покупната цена на 14.02.2018 г. по банкова сметка. Твърди се,
че действително ответницата била получила превод от 5000 евро на тази дата
от лице с това име, когото не познавала, но този превод е бил за погасяване,
връщане на заем, който била дала преди това на Д. Р. и съпругата му А.
Твърди се още от ответницата, че същата не знае и не се интересува какви са
били отношенията между Д. Р., съпругата му А и К. К.. Твърди, че Д. Р. я бил
уведомил, че сумата, която й била преведена от непознатото за нея лице К., е
била за връщане на техния заем. Твърди, че същата си била получила парите
за дадения заем и не се интересувала повече защо й го връща друг човек.
Твърди, че към датата 14.02.2018г. тя все още не била знаела, че на
09.03.2018г. ще закупи лек автомобил, нито каква марка и модел ще бъде той,
не го била закупила и не била знаела, че в последствие ще го продаде.
Твърди, че уговорката й с Д. Р. била да продаде колата поне за същата сума,
за която я е купила, а именно 7500 евро. Сочи, че видно от представеното от
нея копие от банкова книжка, която отразявала движението по банковата й
сметка, на 09.03.2018г. същата била превела по банков път тази сума от 7500
евро, като покупна цена на автомобила. Твърди, че датата на покупката се
потвърждавала и от регистрацията на автомобила на нейно име в управление
на трафик полицията в М. Твърди, че така не била получавала за автомобила
цена по гореописаните причини и елементи на фактическата обстановка по
хронология на събитията. Твърди, че кой, кога и как е докарал автомобила в
България не й било известно. Сочи, че й правило впечатление, че почеркът на
11
дописания договор за покупко-продажба с името на С. Р. като купувач и
попълненото ЧМР /международна товарителница/ за транспорт на
автомобила, бил един и същ, с уточнение, че не била специалист в областта.
Твърди, че на това ЧМР нямало нейн подпис като изпращач. Посочва, че в
тази връзка била издирила и се свързала с посочената на печата фирма „**д“
ЕООД, гр. София, откъдето й били заявили, че те такава товарителница не
били попълвали, не били извършвали този транспорт, нито изобщо пътували
за И, както й обяснили, че те транспортирали коли само от Италия за
България. Заявява, че разполага с имена и телефонни номера на собственика и
на негов близък, който също работел в дружеството. Твърди, че също така не
знае на кого е бил прехвърлян автомобилът тук в страната. Твърди и, че тъй
като тя не била получила продажна цена за него, не го била прехвърляла на
никого и той се водел на нейно име в И. Твърди, че в продължение на около
7-8 месеца след подписването на договора на 18.03.2018г., Д. Р. й казвал, че
автомобилът още не можел да се продаде и затова не й изпращал
договорените пари 7500 евро. Твърди, че впоследствие той бил блокирал
всички контакти с нея по телефон, социални мрежи и такива за комуникация -
Фейсбук, Вайбър, Уатсап и прекратил всякакви контакти с нея, като дори
впоследствие била получила няколко глоби за неправилно паркиране в гр.
Вик, до Барселона, И. Ответницата твърди, че след като получила глобите,
тогава подала жалба в полицията в с. Сан Агустин Дел Гуадаликс, до М,
където живеела, като обявила колата за издирване. Твърди, че тогава от базата
данни на полицията й били направили справки от снимките на трафик-
камерите и установили, че и трите пъти регистрационният номер на нейната
кола е бил поставян на три различни автомобила – първия път на * с тъмен
цвят, втория път също на *, но светъл цвят и третия път на Опел Корса.
Твърди, че глобите се издавали по номера на автомобила и затова били дошли
при нея. Твърди, че по този начин от полицията също се били заинтересовали
и започнали издирване на колата чрез Интерпол. Твърди, че в тази връзка
били извикали на разпит Д. Р. и в показанията си, копие от които се
представят, той бил заявил, че автомобилът бил продаден за 9200 евро.
Твърди, че това можело и да отговаря на истината, но 7500 евро от тези пари
не били стигнали до нея, така, както е била уговорката им. Твърди, че по
гореописания начин, на практика имало данни, че ответницата Т. била станала
жертва на измама от страна на Д. Р. и предоставения му нейн автомобил да е
12
бил обсебен от него. Твърди, че не отговаряло на истината и твърдението в
исковата молба, че била дерегистрирала лично автомобила в И, тъй като това
не било възможно да се случи без прехвърляне на нов собственик. Твърди, че
било направено само отписване, за да не плащала данъци на автомобил, който
вече не бил при нея и не ползвала. Сочи, че това било по същия начин и
логика, както в България се отписвал само от данъчна служба автомобил,
който е бил откраднат например. Твърди, че това отписване нямало нищо
общо с прехвърлянето на собственост, и че в И до извършване на такова
действие и вписване на нов собственик, си се водел на последния, в случая на
нея. Твърди, че лицето Т Т. може и да е била придобила възмездно
собствеността и владението върху автомобила, но това било станало не от
нея, и не била възмездена тя. Твърди, че същата го била придобила според
представените с исковата молба доказателства от втория и третия ответник.
Сочи, че затова в подадената от нея жалба до полицията в И било описано, че
колата била дадена за продан на Д. Р.. Твърди, че не възразявала, ищеца да
докажел, че вторият и третият ответник били придобили автомобила
възмездно от нея. Твърди, че не дължала прехвърляне на автомобила на
ищеца, нито цената на иска 3500 лв., тъй като нямала имала никакви
правоотношения с него, както и, че ако той имал да урежда такива, то това не
следвало да бъде с нея. Моля се съдът да отхвърли иска изцяло, както по
основание, така и по размер, като приеме, че бил неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски. Формулирани са доказателствени искания.
Съдът на осн.чл. 146, ал. от 2 ГПК УКАЗВА на ищцовата, че носи
доказателствената тежест за установяване и доказване на твърдените от нея
факти и обстоятелства, от които черпи своите претендирани права, а именно
правото на собственост върху процесния автомобил с всички
правопораждащи правото му факти, а ответницата М. Ц. Т., съответно, носи
доказателствената тежест за установяване и доказване на обстоятелствата,
които обосновават нейните възражения, а именно, че по отношение на нея са
извършени измамливи действия, които същата следва да установи и докаже
във връзка с претендирани от нея права.
По доказателствените искания на страните, съдът констатира, че с
Определение по чл. 140 ГПК са приети представените по делото писмени
доказателства, като са допуснати и гласни доказателства, които съдът с оглед
изявленията на процесуалните представители на страните в днешното съдебно
13
заседание, намира, че следва да бъдат събрани, като при тяхната преценка,
предвид факти и обстоятелства, които са насочени към опровергаване
съдържанието на частен документ, какъвто е подписан между страните
договор, съдът ще вземе предвид възраженията направени от процесуалните
представители на другите страни в производството и съответно ще обоснове
съответно своите доводи във връзка с всички останали събрани по делото
доказателства. По отношение на искането за съдебно-графологична
експертиза, съдът счита за основателно така направеното искане, предвид
указанията направени от съда в днешното съдебно заседание за разпределяне
на доказателствената тежест, но неоснователно е искането да се изисква от
гранична полиция справка дотолкова, доколкото не е обоснован правният
интерес, респективно относимостта на тази справка към спорните по делото
обстоятелства. Следва да се приеме и днес представеното от адв. М. писмено
доказателство. С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА днес представеното от адв. М. писмено доказателство.
ДОПУСКА по делото да бъде изслушана съдебно-графологична
експертиза, като вещото лице, след запознаване с данните по настоящото дело
и извършване на необходимите проверки, да отговори на въпросите поставени
от адв. М. в писмения отговор, както и днешното изявление отразено в
съдебния протокол.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане да се изиска
справка от гранична полиция, като неотносимо към предмета на спора.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице за изготвяне на експертизата в.л. Н. С. Н. .
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението вносим от
ответницата М. Ц. Т. в размер на 300 лева в двуседмичен срок считано от
днес.
Съдът намира за основателно искането да се допусне съвместен разпит
на тримата допуснати по делото свидетели, с оглед евентуално противоречие
в техните показания и изясняване на това противоречие, поради което и за
събиране на допуснати гласни доказателства, изслушване на заключението на
съдебно-графологическата експертиза, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
14
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 12.09.2023 г. от 10:00 часа, за
която дата и час страните уведомени чрез процесуалните си представители, а
ищецът Д. Т. и лично. ДОПУСНАТИТЕ по делото свидетели при режим на
довеждане.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Н., след внасяне на определения от съда
депозит.
АДВ. М.: Моля, на имейл-а посочен в отговора на исковата молба, да ми
се изпрати отговорът на ответниците.
Съдът РАЗПОРЕЖДА да се изпрати на адв. М. отговорът на
ответниците на посочения в отговора на исковата молба имейл.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:27
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
15