Решение по дело №532/2018 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 174
Дата: 4 юни 2019 г. (в сила от 3 август 2019 г.)
Съдия: Мирослав Данаилов Досов
Дело: 20181400500532
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 174

 

гр. ВРАЦА,04.06.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение, в публичното заседание на 21 ноември 2018 год. в състав:

 

Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

                                       Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                                                                                           ПЕНКА Т. ПЕТРОВА

 

при секретаря Христина Цекова,като разгледа докладваното  от съдия М.Досов въззивно гражданско дело №532 по описа за 2019 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №12/16.01.2018 год.,постановено по гр.дело №438/2017 год. по описа на РС-Козлодуй,състав на съда се е произнесъл по предявения пред него иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК,като е признал за установено по отношение на ищеца "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *** - гр.София, че ответникът по този иск К.М.Б. с адрес *** дължи част от сумите, присъдени в заповедното производство по частно гражданско дело № 8/2017 г. по описа на Районен съд Козлодуй, както следва: сумата 3541.91 лева главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия в жилище в гр.София, общ.***, ж.к. *** – ***за периода от месец 05.2015 год. до месец 09.2016 год. и лихва 199.53 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.01.2017 год. до окончателното изплащане, като до пълния претендиран размер на 6 190.30 лева главница и обезщетение за забавено плащане в размер на 410.43 лева съдът е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение съдът се е произнесъл и по обратен иск, предявен от К.М.Б. против привлечения като трето лице помагач  В.Х.В. ***, като е осъдил В.Х.В. да заплати на К.М.Б. сумата 6 190.30 лева главница за доставена топлинна енергия в жилище в гр.София, общ.***, ж.к. *** - ***за периода от 01.08.2013 г. до 30.04.2016 г.; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 410.43 лева за периода от 30.09.2013 г. до 19.09.2016 г. и законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението на 03.01.2017 г. до окончателното изплащане.

На основание чл.78,ал.1 ГПК съдът е осъдил К.М.Б. да заплати на „Топлофикация София”ЕАД - гр.София направени разноски в заповедното производство съобразно уважената част на иска в размер на 438.36 лева и направени разноски в исковото производство съобразно уважената част на иска в размер на 588.14 лева.

На основание чл.78,ал.3 ГПК съдът е осъдил „Топлофикация София”ЕАД-гр. София да заплати на К.М.Б. с адрес *** направени разноски в исковото производство съобразно отхвърлената част на иска в размер на 484.50 лева.

На основание чл.78,ал.1 ГПК съдът е осъдил ответника по обратния иск В.Х.В. *** да заплати на ищеца по този иск К.М.Б. направени разноски в производството по обратния иск в размер на 995.62 лева.

              Решение №12/16.01.2018 г. е обжалвано изцяло от третото лице-помагач и ответник по обратния иск  В.Х.В. ***.Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.Поддържа,че решението е и необосновано, тъй като изводите на съда не се подкрепят от доказателствата по делото.Иска решението да бъде отменено, респективно исковете отхвърлени.

              Иска и събиране на доказателства пред въззивната инстанция, мотивирайки това си искане със служебното начало.

              В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил отговор от К.М.Б.,в който се изразява становище за неоснователност на  жалбата. Въззиваемият сочи,че в тази жалба се съдържат доводи само по главния иск на "Топлофикация София" ЕАД,но не и по обратния иск.Оспорва исканията за събиране на доказателства,като сочи,че тези доказателства вече са събрани от първоинстанционния съд.

              "Топлофикация София" ЕАД-гр.София не е депозирало отговор.

              По искането на въззивника В.В. за събиране на доказателства  въззивният съд се е произнесъл с определение №680/08.10.2018 год.,постановено в подготвителното заседание по чл.267 ГПК,като го е отхвърлил при изложените в същото определение мотиви.Съответно,пред въззивната инстанция доказателства не са събирани

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.

              След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд - Козлодуй е сезиран със заявление от "Топлофикация  София" ЕАД гр.София за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против К.М.Б. с постоянен и настоящ адрес *** за следните вземания: 1)сумата от 6190.30  лв. главница - за периода от 30.09.2013 год. до 19.09.2019 год.  за незаплатена топлинна енергия,доставена в жилище на адрес гр. София,ж.к."***-***,абонат 213339; 2)за сумата от 410.43 лв., представляваща мораторна лихва  върху главницата за периода от 30.09.2013 год. до 19.09.2016 год..; 3) за законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението  до окончателното й изплащане; 4)за  направените деловодни разноски в размер на 132.01 лв. държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и 639.52 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По подаденото заявление е образувано ч.гр.дело № 8/2017 год. по описа на РС-Козлодуй и,приемайки че са налице предпоставките на чл.410 и следващите от ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение № 3/04.01.2017год. Заповедта е връчена на длъжника Б. на 06.02.2017 год. и той в срок е възразил,че не дължи изпълнение, при което с определение №211/ 24.02.2017 г. съдът е указал на заявителя "Топлофикация София" ЕАД да предяви иск за установяване на вземането си. В указания срок  "Топлофикация София "ЕАД гр.София е предявила иск за установяване на вземането си, предмет на настоящия спор,като въз основа на исковата молба е образувано гр.дело №438/2017 год. по описа на РС-Козлодуй.

В исковата молба ищецът "Топлофикация София" ЕАД гр.София твърди,че ответникът К.М.Б. е абонат на дружеството и е потребител на топлинна енергия. Поддържа,че ответникът е собственик и има открита партида с абонатен №213339 за жилище, находящо се в гр.София,ж.к."***-***,като за периода от 01.08.2013 год. до 30.04.2016 год. на потребителя са издадени фактури за плащане за сумата в размер на общо 6140.50 лева /главница/, и мораторна лихва в размер на 402.29 лева за периода от 30.09.2013 год. до 19.09.2016 год., които не са платени.С обективно съединените искове се иска да бъде признато за установено,че К.М.Б. *** ЕАД- гр. София претендираните в заповедното производство суми.Претендира се и законна лихва върху главницата, считано от 28.09.2016 год. до окончателното изплащане, както и направените разноски.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани в 17 пункта.Поискано е привличането на трето лице-помагач на страната на ищеца - "Нелбо инженеринг"ООД - гр.София, извършващо дялово разпределение на ТЕ /топлинната енергия/ на топлоснабдения имот. Поискано е и допускането на две експертизи с подробно формулирани задачи - съдебно-техническа с вещо лице специалист-топлотехник и съдебно-счетоводна с вещо лице счетоводител.

Изискано и приложено е ч.гр.дело №8/2017  год. на РС-Козлодуй .

В срока по чл.131 ГПК ответникът К.Б. е депозирал писмен отговор, с който предявените искове са оспорени по основание и размер.Без да оспорва,че е придобил правото на собственост върху жилището на 16.05.2013 год.,ответникът твърди,че владението не му е било предадено от предишния собственик и той реално не е имал достъп до него през целия исков период,поради което и не е подал заявление за откриване на партида. От 16.05.2013 год. до 02.06.2017 год. жилището реално е ползвано от предишния собственик В.Х.В.,като на последната дата В. е бил изведен от имота от ЧСИ. През месец август 2014 год. на името на Б. служебно и на основание чл.61,ал.3 от Общите условия е открита партида,но тъй като заявлението за промяна на партидата е подадено от предишния собственик,то ответникът  счита,че ищецът следва да събере незаплатените суми до тази дата  именно от  В.В..Освен това ответникът сочи,че претендираните суми за периода 30.09.2013 год. - 07.11.2014 год. са недължими,тъй като са претендирани от "Топлофикация София" в предходно заповедно производство и са изцяло изплатени по образувано изпълнително дело,по което са били наложени запори върху трудово му възнаграждение. Прави и възражение за погасителна давност за периода 30.09.2013 год. - 03.01.2014 год.,като се позовава на кратката тригодишна погасителна давност,съотнесена към датата на подаване на заявлението.

Към отговора също са приложени писмени доказателства,подробно описани в пунктове 1.1-1.6.Ответникът е поискал и събиране на гласни доказателства.

С отговора ответникът Б. е поискал и привличането на В.Х. *** като трето лице помагач, обосновавайки правния си интерес.

С отговора е представен и обратен иск от Б. против В.,с който Б. е поискал В. да бъде осъден да му заплати сумите,посочени в решението по първоначалния иск в случай на уважаването му - изцяло или частично.

С определение №552/26.06.2017 гос. РС-Козлодуй е конституирал В.Х.В. като трето лице-помагач на страната на ответника Б..Със същото определение съдът е приел за разглеждане предявения обратен иск.Разпоредил е  по отношение на В. да се изпълни процедурата по чл.131 ГПК.Книжата са връчени лично на В. на 24.07.2017 год. в БП при СГС,но в срока по чл.131 ГПК той не е депозирал отговор.

По искането на ищеца "Топлофикация София" ЕАД  гр.София за конституиране на "Нелбо инженеринг"ООД - гр.София като трето лице-помагач на негова страна съдът не се е произнесъл до приключване на устните състезания,съответно "Нелбо инженеринг"ООД - гр.София не е участник в процеса.

С определението си по чл.140 ГПК /стр.82-84/ съдът е приел предявените искове-първоначален и обратен,за допустими и е насрочил делото за разглеждане в открито с.з. Проведени са три открити съдебни заседания,в които ответникът по обратния иск В.Х.В. не се е явявал и не е бил представляван.

Приети са представените от страните писмени доказателства,както и служебно  изисканото ч.гр.дело №60888/2014 год. на СРС.Прието е и заключението на комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза.По искане на ответника по първоначалния иск и ищец по обратния такъв К.Б. са разпитани двама свидетели - Б.С. и М.Б..

От така събраните доказателства безспорно са установени следните обстоятелства:

  Жилището в гр.София, ж.к."***-***до 16.05.2013 год. е било собственост на В.Х.В.,а от тази дата и понастоящем то е собственост на К.М.Б..След продажбата В. не е предал владението на Б.,а е останал да живее в апартамента до 02.06.2017 год., на която дата той е бил отстранен от съдебен изпълнител.Апартаментът е в топлоснабдена сграда,която е в режим на етажна собственост,съответно за исковия период - от 01.08.2013 год. до 30.04.2016 год.,в него е ползвана топлинна енергия за отопление и БГВ /битово горещо водоснабдяване/,които подлежат на заплащане,като собственикът дължи  и суми за ТЕ ,отдадена от сградна инсталация,за общи части на сградата и за такса мощност.

 От заключението на съдебно-техническата и икономическа експертиза се установява,че по информация на топлинния счетоводител „Нелбо инженеринг“ ООД през отоплителните сезони,предмет на делото, в имот в гр. София,ж.к. "***-***, абонатен № 213339 е начислявана прогнозно топлинна енергия въз основа на отчетени количества топлинна енергия от предходния отоплителен сезон. В края на отоплителния сезон /отчетния период/ фирмата за дялово разпределение /топлинният счетоводител/ е извършвала отчитане на индивидуалните разпределители и водомерите за топла вода на абонатите, показания на топломера в АС и е изготвяла индивидуалните за имотите и общите за отчетената топлинна енергия в АС изравнителни сметки.С изравнителната сметка са изравнени действително потребеното през съответния отоплителен сезон количество топлинна енергия с начисленото прогнозно /фактурираното през отделните месеци/ от “Топлофикация София” ЕАД.        Изготвени са изравнителни сметки за отоплителен сезон месец 05.2012 год. до месец 04.2013 год.,за отоплителен сезон месец 05.2013 год. до месец 04.2014 год., за отоплителен сезон месец 05.2014 год. до месец 04.2015 год. и за отоплителен сезон месец 05.2015 год. до месец 04.2016 год.Изравнителните сметки са изготвени въз основа на извършени отчети на мерителните уреди в имота,като са изготвени отчетни формуляри, подписани от абоната или от  негов представител.

Сумите за топлинна енергия в имот в гр. София, ЖК “***-***, абонатен № 213339 са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба. За отоплителния сезон е извършвано прогнозно начисляване въз основа на изразходвана топлинна енергия през предходния отоплителен сезон. В края на съответния отоплителен сезон топлинния счетоводител е отчел показанията на уредите в имота и е изготвил изравнителна сметка, с която са изравнени прогнозно начислените количества топлинна енергия с реално отчетената и изразходвана. В изготвените изравнителни сметки топлинната енергия е остойностена, като са съобразени утвърдените от ДКЕВР цени на топлинната енергия.

Установява се от заключението,че за част от процесния период -от месец 08.2013 год. до месец 04.2015 год., ответникът Б. е заплатил на ищцовото дружество дължимите суми ведно с лихви общо в размер на 8119.61 лева. За периода от месец 05.2015 г. до месец 04.2016 г. ответникът дължи главница в размер на 3541.91 лева и лихви в размер на 199.53 лева.

При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение.

Приел е главния иск против ответника Б. за частично основателен,като е признал за установено,че той дължи на ищеца "Топлофикация София"ЕАД посочените в заключението като незаплатени суми-главница в размер на 3541.91 лева и лихва за забава в размер на 199.53 лева,ведно със законна лихва върху главницата,считано от 03.01.2017 год. до окончателното й изплащане.До пълния претендиран размер на 6 190.30 лева главница и обезщетение за забавено плащане в размер на 410.43 лева съдът е отхвърлил иска,отчитайки извършените от ответника плащания на дължимите суми за периода от месец 08.2013 год. до месец 04.2015 год.

Осъдил е ответника да заплати на ищеца съответни на уважената част иска  разноски за заповедното и исковото производство.Осъдил е и ищеца да заплати на ищеца разноски за исковото производство,съответни на отхвърлената част от претенцията.

Решението по установителния иск не е обжалвано от страните по него  "Топлофикация София"ЕАД и К.М.Б. и по отношение на тях то е влязло в законна сила.

По обратния иск с правно основание чл.59 ЗЗД първоинстанционният съд обаче е осъдил ответника по този иск В.Х.В. да заплати на ищеца К.М.Б. изцяло сумите,претендирани в заповедното производство и в исковото производство по установителния иск,като е приел че именно такова е искането на К.Б..Посочил е,че за исковия период в апартамента е живял В.,а Б. като собственик е заплатил на "Топлофикация София "ЕАД 6190.30 лева като главница,лихва за забава  в размер на 410.43 лева и законна лихва върху главницата, считано от 03.01.2017 год.Следователно ищецът по обратния иск заплащайки тези суми се е обеднил,а ответникът по този иск се е обогатил за сметка на ищеца,тъй като сумите реално се дължат от ползвателя на отопляемия имот.

При този си извод съдът е осъдил ответника В. да заплати на ищеца Б. и разноските по обратния иск в пълен размер.

При всичко гореизложено настоящият състав на ОС-Враца приема от правна страна следното:

По първоначалния иск с правно основание чл.124,ал.1 във връзка с чл.422,ал.1 ГПК:

Решението на РС-Козлодуй  по този иск е валидно,допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено в частта,с която съдът частично е уважил исковата претенция на ищеца по установителния иск "Топлофикация София "ЕАД,както и в частта за разноските.Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил задълбочени  правни изводи за частичната основателност на исковата претенция.Фактическите констатации и правните изводи се споделят изцяло от настоящият съдебен състав, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт по този иск.

В частта,с която установителния иск на "Топлофикация София "ЕАД е отхвърлен, решението на РС-Козлодуй не е обжалвано от страните по този иск и е влязло в законна сила.Решението не е обжалвано и от ответника Б. в частта,с която предявеният против него иск е уважен.      

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба  на В.В. следва да бъде добавено следното:

В голямата си част жалбата е бланкетна и ,както е отбелязано и в отговора по чл.263 ГПК на въззиваемия Б.,в нея ненужно  са цитирани отделни разпоредби на законови и подзаконови нормативни актове,без да е ясно какво се цели с тези цитати.

Единствено относимо към частичната основателност на първоначалния иск е твърдението на въззивника В.,че сумата от 1019.83 лева, отбелязана като "сума за връщане" в изравнителната сметка  за сезон 2014/2015 год., не е върната и с нея следва да бъде намалена приетата за дължима от РС-Козлодуй главница от 3541.90 лева.Това му твръдение обаче е опровергано от изслушаното пред РС-Козлодуй вещо лице,което при изслушването му в проведеното на 18.12.2017 год. открито с.з. /стр.165,абзац 1/е обяснило,че тази сума е сторнирана при извършените плащания,съгласно приложените извлечения от счетоводните регистри за прихващания и плащания по партидата на абонатния номер.

По обратния иск с правно основание чл.59 ЗЗД:

Решението на РС-Козлодуй частично е валидно,допустимо и правилно и частично е недопустимо.Съображения:

РС-Козлодуй не е съобразил,че е сезиран с обратен иск,който винаги се предявява като евентуален спрямо първоначалния и под условие:ако първоначалния иск бъде уважен-изцяло или частично,ответникът по обратния иск да бъде осъден да заплати на ищеца по този иск това,което последният е осъден да заплати на ищеца по първоначалния.

В конкретния случай,както бе посочено и по-горе,РС-Козлодуй правилно е приел за установено ,че ответникът по първоначалния иск К.Б. дължи на ищеца по този иск "Топлофикация София" главница в размер на 3541.91 лева и лихва за забава в размер на 199.53 лева,ведно със законна лихва върху главницата,считано от 03.01.2017 год. до окончателното й изплащане.И именно това са сумите,които ответникът по обратния иск В.В. дължи на ищеца по този иск К.Б..За останалата част от претенцията на "Топлофикация София" установителния иск е отхвърлен и съдът няма право да се произнася по обратния иск,осъждайки ответника по този иск да заплати суми над посочените по-горе,именно защото този иск е евентуален. Той е предявен под условие-ако първоначалният иск бъде уважен.Това условие не се е сбъднало и съдът не следва да се произнася по обратния иск.

За яснота.

РС-Козлодуй е приел за установено ,че ответникът по първоначалния иск К.Б. дължи на ищеца по този иск "Топлофикация София" главница в размер на 3541.91 лева и лихва за забава в размер на 199.53 лева за периода от месец 05.2015 год. до месец 04.2016 год.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от 03.01.2017 год. до окончателното й изплащане.И Б. дължи заплащане на тези суми на доставчика като собственик на топлоснабдения имот.Същевременно в процеса е доказано,че в този период жилището е било в държане на ответника по обратния иск В. и именно той е ползвал топлинна енергия.И заплащайки на "Топлофикация София" посочените по-горе суми,собственикът Б. ще се обедни,а държателят В. ще се обогати за негова сметка.

Фактическият състав на чл.59 ЗЗД е изпълнен и ответникът по обратния иск В.В. следва да бъде осъден да заплати на ищеца по този иск К.Б. главница в размер на 3541.91 лева и лихва за забава в размер на 199.53 лева за периода от месец 05.2015 год. до месец 04.2016 год.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от 03.01.2017 год. до окончателното й изплащане.

Следователно в тази си част и за тези суми решението на РС-Козлодуй по обратния иск е валидно,допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено.

В частта,с която ответникът по този иск В.В. е осъден да заплати на ищеца К.Б. главница над 3541.91 лева до размера от 6190.30 лева за периода от 01.08.2013 год. до 30.04.2015 год, и обезщетение за забавено плащане на главницата над размера от 199.53 лева до размера от 410.43 лева  за периода от 30.09.2013 г. до 30.04.2015 год. , решението по обратния иск е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Тези изводи водят до ревизиране на решението по обратния иск и в частта за  разноските,като на ищеца Б. се следват разноски в размер 564.34 лева,съответни на основателната част от претенцията.За тази сума решението на РС-Козлодуй следва да бъде потвърдено.В частта,с която ответникът В. е осъден да заплати разноски над 564.34 лева до присъдените 995.62 лева решението следва да бъде отменено.

При този изход на спора право на разноски имат както въззивникът В.,така и въззиваемият Б..Въззивникът не претенира разноски и такива не следва да му бъдат присъждани.Въззиваемият Б. претендира разноски от 700.00 лева за адвокатско възнаграждение,представяйки доказателства за реално направени такива. Предвид частичната неоснователност на въззивната жалба,на Б. се следват разноски от 396.78 лева.

Водим от горните съображения,Окръжен съд-Враца

 

                                                Р   Е  Ш  И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение №12/16.01.2018 год.,постановено по гр.дело №438/2017 год. по описа на РС-Козлодуй в частта,с която ответникът по обратен иск с правно основание чл.59 ЗЗД В.Х.В.,с ЕГН**********,с настоящ адрес *** е осъден да заплати  на ищеца по този иск К.М.Б.,с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес *** главница над 3541.91 лева до размера от 6190.30 лева за доставена топлинна енергия в жилище в гр.София, общ.***, ж.к. "*** - ***за периода от 01.08.2013 год. до 30.04.2015 год. и обезщетение за забавено плащане на главницата над размера от 199.53 лева до размера от 410.43 лева  за периода от 30.09.2013 год. до 30.04.2015 год.,като процесуално недопустимо.

ОТМЕНЯ решение №12/16.01.2018 год.,постановено по гр.дело №438/2017 год. по описа на РС-Козлодуй в частта,с която ответникът по обратния иск с правно основание чл.59 ЗЗД В.Х.В. *** е осъден да заплати на ищеца по този иск К.М.Б. *** разноски над 564.34 лева до присъдените 995.62 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решение №12/16.01.2018 год.,постановено по гр.дело №438/2017 год. по описа на РС-Козлодуй в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА В.Х.В.,с ЕГН**********,с настоящ адрес *** да заплати на  К.М.Б.,с ЕГН**********,с постоянен и настоящ адрес *** разноски за въззивното производство от 396.78 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ 1.                    2.