№ 3827
гр. София, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110211060 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №23-4332-008053/15.05.2023 г. на началник
сектор в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, на Г. В. М., с ЕГН **********, са
наложени глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 ЗДвП за нарушение на
чл.20 ал.1 ЗДвП и глоба в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП за
нарушение на чл.123 ал. 1 т.3 б. В ЗДвП.
Недоволна от издаденото наказателното постановление е останала
жалбоподателката, която обжалва същото с оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения - нНарушени са разпоредбите на чл. 42 т.
3, т. 4 и т. 6 и чл. 57 ал. 1 т. 4 и т. 5 ЗАНН. В жалбата алтернативно се излагат
доводи за наличие на маловажен случай. В с.з. жалбата се поддържа от адв. Д.,
който излага доводи, че по делото не са събрани исканите от
жалбоподателката доказателства, а именно да бъде установено лицето –
приятелката на свидетеля, който е разпитан в с.з. Съдът неоснователно е
лишил жалбоподателката и от право да даде обяснения по делото.
Сигналистът е спрял в нарушение на чл.98 ЗДвП и незаконно е пречил на
движението. Жабоподателката е спряла зад пощата и се е върнала до 15
минути на мястото на удара, защото е трябвало да успокои детето си. Не е
имало никой на мястото, нито сигналиста, нито неговата кола. Сочи
1
недоказаност на двете нарушения вменени на жалбоподателката. Предлага на
съда да отмени НП като незаконосъобразно, претендира разноски, представя
писмени бележки.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител в с.з.
От юрисконсулт Христов /л.67 от делото/ са представени писмени бележки.
Същият излага подробни доводи за неоснователност на жалбата на М. и
предлага на съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на поисканото от жалбоподателката адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 11.04.2023 г. свидетелят Ц. Х. Цв., заемащ длъжността мл.
автоконтрольор в ОПП-СДВР въз основа на докладна записка съставил на
жалбоподателката М. АУАН №АД201951/11.04.2023 г. за това, че на
28.02.2023 г. около 14:20 часа, в гр.София, по ул.5030, с посока на движение
към бул. Брюксел, управлява собствения си л.а."Дачия Логан” с рег.№ХХХХХ
и срещу №22, поради недостатъчен контрол върху МПС, реализира ПТП със
спрелият отдясно л.а."Рено Клио" с рег. №ХХХХХ. При възникнали
разногласия напуска местопроизшествието,като не уведомява компетентните
органи на МВР.
Преди съставяне на АУАН жалбоподателката попълнила декларация, че
на процесната дата пред пощата в ж.к. Дружба 1, се разминала с л.а. Рено, бял
на цвят, като веднага непознат мъж отворил вратата на автомобила й, като
2
запознал да крещи и вика нечленоразделно, че е ударила Рено-то. Тя
погледната в двете огледала и видяла, че има достатъчна дистанция, като звук
от удар не била чула. Казала, че ще спре зад пощата, за да успокои
разплаканото си дете. След което успокоила детето, видяла, че по нейния
автомобил няма щети, взела документите и се върнала пред пощата, като
водачът на Рено-то не бил там. Отнело й около 10-15 минути. Преместила
автомобила, за да не създаде предпоставки за ПТП и да пропусне колите.
Няма данни по делото жалбоподателката да се е възползвала от
възможността, предоставена й по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, наказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приложените по делото писмени доказателства – Протокол за ПТП с описани
щети по автомобила на свидетеля Ст. – задна дясна част, калник, броян, схема
на ПТП, докладна записка, справка картон на водача, заповеди за
компетентност, събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите
А. Д. Ст. и А. Х. Ц. /очевидци/, Ц. Х. Цв., М. В. Ж., които съдът кредитира в
цялост като логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и
съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Същите са
еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират по между си и взаимно се
допълват. Няма никакви противоречия в разпитите на същите, а освен това
техните показания съотвестват и на приложения по делото писмен
доказателствен материал.
Съдът служебно е назначил СТЕ, изпълнена от вещото лице К.. От
заключението на същата се установява, че свидетелят Ст. се е обадил на
спешен тел.112 на дата 28.02.2023 г. два пъти. Веднъж в 14:36 часа /за времето
от 14:36 до 14:40 часа/ и втория път в 14:53 часа /за времето от 14:53 до 14:55
часа/.
Още в първия разговор с оператора, свидетелят Ст. съвсем
добросъвестно е съобщил за станало ПТП с автомобила на жалбоподателката,
както и, че същата според него е избягала. Заявил е също, че има очевидец на
станалото ПТП, който си е тръгнал, но е оставил мобилния си телефон за
връзка при необходимост. Операторът го е накарал да му звънне и да му каже
да се върне обратно, след което отново да позвъни на тел.112 за да изпрати
полицейски екип. Свидетелят е сторил всичко, което му е разпоредено от
оператора, като е звъннал на мобилния телефон на очевидеца на станалото -
свидетелят Х. Ц. и последният се е върнал на място.
В показанията си свидетелят А. Х. Ц. е категоричен, че на процесната
дата се намирал в района на пощата в ж.к Дружба, като видял
жалбоподателката, която управлява равляваше син или тъмен автомобил
3
„Дачия”, със софийска регистрация. „При преминаването на госпожата тя
буквално „забърса” бяло Рено, което беше спряло заради задръстване и
изчакваше. Водачът на Реното слезе и говори с жената, дори отвори
вратата на автомобила й. Той помисли, че госпожата ще отбие и ще спре
по-надолу и ще го чака, но тя ускори и си тръгна. Уточнявам, че като
настъпи удар между двата автомобила, само водачът на Рено-то слезе да
говори с нея, а тя си седеше на шофьорското място. Няма как да не е видяла,
че е ударила Реното, тъй като двамата с другия шофьор си говореха. Тоя
човек си помисли, че тя ще отбие и ще го чака и не можа да повярва, че си е
тръгнала. Аз му казах: „човек, тя си тръгна”, а той: „не, не, тя ще ме
чака”. Щетите по неговия автомобил в дясната задна броня - ожулване,
одраскано беше. ... На тази дата аз се намирах така - пазарът ми се падаше
от дясната страна, а пощата беше от лявата страна. Аз бях на улицата и
имах видимост към мястото на ПТП. Ударът възприех от 15 метра, то
буквално стана пред мен. Аз се движех направо, пощата ми беше от ляво.
Бях спрял, защото стана някаква ситуация там, имаше огромно
задръстване. На мястото, където беше спряло бялото Рено, човекът явно
също беше спрял заради задръстването, не помня да е имало други
автомобили, възможно е... Аз си продължих по пътя, не съм седял да чакам
там. Но помня добре, че казах на момчето с Рено-то: „Жената си тръгна,
избяга, гони я”. Казах му също, че съм видял всичко как е станало.
Категорично заявявам, че не познавам водача на бялото Рено. Предоставих
му малко по-късно, след ПТП телефонния си номер. Той ме намери, явно ме е
търсил из района, а аз бях спрял на пазара в ж.к „Дружба”. Намери ме и ме
помоли да му дам телефонния си номер, попита ме дали съм запомнил номера
на автомобила на госпожата, която го удари. Аз потвърдих, че го помня.
Тогава го помнех, защото го написах в сведението, но вече не помня този
регистрационен номер. /показания на свидетеля Ц. /л.33 и л.34 от делото/.
Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, тъй като същите
се подкрепят от тези на Ст., на данните заявени на тел.112 от последния, както
и на изготвения протокол за ПТП с посочени в него причинени имуществени
вреди по автомобила на Ст..
В обясненията си, допуснати от съда, жалбоподателката заявява, че на
процесната дата е управлявала л.а."Дачия Логан” по улицата, където се
намира пощатата в ж.к. Дружба-1, която е двупосочна, като се движела по
посока летище София. Забелязала спрели три спрели автомобила в нейното
платно за движение, сред които и този на свидетеля Ст. – л.а. „Рено Клио”, бял
на цвят, който стоял откъм багажника на автомобила си. Поради спрелите
автомобили жалбоподателката минала внимателно, но мъжът изтичал и
отворил вратата на пасажерското място, като започнал да й крещи, че му е
ударила колата, но тя не била чул звук от удар. Заявила му, че ще спре зад
пощата, тъй като нямало къде там да спре на място и ще се върне. Детето й,
което возела в детско столче отзад се разплакало, тя спряла автомобила на
паркинг зад пощата, успокоила го, огледала за щети по собствения си
4
автомобил. Установила, че няма такива, взела документи и отишла пред
пощата, от предната й част, където тя казала на Ст., че ще го чака. Там го
нямало и въпреки, че изчакала половин час, той не се появил и тя си тръгнала.
Заявява, че ако действително Ст. се е намирал на ул.”Иван Арабаджията”,
както е съобщил на тел.112, със сигурност е щял да я види, че го чака пред
пощата, защото минава именно оттам.
Въз основа на всичко изложено дотук, съдът прие за категорично
доказана описаната по-горе фактическа обстановка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити – описани са нарушенията и обстоятелствата, при които те са
извършени, посочени са дата и място на извършване на деянията, както и
нарушените законови разпоредби и нормите, въз основа на които са
определени санкциите.
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за съставяне на акта и издаване
на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен,
даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание,
без да разглежда спора по същество.
По т.1 от НП – нарушение на чл.20 ал.1 ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.20 ал.1 ЗДвП, водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Съдът приема за установено по настоящото дело, че на процесната дата
- на 28.02.2023 г. около 14:20 часа, в гр.София, по ул.5030, с посока на
движение към бул. Брюксел, управлява собствения си л.а."Дачия Логан” с рег.
5
№ХХХХХ и срещу №22, поради недостатъчен контрол върху МПС, е
причинила ПТП със спрелия отдясно л.а."Рено Клио" с рег. №ХХХХХ.
Съдът намира, че жалбоподателката М. е осъществил състава на
вмененото й нарушение по чл.20 ал.1 ЗАНН и правилно е ангажирана
административнонаказателната й отговорност. Правилно е посочена и
санкционната разпоредба на чл.185 ЗДвП.
Няма основание за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН,
съобразявайки вида на защитените обществени отношения – обект на охрана е
здравето и безопасността на участниците в движението.
В хода на производството не се събраха доказателства, които да сочат
по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от жалбоподателката
нарушение в сравнение с обикновените случаи от този вид, поради което НП
като правилно и законосъобразно в тази му част – по т.1, следва да бъде
потвърдено изцяло.
По т.2 от НП – нарушение на чл.123 ал. 1 т.2 б. В ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.123 ал. 1 т.3 б. „в” ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди,
ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания. Както беше посочено по-горе, по делото се установи с
необходимата категоричност, че на процесната дата и час жалбоподателката е
причинила ПТП с имуществени вреди по автомобила на свидетеля А. Д. Ст..
При отправена от него молба да отбие и двамата да оформят двустранен
протокол за станалото, съдът намира, че не се установи с необходимата
категоричност, жалбоподателката да е напуснала станалото ПТП без да
уведоми органите на МВР. Видно от заключението по назначената СТЕ при
6
първото обаждане до спешен тел.112 свидетелят Ст. е заявил, че се намира на
ул. „Иван Арабаджията” №22. Тази улица обаче, видно от извлечението на
Google Maps /л.70-л.72 от делото/, представено от процесуалния представител
на жалбоподателката, не се намира в близост до ПТП, което е станало на
ул.5030, в непосредствена близост до пощенски клон 1592-ДРУЖБА-1, където
се е върнала жабоподателката. Свидетелят Стойнев е съобщил на оператора,
че се намира на адрес ул. „Иван Арабаджията” №22, което е отдалечено от
мястото на ПТП. Съдът кредитира обясненията на жалбоподателката, че е
спряла на паркинга на пощата и се е върнала обратно на мястото, но той не е
бил там. Това прави вмененото й нарушение по чл.123 ал. 1 т.2 б. В ЗДвП
недоказано, което налага отмяна на НП в тази му част – по т.2.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
В производството пред настоящата инстанция искане за присъждане на
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение е поискано
своевременно от процесуалния представител на жалбоподателката М., което
съгласно договор за правна защита и съдействие е в размер на 500 лв. /л.29А
от делото/. В писмени бележки, представени по делото на 23.02.2024 г.
юрисконсулт Христов също е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. /л.67 от делото/.
Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 143 АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят нажалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Разпоредбата на чл.143 ал.1 АПК не предвижда хипотезата, в която НП е
отменено в едната му част и потвърдено в други, с които са наложени
различни административни наказания.В тази връзка и по силата на
препращаща разпоредба на чл.144 АПК, приложение следва да намери
разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК, съгласно която заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
7
В конкретния случай, с решението си съдът е потвърдил НП по един
негов пункт и го е отменил също по един. Съблюдавайки разпоредбата на
чл.78 ал.1 ГПК и изискването за пропорционалност на присъдените разноски
спрямо уважената част от жалбата на М., в случая на основание чл.63д ал. 1
ЗАНН, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 400 лв., която сума се изчислява пропорционално на заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., размерът на уважената част от
жалбата – 80 лв., потвърдената част – 20 лв. и общия претендиран размер в
жалбата - 100 лв. /т.1 и т.2 от НП/. Тази сума от 400 лв. следва да се възложи в
тежест на въззиваемата страна и се дължи от нея на М..
По отношение на претендираното от въззиваемата страна юрисконсултско
възнаграждение, същото следва да се присъди в тежест на жалбоподателката в
минималния размер в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, а именно - 80
лв., отчитайки представените писмени бележки и неявяване на процесуален
представител по делото. Съдът няма как при определянето на това
възнаграждение да слезе под законовия минимум от 80 лв.
Що се отнася до разноските за назначената СТЕ в размер на 327,60 лв.,
съдът следва да уточни, че независимо, че съдът е назначил същата с оглед
засиленото служебно начало, то разноски се дължат отново от страните
съразмерно с уважената част на претенцията.
Съразмерно се дължат от страните и пътните разноски за свидетеля М. В.
Ж. в размер на 24 лв., отново платени от бюджета на съда. Общата сума от
тези разноски, посрещнати от бюджета на съда е 351,66 лв., като съобразно
уважената част от жалбата, жалбоподателката дължи по сметка на СРС сумата
от 70,38 лв., а СДВР – 281,28 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА т.1 от наказателно постановление №23-4332-
008053/15.05.2023 г. на началник сектор в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с
което на Г. В. М., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 20 лв. на
основание чл.185 ЗДвП за нарушение на чл.20 ал.1 ЗДвП.
8
ОТМЕНЯ т.2 от наказателно постановление №23-4332-
008053/15.05.2023 г. на началник сектор в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с
което на Г. В. М., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 80 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец на основание
чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП за нарушение на чл.123 ал. 1 т.3 б. В ЗДвП
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Г. В. М., с ЕГН **********9, сумата от
400 лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Г. В. М., с ЕГН **********9 да заплати на СДВР сумата от
80 лв. – юрисконсултско възнаграждение за една инстанция, съобразно
уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Г. В. М., с ЕГН **********9 да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 70,38 лв. – разноски за СТЕ и свидетел,
съобразно съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА СДВР да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата
от 281,28 лв. – разноски за СТЕ и свидетел, съобразно съобразно уважената
част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9