Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

15.03.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

23.02

Година

2022

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

157

по описа за

2021

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от И.К.Т. от ***, действащ чрез пълномощник, против Решение № 144/15.11.2021 г., постановено по АНД № 892/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на И.К.Т. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, извършено на 17.11.2020 г. на път ** (***),  км. ***, до разклон за ***, посока на движение от *** към ***.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно и незаконосъобразно.

Счита, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи издадения електронен фиш и налагащи неговата отмяна.

Въвежда доводи, че в случая не се установявало изпълнение на изискванията на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол за правилата на движение по пътищата, респ. липсвали данни, по какви показатели е било определено мястото за контрол с АТСС.

Оспорва изводите на районния съд, че липсата на снимка на разположението на уреда за контрол на скоростта, не накърнявало правото на защита на санкционираното лице.

Развива съображения относно необходимите условия за законосъобразното използване на мобилно устройство за видеоконтрол, визирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

Излага твърдения, че в конкретния случай, приложеният по преписката протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата бил с непълно съдържание и него липсвали съществени реквизити, включително и подпис на служителя, удостоверил обстоятелството, че АТС е използвано в съответствие с нормативните предписания и изисквания.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 144/15.11.2021 г., постановено по АНД № 892/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин, като не са налице нарушения при установяване на нарушението и налагане на административното наказание.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора доводи за незаконосъобразност на атакуванато решение, по съществото си се явява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на И.К.Т. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, извършено на 17.11.2020 г. на път ** (***),  км. ***, до разклон за ***, посока на движение от *** към ***.

Първоинстанционният съд е приел, че нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото електронния фиш нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, управлявайки МПС със скорост от 96 км/ч, при разрешена такава от 60 км/ч, което ограничение е било въведено с пътен знак В 26.

Изложил е мотиви, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в случая са неприложими правилата на ЗАНН.

Районният съд е извършил преценка на представените по делото доказателства, след която е приел, че приложените веществени доказателствени средства установяват точното място на извършване на нарушението, посоката на движение на превозното средство, датата и точния час на осъществяване на деянието, както и регистрационния номер на МПС. Изложил е мотиви относно релевантните редакции на нормите на ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., относно възможността установяването на нарушението с АТСС или система, издаването на ЕФ в отсъствието на контролния орган и на нарушителя.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на И.К.Т. от *** са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаното ЕФ нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Обжалваният ЕФ е по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в него е посочена ОД на МВР – Кърджали, като териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия с установено нарушението и която се явява негов издател.  Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/Наредбата/, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък". Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. № 238р-12000/18.11.2020 г. е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, както и автомобила, на който е поставено мобилното АТСС. В протокола е надлежно вписано името на служителя, удостоверил разположението и настройването на АТС съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, като срещу името е положен и подписът на лицето, поради което изложените в жалбата доводи за липсата на подпис в протокола, са  неоснователни и недоказани. Безспорно в случая към протоколът не е приложена снимка на разположението на уреда, което очевидно е в разрез с изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, но този пропуск не представлява съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните и не опорочава нормативно уредените условия и ред за използване на АТСС за контрол на правилата на движение по пътищата, до степен, която да доведе до отмяната на издадения вследствие на това ЕФ.

За съда е несъмнено, че е осъществено нарушение на ЗДвП извън населено място – на път ** (***),  км. ***, до разклон за ***, посока на движение от *** към ***, изразяващо се в движение със скорост над разрешената, въведена с пътен знак В 26, поради което законосъобразно констатираното превишаване на скоростта е посочено като нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и съответно за извършеното деяние е приложена и санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Налични са и доказателства за поставен пътен знак, с който е въведено ограничението на скоростта – Снимка на разположението на пътния знак, Снимка - Клип № **, радар № ** от 17.11.2020 г. и Протокол за използване на АТСС рег. № 238р-12000/18.11.2020 г., като очевидно патрулният автомобил, в който е било монтираното АТСС е бил позициониран след пътния знак и е осъществявал контрол върху движещите срещу него ППС, за които знакът В 26 е въвеждал ограничението на скоростта.

Приложените към делото Клип № **, радар № ** от 17.11.2020 г. и снимка на пътни знаци В 26 и В 24, дават яснота относно посоката на движение, наличието на пътния знак, разположението полицейският автомобил и заснетото МПС, което съпоставимо със съдържанието на Протокол за използване на АТСС рег. № 238р-12000/18.11.2020 г., установява по несъмнен начин, описаното в ЕФ нарушение на ЗДвП.

В процесния пътен участък е налице въведено ограничение на скоростта над 60 км/ч, непосредствено след разклона за ***, вдясно по посока на движението от *** към ***, където е налице поставен пътен знак В 26 (60) ведно със знак В 24, което е видно и от приложения снимков материал по делото. Ограничението на скоростта и забраната за изпреварване е въведено предвид наличието на предстоящия непосредствено след знака десен завой със значителен радиус и липсата на видимост, което се установява и от представения по делото клип.

Спазено е и изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, а именно приспадната е максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като отчетената от техническото средство скорост от 96 км/ч е намалена с 3 км/ч и е приета за наказуема скорост от 93 км/ч, посочена в процесния ЕФ, което се установява при съпоставяне на съдържанието на Клип № **, радар № ** от 17.11.2020 г. и Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***.

Видно от приетите от районния съд писмени доказателства, нарушението е било констатирано с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 647, което съгласно Протокол № 6-18-20 от 28.08.2020 г. отговаря на изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Касационният съд намира за неоснователни доводите на касатора, че липсата на данни за това, как е било определено мястото за контрол, опорочавало безспорността и категоричността на нарушението. Безспорно е, че по силата на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата местата за контрол с АТСС се определят въз основа на анализ съобразно показателите, изброени в т. 1 – 5 на разпоредбата, но обстоятелството, как е било определено съответното място за контрол с АТСС е ирелевантно за съответното нарушение. Релевантно по делото е дали в конкретния пътен участък е било въведено съответното ограничение на скоростта и осъществило ли е санкционираното лице нарушение на ЗДвП, превишавайки разрешената максимална скорост, което в случая, по гореизложените съображения, е било установено в производството пред районния съд.

В заключение, правилно и в съответствие с приложимата редакция на нормата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП и предвид потвърждаването на обжалвания електронен фиш, първоинстанционният съд е присъдил в полза на ОДМВР - Кърджали разноски в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с изхода на делото и надлежно релевираното искане за това от юрисконсулт М. П.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от И.К.Т. от *** за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

По делото няма надлежно заявено искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 144/15.11.2021 г., постановено по АНД № 892/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                  2.