№ 14
гр. гр. Добрич, 10.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на десети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500787 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от СВ. ИВ. ИВ. с
ЕГН ********** от гр.В. срещу определение №263413/22.07.2021 г. по гр.д.№1565/2020 г.
на Добричкия районен съд в частта,с която е отхвърлена молба на частната жалбоподателка
на основание чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаването й от заплащане на разноски в размер на
648 лв за възнаграждение на вещите лица по допусната от съда комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза.В жалбата се изразява недоволство от
определението,като се сочи неправилна преценка на съда на финансовото състояние на
страната,отправила молбата по чл.83 ал.2 от ГПК.Настоява се за отмяна на определението и
за уважаване на молбата по чл.83 ал.2 от ГПК.
Насрещната страна М. С. С. с ЕГН ********** от с.О.,общ.Д.,обл.Добрич след връчен
препис от частната жалба,въпреки че такова администриране не е било необходимо предвид
едностранния характер на производството по чл.83 ал.2 от ГПК в рамките на исковото
производство,не изразява становище по допустимостта и основателността на частната
жалба.
Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
При данни,че частната жалбоподателка е уведомена за обжалваното определение на
26.08.2021 г.,частна жалба вх.№269409/08.09.2021 г.,подадена по пощата на 02.09.2021 г.,е
депозирана по смисъла на чл.62 ал.2 от ГПК в рамките на законоустановения преклузивен
срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 02.09.2021 г.Предвид горното и като изхождаща от
активно легитимирано лице-страна по делото,имащо правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно определение,респ. като насочена срещу
акт,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба
е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.
1
Гр.д.№1565/2020 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени от М.
С. С. срещу СВ. ИВ. ИВ. искове на основание чл.127 ал.2 от СК за определяне
местоживеенето на родените от страните деца М. и С. при бащата,за предоставяне
упражняването на родителските права спрямо децата на бащата,определяне режим на лични
контакти между децата и майката и присъждане на месечна издръжка в полза на
децата,респ. по насрещни искове на основание чл.127 ал.2 от СК на СВ. ИВ. ИВ. срещу М.
С. С. в обратната насока.
По искане на СВ. ИВ. ИВ. първоинстанционният съд е допуснал комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза,заключението по която е прието в последното
открито съдебно заседание на 06.04.2021 г. пред ДРС,в което е определено и окончателно
възнаграждение за двамата експерти в размер на по 624 лв за всеки от тях.Ответницата по
първоначалните искове,респ. ищца по насрещните искове,С.И. е задължена да довнесе
дължимия остатък от 648 лв при вече внесен от нея преди това депозит в размер на 600 лв.И.
не е участвала в заседанието на 06.04.2021 г. нито лично,нито чрез процесуален
представител.Уведомена е за горното си задължение с нарочно съобщение,връчено на
13.05.2021 г.С молба вх.№267009/26.05.2021 г. същата отправя искане по чл.83 ал.2 от ГПК
за освобождаването й от заплащане на депозита в размер на 648 лв по причина,че към
посочения момент не разполага с достатъчно парични средства.Изтъква,че не притежава
недвижими имоти;има лек автомобил с незначителна стойност,доходите й са минимални за
страната,като в същото време е в напреднала рискова бременност и й предстои раждане.За
времето на отпуск поради временна неработоспособност същата получавала 90% от
работната си заплата /585 лв/.Същевременно дължала по 150 лв месечна издръжка на двете
си деца М. и С..Молителката продължавала да получава финансова подкрепа от своята
майка,която обаче през последните месеци намаляла поради намаления обем на работата и
доходите й.Средствата,които й изпращала майка й,стигали за задоволяване само на
ежедневните битови нужди.
С обжалваното определение районният съд без детайлна обосновка е приел,че при данните
за осъществявана постоянна финансова помощ от майката и лелята на С.И.,които работели в
И.,искането по чл.83 ал.2 от ГПК е неоснователно и е отхвърлил последното.
Преценката на районния съд,че финансовото положение на С.И. позволява същата да внесе
депозита от 648 лв,не е надлежно обоснована въз основа на конкретните доказателства по
делото.Действително в насрещната си искова молба И. твърди,че няма големи по размер
доходи от трудово правоотношение,но ежемесечно е подпомагана с по около 500 евро от
своята майка,която трайно живее и работи в И..Към момента на подаване на отговора на
първоначалната искова молба и на насрещната искова молба И. е работела по трудов
договор като продавач-консултант с 4-часово работно време,за което получавала 300 лв
месечно възнаграждение /така трудов договор от 02.07.2019 г. на лист 52 от гр.д.
№17104/2019 г. на ВРС/.От март 2020 г. /трудов договор на лист 8 от делото на ДРС/ същата
е заета по трудов договор като кантарджия в „Плодове и зеленчуци“ ЕООД-гр.В. при 8-
часово работно време с възнаграждение в размер на минималната работна заплата.На листи
2
9-29 от делото на ДРС са приложени платежни документи,удостоверяващи преводи от И. на
суми от порядъка на 100 евро,600 евро,700 евро,900 евро месечно до юни 2020 г.За
последващи периоди доказателства за такива преводи няма по делото.Продължаващата
финансова помощ от майката на И. не се отрича от последната и към настоящия момент,но
се твърди,че доходите на майка й в И. намалели,респ. намалели и паричните преводи,което
е резонно предвид влошената епидемична и икономическа обстановка в света.Факт е
влошаването в хода на делото на финансовото състояние на С.И..Видно от заповед
№69/05.11.2020 г. /на лист 111 от делото на ДРС/,И. е освободена от работа,считано от
05.11.2020 г.,поради „намаляване обема на работата“.От 10.11.2020 г. същата е регистрирана
в БТ-гр.В. като безработна /лист 112 от делото на ДРС/.С декларацията за материално и
гражданско състояние от 20.05.2021 г. /на лист 202 от делото на ДРС/ С.И. е декларирала,че
има доход от заплата в размер на 650 лв-минималната за страната работна
заплата.Декларирала е под страх от наказателна отговорност,че не притежава недвижими
имоти и не реализира други доходи извън заплатата си.Дори и да е подпомагана
ежемесечно от майка си с някаква сума,същата е очевидно затруднена да покрие всички
свои разходи.С първоинстанционното решение същата е осъдена да заплаща по 150 лв
месечно /общо 300 лв/ издръжка на двете деца М. и С.,като в тази част е допуснато
предварително изпълнение на невлязлото в сила решение.Видно от болничните листи /на
листи 203 и 204 от делото на ДРС/,през периода март-май 2021 г. /непосредствено преди и
към датата на възникване на задължението за внасяне на допълнителен депозит за вещи лица
по делото/ С.И. е в отпуск поради временна неработоспособност вследствие рискова
бременност.През този период тя получава 90% от трудовото си
възнаграждение.Понастоящем същата вече има родено трето дете,което също е задължена
да издържа.Единственият й доход е обезщетението за бременност и раждане,което възлиза
средно на сума от 278,12 лв месечно според справката от НОИ на лист 7 от делото на
ДОС.При тези удостоверени ниски доходи и задължението на И. за издръжка към три деца
очевидно е налице влошаване в хода на производството по делото на финансовото
състояние на страната.Депозит в размер на 648 лв представлява сериозно затруднение за
нея,дори и отчасти да е подпомагана с някакви средства от своята майка,за което липсват
доказателства по делото на настоящия етап.Достатъчна за уважаване на молбата по чл.83
ал.2 от ГПК е констатацията за наличие на влошено финансово състояние като обективен
факт,възпрепятстващ поради липса на парични средства достъпа на лицето до правосъдие и
възможността му да проведе пълно доказване на исковата си претенция.
Предвид изложеното първоинстанционното определение следва да бъде отменено в
обжалваната му част,респ. молбата за освобождаване от разноски за вещи лица следва да
бъде уважена.
Водим от горното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ определение №263413/22.07.2021 г. по гр.д.№1565/2020 г. на Добричкия районен
съд в частта,с която е отхвърлена молба на СВ. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** от гр.В. на
основание чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаването й от заплащане на разноски в размер на
648 лв за възнаграждение на вещите лица по допусната от съда комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА СВ. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** от гр.В.,*** от заплащане на сума в
размер на 648 лв,определена като допълнителен депозит за възнаграждение на вещи лица по
допусната по гр.д.№1565/2020 г. на Добричкия районен съд комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4