№ 19729
гр. София, 04.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110142355 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 12-19 от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 162656/04.08.2022 г., с правно основание
чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от М. Д. М., с която
търси защита за себе си от домашно насилие срещу Р. МЛ. Б., за която
твърди, че е лице, с което е живяла на семейни начала в период от година и
половина. В сезиращата молба е описано поведението на ответницата Р. МЛ.
Б. спрямо молителката М. Д. М. на 06.07.2022 г. и на 02.08.2022 г., което
молителката намира, че осъществява състав на домашно насилие по смисъла
на чл.2, ал.1 от ЗЗДН.
В чл. 3 от ЗЗДН са посочени изчерпателно лицата, които могат да бъдат
пострадали, респ. извършители на домашно насилие. Съгласно изричната
разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко
лице, пострадало от домашно насилие, извършено от: 1. съпруг или бивш
съпруг; 2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство; 3. лице, от което има дете;4. възходящ; 5. низходящ; 6. лице, с
което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен
включително; 7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство
до трета степен включително; 8. настойник, попечител или приемен родител;
9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо
съпружеско съжителство; 10. лице, с което родителят се намира или е бил във
фактическо съпружеско съжителство.
В настоящия случай молителката и ответницата, макар и обозначена,
като лице, с което М. Д. М. е живяла на семейни начала, не попада в нито
една от хипотезите на цитираната разпоредба, поради което и доколкото
молителката не попадат в кръга на посочените лица, не притежава и
материално правната легитимация да търси защита по този ред. За яснота
на молителката настоящият съдебен състав намира за необходимо да
отбележи следното:
Действително, България остава една от малкото държави в Европа, която
няма в семейния си закон правна регламентация на „фактическото
съпружеско съжителство“. Фактическо съжителство или фактическо
съпружеско съжителство е законов институт и връзка между двама души,
1
които живеят заедно, тоест на съпружески начала, и споделят общ дом, без да
са обвързани чрез брак. Чрез него се признава личната обвързаност на двама
партньори, които живеят заедно, но нямат сключен граждански брак.
Съвместното съжителство, действително се използва като алтернатива за
уреждане в някои случаи и на статута на еднополовите двойки, но в
държави, където те могат да сключат брак или граждански съюз.
Фактическото съжителство поражда определени правни последици, но не
всички, които поражда гражданският брак. Или, фактическо съжителство
или фактическо съпружеско съжителство е законов институт и връзка между
двама души, които живеят заедно, тоест на съпружески начала и споделят общ
дом, без да са обвързани чрез брак. В някои юрисдикции съвместното
съжителство е равносилно на гражданския съюз. Засега законодателството у
нас не се развива в тази посока, която да разрешава еднополовите
бракове, респ. съвместното съжителство на еднополови двойки, с
изключение забраната за дискриминация на сексуална основа и
ориентация. Според Конституцията на РБ бракът е доброволен съюз между
мъж и жена, които могат да встъпят в брак само по взаимно, свободно и
изрично съгласие. Действащият СК на РБ също признава фактическото
съжителство само между хетеросексуални. Или, според действащото
законодателство фактическото съпружеско съжителство следва да се
определя като неформален, доброволен, траен, личен съюз за съвместен
живот на мъж и жена, основан на свободната им воля за съжителство в
семейна общност като съпрузи. ЛГБТ хората в България, съжителстващи в
семейна общност, не могат да търсят защита по реда на ЗЗДН, доколкото
еднополовите бракове или гражданските съюзи между еднополови двойки са
незаконни.
Ето защо, подадената молба се явява недопустима, поради което същата
с приложенията й следва да бъдат върнати, а производството по делото – да
бъде прекратено.
Мотивиран от изложеното и на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл.
130 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА молба с вх. № 162656/04.08.2022 г., с правно основание чл. 8, т.
1 от ЗЗДН, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от М. Д. М., ЕГН
**********, с която търси защита за себе си от домашно насилие срещу Р.
МЛ. Б., ЕГН **********, ведно с приложенията.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело № 42355/2022 г. по
описа на СРС, ІІІ ГО, 80 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на молителката.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2