Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260025
гр.Пловдив, 04.09.2020г
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение ХХс, в открито заседание на двадесет и шести август
две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Розалия Тодорова и в присъствието
на прокурора .......... ............................., разгледа докладваното от
съдията т.д. № 931 по описа за 2019г на Пловдивски
окръжен съд и взе предвид следното:
Обективно съединени искове на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и обратни
искове на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр чл.94 от ЗЕ и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Предявени от „АБУСОЛЕА” ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* против „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД – гр.Пловдив, ЕИК 123526430. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата
общо от 34243,34лв, ведно
със законната лихва, начиная от датата на предявяване на исковете 06.11.2019г до окончателното изплащане на сумите, представляваща сбор от дължими
остатъци от цена на произведена от ищеца и продадена на ответника електрическа
енергия за месеците ноември 4596.43лв и декември 4556,64лв 2016г, месеците октомври 6320,19лв, ноември 3683,29лв
и декември 3794,18лв 2017г и месеците октомври 4296,40лв, ноември 2943,54лв и
декември 3284,15лв 2018г, като претендираните суми са разлика между изкупената
електрическа енергия от ответника по цена за излишък, която той е дължал да
изкупи по преференциална цена, съгласно сключения между дружествата Договор №
355 от 27.03.2012г за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, както и да заплати
обезщетение за забавено плащане в общ размер на 6130,03лв, както следва:
за месец ноември 2016г. - дължима сума в размер на
1327,86 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 4596,43 лв. за
периода от 01.01.2017г. /падежа за плащане/ до 06.11.2019 г. /датата на ИМ/;
за месец декември 2016г. -
дължима сума в размер на 1277,12 лв., представляваща мораторна лихва върху
сумата от 4556,64 лв. за периода от 01.02.2017г. до 06.11.2019г.;
за месец октомври 2017г. -
дължима сума в размер на 25,25 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата
от 128,77 лв. за периода от 01.12,2017г. до 06.11.2019г.;
за месец октомври 2017г. -
дължима сума в размер на 1214,21 лв., представляваща мораторна лихва върху
сумата от 6191,42 лв. за периода от 01.12.2017г. до 06.11.2019г.;
за месец ноември 2017 г. -
дължима сума в размер на 690,62 лв., представляваща мораторна лихва върху
сумата от 3683,29 лв. за периода от 01.01.2018г. до 06.11.2019г.
за месец декември 2017г. дължима сума в размер на 678,73
лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 3794,18 лв. за периода от
01.02.2018г. до 06.11.2019г.;
за месец октомври 2018г.
дължима сума в размер на 9,10 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата
от 96,01 лв. за периода от 01.12.2018г. до 06.11.2019г.;
за месец октомври 2018г.
дължима сума в размер на 397,87 лв., представляваща мораторна лихва върху
сумата от 4200,39 лв. за периода от 01.12.2018г. до 06.11.2019г.;
за месец ноември 2018г. - дължима сума в размер на 253,47
лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 2943,54 лв. за периода от
01.01.2019г. до 06.11.2019г.;
за месец декември 2018 г. -
дължима сума в размер на 254,52 лв., представляваща мораторна лихва върху
сумата от 3284,15 лв. за периода от 01.02.2019г. до 06.11.2019г.;
за месец септември 2019 г. дължима сума в размер на 1,28
лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 768,53 лв. за периода от
01.11.2019г. до 06.11.2019г.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете и моли съда да ги
отхвърли като неоснователни. Предявява обратни искове против „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД – гр.София, ЕИК *********, които моли да бъдат
уважени, ако съдът уважи първоначалните искове против него. Претендира
разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника и
ответник по обратните искове „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД – гр.София
моли и първоначалните и обратните искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски като ответник по обратните искове.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Между
страните по първоначалните искове не се спори, че са сключили Договор № 355 от
27.03.2012г (Договора) за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяеми източници, чрез енергиен обект фотоволтаична електрическа централа
„Абусолея“, находяща се в с.Желязно, Община Марица. По силата на Договора
ищецът е произвеждал енергия от възобновяеми източници, която ответникът е
изкупувал и заплащал по преференциални цени на ищеца, определени с решение на
ДКЕВР - конкретно с Решение № СП – 1 от 31.07.2015г, от което спрямо ищеца е
приложима т.2.14, Комисията е установила нетно специфично
производство (НСП) на електрическата енергия до 1 188kWh на годишна база, за което се определя
преференциална цена от 567,41лв за МWh без ДДС за електрически централи с фотоволтаични модули над 30kW до 200kW. В съответствие с това решение ответникът е изкупувал
произведената ел. енергия до 1 188kWh на преференциална цена, а над 1 188kWh – на по-ниска цена. Ищецът посочва, че
Решение № СП – 1 от 31.07.2015г е отменено от ВАС при обжалване, като отмяната
има обратно действие, т.е. счита се, че решението не е съществувало, в който
смисъл се позовава на съдебна практика и следователно ответникът му дължи
заплащане по преференциалната цена за цялото количество произведена през година
ел. енергия, а не само за установеното нетно специфично производство -
претендира разликата от заплатената му по-ниска цена до преференциалната цена
за исковия период, както следва: 2016г
– м. ноември 4596,43лв и м.декември 4556,64лв; 2017г – м. октомври 6320,19лв, м. ноември 3683,29лв и м. декември 3794,18лв;
2018г – м. октомври 4296,40лв, м.
ноември 2943,54лв и м.декември 3284,15лв; 2019г
- м. септември 768,53лв.
С подадения по делото отговор ответникът не е
оспорил отмяната на Решение № СП – 1 от 31.07.2015г на ДКЕВР, в частта по т.2.14,
с влязло в сила съдебно решение на ВАС, но е посочил, че с прието последващо
Решение № СП – 2 от 06.03.2019г на КЕВР, считано от 31.07.2015г е
определено НСП, същото, каквото е било прието за ищеца и с предходната т.2.14
от Решение № СП – 1 от 31.07.2015г - 1 188kWh
НСП, изкупувано по преференциална цена от от 567,41лв
за МWh без ДДС. Приеманите от
КЕВР решения имат предварително изпълнение и поради това той е на становище, че
не се дължи цена, над тази, която вече е заплатил.
На второ място посочва, че процесният договор е
действал между страните само за определени периоди от време - ноември и декември 2016г, 01 - 04.10.2017г, 01
- 09.10.2018г и 01 - 30.09.2019г което
време за яснота ответникът определя като „първи период“. През останалото време
от исковия период, определено от ответника като „втори период“, той счита, че не
дължи плащане на цена на произведената от ищеца ел. енергия, тъй като не я е
изкупувал, а ищецът я е продавал на трети лица – търговци на електрическа
енергия, съгласно дадената му за това възможност от чл.31 ал.12 от ЗЕВИ на цени
по свободно договаряне. За този период ищецът не е бил член на балансиращата
група на ответника, която е напускал и в кято се е връщал отново и не му е
продавал произвежданата ел. енергия, а на основание чл.100 ал.1 от ЗЕ я е
продавал на друго лице – търговец на електрическа енергия по свой собствен
избор.
По отношение на цената, на която трябва да
изкупува произведената от ищеца ел. енергия през „първия период“, не оспорва,
че е изкупувал ел. енергията на преференциални цени до НСП, а след достигането
му - на цена за излишък, както ищецът е посочил в справката по чл.366 от ГПК.
Посочва, че този начин на формиране на цената е на основание въведеното понятие
НСП със ЗИД на ЗЕВИ – ДВ бр.56 от 24.07.2015г (преди
изменението се е използвал терминът „средногодишна продължителност на работа“),
поради което НСП се прилага за обекта на ищеца дори и след отмяна на Решение №
СП – 1 от 31.07.2015г, още повече, че е налице последващо Решение № СП – 2, с
което се уреждат отношенията, считано от 31.07.2015г и то подлежи на предварително
изпълнение, без да е допустимо спирането му. Ответникът продължава, че дори НСП
да не е била определена с нарочно решение на КЕВР, същото подлежи на
математическо изчисление и в този смисъл се позовава на възприетото от съда в Решение
№ 111 от 30.03.2016 по в.т.д.№ 582/2015г по описа на АС – Пловдив, който във
въззивното производство служебно е назначил техническа експертиза за определяне
на средногодишното производство, чиито стойности са определяли изкупуваните
количества произведена ел. енергия по преференциални цени и по цени за излишък
за периода 01.01.2014г – 24.07.2015г, предхождащ измененията със ЗИД на ЗЕВИ
с ДВ бр.56/2015г.
В допълнителната искова молба ищецът е изложил
подробни оплаквания по отношение на приетото от КЕВР Решение № СП – 2 от
06.03.2019г, като го счита за нищожен административен акт, поради издаването му
в нарушение на изричното правило на чл.177, ал.2 от АПК, както и в рамките на
недопустимо производство по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК и поради това не
е породил правно действие. Посочва, че той е обжалвал Решение № СП – 2 пред АС
– София – град, но като нищожен адм. акт иска от съда в настоящото производство
да упражни инцидентен съдебен контрол, което искане съдът остави без уважение.
Застъпеното становището на ищеца е, че с отмяна от
съда на Решение № СП – 1 от 31.07.2015г на КЕВР, с обратна сила е отпадало
основанието, на което ответникът е заплащал преференциална цена само за
определеното в решението НСП. Възразява
НСП да може да се определя от всеки и счита, че това е само от
компетентността на КЕВР, който се произнася с решение, и се позовава на чл.31
ал.5 от ЗЕВИ и пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. При липса на валидно решение на КЕВР
за НСП, цялото количество произведена електроенергия подлежи на изкупуване по
преференциалните цени, както е било в отношенията между страните до приемане на
отмененото решение от 2015г и се
позовава на процесния Договор.
Ищецът възразява по извършеното от ответника
разграничение на два периода на претенцията за заплащане на цена като счита, че
и за посочения от ответника „втори период“ Договорът помежду им е действал,
респ. ответникът му дължи заплащане на преференциална цена за призведената
електрическа енергия.
С допълнителния отговор ответникът не е оспорил,
че ищецът е подал жалба против Решение № СП – 2, което е обект на пряк съдебен
контрол от страна на административния съд, който е компетентен да се произнесе
и поради това е възразил по извършването в настоящото производство на
инцидентен косвен контрол за валидността му. Заявил е, че поддържа вече
направеното възражение по отношение на т.н. „втори период“, в който процесният
Договор не действа между страните, респ. не възниква задължение за ответника да
заплаща произведената от ищеца ел. енергия. За прецизност посочва по дата и час
достигнатото от ищеца НСП, след което посочва периодите, в които той,
ответникът, е изкупувал ел. енергия от ищеца и е заплащал цена, като посочва и
периодите, в които трето лице е изкупувало енергията.
С подадения по делото отговор от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"
ЕАД – гр.Пловдив е поискано конституирането на трето лице помагач на негова
страна – НЕК – София и против него е предявен обратен иск за сумата общо от 12178,66лв
с ДДС, ведно със законната лихва,
представляваща неплатена цена на продадена ел. енергия от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД на НЕК, индивидуализирана по периоди и размери и
сумата общо от 3216,59лв, ведно със
законната лихва, представляваща неустойка, индивидуализирана по главници, за
които се претендира, и периоди, като и двете суми са дължими на основание
сключен между дружествата Договор № 16ИЕ – КС94ЗЕ01 от 01.11.2016г за продажба
на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници и централи с
комбиниран цикъл на производство.
На основание чл.94 от ЗЕ, въз основа на която
разпоредба е сключен и цитираният Договор № 16ИЕ – КС94ЗЕ01, „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД продава на „НЕК“ ЕАД цялото количество електрическа
енергията, която е изкупило от
производителите от възобновяеми източници, на цената, на която я изкупува.
Така, вече изкупената от ищеца по обратния иск, енергия за „първия период“ по
цени на излишък е продадена по същите тези цени на „НЕК“ЕАД, но ако съдът уважи
исковете против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"ЕАД за дължими суми за
цена в по–висок размер – преференциални цени, то на свой ред „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"ЕАД претендира тази разликата между преференциалната
цена и цената за излишък от своя купувач - „НЕК“ ЕАД.
За заплащането на тази разлика твърди, че „НЕК“
ЕАД е забава, считано от падежа на всяка издадена от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"ЕАД фактура за платена цена от „НЕК“ ЕАД, поради което
на основание чл. 11 от Договор № 16ИЕ – КС94ЗЕ01 претендира неустойка за
периода от съответния падеж на всяка фактура до датата на предявяване на
обратния иск.
С подадения по делото отговор „НЕК“ ЕАД е заявила,
че исковете против нея са неоснователни, тъй като и обуславящите ги първоначални искове на „АБУСОЛЕА” ЕООД –
гр.Пловдив са неоснователни, като противоречащи на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ. Според
него преференциалната цена в конкретния случай от 567,41лв
за МWh без ДДС е определена в т.14 на Решение № Ц – 18 от
20.06.2011г на КЕВР за ФЕЦ с мощност 30 до 200kW.
Разпоредбата на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ е в сила от 24.07.2015г и цели ограничаване на
количествата ел. енергия, които се изкупуват по преференциални цени, до размера
на нетното специфично производство, чиято легална дефиниция е в §1, т.29 от ДР на ЗЕВИ. Ако се възприеме
тезата на първоначалния ищец, че произведената от него ел. енергия над НСП му
се заплаща по преференциална цена, то ще се даде възможност на производителя да
генерира допълнителни приходи и възвращаемост в повече от приходите, необходими
за покриване на разходите му, включително и инвестиционните и от нормата на
възвръщаемост, които са послужили за определяне на преференциалната цена и в
този именно смисъл са и мотивите към проекта на ЗИД на ЗЕ от 07.07.2015г. Ето
защо отмяната на т.2.14 на Решение № СП – 1 от 31.07.2015г няма да има за
последица отпадане на НСП, защото обектът на ищеца не попада в изчерпателно
посочените изключения на чл.31, ал.5, т.1, предл. второ от ЗЕВИ – това е
ограничителна правна норма и тя не може да се тълкува разширително, аргументите
на първоначалния ищец „АБУСОЛЕА” ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* в обратния
смисъл намира за неоснователни.
На следващо място посочва, че с прието последващо
решение от КЕВР Решение № СЦ – 2 от
06.03.2019г, отношенията по определяне на НСП, въз основа на което е определена
преференциална цена на основание т.14 от Решение № Ц – 18 от 20.06.2011г на
КЕВР, са уредени със задна дата и то по същия начин, по което са регулирани с
решението от 2015г, т.е. не е настъпила промяна, която да води до промяна във
вече приключилите отношения между страните по първоначалния иск, респ. между
него и „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"ЕАД. Дори да се приеме, че са
налице дължими от него суми, то тъй като те не са изискуеми е неоснователен
искът за неустойка - липсва забавеното плащане.
Ответникът по обратния иск „НЕК“ ЕАД също застъпва
становището, че след като за част от процесните периоди, т.нар. „втори период“,
„АБУСОЛЕА” ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК е продавал, произведената над НСП ел.
енергия, на свободния пазар, на други търговци по пазарни цени, то договорът не
е действал, респ. „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"ЕАД не е изкупувало
енергия и поради това няма задължения да я заплаща на преференциални цени.
На следващо място също е заявил, че поддържа
тезата на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"ЕАД, че решенията на КЕВР
представляват административни актове и проверката за тяхната допустимост и
законосъобразност се извършва по реда на АПК - от съответния административния
съд. Това изключва възможността на настоящия граждански съд да извършва инцидентен
контрол по реда на чл.17, ал.1 от ГПК. Възразява, че актът на КЕВР е нищожен,
тъй като предвижда прилагането му с обратна сила, тъй като понятието НСП е
въведено със Закон, прилага се от 31.07.2015г, а КЕВР определея единствено
неговите стойности, като се съобразява със законово определения начален срок в
ЗЕ за НСП. Поддържа тезата на ответника по първоначалните искове, че отмяна на
решение на КЕВР няма за последица възникване на задължение за изкупуване на
цялата произведена енергия по преференциални
цени.
Претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че между страните не се спори по
отношение на сключения между тях Договор № 355 от
27.03.2012г (Договора) за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяеми източници, в чийто чл.1
е очертан предмета му, а именно: ищецът като продавач произвежда електрическа
енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект ФЕЦ „Абусолея“, находяща
се в с.Желязно, Община Марица, а
ответникът ЕВН като купувач изкупува количеството произведена и доставена от
ищеца-продавач активна електрическа енергия от възобновяеми източници, с
изключение на количествата, които ищецът ползва за собствени нужди, по свой
избор ползва за собствено потребление и за снабдяване за свои собствени клонове,
предприятия и обекти (нетна активна енергия) или продава по свободно договорени
цени по реда на Глава Девета, Раздел VII от ЗЕ и/или на
балансиращия пазар. Конкретно Раздел VII е озаглавен „Сделки
при свободно договорени цени” и в чл.100, ал.1 от него е посочено, че сделки с
електрическа енергия по свободно договорени цени могат да сключват
производителите, включително производителите на енергия от възобновяеми
източници за количествата по чл. 31, ал. 5, т. 2 от Закона за енергията от
възобновяеми източници, търговците на електрическа енергия, доставчиците от
последна инстанция, операторът на борсовия пазар на електрическа енергия,
координатори на балансиращи групи, крайните клиенти и операторите на
електропреносната и електроразпределителните мрежи за компенсиране на
технологичните разходи по пренос, съответно по разпределение.
След това в чл.5, ал.1 от Договора е предвидено,
че ЕВН като купувач заплаща изкупената електрическа енергия от ищеца по
определена от ДКЕВР (сега с наименование КЕВР) преференциална цена, действаща в
конкретния случай и съобразно приложимото законодателство. Няма спор по делото,
че преференциалната цена за енергийния обект на ищеца е определена в т.14 на
Решение № Ц – 18 от 20.06.2011г на КЕВР. От коментираните две договорени клаузи между
страните следва първо, че ответникът има задължение да изкупува произведената
от ищеца активна ел. енергия и то на фиксирана, преференциална цена, която се
определя конкретно за случая от трето за договора лице – КЕВР и второ, че
ищецът разполага с възможността да продава произведената от него ел. енергия по
свободно договорени цени на трети лица. Тази възможност за ищеца предполага и
води до извода, че вероятно ЕВН няма да е задължен да изкупува цялото
количество произведена от ответника ел. енергия и да заплаща преференциална
цена, защото, ако за него съществуваше това задължение на ищеца нямаше да му се
налага да търси и продава на свободно договорена цена, вместо на преферениална,
от самото наименовение на която се разбира, че тя е по-благоприятна, по-висока.
По-високият ѝ размер се установява и от приложената в табличен вид
справка към приетата по делото комплексна експертиза, която не е оспорена от
страните и съдът я възприема изцяло, от която е видно на каква цена ищецът е
продавал ел. енергия на трети лица.
Конкретно за исковия период, Законодателят, с
обнародваното в ДВ, бр.56 от 2015г, изменение на чл.31 ал.5, т.1 и т.2 от ЗЕВИ, в
сила от 24.07.2015г, е приел, че на преференциална цена ще се изкупуват произведените количества електрическа енергия до размера на нетното
специфично производство (НСП) на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР и (т.2) по цена за
излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т.1, като
между страните няма спор, че процесният енергиен обект не попада в уредените изключения за приложимост по чл.31 от ЗЕВИ. Коментираното
изменение на ЗЕВИ действа между страните на основание чл. 27 Договора без да е
необходимо подписването на допълнително споразумение между тях.
Между страните няма спор, че до достигане на НСП
от ищеца ответникът е изкупувал произведената ел.енергия по преференциална
цена, а след това по цена за излишък, а размерът на НСП е бил определен по
т.2.14 от Решение № СП – 1 от 31.07.2015г на КЕВР. Становището на ищеца е, че
т.2.14 от Решение № СП – 1 от 31.07.2015г е била отменена с влязло в сила
решение на ВАС, поради което за целия исков период не е бил налице акт,
определящ НСП и следователно ответникът дължи изкупуване на ел.енергията по
преференциална цена на цялото, произведено от ищеца количество за исковия
период.
Тук е и първото направено от ответника ЕВН
възражение по спора, като посочва, че ищецът е продавал не само на него
произвежданата електрическа енергия, поради което за периодите, част от исковия
период, за които ищецът е продавал на трети лица – търговци на електрическа
енергия, съгласно дадената му за това възможност от чл.31, ал.12 от ЗЕВИ,
Договорът между тях не е действал.
Съдът намира това възражение за основателно като
съответстващо на чл.1 от Договора, в който страните са се съгласили, че ЕВН
изкупува електрическата енергия, произведена от ищеца, с изключение на тази,
която ищецът по свой избор продава на свободни цени, т.е. задължението за
заплащането ѝ ще е за третото лице, което я е купило. Следователно ищецът
избира на кого да продава и в зависимост от неговия избор ще е обвързан или от
клаузите на процесния Договор или клаузите на договора, който е избрал да
сключи с третото лице – търговец на ел. енергия, но за ищеца не съществува
възможността една и съща произведена от тнего ел. енергия да я продава
едновременно на две лица по два различни договора. От т.А.6 от приетата по
делото комплексна експертиза се установява, че за част от исковия период ищецът
е продавал ел. енергия и на трето лице – „ЕВН ТРЕЙДИНГ САУТ ИЙСТ ЮРЪП” ЕАД, като конкретните периоди са оцветени в
червено по табличната справка по години към експертизата, както и в таблиците
№2 за 2017г и №3 за 2018г. За тези
именно периоди съдът приема, че процесният Договор не е действал между
страните, следователно от него за ответника не възникват задължения и
претенциите на ищеца в обратния смисъл са неоснователни.
По отношение на останалата част от исковия период,
в която ответникът е изкупувал произведената от ищеца ел. енергия, от
комплексната експертиза се установява, че ответникът е изкупувал ел. енерегия
от ищеца и до достигане от ищеца на НСП и му я е заплащал по преференциална
цена, както е купувал ел. енергия и след достигане от ищеца на НСП и му я е
заплащал по цена за излишът – последното е по оцветените в синьо периоди по
изготвените към експертизата таблици по години
№1, №2, №3 и №4. Именно за последедните
периоди съдът намира, че е от значение и следва да се произнесе по
възражението на ищеца, че след като е липсвал определен размер на НСП, поради
отмяната на Решение № СП – 1 от 31.07.2015г на КЕВР, ответникът е бил длъжен да
заплати преференциална цена за цялото изкупено от него количество електрическа
енергия, но за част от количеството е заплатил по-ниска цена, а именно цена за
излишък. С исковата си молба ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му
доплати разликата между двете цени, която според него му се дължи.
Няма спор, че Решение № СП – 1 от
31.07.2015г на КЕВР е отменено с влязло в сила съдебно решение на ВАС и
съгласно съдебната практика, последиците от отмяната му са за целия период
назад на действието му, но от КЕВР, след като са разгледани фактите и
обстоятелствата във връзка с Решение № 4937 от 20.07.2017г на Административен съд
София-град по адм. дело № 3247 по описа за 2016г, оставено в сила с Решение №
14886 от 03.12.2018г на Върховния административен съд по адм. дело № 10757 по
описа за 2017г, е прието последващо Решение
№ СЦ – 2 от 06.03.2019г, общодостъпно на електронната страница на КЕВР, с което
е установено, считано от 31.07.2015г,
НСП на електрическа енергия, идентично с това по Решение
№ СП-1 от 31.07.2015г. Решението от
2019г е обжалвано пред съда, но въпреки това то произвежда действие между
страните и регулира отношенията им, тъй
като подаването на жалба не спира изпълнението му съгласно чл.13, ал. 5 от ЗЕ -
решенията на комисията могат да бъдат обжалвани относно тяхната
законосъобразност пред АС - град София в 14-дневен срок от съобщаването им, но
обжалването не спира изпълнението им и искането за спиране изпълнението на
оспорено по съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение на решения, с
които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и
решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни
мрежи, каквато не е хипотезата по спора.
От установеното съдът намира, че за целия период на действие на Договора
между страните е налице регулация на КЕВР за НСП на произвежданата от ищеца
електрическа енергия и е ирелевантно за спора въведеното по делото възражение
дали може НСП да се определя по
математически път и без решение на КЕВР и това какво правно значение има,
поради което съдът не го обсъжда. При това положение ответникът ЕВН, на основание чл.31 ал.5, т.1 от ЗЕВИ и чл.1 от
Договора, има задължението да изкупува
от ищеца произведената от него ел. енергия до НСП и да му я заплаща по
преференциална цена, а ако ищецът му продаде произведена ел. енергия над НСП
ответникът я изкупува, но му я заплаща по цена за излишък на основание чл.31 ал.5, т.2 от ЗЕВИ. Коментираната правна
норма съдът намира за императивна, поради което изключва свободата на
договаряне и прилагане.
По всичко коментирано съдът намира за
неоснователна претенцията на ищеца, че ответинкът му дължи заплащане на
преференциална цена и за количествата изкупена от ответника ел. енергия, кояте
е била произведена от ищеца над НСП. За произведената над НСП ел. енергия, ако
бъде закупена от ответника той дължи заплащането ѝ по цена за излишък,
което е изпълнено и искът следва да бъде отхвърлен. При неоснователност на
главния иск, недоказан по основание е и предявеният акцесорен иск за
обезщетение за забавено плащане, който също следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърляне на първоначалните искове съдът
не дължи произнасяне по предявените обратни искове.
На основание чл.78, ал.3 от
ГПК ответникът има право на извършените в производството съдебни разноски, за
които е представил списък и са в размер на 1200лв, дължими от ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АБУСОЛЕА”
ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* обективно
съединени искове да бъде осъдено „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД –
гр.Пловдив, ЕИК 123526430 да му заплати сумата общо от 34243,34лв, ведно със законната лихва, начиная от датата на
предявяване на исковете 06.11.2019г до окончателното изплащане на сумите,
представляваща сбор от дължими остатъци от цена на произведена от „АБУСОЛЕА” ЕООД и продадена на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” електрическа енергия за месеците ноември 4596.43лв и декември 4556,64лв 2016г, месеците октомври 6320,19лв, ноември 3683,29лв и декември
3794,18лв 2017г и месеците октомври 4296,40лв, ноември 2943,54лв и декември
3284,15лв 2018г, като претендираните суми са разлика между изкупената
електрическа енергия от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” по цена за излишък,
която той е дължал да изкупи по преференциална цена, съгласно сключения между
дружествата Договор № 355 от 27.03.2012г за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяеми източници, както и да заплати обезщетение за
забавено плащане в общ размер на 6130,03лв, както следва:
за месец ноември 2016г. - дължима сума в размер на
1327,86 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 4596,43 лв. за
периода от 01.01.2017г. /падежа за плащане/ до 06.11.2019 г. /датата на ИМ/;
за месец декември 2016г. -
дължима сума в размер на 1277,12 лв., представляваща мораторна лихва върху
сумата от 4556,64 лв. за периода от 01.02.2017г. до 06.11.2019г.;
за месец октомври 2017г. -
дължима сума в размер на 25,25 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата
от 128,77 лв. за периода от 01.12,2017г. до 06.11.2019г.;
за месец октомври 2017г. -
дължима сума в размер на 1214,21 лв., представляваща мораторна лихва върху
сумата от 6191,42 лв. за периода от 01.12.2017г. до 06.11.2019г.;
за месец ноември 2017 г. -
дължима сума в размер на 690,62 лв., представляваща мораторна лихва върху
сумата от 3683,29 лв. за периода от 01.01.2018г. до 06.11.2019г.
за месец декември 2017г. дължима сума в размер на 678,73
лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 3794,18 лв. за периода от
01.02.2018г. до 06.11.2019г.;
за месец октомври 2018г.
дължима сума в размер на 9,10 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата
от 96,01 лв. за периода от 01.12.2018г. до 06.11.2019г.;
за месец октомври 2018г.
дължима сума в размер на 397,87 лв., представляваща мораторна лихва върху
сумата от 4200,39 лв. за периода от 01.12.2018г. до 06.11.2019г.;
за месец ноември 2018г. - дължима сума в размер на 253,47
лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 2943,54 лв. за периода от
01.01.2019г. до 06.11.2019г.;
за месец декември 2018 г. - дължима сума в размер на
254,52 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 3284,15 лв. за
периода от 01.02.2019г. до 06.11.2019г.;
за месец септември 2019 г. дължима сума в размер на 1,28
лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 768,53 лв. за периода от
01.11.2019г. до 06.11.2019г като
неоснователни.
ОСЪЖДА „АБУСОЛЕА” ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД – гр.Пловдив, ЕИК 123526430 сумата от 1200лв за извършени
съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на третото
лице помагач „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД – гр.София, ЕИК *********
на страната на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД – гр.Пловдив, ЕИК 123526430.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: