№ 488
гр. Варна, 10.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500529 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по ч.гр.д. 529/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е по реда на чл. 274 ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна
жалба на С.М.Л.., подадена чрез адв. Дино С., против определение № 260227
от 18.10.2021 г., постановено по гр.д. № 387/2020 г. по описа на Шуменския
окръжен съд, с което на осн. чл. 129, ал.3 ГПК е върната исковата молба и е
прекратено производството по делото.
Жалбоподателят е настоявал, че определението на окръжния съд e
неправилно - незаконосъобразно по изложени съображения за надлежно
изпълнение на указанията на съда, като е молил за отмяната му и за връщане
на делото на окръжния съд за продължаване на производството по него.
Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалване на определението на окръжния съд, редовна е и допустима, а
разгледана по същество – тя е основателна по следните съображения:
Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на
С.М.Л.. против държавата с искане за признаване за установено, че ищецът е
собственик по наследство от М.Н.С. на недвижим имот – ап.11 ет.4, вх.1, ЕЖБ
3 на ул. „Живко Спиридонов“ №3, гр.Шумен, с идентификатор №
83510.660.164.4.11 по КК на гр.Шумен. Сочил е, че имотът бил предмет на
публична продажба с тайно наддаване №17/2020 г. на Националната агенция
по приходите гр.Варна, проведена от 02.03.2020 г. до 06.02.2020 г., както и че
държавата чрез НАП –Варна продавала собствения му имот. Имотът бил
1
отнет от Р.А.Р. и Д.И.Р. в полза на държавата с решение по гр.д.№108/2008 г.
на ШОС, образувано по искова молба на КПКОНПИ. Р.А.Р. и Д.И.Р. не били
собственици на имота, защото сделката, с която те го придобили от Й. нямала
вещно-прехвърлително действие, поради нищожността на предходната такава,
сключена с майка му - установено със съдебно решение по гр.д. № 1605/2007
г. на ШРС. Към момента на отнемане на имота от държавата през 2008 г. по
партидата на имота била вписана исковата молба от 2007 г. Наследодателката
му не била загубила собствеността върху имота, а държавата не го била
придобила впоследствие със съдебното решение по иска на КПКОНПИ срещу
Р.и.Д.Р., поради това че последните не са станали собственици. Сочил е, че
владее имота.
С допълнителна молба от 24.11.2020 г. е поискал конституиране „на
заинтересована страна“ по делото на „Форъс“ ООД, на който по търга бил
възложен имота му, като е представил и доказателства за насрочен въвод във
влъдение на 03.12.2020 г.
С определение № 260178/03.12.2020 г. на ШОС, потвърдено от ВАпС
съдът квалифицирал иска по чл. 267, ал.1 т.4 от ДОПК и след като приел, че
същият е недопустим предвид липсата на предпоставките по чл. 267, ал.1, т.4
от ДОПК – изчерпване на административния ред по чл. 266, ал.43 от ДОПК с
отхвърляне на жалбата на третото лице срещу насоченото изпълнение срещу
спорния имот и предяване на установителния иск по чл. 267, ал.2, т.4 ДОПК
в 30 –дневния срок, е прекратил производството. С определение № 60109 от
29.07.2021 г. по ч.гр.д. № 1416/2021 г., ВКС е обезсилил прекратителните
определения и върнал делото на окръжния съд с указания за предприемане на
необходимите действия по привеждане на исковата молба в съответствие с
изискването на чл. 127, ал.1 т.4 ГПК. ВКС е посочил, че съдът в двете
инстанции е преценявал допустимостта на установителния иск за
собственост, изхождайки от дадената от страната правна квалификация, без
да извърши проверка за редовността на исковата молба, в която се съдържат
противоречиви твърдения относно това приключила ли е публичната продан
на спорния имот. Относно предпоставките за защита на третото лице по реда
на чл. 269 и на чл. 239, ал.2 ДОПК, за да прецени дали предявеният иск е
допустим, съдът следва да изиска от ищеца да уточни обстоятелствата, на
които основава претенцията си, като посочи ясно и недвусмислено
приключило ли е принудителното изпълнение с издаване на постановление за
2
възлагане на имота. Без изясняване на това обстоятелство не може да се
определи правната квалификация на предявения иск и неговата допустимост с
оглед предвидените от закона процесуални предпоставки.
В изпълнение на указанията на ВКС, окръжният съд с определение №
260335 от 06.08.2021 г. е дал указания на ищеца да посочи „приключило ли е
принудителното изпълнение по ДОПК върху процесния имот с издаване на
постановление за възлагането му, както и да представи доказателства относно
тези факти, ако разполага с такива“. С уточняващата молба, ищецът е
посочил, че към датата на подаване на исковата молба 13.03.2020 г.
постановление за възлагане не било издадено, като такова е издадено на
11.09.2020 г. Наред с първоначално сочената правна квалификация по чл. 269
ДОПК е посочил и такава по чл. 239, ал.2 ДОПК. Служебно събрани от
окръжния съд са удостоверение от НАП, ТД Варна от 30.08.2021 г. с данни,
че постановление за възлагане № 61 от 11.09.2020 г. е издадено след
продажбата по реда на ДОПК на процесния недвижим имот, който е отнет в
полза на държавата с решение № 279/20.11.2009 г. по гр.д. № 108/2008 г. на
ОС Шумен, влязло в сила от 13.01.2012 г., както и постановление № 61 от
11.09.2020 г. за възлагане на имота на „Форъс“ ООД, след проведен на
11.03.2020 г. търг с тайно наддаване № 17/2020/ Вн и след заплащане на
цената с платежни нареждания от 06.03.2020 г. и 13.03.2020 г.
При тези данни, окръжният съд е квалифицирал иска по чл. 269 от
ДОПК и с разпореждане № 260376 от 04.10.2021 г. отново е дал указания на
ищеца, измежду които: да посочи кои са конкретните факти, на които
основава правото си на защита по реда на чл. 269 от ДОПК и кои са
ответниците по този иск, съобразно указаната в закона пасивна легитимация
по него, с посочване на индивидуализиращите им белези по чл. 127, ал.1 т.2
от ГПК, както и да представи преписи от исковата молба и допълнителните
молби – уточнения за връчване на насрещните страни, според броя им. С
молба от 05.10.2021 г. (с приложен препис) ищецът, чрез адв. С., е заявил, че
ответник е държавата, че претендира право на собственост върху имота
(описан), оставен в наследство от майка му, че е завел искова претенция за
собственост, както и че се позовава на липса на вещнопрехвърлително
действие на последващите сделки. Посочил е, че държавата е отнела имот от
трети лица, които не са станали собственици, защото са придобили от
3
несобственик и то без да вземе предвид вписана към този момент искова
молба от 2007 г. по партидата на имота. След като е преценил, че всички
посочени по-горе указания не са били изпълнени от ищеца, съдът е върнал
исковата молба с обжалваното понастоящем определение № 260227 от
18.10.2021 г.
Искът по чл. 269 ДОПК е за защита на трети лица срещу предприети от
публичния изпълнител действия, докато принудителното изпълнение върху
вещта не е приключило. Целта на иска е със сила на пресъдено нещо да бъде
установено по отношение на длъжника и взискателя, че вещта, върху която е
насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника, а на третото лице, и по
този начин да се отрече възможността за продължаване на принудителното
изпълнение върху тази вещ. В случаите, когато принудителното изпълнение е
приключило с издаване на постановление за възлагане на вещта, третото лице
може да защити правата си по реда на чл. 239, ал.2 ГПК, като предяви иск за
собственост в едногодишен срок от публикуване в ДВ на постановлението за
възлагане.
При твърденията на ищеца, че е собственик на недвижим имот, който е
отнет в полза на държавата от Р.и.Д.Р. с влязло в сила решение по гр.д.
№108/2008 г. на ШОС, образувано по искова молба на КПКОНПИ, че
държавата не е станала собственик на имота, защото Р.и.Д.Р. не са придобили
собствеността от предходния му приобретател, заради установена по съдебен
ред недействителност на сделката с майка му, както и че към момента НАП е
продала собствения му имот по реда на ДОПК на търг с тайно наддаване и
след завеждане на исковата молба е издала постановление за възлагане на
купувача на публичната продан „Форъс“ ООД, правната квалификация на
иска не е по чл. 269 ДОПК. Ищецът не е твърдял в исковата си молба, че
срещу имота му се провежда принудително изпълнение от взискател срещу
длъжник по реда на ДОПК и в тази връзка да цели със сила на пресъдено
нещо да бъде установено по отношение на длъжника и взискателя, че вещта,
върху която е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника, а на
третото лице, и по този начин да отрече възможността за продължаване на
принудителното изпълнение върху тази вещ. Като е квалифицирал иска по чл.
269 от ДОПК, вместо по чл. 124 ГПК вр. с чл. 239, ал.2 ГПК, окръжният съд е
дал и неправилни указания на ищеца за поправяне на исковата молба чрез
посочване кои са конкретните факти, на които основава правото си на защита
4
по реда на чл. 269 от ДОПК и кои са ответниците по този иск, съобразно
указаната в закона пасивна легитимация по него, с посочване на
индивидуализиращите им белези по чл. 127, ал.1, т.2 от ГПК, както и да
представи преписи от исковата молба и допълнителните молби – уточнения
за връчване на насрещните страни, според броя им. Затова неизпълнението на
тези указания от ищеца не обосновава приложението на чл. 129, ал.3 от ГПК
и исковата молба не е подлежала на връщане на това основание. В този
смисъл обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото –
върнато на окръжния съд за продължаване на производството от етапа на
проверка редовността на исковата молба съобразно правилната правна
квалификация на иска и след това - за преценка на предпоставките за
допустимост на установителния иск за собственост срещу държавата.
Като е достигнал до различен резултат, окръжния съд е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и делото – върнато за
продължаване на производството по него.
С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260227 от 18.10.2021 г., постановено по гр.д.
№ 387/2020 г. по описа на Шуменския окръжен съд и ВРЪЩА делото на
Окръжен съд Шумен за продължаване на производството съобразно
посоченото в мотивите на определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5