Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 30.10.2020 г.
Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди и двадесетата година, в състав:
Председател: Свилен Сирманов
Членове: 1. Петър Балков
2. Юлиян
Стаменов
с участието на секретар Маня Пейнова, в присъствието на прокурора Радослав Градев, след като
разгледа докладваното от съдията Стаменов в.н.о.х. дело № 634/20 г. на РОС, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производство по гл. XXI от НПК.
Прокурор при РРП Я. И. е протестирала
само в частта й относно наказанието присъдата по н.о.х.д. № 185/ 2020 г. на
РРС, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимият С.М.М. за престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК - неплащане на
присъдена издръжка на сина му М. С. М. - общо 119 вноски на обща стойност 9400
лв., като е осъден на пробация, конкретизирана като
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца при два пъти
седмично явяване пред пробационен служител и
задължителни срещи с пробационен служител за срок от
6 месеца. Конкретизирано е оплакване за явна несправедливост на определеното
наказание, по подробно изложени съображения и се иска изменението й чрез
налагане на предвиденото в закона за процесното
престъпление по-тежко наказание лишаване от свобода както е претендирано
в първата инстанция.
В съдебно заседание протестът се
поддържа.
Подсъдимият и защитникът му считат, че
протестът е неоснователен.
След като прецени и обсъди материалите
по делото и доводите на страните и независимо от последните служебно провери
изцяло правилността на присъдата, въззивната
инстанция прие следното:
Протестът е процесуално допустим като
подаден от легитимен и оправомощен за това правен
субект - страна в наказателното производство, при спазване на законоустановените срок, форма и ред.
По съществото си
ПРОТЕСТЪТ Е ОСНОВАТЕЛЕН.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
обосновано по делото е прието за установено по несъмнен и категоричен начин,
с непротиворечиви, изцяло достоверни и достатъчни по обема си доказателства и
не се оспорва правилността на констатациите, чеслед
като бил осъден с влязли в сила съдебни решения по
гр.д. № 3653/2009 г. на РРС и след това по гр.д. № 1664/2017 г. да заплаща на
малолетното си дете М. С. М. чрез неговата майка и законен представител Т. М. ежемесечна
издръжка в размер на 40 първоналално от след второто
решение – 200 лв. месечно
подсъдимият системно не заплащал издръжката. Това наложило майката на правоимащото дете да заведе през 2013 г. производство за
принудително изпълнение на задължението, по което в резултат на действията на
съдебния изпълнител, били събрани и предадени на майката 1458,76 лв. В рамките
на инкриминирания период подсъдимият еднократно превел по банков път 200 лв. и
инцидентно давал парични суми на детето и веднъж заплатил за него детски лагер тип „Зелено училище“.
Общо за инкриминирания период
от м. февруари 2010 г.- до м.
декември 2019 г. подсъдимият не заплатил обшщо 119
месечни вноски, от които 90 месечни вноски по първонамалния
размер от 40 лв. и 29 месечни вноски по увеличения през 2017 г. размер от 200
лв. месечно, на обща стойност 9400 лв.
При тези констатации
От материално-правна страна законосъобразно първоинстанционният съд е
квалифицирал деятелността на подсъдимия като престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК и го е признал за виновен по това обвинение.
Основателни са оплакванията по
протеста, че наложеното от първоинстанционния съд по-леко от двете предвидени в закона
наказание пробация се явява в конкретния случай
неадекватно на степента на обществената оптастност на
процесното деяние. Касае се за неплащане на издръжка
в размер на 119 месечни вноски, надхвърлящ провече от
50 пъти законоустановения критерий от 2 месеца за криминализирането
на деянието, на обща стойност 9400 лв., която сума, както резонно се навежда от
прозукора, е създала значителни затруднения за
полагащата грижи за детето негова майка. При това за отбелязване е, че
първоначалния размер от 40 лв. месечно не е променян след присъждането му през
м. юли 2009 г. в продължение на осем години до 2017 г., при ноторно
известните инфлационни процеси, респ. промени на стойността на живота в
страната, успоредно на също ноторно известното
нарастване на финансовия еквивалент на жизнените нужди на детето в хода на
физическото му, интелектуално и социално развитие и адаптация. Доводите на
защитата на подсъдимия относно висящото изпълнително дело са несъстоятелни. Процесната издръжка следва да се изпълнява и то доброволно
от длъжника на правоимащото
негово дете по законоустановения ред чрез или със
съгласието на неговата майка до и след 14 годишната му възраст. При това те са,
като всяко парично задължение, носими, а не търсими. Принудителното изпълнение на това или което и да
било друго зедължение по никакъв начин не замества и
не отменя законоустаноустановения ред длъжникът да полага
усилия доброволно да изпълнява задължението си. Всъщност висяцото
изпълнително дело в случая не е нищо повече от едно от доказателствата по
делото в подкрепа на обвиненето за неплащане на
издръжка, което ЗАКОНОДАТЕЛЯТ ИЗИСКВА И В НАКАЗАТЕЛНОПРАВЕН, ТАКА КАКТО И В
ГРАЖДАНСКОПРАВЕН АСПЕКТ ДА СЕ ИЗПЪЛНЯВА ДОБРОВОЛНО И СВОЕВРЕМЕННО от задължения
и осъден да заплаща издръжка подсъдим и криминализира
неизпълнението на това задължение по този именно доброволен начин. Обстоятелствата дали и какви действия и
усилия са полагали майката на детето, съдебния изпълнител и което и да било
друго лице, освен че са без каквото и да било отношение към съставомерността на деянието на подсъдимия, по принцип не
могат, а в процесния
случай, при посочения изключително дълъг период на неплащане на издръжката, е
абсурдно да се третират като смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Чистото съдебно минало на подсъдимия в случая има значение в други ползуващи го в случая аспекти, но не е от естество в
съчетание с останалите визиращи тежестта на санкцията обстоятелства да обоснове
определяне на по-лекото по вид наказание. Най-сетне инцидентните плащания на
суми лично на детето и заплащане на детски лагер, са нещо обичайно и редно и за
родител, който не е „отделен“ от детето си като неупражняващ родителските грижи
за него и също са без значение за съставомерността на
деянието по принццип и за преценяването на тежестта
на санккията в процесния
случай. Присъдената от съда издръжка за детето в случаи като процесния по никакъв начин не визира някакъв лимит по
отношение на втория родител. Тя е преценения паричен еквивалент за жизнено
необходимите за нормалното съществуване и развитие на детето средства. Нормално
състояние на нещата е всеки родител при възможност да осигурява още нещо за
детето си и то не за да го прихваща от задължението си за издръжка, което
следва да се изплаща изцяло както и на когото е присъдено от съда.
Ето защо въззивната инстанция прие, че в частта си
относно определеното наказание на подсъдимия процесната
присъда се явява явно несправедлива, определеното наказание по вида си не съответствува на тежестта на процесното деяние,
неговата степен на обществена опастност като се има
предвид изключително дългия период и брой на непращаните издръжки, поради окето следва да бъде изменена и се наложи по-тежкото
предвидено в закона наказание лишаване от свобода. Предвид добрите
характеристични данни, чистото съдебно минало и посочените прояви от страна на
подсъдимия на грижа и внимание към оправомощеното за изръжка дете, имащи значение за смекчаващи отговорността обстоягтелства, съдът, въпреки посочения изключително дълъг
период, брой и стойност на неплащането на издръжката, определи размера на
наказанието под средния предвиден в размера, а именно 6 м. Предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия и липсата на други данни за негово асоциално или противоправно поведение наказанието не следва да се търпи
ефективно, а изтърпяването да се отложи при условията по чл. 66 ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.
При липса на други основания за изменение или отмяна на процзесната присъда и съобразно изложеното, на основание
чл. 337 ал. 2 т. 1 вр. чл. 334 т. 3 от НПК съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 40/22.05.20 г. по н.о.х.д.185/2020 г. на РРС - десети нак.състав САМО В САНКЦИОННАТА Й ЧАСТ относно вида на
наложеното наказание, като ОТМЕНЯ наложеното наказание пробация
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца при два пъти
седмично явяване пред пробационен служител и
задължителни срещи с пробационен служител за срок от
6 месеца и вместо него
НАЛАГА на подсъдимия за процесното престъпление
по чл. 183 ал. 1 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК
ОТЛАГА изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години, през
което време осъденият е длъжен да работи или учи при обективна възможност за
това и ВЪЗЛАГА възпитателните грижи за него на РПУ-МВР по местоживеенето му.
ПОТВЪРЖДАВА същата присъда в останалите й части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател:
Членове:
1.
2.