Определение по дело №62842/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22916
Дата: 29 юни 2023 г. (в сила от 29 юни 2023 г.)
Съдия: Боряна Венциславова Петрова
Дело: 20221110162842
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22916
гр. София, 29.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110162842 по описа за 2022 година
С отговора на исковата молба ответникът е навел възражение за недопустимост на
предявения иск, поради това, че процесното вземане е предмет на друг висящ съдебен
процес между същите страните по гр.д. № 9273/2022 г. на СРС, 90 състав. Съдът като
съобрази предмета на настоящото производството и този по гр.д. № 9273/2022 г. на СРС, 90
състав намира, че не е налице идентитет – касае се за различни по вид и стойност
недостатъци, възникнали в гаранционния срок на строеж, въведен в експлоатация с
Разрешение за ползване № ********/18.07.2017 г. на ДНСК. Предвид това не е налице
хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК, респ. възражението е неоснователно.
Ответникът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач
„*****” ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че на това лице е
възложил извършването на СМР в имота и в случай на неточно изпълнение на това
задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на недостатъци по извършени
СМР в имота, е основателно и следва да бъде уважено.
По искането на ищеца за назначаване на съдебно-техническа експертиза съдът ще се
произнесе след формулиране на конкретни задачи към експерта.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за недопустимост на
предявения иск.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ответника трето
лице-помагач – „*****” ЕООД с посочен в отговора на исковата молба адрес на управление.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 39623/2022 г. на СРС, 176 състав.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
1
ДОПУСКА искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане, за установяване на недостатъци по
извършени СМР в имота.
НАСРОЧВА о.с.з за 12.10.2023г. от 10.10 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
Предявен е положителен установителен иск от М. Г. Т. против „**********“ ООД с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 163, ал. 3 ЗУТ за установяване на вземане за
сумата от 10 747,48 лева, представляваща обезщетение за настъпили недостатъци в
гаранционния срок на строеж, въведен в експлоатация с Разрешение за ползване №
********/18.07.2017 г. на ДНСК, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 39623/2022г. по описа на СРС , 176 състав.
Ищецът твърди, че по силата на предварителен договор за прехвърляне на идеални
части от право на строеж върху недвижим имот и за учредяване право на строеж при
осигуряване изпълнението на строежа от 18.09.2012 г. и нотариален акт за учредяване право
на строеж от 24.10.2013 г. в полза на ответника е учредено вещно право на строеж, при
запазено за учредителите право на строеж върху конкретни самостоятелни обекти, срещу
поето задължение от ответника за изграждане на обособени обекти, съгласно подписано
Приложение № 1. Твърди, че с нотариален акт от 17.02.2014 г. един от учредителите –
нейната майка, й прехвърлила притежаваното от нея право на строеж върху проектираните
недвижими имоти, а на 10.06.2015 г. по силата на наследствено правоприемство придобила
и собствеността върху идеални части от поземления имот. Твърди се, че ответникът –
изпълнител по договора за строителство изградил сградата, която била въведена в
експлоатация с Разрешение за ползване № ********/18.07.2017 г. на ДНСК, но след това се
появили множество дефекти в поземления имот, както и в самостоятелните обекти, сред
които конкретно некачествена хидроизолация по терасата и подкожушена шпакловка, което
налага извършване на следните СМР: мазилка по тавани, грундиране, шпакловка по тавани с
гипс, шлайфане, полагане на латекс, доставка епоксиден грунд, доставка полиуретаново
подово покритие, полагане, шлайфане, грунд и покритие на обща стойност 10 747,48 лева.
Излага доводи, че твърдените недостатъци обуславят ангажиране гаранционната
отговорност на строителя – ответник, който въпреки отправените многобройни покани
отказал да отстрани недостатъците, респ. да плати обезщетение.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва предявения
иск. Не оспорва, че в негова полза е учредено вещно право на строеж върху процесния
парцел, при запазено за учредителите право на строеж върху конкретни самостоятелни
обекти, че сградата е изградена и същата е въведена в експлоатация. Оспорва да е поел
задължение за изграждане на обособени обекти с параметри по твърдяното от ищеца
Приложение № 1. Излага доводи, че ищцата не е страна по предварителния договор и
поради това не може да се ползва от уговорките по него. Прави възражение, че
гаранционният срок по отношение на процесната сграда е изтекъл, като се позовава на
Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за гаранционните срокове в редакцията й към 2017 г., когато
сградата е въведена в експлоатация. Оспорва иска по размер с твърдения, че стойностите на
СМР са произволно определени. Твърди, че е сключил договор за извършване на СМР по
имота с „*****“ ЕООД, който в качеството си на пряк изпълнител на довършителните
работи носи гаранционната отговорност. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ е да докаже, че е
собственик на обект в сградата; че ответникът е строителят на сградата, както и че в
2
предвидените в Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. гаранционни срокове са се проявили
недостатъци на изпълненото от ответника строителство; че тези недостатъци са в резултат
от поведението на ответника и размера на разходите, необходими за поправяне на
недостатъците.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че е отстранил
недостатъците, респ. е платил дължимото обезщетение.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3