№ 2486
гр. Варна, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110104815 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявени от ищцата Г. А. К., ЕГН
**********, чрез адв.А. Д. от ВАК срещу ответното дружество „В. Б.“ ЕООД, ЕИК ***,
кумулативно обективно съединени искове, както следва:
-иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване за НИЩОЖНА
клаузата от Договор за кредит № **********/20.07.2023г., установяваща задължение за
заплащането на такса за експресно разглеждане на документи , поради противоречие със
закона,
-а в условията на евентуалност на основание поради накърняване на добрите нрави,
на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
- както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
39.07 лв. с която ответникът се е обогатил неоснователно (представляваща недължимо
заплатена сума за таксата експресно разглеждане на документи), ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -22.04.2024 г. до
окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор за паричен заем /
Договор за кредит / от 20.07.2023 г., с номер ********** по силата на който била
предоставена на ищцата К. в качеството й на кредитополучател сума от 200 лв.,
представляваща главница.Съгласно раздела Условия по кредита, сочи ищцата в исковата
молба, че като заемател дължала „ Такса за бързо разглеждане „ в размер на 39.07 лв.
Ищцата счита процесната такса за нищожна , като навежда следните основания за
това :
Ищцата намира клаузата за заплащането на оспорената клауза за противоречаща на
чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК, което води до нейната нищожност, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Счита, че клаузата е нищожна и като неравноправна на основание чл. 146 ЗЗП.
Според ищцата договарянето, че кредитополучател ще заплати таксата противоречи
на закона и добрите нрави, внася неравноправие в кредитното правоотношение по см. чл.
143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Навежда довод, че събраната такса представлява разход, който следва
да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, което не е
сторено. При положение, че таксата е включена от кредитора в ГПК, то нормативно
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен,твърди
1
ищцата. В условията на евентуалност се навеждат доводи за нищожност на клаузата, поради
противоречие с добрите нрави. Твърди се, че общата сума за погасяване на заема, в размер
на 242.42 лева, е изцяло платена. В същата била включена и оспорената такса. С оглед на
това кредиторът,счита ищцата, че се е обогатил неоснователно, събирайки недължимо
платената такса, поради което дължи нейното връщане. При тези съображения ищцата моли
за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„В. Б.“ ЕООД, чрез процесуален представител -юрисконсулт И. И. /с надлежно приложено
пълномощно към отговора на искова молба/ с който се изразява становище за
неоснователност на предявените искове.
Спирайки се на фактическите твърдения изложени в исковата молба, ответникът
сочи, че редът и условията, по които на кредитополучателя е отпуснат кредита, се уреждат в
Договор за кредит № ********** и Общите условия към него.Запознаването с ОУ било
задължителен етап от кандидатстването за кредит, императивно поставен от ЗПФУР.
Задължителна стъпка в процеса за кандидатстване и за да бъде завършена заявката за
кредит, сочи ответника, била кредитоискателя задължително да се запознае с избраните
специални параметри и ОУ по кредита .
Предоставянето в собственост на посочената в Договора сума от кредитодателя на
кредитополучателя сочи още ответника, че представлявало изпълнение на задължението на
кредитодателя по договора за кредит № ********** така , както било уговорено между
страните.
Ответникът е обяснил че кандидатстването за отпускане на кредит и самото
сключване на договор се извършва чрез сайта на ответника *** като още при
кандидатстване кредитоискателя/ кредитополучателя избира сумата и срока за които
кандидатства и на този още етап на последния му се представял СЕФ /Стандартен
европейски формуляр / отговарящ на всички изисквания.Кредиторът предоставял
възможност на кредитополучателя за заяви изрично допълнителна услуга бързо разглеждане
на подаденото искане за отпускане на кредит.
Твърди се от ответника, че услугата бързо разглеждане представлявала допълнителна
и незадължителна услуга, която се предоставяла при изрично искане от страна на
кредитополучателя и гарантирала обработка на искането и предоставяне на отговор до 15
минути от изпращането му.За заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо
разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължал такса за бързо разглеждане.
Последната се изчислявала спрямо сумата на кредита и срока на договора, съгласно
Тарифата на кредитора , налична на началната страница на ответника ***.
Твърди, че потребителят кредитоискател е имал възможност да реши дали да се
възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката или да изчака 7 календарни дни
за отговор на искането съгласно т.4 от ОУ на процесния договор.
Отделно от горното се твърди, че заплащането на таксата за експресно разглеждане е
свързано с осъществяването на насрещна престация от страна на кредитора - ангажирането
на допълнителен финансов и човешки ресурс , за да може до 15 минути от искането да бъде
даде отговор / за проверка на кредитоспособността на заявителя, справки в регистрите на
БНП, проверка в ЦКР на БНБ, НОИ, НАП, МВР и др./, както и че потребителят доброволно
се е възползвал от услугата.
Допълнителната услуга била изначално ясна и за двете страни /още след сключване
на договора на ел.адреса на потребителя бил изпратен договора и ОУ към него/, респ.
ищцата била обвързана със заплащането й, а и таксата „бързо разглеждане" не била
задължително условие за получаване на кредит по заявената сума, но и не надвишавала
„шансовете на кредитополучателя да получи кредит".
На стр.3 -та от отговора на искова молба, по същество, ответникът не оспорва, а
потвърждава, че заявената и отпусната сума по Договор за кредит № ********** била
преведена от ответника на ищцата по банкова сметка с вписани реквизити, т.к.ищцата
избрала този начин на получаване на заявените от нея суми.
На 3.08.2023 г. Г. Г. погасила задължението си по Договор №**********
/20.07.2023г., като внесла по сметка на ответното дружество сума в размер на 242.42 лв.,
осчетоводена като пълно погасяване и разпределена /при ответника/ както следва: 200 лв.
главница, 3.35 лв. договорна лихва, 39.07лв. такса за заявена и използвана допълнителна
услуга бързо разглеждане. С оглед горното, обобщава ответното дружество, че ищцата
2
погасила задължението си по процесния договор, включително заплатила незадължителната
такса експресно разглеждане в размер на 39.07 лв. Въз основа на гореизложеното ответното
дружество намира исковата молба за неоснователна, а твърденията на ищцата за
необосновани.
В раздел Втори от отговора на искова молба / стр. 3 - 8 / ответникът е изразил
становище за неоснователност на исковете ,като оспорва твърденията на ищцата за
недействителност / нищожност / на оспорената договорна клауза „такса експресно
разглеждане" и иска основан на института на неоснователното обогатяване .
Твърди, че процесния договор отговоря на изискванията на чл.148,ал.3 ЗЗП , а и е в
съответствие с нормата на чл.10 а, ал. 1 ЗПК която дава възможност на кредитора да събира
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги. Отделно от горното ОУ на
ответника били съгласувани с КЗП.
Неоснователни за ответника са твърденията на ищцата за нищожност на оспорената
клауза поради нарушаване на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и императивни изисквания на ЗЗП. В
тази връзка ответникът се позовава на свободата при договаряне регламентирана в чл. 9 ЗЗД,
спецификата на предоставените от ответника услуги , реалното предоставяне на услугата и
съобразяването изцяло на договора с Глава Трета ЗПК, разпоредбите на ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП.
Твърди се отново че ищцата е усвоила сумата по кредита, избрала е незадължителната
услуга бързо разглеждане, че последната е ясно определена престация, поради което и не е
недействителна като противоречаща на добрите нрави.
Според ответника не е налице и нищожност на оспорената клауза поради нарушаване
на чл.11, ал. 1 , т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Подчертано е изрично, че таксата бързо разглеждане няма задължителен характер, а и
ГПР по договора бил изчислен изцяло в съответствие със законовата формула разписана в
Приложение 1 към чл.19, ал.2 ЗПК . Твърди се , че както ЗПК постановявал в чл.19, ал.3, т. 2,
заявяването на отделни допълнителни и незадължителни услуги не следва да се включва в
ГПР. Обяснено и понятието общ разход по кредита и изведен правния извод, че не е налице
заобикаляне на законови разпоредби.
По същество ответникът намира договора и оспорената клауза да действителни и
валидни а установителните и осъдителния иск за неоснователни.На последно място в раздел
трети от отговора на искова молба ответникът моли не бъде прилагано служебно правилото
на чл.238, ал. 1 ГПК.В раздел трети от стр. 8 до последна ответникът прави възражение за
прекомерност на претендирания от ищцата хонорар, препраща към съдебна практика на
ВКС от 2019 г. и 2021 г Решението на СЕС от 2024 г. по дело С 438/22 , нормите на чл. 38 ,
ал. 2 ЗАдв , Наредба 1/ 2004 за да обобщи , че разноските по делото следва да възстановяват
„сторен в разумни граници разход за защита правата на страните“.При така изложеното
ответникът моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Видно от Протокол № 3460/ 10.06.2024 г., обективиращ проведеното по делото първо
и единствено открито съдебно заседание от 10.06.2024 г. страните по делото редовно
призовани, не са изпратили представители за о.с.з.
С молба с вх.рег.№ 46103/07.06.2024 г. от адв. А. Д. - пълномощник на ищцовата
страна, ищцовата страна поддържа предявените искове и желае уважаването йм ведно с
присъждане на разноските по делото.
С молба с вх.рег.№ 46226/10.06.2024 г. от ю.к. И. И. -пълномощник на ответното
дружество, ответното дружество се придържа към вече изложеното в отговора на искова
молба , поддържа възражението по чл. 78, ал.5 ГПК .
СЪДЪТ , въз основа на становищата на страните, събраните по делото доказателства,
приложимия закон и нормите на чл. 235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано от
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА страна следното :
СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, на база събраните по делото
доказателства, приложимия закон, нормите на чл. 235 и чл. 236 ГПК приема за установено и
изяснено по делото от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното :
Предмета на спора е очертан от ищцата Г. К. с исковата молба и отправените до съда
искания, като са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове за прогласяване нищожност на договорна клауза и осъдителен иск за
връщане на полученото от ответника възнаграждение при начална липса на основание.По
3
така предявените искове, с посочена по-горе правна квалификация и съотношение, съдът е
разпределил тежестта на доказване между страните както следва: На основание чл. 146, ал.
1, т. 5 ГПК съдът указва на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя
както следва:
В тежест на ищцата съдът е възложил да докаже твърденията си, че оспорената
клауза „такса бързо разглеждане“ страда от сочените пороци, водещи до нейната
нищожност/ противоречие със закона или добрите нрави/, както и получаване от ответника
на процесната сума.Ищцата и следвало да докаже датата и факта на плащане на исковата
сума, предмет на осъдителния иск по чл.55 ЗЗД.
В тежест на ответника, в условията на пълно и главно доказване, съдът е възложил да
установи, че
-оспорената клауза такса експресно разглеждане е действителна, че същата е
съобразена със закона и добрите нрави , а и индивидуално договорена
-плащането е станало на валидно правно основание, т.е по валидно сключен Договор
за паричен заем , по който клаузата, въз основа на която е заплатена таксата е действителна.
С оглед на наведените от страните фактически твърдения на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК СЪДЪТ с доклада по делото е обявил за безспорно, между страните по делото, че :
Между ищцата и ответното дружество е бил сключен Договор за кредит №
**********, по който заемната сума е била преведена от ответника на ищцата по банкова
сметка с вписани реквизити , т.к.ищцата избрала този начин на получаване на заявените от
нея суми.
че на 3.08.2023 г. Г. Г. погасила задължението си по Договор № **********
/20.07.2023г. , като внесла по сметка на ответното дружество сума в размер на 242.42 лв.,
осчетоводена като пълно погасяване и разпределена /при ответника/ както следва : 200 лв.
главница, 3.35 лв. договорна лихва, 39.07лв. такса за заявена и използвана допълнителна
услуга бързо разглеждане.
Отделно от горното, с доклада по делото, при разпределение на тежестта на
доказване, съдът изрично е обявил на страните вмененото му служебно задължение по чл. 7,
ал. 3 ГПК. Обявено е било на страните, че с изменението в нормата на чл. 7, ал. 3 ГПК (ДВ,
бр. 100 от 2019) съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител .Съдът осигурява и възможност на страните да изразят становището
си по тези въпроси. В тази връзка съдът изрично е обявил на СТРАНИТЕ , че в настоящото
производство ще се придържа и към спазване на нормата на чл. 7, ал.3 ГПК ; практиката на
ВКС по реда на чл.290 ГПК ( постановено по реда на чл.290 ГПК Решение № 59/20.05.2024
г. ТК, Второ т.о., с докладчик съдията Костадинка Недкова по т.д. № 2695/2022 г. ,
препращащо към практиката по чл.290 ГПК на ВКС, обективирана в решение №
23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на I т.о., решение № 232/05.01.2017г. по т.д. №
2416/2015г. на II т.о, решение № 188/15.12.2017г. по т. д. № 2613/2016г., II т.о., решение №
142/01.08.2018г. по т.д. № 1739/2017г. на II т.о, решение № 87/16.11.2020г. по т.д. №
2165/2019г. на I т.о. на ВКС и др. , съобразно постановките в решенията на СЕС по дело С-
243/08 , дело С-397/11 , дело С-168/05 (т.24) , дело С-40/08 (т. 38) , дело № С-618/10 (т.46) ,
С-488/11 и др., както и Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. №
1/2020г. на ОСГТК на ВКС, според които : 1/ първоинстанционният и въззивният съд следят
служебно за фактически и/или правни обстоятелства,обуславящи неравноправност на
клауза/и в потребителски договор; 2/ съдът уведомява страните, че ще се произнесе по
неравноправния характер на клаузата/те, като дава възможност на същите да изразят
становище и да ангажират доказателства (принцип на състезателност); уведомяването се
извършва по всяко време на висящността на делото,вкл. при необходимост се отменя хода
на устните състезания; 3/ само при противопоставяне на потребителя (след уведомяването)
съдът не се произнася по неравноправния характер на клаузата. С оглед практиката на ВКС
съдът е обявил на страните, че ще следи служебно за фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на оспорената клаузата в потребителския
договор, като е дал възможност на страните до края на първото открито съдебно заседание
да изразят становище и ангажират доказателства във връзка с релевираните от ищцата
твърдения за недействителност на оспорената клауза и насрещните възражения на ответника
за действителност .
Проекта за доклад по делото е обявен за окончателен , без възражения на страните.
При така изложеното по-горе съдът дължи произнасяне по същество по
4
установителните и осъдителния искове .
От приобщените по делото доказателства : представените с исковата молба заверени
копия на Договор за кредит № **********/20.07.2023 г.; Общи условия на договора за
кредит; Декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП от 20.07.2023 г.; платежно нареждане за
кредитен превод от 03.08.2023 г.; извлечение № ********** от 20.07.2023 г. и представените
с отговора на исковата молба заверени копия на преводно нареждане за кредитен превод от
20.07.2023 г. и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит, безспорно се установява факта, че страните по делото са страни по
договор за кредит .
Спорен е въпроса между страните дали клаузата на „такса за бързо разглеждане" от
договора за кредит от 20.07.2023 г. сключен между Г. К. и „В. Б.“ ЕООД / чл.4.1 ОУ на
договора за кредит - л.13-ти делото / е действителна или нищожна , като твърди ищцата.
Предявените от ищцата установителни искове , с които се иска прогласяване на
нищожността на посочената клауза на отделни правни основания, са заявени в условията на
главно и евентуални . В тази връзка трайната съдебна практика на ВКС налага
произнасянето на съда според тежестта на релевирания порок на оспорената клауза, от най -
тежкия порок до по лекия , в случая от противоречие със закона до накърняване на добрите
нрави .
По същество на спора съдът приема за установено и доказано следното :
Установителните искове, с които е сезиран съда съдържат искането да бъде
постановено съдебно Решение, по силата на което да бъде прието за установено, че клаузата
в раздел „Условия по кредита „ по Договор за кредит № **********/20.07.2023 г.
установяваща задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане, подробно разписана в
т.4.1 - 4.5 от Общите условия към договора за кредит е нищожна на основание чл.10 а, ал.2 ,
вр. чл. 21 , ал.1 ЗПК , вр. чл.26 , ал.1 предл. първо ЗЗД поради противоречие със закона, а в
условията на евентуалност на осн. чл.26, ал.1 предл. трето ЗЗД поради накърняване на
добрите нрави.
Видно е от доклада по делото, че между страните по делото е безспорен факта,че
същите са били валидно обвързани от договор за кредит № **********/20.07.2023 г
год . Приложения на л. 8, 9 договор доказва този безспорен факт .
Оспорен е не целия договор за кредит, а само клаузата която предвижда заплащане на
такса „за бързо разглеждане“ по договора за кредит , разписана в ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ на
ответното дружество .
Липсва въобще спор, че договора за кредит от дата 20.07.2023г. е сключен при
действието на Общи условия на договора за кредит, приложени по делото на л.10 -23 по
делото . Видно от раздел първи на ОУ същите се прилагат към сключените индивидуални
договори за кредит , представляват неразделна част от тях и са достъпни в електронен
вариант на *** или на друг траен носител . В чл. 4.1 от ОУ на ответника се съдържа клаузата
„ Такса за бързо разглеждане „. Съгласно чл.4.2. кредиторът предоставя възможност на
кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото Искане за отпускане
на кредит.Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се
предоставя при изрично искане от страна на Кредитополучателя и гарантира обработка на
Искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. В чл. 4.3 . е записано
,че когато Искането за отпускане на кредит постъпи извън работното време на Кредитора , в
неработен ден или на официален празник , се допуска забавяне в обработката извън
посочените 15 минути , но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и
ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от началото на първия следващ работен ден.
Във второто изречение на същата клауза е записано, че Кредиторът не може да бъде държан
отговорен за забавяния, възникнали поради технически проблеми по вина на
Кредитополучателя / например при изключен мобилен телефон / . В третото изречение на чл.
4.3. е посочено, че Кредиторът се задължава да изпълни услугата в първия възможен момент
. В следващия чл. 4.4. е разписано, че за заявката на допълнителната незадължителна услуга
за бързо разглеждане на Искането за кредит , Кредитополучателят дължи Такса за бързо
разглеждане , която се изчислява спрямо сумата на Кредита и срока на договора . Във
второто изречение на чл.4.4 е записано , че Дължимата сума по тази допълнителна
незадължителна услуга е посочена в Специалните условия на договора за кредит и е
включена в Тарифа на Кредитора , налична на Началната страница. В последния чл. 4.5.
изрично е вписано ,че допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не е
5
задължително условие за отпускането на сумата по заявения Кредит и не увеличава
възможностите на Кредитополучателя да получи кредит.
Така разписаните чл. 4.1 - чл. 4.5 от ОУ на ответника съдът съпоставя с приложения
договор за кредит , като констатира , че на ищцата е бил отпуснат кредит от 200 лв., при
изрично вписан размер на Такса за бързо разглеждане 39.07 лв. / л. 8 от делото/.
В процесния договор за кредит от 20.07.2023 г. в табличен вид е посочена обща
дължима сума по кредита 242.42 лв. и ГПР / годишен процент на разходите / 49.8
%.Сключения между страните договор за кредит има характеристиките на договор за
потребителски кредит, поради което за правоотношението между страните са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, което вменява служебното задължение
насъда да извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора .
Процесния договор безспорно представлява договор за потребителски кредит и
попада под приложното поле на Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от
5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., последно изм. и доп., бр. 104 от 8.12.2020 г., в сила от
1.01.2021 г.). В чл. 9, ал.1 ЗПК се съдържа легалната дефиниция на понятието потребителски
кредит: Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение
на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
Основните изисквания към ДПК са разписани в ЗПК в нормите на чл. 10 -12 , чл.19 , а
в глава Шеста от същия закон е регламентирана недействителността на ДПК.
Императивната норма на чл.22 ЗПК (Доп. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.)
гласи : Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл.23 :
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита
С цитираните уговорки разписани в чл. 4.1. - чл. 4.5 от ОБЩИ УСЛОВИЯ НА
ДОГОВОРА ЗА КРЕДИТ , неразделна част от договор за кредит № **********/20.07.2023 г.
намерили отражение в процения договор „ условия по кредита „ - такса за бързо
разглеждане „ (39.07лв. ) , съдът намира, че кредитодателя е нарушил императивната правна
норма на чл.10, ал. 2 , вр. ал.1 ЗПК поради което и клаузата е нищожна поради противоречие
със закона . Както бе посечено и по -горе , нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК дава възможност
кредиторът да събира от потребителя- кредитополучател такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но според ал.2 на
същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая,така както е твърдяла ищцата , е
предвиденото възнаграждение за приоритетно/"БЪРЗО „/ разглеждане на документи и
отпускане на кредит свързано с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата,
която предвижда дължимостта на таксата, противоречи нас повелителната разпоредба на
чл.10а, ал.2 и ал.1 от ЗПК. По правната си същност таксата за бързо разглеждане не
гарантира привилегия или право за потребителя, а единствено и само спомага затова
кредитодателя да получи допълнително плащане и то в размер определяем според цената на
кредита и установим едва при сключване на договора . Твърденията на ответника че
клаузата „такса бързо разглеждане“ е действителна и съобразена със законовите изисквания
регламентирани в чл. 10 а ЗПК са изцяло неоснователни и неподкрепени с доказателства .
Липсват доказателства ангажирани от ответника от които съдът да може да изведе извод, че
таксата бързо разглеждане е дължима срещу конкретна допълнителна , макар и
незадължителна , престация от страна на кредитодателя .
Предвид изложеното, посочените уговорки касаещи клаузата такса бързо разглеждане
в договора за кредит и ОУ към него са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД,
поради противоречието им със закона - нормата на чл. 10а ал. 2 вр. ал.1 ЗПК .
Основателността на първия иск и установяването на най-тежкото основание за
недействителност на оспорената клауза от сделката - противоречието и със закона, не налага
произнасяне на съда и по всички останали основания за нищожност, а води до прогласяване
на нищожността на тази клауза .
Основателността на установителния иск води до произнасянето по същество на съда
6
и по осъдителния иск .
ВРС е сезиран с иск с правно осн. чл.55 , ал.1 предложение първо ЗЗД за връщане на
сумата от 39.07 лв. като платена при начална липса на основание.Безспорно е по делото , че
ищцата е погасила изцяло заема, който й е бил отпуснат от ответното дружество, а и на лист
26-ти по делото е приложено копие от преводно нареждане доказващо твърденията на
ищцата, че на дата 03.08.2023 г. по банков път е превела сумата от общо 242.42 лв. на
ответника - т.е. цялата заета сума ведно с 39.07 лв. начислена такса за бързо разглеждане на
искането за отпускане на кредит.
Ищцата е провела пълно и главно и доказване на факта на плащане на сумата към
ответника, а ответникът е имал доказателствената тежест да установи и докаже при
условията на пълно и главно доказване основанието, на което е получил сумата от 39.07 лв.
По делото ответникът не е доказал наличие на действително , годно , валидно правно
основание, на което е получил сумата от 39.07 лв.
Доказано е твърдението на ищцата че клаузата „ такса за бързо разглеждане „ е
нищожна , респективно и плащането на исковата сума по осъдителния иск е довело до
неоснователно обогатяване на ответника . Ето защо, след като ищцата е платила на
ответника сумата начислена като такса бързо разглеждане на нищожно правно основание ,
то тази сума се явява платена при начална липса на основание и следва да бъде възстановена
на ищцата. При така изложеното съдът уважава осъдителния иск с правно осн. чл. 55 , ал.1
пр. 1 -во ЗЗД като основателен и доказан и присъжда в полза на ищцата търсената законна
лихва за забава върху главницата от 39.07 лв. считано от датата на подаване на исковата
молба в съда -22.04.2024 г.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал, 1 от ГПК в полза на ищцата следва
да бъдат възстановени сторените съдебно-деловодни разноски.
Видно от Списъка по чл. 80 ГПК приложен на лист 87- ми по делото , ищцата
претендира възстановява на сумата от общо 1045 лева съдебно - деловодни разноски по
делото от които 960 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство , защита и съдействие съгласно договор за правна защита и съдействие от
30.05.2024 г. и 85 лева заплатена държавна такса. Приложените по делото копия от
преводни нареждания и договор за правна защита и съдействие доказват размера и
плащането на двата разхода по делото за държавна такса и адвокатски хонорар , поради
което съдът присъжда в полза на ищцата и в тежест на ответника сторените от ищеца
съдебно -деловодни разноски в пълен размер , съгласно чл. 78, ал.1 ГПК. При присъждане на
пълния размер на разноски за адвокатско възнаграждение , съдът намира възражението на
ответника с правно осн. чл. 78, ал.5 ГПК за неоснователно. На първо място отговорността за
разноски е уредена в процесуалния закон и неотменената Наредба №1 /2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения . Броя на предявените искове ,
характера на търсената защита и реално сторения от ищцата разход за процесуално
представителство , не обосновава извод за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
т.к. същото е съобразено със законовия минимум по Наредба №1/2004 г. и броя на исковете,
а и вложения от процесуалния представител на ищцата труд за защита по настоящото
производство. Съдът е запознат с актуалната практика на СЕС по дело С -438/22 , но и с
новата практиката на ВКС съгласно която :„ всеки национален съд е длъжен да не прилага
ограничението по чл. 78 ,ал.5 in fine , но само след и ако установи , че трудът на адвоката е
бил съществено надценен „. Ето защо , съдът намира, че заплатения от ищцата адвокатски
хонорар за двата отделни иска, съобразен със минимума по Наредба №1/2004 г. не израз на
съществено надценяване на труда на упълномощения от ищцата адвокат а съответен на
осъщественото процесуално представителство. Воден от горното, съдът присъжда пълния
претендиран размер на сторените от ищцата съдебно –деловодни разноски съгласно чл. 78,
ал.1 ГПК .
Воден от изложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договорна клауза , по предявения иск от
ищцата Г. А. К., ЕГН **********, с адрес : *** против ответника „ В. Б." ЕООД, ЕИК ***,
7
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от З. С. Р. и А. М., като приема за
установено, че клаузата в раздел „Условия по кредита“ по Договор за кредит №
**********/20.07.2023 г.установяваща задължение за заплащане на ТАКСА ЗА БЪРЗО
РАЗГЛЕЖДАНЕ, подробно разписана в т.4.1 - 4.5 от Общите условия към договора за
кредит е нищожна поради противоречие със закона, на основание. чл.26, ал.1 предл. първо
ЗЗД, във вр. с чл.10а , ал.2 , вр. чл. 21 , ал.1 ЗПК .
ОСЪЖДА ответника „В. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от З. С. Р. и А. М. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Г. А. К., ЕГН **********,
с адрес : *** СУМАТА от 39.07 лв. / тридесет и девет лева и седем стотинки / като платена
при начална липса на основание по чл.55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, с която ответникът се е
обогатил неоснователно, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 22.04.2024 г., до окончателното заплащане на дължимата сума,
на осн. чл.55 , ал.1 предложение 1- во ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника „В. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от З. С. Р. и А. М. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Г. А. К., ЕГН **********,
с адрес : *** СУМАТА от общо 1045.00 лв./хиляда четиридесет и пет лева / представляваща
сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съгласно нормата на чл.127, ал.4 ГПК съдът посочва, че присъдените парични
вземания могат да бъдат заплатени на ищеца по посочения в исковата молба начин - по
банков път, по банкова сметка с титуляр Г. А. К., и реквизити на б.см. IBAN ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8