Р Е Ш Е Н И Е №
126
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 01.04. 2020 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 13. 03. 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря КАТЯ
МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
т. дело № 92 по описа на ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е започнало по повод подадена от „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, **** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 693/2019 г. на П. окръжен съд решение за следното:
-ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, **** против „Е.П.Ц.” ООД, ЕИК *********, **** иск за заплащане на сумата от 66 000 лв., като получена от ответника без правно основание и съставляваща част от дължимото ДДС, включено в стойността на окончателното плащане от 400 000 лв., извършено от „Ю.Б.” АД чрез деблокиране на ескроу сметка с титуляр „Ю.Б.” АД, IBAN ***, BIC *** сметка от 25.03.2019 г. и наредени по сметка на продавача в „Ю.Б.” АД, IBAN ***, BIC ***, което е част от общата сума от 500 000 лв. с вкл. ДДС на основание чл. 67, ал.2 от ЗДДС, съгласно НА за покупко-продажба на имот от **.**.****г. № ***, том *, peг. № ****, дело № ***/****г. по описа на нотариус Д. Г. - нотариус, вписан в Нотариалната камара с район на действие PC К., ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на ИМ до окончателното изплащане на главницата,
- ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, **** да заплати на „Е.П.Ц.” ООД, ЕИК *********, **** сумата от 2500 лв. представляваща платено възнаграждение за адвокат.
В жалбата са изложени съображения за неправилност
и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на
друго уважаващо иска.
Въззиваемата страна намира жалбата
за неоснователна.
Съдът след като се запозна са
акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено
следното:
На 02.05.2019 г. в К. окръжен съд
е постъпила изходяща от „Ф.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, гр. К. искова молба против „Е.П.Ц.”
ООД, ЕИК *********, гр. П.
В обстоятелствената част на същата се
говори, че на
03.02.2019 г. между „Ф.Б.“
ЕООД, гр. К. в качеството му
на купувач и „Е.П.Ц.“ ООД в качеството му на продавач бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор № *****.***.***.*.*
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., представляващ ВТОРИ
ЕТАЖ от МАСИВНА АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА с идентификатор *****.***.***.*, построена в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор *****.***.*** с адрес гр. К.,**** със застроена площ 375
кв.м., състоящ се от дванадесет канцеларии, два санитарни възела, едно складово
помещение, коридор, стълбище, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж, при граници на етажа по схема: на същия
етаж - няма; под етажа - имот с идентификатор № *****.***.***.*.** и имот с
идентификатор *****.***.***.*.*; над обекта - имот с идентификатор № *****.***.***.*.*.
Продажната цена на имота според този договор била 500 000 лв. с ДДС.
По повод на
същата е посочено, че съгласно сключен на 25.03.2019 г. договор за доверителна
сметка между „Ю.Б.” АД и двамата
ответници от тези 500 000 лв. цената за прехвърляне на гореописания имот е 416
667 лв. без ДДС или 500 000 лв. с ДДС. В същия било посочено и че купувачът - ищец е
заплатил на продавача - ответник съгласно договорки по предварителния
договор за покупко - продажба от 03.02.2019г. сумата от 100 000 лева, от която
83 333 лв. данъчна основа и 16 667 лв.
ДДС. Остатъкът от продажната цена в размер на 400 000
лв. с ДДС било уговорено да бъде платен на продавача чрез доверителна ЕСКРОУ
сметка. Той се равнявал на сбора от сумата от 334 000 лв. дан. основа финансирана от банката, ДДС от 30 000 лв. също финансирано от банката и
36 000 лв. ДДС платим със собствени средства на купувача. За
поясняване на израза /финансиран от банката/ е споменато за сключването на договор за инвестиционен
кредит ** *****/25.03.2019 г. за предоставяне на
кредит в размер на 364 000 лв., с цел покупка на имота.
По-надолу в
ИМ се сочи, че собствеността върху описания по- горе имот била прехвърлена чрез
обективиран в НА от **.**.****г. № ***, том *, peг. № ****, дело № ***/****г. по описа на
нотариус Д. Г., район на действие PC К. договор за покупко-продажба.
Сочи се също, че с преводно нареждане на „Ю.Б.” АД от 29.03.2019г. за сумата от 364 000 лв. и с платежно
нареждане на ищеца от 28.03.2019г. за кредитен превод за сумата от 36 000 лв. бил заплатен пълният
размер на дължимия остатък по продажната цена от 400 000 лв. с ДДС.
С оглед така
описаната фактическа обстановка от страна на ищеца се споменава, че ответникът избрал да се
възползва от предвиденото в чл. 45, ал. 7 ЗДДС право на избор относно
облагаемостта на процесната сделка/доставка/ По тази причина същият издал фактура № ********** от 01.04.2019 г. с правно основание
чл. 45, ал. 3 от ЗДДС третирайки цялата доставка като освободена, без да
начисли ДДС на отделен ред съгласно чл. 114 и 115 от ЗДДС. В тази
връзка се сочи, че това било в разрез с всички постигнати договорености относно
продажната цена и ДДС.
По тази
причина е направен извод, че полученото от ответника плащане в размер на 66 000 лв.
за ДДС се явява имущество, получено без правно основание. Тук за
яснота е нужно да се спомене, че ищецът говори само за ДДС в този размер по причина,
че за
сумата от 16 667 лв. представляваща ДДС платено при авансовото плащане на
100 000 лв. имало заведено друго дело между същите страни пред РС К..
С оглед на
така изложеното ищецът говори и за допуснати от дружеството - продавач нарушения на
постигнатите договорености за облагане на сделката с ДДС, които довели до невъзможност
купувачът да претендира и ползва правото си на данъчен кредит, съгласно чл. 68 и
следващите от ЗДДС. Тази невъзможност се извежда от това, че пораждане на
същото предполагало издаване на фактура с начислен на
отделен ред ДДС от продавача/доставчик, съгласно чл. 68 ЗДДС, във вр. с чл. 114 и 115 от ЗДДС.
Отправено е
и искане за осъждане на „Е.П.Ц.” ООД да заплати на „Ф.Б.“ ЕООД сумата от 66 000 лв.,
представляваща получена от ответника парична сума без правно основание и равняваще
се на 20%
ДДС съгласно чл. 67, ал.2 от ЗДДС включено в стойността на окончателното
плащане в общ размер от 400 000лв.
По повод на
така описаното съдържание на исковата молба КОС е достигнал до заключение, че в
същата има противоречие досежно предпоставките, на които ищецът счита, че
сумата му се дължи. Поискано е уточняване на това обстоятелство и с молба от 07.05.2019
г. ищецът е заявил, че тази сума на база описаната фактическа обстановка се
явява получена без правно основание и по тази причина следва да му бъде
върната.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор
от ответника . На първо место с него е направено
възражение, че спорът не е подсъден на КОС, на съда по седалището на ответното дружество
– П. окръжен съд.
По същество на спора е изразено становище за неоснователност на иска. В
същото не е оспорено
сключването на посочените в исковата молба договори - предварителен,
окончателен и такъв
за доверителна сметка. Признато е изпълнението на
задълженията на купувача по плащане на продажната цена от 500 000 лв. Твърди се обаче,
че ответникът не е имал
никакво противоправно поведение, което да е основание за ангажиране на отговорността
му . В подкрепа на това се сочи, че страните не са уговоряли в предварителния
договор, нито в окончателния такъв как да третират сделката за продажбата на
недвижимия имот - като освободена или като облагаема по ЗДДС. Това изключвало извода за противоправно поведение, което да е довело
до увреждане на ищеца. Посочено е също, че продавачът не е поемал
задължение да не се ползва от правото, което му дава ЗДДС в качеството на доставчик да избере дали сделката да бъде освободена, съгласно чл. 45 ал.3 от ЗДДС или облагаема
съгласно чл. 45, ал.7 от ЗДДС. В тази връзка е посочено, че той
законосъобразно на основание чл. 45 ал. 3 и ал.7 от ЗДДС е третирал
сделката като освободена и е издал фактура на
стойност 500 000 лв. С посочване на основание за
неначисляване на ДДС . В подкрепа на доводите си за добросъвестност и правото си сам да направи
избор дали сделката да бъде освободена или не ответникът сочи, че е извършил
действия по корекция на
ползван от него данъчен кредит и е платил същия в бюджета.
КОС от своя страна е изпратил
препис от отговора на ищеца, който не е подал ДИМ.
С оглед направеното възражение за
подсъдност с определение от 18.07.2019 г. делото на КОС е било прекратено и
същото е било изпратено по подсъдност на Окръжен съд П..
Там е било образувано т. дело № 693/2019
г.
По същото съдът след събиране на
поисканите от страните и относими по спора доказателства е постановил решението
предмет на обжалване.
В него след обсъждане на
събраните доказателства е прието, че към датата на настъпване на данъчното събитие, което
съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС възникнало на датата на сключване на договора
за покупко – продажба /**.**.**** г./ доставчикът - продавач упражнил правото
си на избор по отношение на освободената по закон доставка и на основание чл.
45, ал.7 ЗДДС приел същата за облагаема и именно при
тези условия била сключена сделката от купувача.
На тази
база е направен извод, че предявеният иск по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД е неоснователен, тъй като полученото от
продавача не е без основание - има договор за покупко –
продажба на недвижим имот за цена от 500 000 лв. с ДДС. Посочено е също, че издадената в последствие фактура № *** от 01.04.2019г., в която било посочено, че извършената доставка по
прехвърляне на право на собственост върху недвижимия имот е освободена по смисъла на чл. 45, ал.3 ЗДДС водело до извод за неизпълнение на договорно
задължение, но не и за получаване на нещо без основание.
Недоволен от решението е останал
ответникът и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето
производство.
В нея се говори за неправилност и
необоснованост на изводите на ПОС с оглед на факта, че пред ищеца не е налице
възможност да защити правата си на договорно основание поради липса на уговорки
в сключените между страните сделки продавачът да третира процесната сделка като
облагаема, т.е. да не се възползва от правото си предвидено в чл. 45 от ЗДДС. В
тази връзка е посочено, че не е налице възможност ищецът да се защити с какъвто
и да е иск на договорно основание. Посочено е и, че предявеният от него иск не
е такъв по чл. 55, ал.1 от ЗД, както е приел ПОС, а такъв по чл. 59 от ЗЗД.
С оглед
разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и
допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с
оглед посоченото в жалбата.
По повод на
тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно
(нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от
ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен
вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е
постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в
случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая
ищецът твърди да има в патримониума си едно вземане към ответника, което
последният оспорва и не желае да изпълни. Това сочи, че в случая е налице интерес
от предявяване на осъдителна искова претенция, с която да се признае
съществуването на съответното право и да се допусне принудително
удовлетворяване на същото.
Преценката
за допустимост изисква да се даде отговор и дали съдът се е произнесъл по иска
, с който е сезиран. Същата се извършва на база съпоставка между изложените с
оглед изискванията на чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК обстоятелства и искане в
исковата молба и постановеното съдебно решение. При идентичност между
разгледаното от съда и исканото с иска следва извод за допустимост на
постанвовения съдебен акт.
В случая е
безспорно, че с исковата молба се иска осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 66 000 лв. В обстоятелсвената част на исковата молба се
говори за сключване на предварителен договор, определяне на продажна цена от
500 000 лв. с ДДС, авансово плащане на сумата от 100 000 лв., от
които 83 333 лв. данъчна основа и 16 667 лв. ДДС и плащане на остатъка
от 400 000 лв. с ДДС при сключване на договора в предвидената със закон
нотариална форма. Споменава се също, че от страна на продавача не е извършено
разчитане към бюджета на платеното авансово ДДС, както и на ДДС-то платено при
окончателното плащане на цената, което е определено в размер на 66 000 лв.
Причината за това се свързва с упражнено от страна на продавача право да избере
дали съответната сделка/доставка/ да е облагаема или не с оглед разпоредбата на
чл. 45, ал.7 от ЗДДС. Твърди се, че е избрано същата да е необлагаема, което е
станало и причина за издаване на фактура, в която на отделенред не се сочи
размера на дължимия данък, а като данъчна основа се сочи цялата сума от
500 000 лв.
Така описаната фактическа
обстановка се свързва с факта, че дружеството доставчик няма задължение да се
разчете с бюджета за ДДС-то, което правело същото получено без основани. Говори
се обаче и за неизпълнение на договорни задължения, които станали причина
ищецът да не може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит
съгласно чл. 68 и сл. от ЗДДС.
По
повод на така изложената фактическа обстановка съдът е прел, че има
противоречия създаващи неяснота в основанието, на което ищецът счита , че сумата
от 66 000 лв. му се дължи, респ. такава дали същата не се търси на няколко
различни основания.
В тази връзка
е направено уточнение, в което ясно и точно е посочено, че изложените от ищеца
факти и обстоятелства се свързват с извършване на плащане/получаване/ на
парични суми без основание.
Това води
до извод, че съдът е бил сезиран с иск по чл. 55, ал.1, изр. 1 от ЗЗД. В случая
ПАС не споделя изложеното във въззивната жалба твърдение, че искът бил такъв по
чл. 59 от ЗЗД по причина, че именно в текста на чл. 55 от ЗД се разглеждат
случаите за размяна на блага без основание, на отпаднало основание или на
неосъществено основание, т.е. разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД е приложима за
случаите на обогатяване различни от посочените по- горе. В този смисъл е и
текста на чл. 59, ал.2 от ЗЗД.
Точно
по изложената фактическа обстановка, съобразно направеното уточнение се е
произнесъл ПОС, като е дал и вярна правна квалификация на иска, с който е сезиран, т.е. не може да се говори за недопустимост
на неговото решение.
Това налага да се извърши преценка за правилността
на същото.
В тази
връзка следва да се посочи, че в чл. 55, ал.1, изр. 1 на ЗЗД е казано, че който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.
Това сочи, че основателността на
иска е обусловена от даване положителен отговор на въпроса дали ищецът е
получил нещо без основание или не.
От съдържанието на сключения с НА
№ ***,
том *,
peг. № ****, н. дело № ***/****г. по описа на
нотариус Д. Г., район на действие PC К. договор за продажба е видно,
че дължимата продажна цена от страна на ищеца-купувач е 500 000 лв. Тази
сума е и платена като краен размер на продавача, което от своя страна изключва
извод, че ответникът е получил нещо по договора без основание.
В случая във
връзка с основателността на иска е без значение дали в тези 500 000 лв. е
включен и ДДС с оглед разпоредбите на чл. 67, ал.2 от ЗДДС и това, че в един последваш
сделката момент/01.04.2019 г./, ответникът-доставчик е издал данъчна фактура, в
която липсва посочване на отделен ред размера на дължимия ДДС и за данъчна
основа е посочена сумата от 500 000 лв., т.е. сделката е отразена като
необлагаема/освободена/.
Това е така
по простата причина, че при тази хипотеза за даване на нещо без основание би
могло да се говори ако страните в предварителния договор, респ. окончателния
такъв изрично са се уговорили, че сключваната от тях сделка е освободена по
смисъла на ЗДДС доставка, т.е. върху цената, за която е продаден имота не
следва да се начислява ДДС по реда посочен в ч. 67, ал.1 от ЗДДС и въпреки това
от страна на купувача наред с данъчната основа е преведена на продавача сума равняваща
се на 20 % от тази основа.
По конкретния казус договорки в
този смисъл не само, че липсват, но и още в предварителния договор страните са
постигнали съгласие, че договорената покупно-продажна цена е 500 000 лв.,
като е посочено, че в нея е включен ДДС. Това автоматично води до извод, че процесната
сделка е определена от страните като облагаема по смисъла на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС. В случая действително в този текст от закона е посочено, че ДОСТАВЧИКЪТ,
т.е. продавачът прави този избор. Той обаче следва да бъде направен преди сключването
на самата доставка, т.е. преди сключването на сделката и да уведоми за него
насрещната страна. Това е така с оглед косвения характер на този данък. При
него платец винаги се явява купувачът на стоката или получателят на услугата.
Той обаче се събира от доставчика и се внася в бюджета от него, т.е. по
отношение на държавата последният е данъчно задълженото лице.
С оглед тези
характеристики на ДДС за ПАС доставчикът при липса на изрично предвиждане в
закона за това дали дадена доставка е освободена или не винаги е длъжен да
уведоми своя съконтрахент дали посочената продажна цена е с ДДС или не особено
в случаите, при които по отношение на получателя са приложими разпоредбите на
глава седма от ЗДДС. Именно така е сторено и в настоящия случай като страните
са се договорили, че продажната цена на недвижимия имот е с ДДС.
Това води
до извод, че за продавача след настъпване на данъчното събитие е било налице
задължение за издаване на данъчна фактуа
по реда на чл. 113 от ЗДДС с посочване размера на данъчната основа и данъка
съобразно изискванията на чл. 114 от ЗДДС .
От
изложеното ставя ясно, че в случая не може да се говори за даване на нещо без
основание, а по-скоро за увреждане било поради неизпълнение на договорно
задължение, било поради неизпълнение на едно вменено в ЗДДС задължение на
продавача - доставчик.
Така
изложеното прави иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД неоснователен и той следва да се отхвърли.
В този
смисъл е и решението на ПОС, което налага потвърждаването му. По тази примина
пък жалбоподателят свледва да бъде осъден да заплати на насрещната страна
направените от неё разноски във въззивното производство в размер на 2000 лв.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 693/2019 г. на Пловдивския окръжен съд решение за следното:
-ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, **** против „Е.П.Ц.” ООД, ЕИК *********, **** иск за заплащане на сумата от 66 000 лв., като получена от ответника без правно основание и съставляваща част от дължимото ДДС, включено в стойността на окончателното плащане от 400 000 лв., извършено от „Ю.Б.” АД чрез деблокиране на ескроу сметка с титуляр „Ю.Б.” АД, IBAN ***, BIC *** сметка от 25.03.2019 г. и наредени по сметка на продавача в „Ю.Б.” АД, IBAN ***, BIC ***, което е част от общата сума от 500 000 лв. с вкл. ДДС на основание чл. 67, ал.2 от ЗДДС, съгласно НА за покупко-продажба на имот от **.**.****г. № ***, том *, peг. № ****, дело № ***/****г. по описа на нотариус Д. Г. - нотариус, вписан в Нотариалната камара с район на действие PC К., ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на ИМ до окончателното изплащане на главницата,
- ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, **** да заплати на „Е.П.Ц.” ООД, ЕИК *********, **** сумата от 2500 лв. представляваща платено възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, **** да заплати на „Е.П.Ц.” ООД, ЕИК *********, **** сумата от 2000 лв. направени разноски за адвокат във връзка с въззивното производство.
Решението може да се обжалва в 1 месечен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.