Р Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 11.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на осми януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В.П.
Като разгледа докладваното от съдията АНД № 262 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по повод жалба подадена
от Г.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител -
адв. И.В. ***, против Наказателно постановление № 11-1564/ 01.08.2019г., издадено
от М.С.М.на длъжност Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав”
гр.Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури /ИАРА/, със седалище в гр.Бургас, с което на основание
чл. 81а от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, за нарушение по чл.
39а, ал. 2 от ЗРА му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в минимален размер
на 2 000 /две хиляди/ лева. На основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата иззетите
риболовни уреди: един брой мрежа с размери 20м х 1,5м х 30мм, един брой мрежа с
размери 23м х 1,5м х 35мм и един брой мрежа с размери 27м х 1,5м х 35мм,
оставени на съхранение в отдел РК „Централен Дунав", офис в гр.Ловеч.
Жалбоподателят счита наказателното
постановление за незаконосъобразно, като основното релевирано възражение е, че
не е автор на нарушението за което му е ангажирана административно-наказателната
отговорност.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа
жалбата и искането за отмяна на постановлението. Излага съображения, че
нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин, каквото е
задължението на административно-наказващия орган. Според защитника, по делото е
установено, че по време на извършване на проверката на лек автомобил „Ауди“ с
рег. № ******, освен жалбоподателя Г.Д.Н., е имало още две лица, които са
негови близки роднини. Тези две лица са очевидци на деянието и въпреки абсолютното
задължение за административно-наказващия орган да събира всевъзможни данни, то
това тяхно задължение не е извършено. Не са снети каквито и да е обяснения от
лицата намиращи се в автомобила и не е установена дори тяхната самоличност.
Административно-наказващият орган се е задоволил само и единствено със
заявеното от жалбоподателя, че намерените в багажника на автомобила мрежи са
негови. Освен това заявление от страна на жалбоподателя, друго доказателство в
тази насока, че мрежите, които се превозват, и то забележете, не в неговия
автомобил, няма. Твърди се, че липсват доказателства, а и не е установено - кой
е притежателят на тези мрежи, кой ги е поставил в автомобила, с каква цел,
знаел ли е за това жалбоподателя и съгласил ли се е да ги превозва. Твърди се,
че административно-наказващият орган не е изпълнил задължението си да установи
по безспорен начин извършеното нарушение и авторството на нарушението. Ако се
приеме, че има извършено нарушение, то по никакъв начин не може да се приеме за
доказано кой е нарушителят.
Административно наказващият орган се представлява
от юрк. И.П., който оспорва жалбата. Според него деянието на жалбоподателя е
съставомерно и от обективна, и от субективна страна и не представлява маловажен
случай. Налице са всички елементи на фактическия състав на разпоредба на чл.
39а, ал. 2 от ЗРА - забрана, която е нарушена виновно от жалбоподателя Н..
Въз основа на събраните по делото
писмени – Заверено копие от Акт № В 0003688 от 13.07.2019 г.; Наказателно
постановление № 11-1564/ 01.08.2019 г.; Заверено копие от известие за доставяне
№ ИД PS 5530 0030Z W; Заверено копие от писмо с изх. № 9400-6643/ 19.08.2019 г.
на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури; Заверено копие от заповед №
РД09-25/ 21.01.2014 г.; Известие за доставяне № ЕВ018052564BG; Молба от
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури с вх. № 4159/ 30.09.2019 г. с
приложени заверени копие от: трудов договор № 107/ 22.06.2018 г., доказващ
длъжността на актосъставителя; Заповед № 214/ 19.05.2015 г., доказващ
длъжността на наказващия орган; Декларация по чл. 22, ал. 2 ЗРА от Г. Д.Н.; Копие
на билет за риболов на името на Г.Д.Н.; Известие за доставяне № ЕВ019385617BG; Писмо
от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури с вх. № 5102/ 14.11.2019 г.
с приложена извадка от информационната система на ИАРА; Известие за доставяне
EW020925212BG; Проверително известие с изх. № 340; Писмо от Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури с вх. № 5264/ 22.11.2019 г., както и гласни
доказателства – свидетелските показания на С.Ц.Ш. и П.И.Б., съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 13.07.2019 г., в 12.00 часа, дежурният
оператор в сектор „ЦНР“ на ИАРА – старши експерт Н.В.А.получил сигнал от
дежурния телефон за сигнали на Изпълнителна агенция по горите, получен от
Дирекция „Национална система 112“, че в област Ловеч, община Луковит, село
Ъглен, над арката на Дошковския вир на река Вит, три лица извършват риболов с
мрежи /хрилни мрежи/, както и че тези лица се предвижват с лек автомобил „Ауди“,
комби, сиво на цвят с рег. № ******.
На същата дата - 13.07.2019 г. около 14:00
часа, по повод сигнала от тел. 112, свидетелите по делото - С.Ц.Ш., на длъжност
„Специалист Рибарство и контрол" в отдел "Рибарство и контрол -
Централен Дунав" гр.Русе и П.И.Б., на длъжността главен инспектор
риболовен контрол в същия отдел, със служебен автомобил пристигнали в района на
моста над река Вит на с.Ъглен. Същите били информирани за номера на автомобила,
с който нарушителите били пристигнали в района на реката. В един момент автомобилът
Ауди с рег. № ****** минал покрай тях и продължил движението си моста. Двамата служители
на ИАРА огледали района под моста и тръгнали през моста, който бил тесен.
Преминали със служебния автомобил през моста и в края му забелязали лекия
автомобил Ауди, който бил спрял за да изчака техния автомобил, тъй като се
движел в обратна посока. Свидетелят Ш. спрял служебния автомобил пред автомобила
Ауди с рег. № ****** с намерение да извършат проверка. Двамата служители се
легитимирали показвайки служебните си карти на проверявания водач на автомобила
Ауди, който бил жалбоподателя Г.Д.Н. и го помолили да отвори багажника на
автомобила. При проверката се установило, че в багажника на автомобила се
превозват три мрежи – немаркирани, една касетка и един кантар, като в касетката
имало люспи, но нямало риба. Пред двамата проверяващи жалбоподателя дал обяснения,
че мрежите са негови, след което проверяващите установили, че Г.Д.Н. не
притежава валидно разрешително за стопански риболов по чл. 17 от ЗРА и няма
регистрация по реда на чл. 25 ЗРА.
Актосъставителят С.Ц.Ш. квалифицирал деянието
на жалбоподателя като нарушение на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА и му съставил АУАН № В
0003688 от 13.07.2019 г. за превоз на три броя немаркирани риболовни уреди - мрежи.
При съставянето на АУАН като свидетел при установяване на нарушението бил посочен
П.И.Б..
След съставянето на акта същият бил подписан от актосъставителя, от
свидетеля по акта и нарушението, и от жалбоподателя, на когото бил връчен
препис от акта. С акта били иззети и риболовните уреди, с които е извършено
нарушението: един брой мрежа с размери 20м х 1,5м х 30мм, един брой мрежа с
размери 23м х 1,5м х 35мм и един брой мрежа с размери 27м х 1,5м х 35мм.
При съставянето на АУАН жалбоподателят е дал следните обяснения: По
време на път от Ъглен за Луковит ми препречиха пътя и в моят автомобил имаше
мрежи, които не бяха използвани, без да се дърпам им отворих автомобила си,
никой от господата не ми се представи“.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на
жалбоподателя не било подадено писмено възражение срещу съставения АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН е
издадено обжалваното наказателно постановление на Началника на отдел „Рибарство
и контрол - Централен Дунав“ гр.Русе към Главна Дирекция „Рибарство и контрол“
при ИАРА. Административно-наказващият орган /АНО/ напълно е възприел и се е
съгласил с установеното от контролния орган. Изрично е посочил в НП, че
извършеното не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради
несъответствие на извършеното административно нарушение с въздигнатите основни
принципи по чл. 1, ал. 2 от ЗРА. След като е преценил, че с деянието си Н. е
нарушил разпоредбата на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА и на основание чл. 81а от ЗРА му
наложил наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
От писмо с изх. № 11-00-5658/ 26.09.2019
г. на Началник отдел РК „Централен Дунав“ е видно, че към момента на извършване
на проверката – 13.07.2019 г., жалбоподателят е притежавал билет за любителски
риболов /годишен/ № 1624169, валиден от 19.06.2019 г. до 19.06.2020 г., както и
че не са му били налагани административни наказания за нарушения по Закона за
рибарството и аквакултурите.
От писмо с изх. № 11-00-5803/ 12.11.2019
г. на Началник отдел РК „Централен Дунав“ е видно, че към момента на извършване
на проверката – 13.07.2019 г., жалбоподателят не е бил преминал курс за
извършване на стопански риболов и в тази връзка, не притежава правоспособност
за извършване на такъв. От същото писмо става ясно, че жалбоподателят не
притежава разрешително за извършване а стопански риболов за календарната 2019
г.
От писмо с изх. № 11-00-5838/ 21.11.2019
г. на Началник сектор „ЦНР“ е видно, че в 12.00 часа на 13.07.2019 г.,
дежурният оператор в сектор „ЦНР“ на ИАРА – старши експерт Н.В.А.е получил
сигнал от дежурния телефон за сигнали на Изпълнителна агенция по горите,
получен от Дирекция „Национална система 112“, че в област Ловеч, община
Луковит, село Ъглен, над арката на Дошковския вир на река Вит, три лица
извършват риболов с мрежи /хрилни мрежи/. Предвижват се с автомобил сиво Ауди Комби
с рег. № ******. Сигналът е подаден от тел. …. с инициали В.Г. Уведомен е С.Ц.Ш.
– старши специалист „РК“ гр.Ловеч.
Разпитан в качеството му на свидетел,
актосъставителят С.Ц.Ш. уточнява, че са пристъпили към проверката препречвайки
пътя на лекия автомобил Ауди, спрели служебния автомобил пред него, излезли и
си показали служебните карти. След това жалбоподателят отворил багажника без да
се противи и при проверката в багажника били намерени три мрежи – немаркирани и
мокри, една касетка и един кантар. Водачът на автомобила бил жалбоподателят,
като вътре в автомобила имало още две лица, на които не им снели самоличността.
В хода на проверката поискал обяснения от водача и той им казал, че мрежите са
негови. Също така жалбоподателя им казал, че не е извършил никакво нарушение,
защото мрежите не са пуснати. Същите данни пред съда изложи и разпитания в с.з
в качеството на свидетел П.И.Б..
Показанията на посочените свидетели
следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични.
Двамата не се намират в някакви особени отношения с жалбоподателя и дори не са
го познавали, като не извличат и ползи от твърденията си. При това положение
липсват основания за съмнение в техните показания, които следва да бъдат
счетени за обективни и достоверни.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния
7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било
санкционирано/, поради което е допустима, подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са издадени от компетентни органи.
Съдът приема, че актосъставителят С.Ц.Ш.,
като длъжностно лице - „Специалист Рибарство и контрол" в отдел
"Рибарство и контрол - Централен Дунав" Русе, на основание чл. 91,
ал. 1 ЗРА и Заповед № РД 09-25/ 21.01.2014 г. на Министъра на земеделието и
храните, е разполагал с компетентност за съставяне на актове за установяване на
административни нарушенията по ЗРА.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган, тъй като от приложените по делото писмени доказателства –
Заповед № РД 09-25/ 21.01.2014 г. на Министъра на земеделието и храните и Заповед
№ ЧР 214/ 19.05.2015 г. на Изпълнителния
Директор на ИАРА е видно, че М.С.М.е работел на длъжност Началник на отдел в ТЗ
в Отдел „Рибарство и контрол“ – Централен Дунав – гр.Русе, ГДРК - съответно е
бил оправомощен на основание чл. 91, ал. 4 ЗРА, да издава наказателни
постановления и към момента на издаването на НП е заемал цитираната длъжност.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно-наказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.
42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.
44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. Налице е описание въз основа на какви извършени от
нарушителя действия е възприето, че е извършен превоз на мрежени риболовни уреди в нарушение на посочената законова разпоредба. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта и наказателното постановление
като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.
На първо място, съдът намира, че е налице извършено административно
нарушение по смисъла на чл. 39а, ал. 2 ЗРА, тъй като в багажника на автомобила
управляван от жалбоподателя са били превозвани три броя мрежени риболовни уреди,
немаркирани, за което самият жалбоподател не е притежавал разрешително за
стопански риболов по чл. 17 от ЗРА и няма регистрация по реда на чл. 25 от
ЗРА.
На второ място, съдът намира, че жалбоподателят може да бъде субект на
нарушението по чл. 39а, ал. 2 от ЗРА, тъй като тази разпоредба не поставя
особени качества на субекта на нарушението - например качествата „едноличен
търговец“, „юридическо лице, „длъжностно лице", пол, възраст и други.
Тоест, това нарушение може да се извърши по начало от всяко наказателно-отговорно
лице.
На трето място, съдът намира, че АНО правилно е посочил жалбоподателя
като извършител на вмененото му нарушение, тъй като в хода на въззивното
производство се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е управляван
проверявания автомобил, с който са били превозвани процесните три броя мрежени
риболовни уреди.
И на последно място, предвид събраните по делото данни – че проверката е
била инициирана по повод сигнал на телефон 112, за това, че в област Ловеч,
община Луковит, село Ъглен, над арката на Дошковския вир на река Вит, три лица
извършват риболов с мрежи /хрилни мрежи/ и се предвижват с автомобил сиво Ауди
Комби с рег. № ****** /процесният автомобил/, то съдът намира, че установеното
административно нарушение е извършено виновно от страна на жалбоподателя, тъй
като е знаел, че превозва три мрежи поставени в багажника на управлявания от
него автомобил.
Предвид гореизложените съждения, съдът намира, че атакуваното НП е
законосъобразно, тъй като в хода на административно-наказателното производство
от страна на АНО правилно е приложен материалният закон – по конкретно,
правилно е прието, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 39а, ал. 2 от
ЗРА, съгласно
която се забранява пренасянето и превозването на мрежени риболовни уреди, тъй
като съгласно ал. 3 от същата разпоредба - забраната по ал. 2 не се отнася за
лицата: 1. притежаващи валидно разрешително за стопански риболов по чл. 17; 2.
регистрирани по реда на чл. 25.“
Принципно, вмененото на
жалбоподателя нарушение се осъществява чрез действие и се изразява в активно
поведение по превозване на мрежени риболовни уреди. По делото се събраха
безспорни доказателства, че жалбоподателят е управлявал автомобила, с който са
превозвани мрежени риболовни уреди, че е знаел този факт, както и че е съзнавал
факта, че извършва това в нарушение на закона, тъй като не притежава
разрешително за стопански риболов и няма регистрация по реда на чл. 25 от ЗРА –
факт, който е безспорно установен по делото.
Спорните моменти в случая
са дали жалбоподателят Г.Д.Н. е превозвал мрежени риболовни уреди с
управлявания от него автомобил в нарушение на забраната на чл. 39а, ал. 2 от
ЗРА и дали е съзнавал, че ги превозва без разрешително и без регистрация по
реда указан в ЗРА.
В тази връзка, съдът
приема за неоснователни доводите на санкционирания жалбоподателя, изложени в
жалбата и от неговия процесуален представител, за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство,
изразяващи се в недоказаност на състава на нарушението, за което му е наложена
санкция, както и авторството на нарушението.
Неоснователно е
възражението, че АНО не е доказал, кой е поставил мрежите в автомобила, с каква цел,
знаел ли е за това жалбоподателят Г.Н., съгласил ли се е да ги превозва, и
най-вече, че не е доказано дали намерените в багажника на автомобила мрежи са били
негови.
В тази връзка следва да се
отбележи, че разпоредбата на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА забравяна превозването на
мрежени риболовни уреди, без разрешително и без регистрация по реда указан в
ЗРА, което не изисква да бъде доказано, кой е поставил мрежите в автомобила, с
който се превозват, както и кой е техният собственик. Поначало административното
нарушение по чл. 39а, ал. 2 от НК е формално, на просто извършване, и не
съдържа в обективната страна на състава конкретни вредни последици. От
обективна страна се изисква единствено да са налице действия по превозване на
такива мрежени уреди, без да е налице изключението относно забраната, визирано
в ал. 3 на чл. 39а от ЗРА.
Както беше отбелязано
по-горе, в хода на производството по безспорен начин е установено, че
жалбоподателят е управлявал автомобила, с който са превозвани процесните мрежени
риболовни уреди, че жалбоподателят е знаел този факт, предвид данните по
делото, че контролните органи са били получили сигнал на телефон 112, че в
с.Ъглен, община Луковит над арката на Дошковския вир на река Вит, три лица
извършват риболов с мрежи /хрилни мрежи/ и се предвижват с автомобил Ауди с
рег. № ******, което напълно кореспондира с установените факти по делото –
тоест, както в сигнала на тел. 112, така и хода на административно
наказателното производство се сочат, респ. са установени, един и същ автомобил,
три лица /жалбоподателят като водач на автомобила и два спътници/, а и една и
съща дата и място на нарушението /района на моста над река Вит в с.Ъглен/.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че ако той е знаел, че извършва нарушение,
тоест, че превозва тези мрежи, по правилата на нормалната логика, не би се
върнал и не би преминал покрай проверяващите, още повече, че те са били с
обозначителни жилетки и с автомобил, на който е изписано наименованието на
службата, която представляват, тоест служебен автомобил. Тук следва да се
отбележи, че принцип в правото е, че незнанието на закона не оневинява, тоз
който го нарушава – но най-вероятно, жалбоподателят не е знаел за въведената
забрана по чл. 39а, ал. 2 от ЗРА и след като с останалите двама негови близки
са натоварили мрежите в автомобила, са предполагали, че няма да бъдат
санкционирани, тъй като проверяващите не са ги били заловили да улавят риба в
реката.
Основателно е становището
на процесуалния представител на АНО, че незнанието на закона, неоневинява
нарушителя. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 39а,
ал. 2 от ЗРА, с която се забранява пренасянето и превозването на мрежени
риболовни уреди е сравнително нова /обнародвана в ДВ, бр. 55 от 2018 г./.
Когато законодателят е преценил нуждата от такава промяна в Закона за рибарство
и аквакултури, той е свързал това с вредите от бракониерския риболов, тъй като голям
процент от нарушенията, респ. престъпленията, се извършват именно с мрежов
риболов и досега законодателството не е било ефективно в тази насока. За да
извърши такава законова промяна, законодателят е анализирал практиката на
служителите на ИАРА и наличието на много случаи, когато са заловени бракониери,
които се готвят да извършват такова нарушение – например с мрежи, но все още не
уловили или не убили риба, при което те не са могли да носят административна,
респ. наказателна отговорност, за това, което са готови, или за което са се
подготвили да извършат, без да имат издаден документ за стопански риболов.
Очевидно е, че законодателят е оценил като опасни
за обществото тези деяния и ги е обявил за административно нарушение, приемайки, че щом
превозваш мрежени уреди, значи имаш намерение да ги използваш за бракониерски
улов на риба. По тази начин, въвеждайки тази забрана и тежка санкция,
законодателят е действал с намерение да стопира извършването на такива
нарушения. Ето защо е въведена забраната за пренасяне или превоз на риболовни
мрежени уреди – тоест, ако превозвате мрежени риболовни уреди, следва да бъдете
санкциониран.
Друга причина за въвеждане
на тази забрана е, че до въвеждането на новата санкционна разпоредба /чл. 39а,
ал. 2 ЗРА/ в закона е било записано, че стопански риболов се извършва само в
река Дунав и Черно море и по смисъла на закона, преди въвеждането на цитираната
нова разпоредба, подобни наказания не са били санкционирани, тъй като във
вътрешността на страната няма стопански риболов. По тази причина e въведена и
тази забрана, с цел да бъде наказуемо и пренасянето на мрежи.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че от страна на АНО, което е в негова тежест, не
е установено дали някое от другите лица, пътуващи в колата, е имало разрешение,
поради което, не само авторството, но и самото нарушение не е установено. Ако
подходим по начина, по който се защитава жалбоподателя релевирайки своите
възражения, то съдът намира, че именно „по правилата на нормалната логика“, ако
някой от пътуващите в автомобила управляван от жалбоподателя, е имал или е
притежавал, изисканите от разпоредбата на чл. 39а, ал. 3 от ЗРА валидно
разрешително за стопански риболов по чл. 17 или регистрирани по реда на чл. 25
от същия закон, то такова веднага би се представило пред АНО или в хода на
въззивното производство, за да бъде оневинен жалбоподателя.
Предвид изложеното в
горните абзаци, всички релевирани възражения от страна на жалбоподателя, всъщност
представляват защитни тези, неподкрепени с доказателства, и които не се възприемат
от съда.
Видно от АУАН и НП, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция, за това, че като физическо лице, в
нарушение на разпоредбата на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА е нарушил забранява за превозването на мрежени риболовни
уреди и е санкциониран на основание чл.81а от ЗРА.
От страна на АНО правилно
е приложена санкционната разпоредба на чл. 81а от ЗРА, която гласи – „Който
пренася или превозва мрежени риболовни уреди и/или технически устройства и
съоръжения за улов с електрически ток в нарушение на чл. 39а, ал. 2 и/или чл.
44, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 3000
лв.", като наказанието е наложено в предвидения минимум.
Съдът намира, че липсват основания
определящи случая като маловажен. Жалбоподателят е бил длъжен стриктно да спазва
разпоредбата на закона забраняваща превозването на мрежени риболовни уреди, без
разрешително. Нарушението е на формално извършване, като обстоятелството, че не
е заловен да улавя риба с тези три мрежи не рефлектира върху степента на
обществена опасност на конкретното деяние. Случаи като разглеждания са мотивирали
законодателя да прецени нуждата от промяна в Закона за рибарство и аквакултури,
за да се намалят вредите от бракониерския риболов извършван именно с мрежени рибарски
уреди. Това говори за обществена опасност на деянието, която не може да се
определи като пренебрежима, съответно – случаят не е маловажен и не предполага
приложение на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка, съдът споделя на становището на АНО,
че при издаване на НП са взети предвид - тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
имотното състояние на дееца, както и че е извършена преценка, че извършеното
административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, поради несъответствие на извършеното нарушение с въздигнатите основни
принципи по чл. 1, ал. 2 от ЗРА, включително с правилата за „отговорен
риболов"
Правилно АНО е приложил и разпоредбата
на чл. 90, ал. 1 от ЗРА като е отнел в полза на държавата иззетите риболовни уреди: един брой
мрежа с размери 20м х 1,5м х 30мм, един брой мрежа с размери 23м х 1,5м х 35мм
и един брой мрежа с размери 27м х 1,5м х 35мм, оставени на съхранение в отдел
РК „Централен Дунав", офис в гр.Ловеч
Според разпоредбата на чл. 20 ал. 1 от ЗАНН, наред с предвидените в чл. 13 административни наказания, наказващият
орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на
нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно
нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ.
Съобразно събраните по делото
доказателства, съдът намира за доказано нарушението вменено във вина на
жалбоподателя Г.Д.Н., тъй като същият е извършвал дейност забранена от закона,
при което издаденото срещу него НП следва да бъде изцяло потвърдено като
законосъобразно.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 11-1564/ 01.08.2019г., издадено от М.С.М.на длъжност Началник
отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр.Русе към Главна дирекция
„Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
/ИАРА/, със седалище в гр.Бургас, против
Г.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с което на основание чл. 81а от ЗРА, за нарушение по чл.
39а, ал. 2 от ЗРА му е наложено административно наказание „глоба” в минимален
размер на 2 000 /две хиляди/ лева, както и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са
отнети в полза на държавата иззетите риболовни уреди: един брой мрежа с размери
20м х 1,5м х 30мм, един брой мрежа с размери 23м х 1,5м х 35мм и един брой
мрежа с размери 27м х 1,5м х 35мм, оставени на съхранение в отдел РК „Централен
Дунав", офис в гр.Ловеч, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Ловеч в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: