№ 6980
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.ИВ.СТ.
при участието на секретаря АНТ.АНГ.АНГ.
като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело №
20231110103952 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Т. И. Ж., срещу ТП на
НОИ, с която моли да бъде признато за установено, по отношение на
ответника, че ищеца е работил по трудово правоотношение на постоянен
трудов договор при ЦК на ДКМС - гр.София за периода от 01.10.1984г. до
01.01.1986г. на длъжност „член на Централен Бригадирски щаб“, на пълно
работно време, е ежемесечно трудово възнаграждение в размер на 230 лв.;
работил по трудово правоотношение на постоянен трудов договор при ЦК на
ДКМС - гр.София за периода от 01.01.1986г. до 01.09.1989г. на длъжност
„Инструктор в отдел „Работническа младеж“ на пълно работно време, с
ежемесечно трудово възнаграждение в размер на 270 лв.; работил по трудово
правоотношение на постоянен трудов договор при длъжност БДМ -гр.София
за периода от 01.09.1989г. до 31.12.1989г. на длъжност „Директор висша
школа на управление“ на пълно работно време, с ежемесечно трудово
възнаграждение в размер на 270 лв., което време се зачита за трудов стаж и
трудов стаж при пенсиониране.
Ищецът твърди, че работил по трудово правоотношение на постоянен
трудов договор при ЦК на ДКМС - гр.София за периода от 01.10.1984г. до
01.01.1986г. на длъжност „член на Централен Бригадирски щаб“, при пълен
работен ден, за което е получавал ежемесечно трудово възнаграждение в
размер на 230 лв.Започнал е работа на 01.10.1984г. в гр.София, като на
01.01.1986г. е преназначен на длъжност „Инструктор в отдел „Работническа
младеж“ за периода от 01.01.1986г. до 01.09.1989г., при пълен работен ден, за
което е получавал ежемесечно трудово възнаграждение в размер на 270 лв.
Преназначен е на длъжност „Директор висша школа на управление“ в БДМ-
1
гр.София за периода от 01.09.1989г. до 31.12.1989г., при пълен работен ден,
за което е получавал ежемесечно трудово възнаграждение в размер на 270 лв.
Сочи, че Димитровският комунистически младежки съюз се саморазпуска и
на негово място се създава младежката организация Българска демократична
младеж (БДМ). Твърди се, че ищецът постъприл в ЦК на ДКМС- на
01.10.1984г. и напуснал на 31.12.1989г. БДМ София, като през целия период
работил по трудово правоотношение, без прекъсване, при пълен работен ден,
по пълният му трудов стаж не е бил отразен в трудовата му книжка, а същата
останала на съхранение при работодател, в слетвие на което е загубена. За
периода, през който е полагал труд при ЦК на ДКМС и БДМ София,
доверителят ми не притежава документи, както и за този период не са
предадени в осигурителния архив па ТП на Националния осигурителен
институт - София град, съгласно чл.5, ал.10 от Кодекса за социално
осигуряване и не сс съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни
документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или
осигурителен доход, и/или категория труд, водени от осигурителя ЦК на
ДКМС - гр.София и БДМ София. Сочи че ответника отказал да издаде
поискано удостоверение УП - 13 и да признае осигурителен стаж за периода
от м.03.1983г. до м.12.1989г. с мотива, че не са предадени в осигурителния
архив на Националния осигурителен институт, съгласно чл.5, ал.10 от
Кодекса за социално осигуряване и не се съхраняват ведомости за заплати и
трудовоправни документи, въз основа на които може да сс установи
осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, водени
от осигурителя ЦК на ДКМС - гр.София. Сочи, че за периода от м.03.1983г.
до м.12.1989г. удостоверение образец УП-13 за осигурителен стаж от
Национален осигурителен институт, ТП на НОИ - София град не може да се
издаде, поради обстоятелството, че ЦК па ДКМС - гр.София и БДМ София не
е предал документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход в
архивохранилището на Национален осигурителен институт, ТП на НОИ -
София град. Ето защо намира, че за него е налице правен интерес от
предявяването на настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба с която счита че предявените искове са неоснователни. Счита че не са
представени никакви писмени доказателства по чл. 6 от специалния закона,
поради което не са допустими и свидетелски показания. Ето защо моли за
отхвърляне на исковете.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 1, ал.1, т.3
ЗУТОССР, по реда на чл. 3 от ЗУТОССР.
За да бъде уважен предявения иск ищецът че следва да установи че през
процесния период е полагал труд при сочения работодател и на посочената в
2
исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на
труда.
Със Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред, обн. ДВ, бр. 26 от 29.03.2011 г., е отменен Указ № 527 от 1961 г. за
установяване на трудов стаж по съдебен ред. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 по реда
на този закон се установява времето, което се зачита за трудов и
осигурителен стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно
действащите дотогава разпоредби. Разпоредбата на чл. 4 от закона посочва
реквизитите на исковата молба и приложенията към нея. Условие за
допустимост на исковата молба е ищецът да представи удостоверение по чл. 5
ЗУТОССР, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит
стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо
лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите
са загубени или унищожени, а в случаите на работодател, който е прекратил
дейността си без правоприемник, удостоверението се издава от Националния
осигурителен институт относно обстоятелството, че в архивното стопанство
липсват писмени данни за претендирания стаж / чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР/.
В конкретния случай видно от представените по делото удостоверение
за актуално състояние и решения по ф.д. №1182/1990г. осигурителят „Съюз
на народната младеж“, преименуван в „Димитровски съюз на народната
младеж“, преименуван в „Димитровски комунистически младежки съюз“,
преименуван в „Българска демократична младеж“ е заличен от регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел на 05.06.2014г.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил
дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но
ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на
Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 12 от
Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното
ТП на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство
липсват писмени данни за претендирания стаж и това удостоверение е
условие за допустимост на иска.
От представеното удостоверение от териториалното поделение на НОИ
е видно, че "разплащателните ведомости не са приети в СУ "Социално
осигуряване", т.е. не се съхраняват документи за осигурителен стаж.
Съгласно посоченото по-горе удостоверение от ТП на НОИ, се
установява, че в ТП на НОИ не е била приета разплащателна ведомост, макар
и да не става ясно дали е имало такива доументи измежду тези за които се
твърди, че са били изгубени и дали липсващите документи се отнасят само за
ищеца или и за други лица.
Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките за разглеждане на
иска.
За установяване на обстоятелствата във връзка с разпределената му
доказателствена тежест ищецът е ангажирал свидетелски показания.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.1 от ЗУТОССР не се допускат
свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които
3
установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са
издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по
време на полагане на стажа.
Първият спорен по делото въпрос е дали са налице предпоставките за
допустимост на свидетелските показания.
По делото ищецът не е представил нито едно от писмени доказателства,
които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж визирани в
разпоредбата на чл.6, ал.2 от ЗУТОССР.
По делото са представени писмени доказателства установяващи, че
доведените свидетели са работили или изпълнявали длъжност при същия
работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният
стаж по чл. 6, ал.4 от закона.
По делото е представен паспорт серия Ж №4424764 в който е посочено,
че ищецът е работил в ЦК на ДКМС през исковия период.
Съгласно Документът по чл. 6 ЗУТОССР има друго значение-на начало
на писмено доказателство, което установява вероятността на трудовия стаж и
позволява да се допуснат свидетелски показания за пълното доказване на това
обстоятелство. При действието на чл. 4, ал. 1/доп., ДВ, бр. 21 от 1989 г./ от
Указ № 527 от 23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен
ред(отм.) писмените доказателства, които установяват вероятността на
трудовия стаж е следвало да изхождат от учреждението, предприятието,
ТКЗС или организацията, където е работил ищецът, или от друго държавно
учреждение, предприятие, ТКЗС или организация. Съгласно, ал. 2 на чл. 4 от
Указа документите е следвало да бъдат съставени въз основа на книжа,
ведомости и пр., водени в същото учреждение, предприятие, ТКЗС или
организация по време на полагане на трудовия стаж. Практиката на
Върховния съд по приложението на тези разпоредби се съдържа в т. 9 на
ППВС № 8 от 26.VI.1963 г. и т. 1 на ТР № 59 от 1.VI.1962 г. по гр. д. № 54/62
г. В сега действащата разпоредба на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР писмените
доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния
стаж трябва да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е
придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Следователно
възможността документите да изхождат от друго предприятие или
учреждение е отпаднала. Законодателят е предвидил допустимост на
свидетелски показания по делата за установяване на трудов/осигурителен
стаж при две кумулативно дадени предпоставки: първо, документите да са
издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, второ,
да са издадени по време на полагане на стажа. В този смисъл е и практиката
на ВКС, съдържаща се в решение № 401 от 22.02.2016 г. по гр. д. № 228/2015
г., ІV ГО на ВКС.
Съгласно т.1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 59 ОТ 01.06.1962 Г.,
ОСГК НА ВС такива писмени доказателства могат да бъдат от най-различно
естество и наред с примерно изброените в т. 14 от Наредбата могат да бъдат
още: документи за членуване в съответните профсъюзи; пропуските, които са
били въведени в известни учреждения, предприятия или организации и др.
4
Същите могат да сочат на отделни моменти на трудовото правоотношение,
без да е необходимо те да обхващат целия период от време, което се
претендира като трудов стаж. Преценката, която следва да се прави на
представените писмени доказателства, следва да бъде конкретна за всеки
отделен случай, като се изхожда единствено от това дали същите установяват
вероятността на претендирания стаж, или не.
В случая паспорта единствено е заверен с печат, че ищецът е служител
на ЦК на ДКМС, но съдът намира, че същият не е достатъчен да установи
вероятността на претендирания стаж доколкото в печата не е посочено нито
звеното където е работил ищеца, нито длъжността, нито продължителността
на работното време.
При това положение паспорта не може да послужи като начало на
писмено доказателство, водещо до допустимост на свидетелските показания.
Ето защо съдът намира, че не може да разгледа показанията на
разпитаните свидетели Светлин Стефанов Кънчев и Цонка Спасова Кънчева.
Доколкото не са представени други доказателства удостоверяващи
трудовия и осигурителен стаж то предявеният иск следва да се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. И. Ж., срещу ТП на НОИ, за
признаване за установено, по отношение на ответника, че ищеца е работил по
трудово правоотношение на постоянен трудов договор при ЦК на ДКМС -
гр.София за периода от 01.10.1984г. до 01.01.1986г. на длъжност „член на
Централен Бригадирски щаб“, на пълно работно време, е ежемесечно трудово
възнаграждение в размер на 230 лв.; работил по трудово правоотношение на
постоянен трудов договор при ЦК на ДКМС - гр.София за периода от
01.01.1986г. до 01.09.1989г. на длъжност „Инструктор в отдел „Работническа
младеж“ на пълно работно време, с ежемесечно трудово възнаграждение в
размер на 270 лв.; работил по трудово правоотношение на постоянен трудов
договор при длъжност БДМ -гр.София за периода от 01.09.1989г. до
31.12.1989г. на длъжност „Директор висша школа на управление“ на пълно
работно време, с ежемесечно трудово възнаграждение в размер на 270 лв.,
което време се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5