Решение по дело №1117/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 375
Дата: 6 декември 2022 г.
Съдия: Весислава Иванова
Дело: 20221000601117
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова

Величка Цанова
при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева
в присъствието на прокурора А. Б. Х.
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221000601117 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Образувано е по въззивна жалба на защитника на подсъдимия С. В. С. срещу
Присъда № 15 от 2.6.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 17/22 г. по описа на Софийски
окръжен съд (СОС), Наказателно отделение, 7. първоинстанционен състав. С присъдата
подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”,
предл. 1., вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3. НКза това, че на 21.3.2020 г., около 9:25 ч. в гр.
Долна баня, област София, на ул.“ Търговска“, пред № 1, при управление на лек автомобил
„БМВ“, модел „Х5“, нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 21, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП), движейки се с превишена скорост от 97 км/ч., в
резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на К. Д. А., управлявал лек
автомобил „Опел“, модел „Зафира“ - и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от
свобода за срок от две години и шест месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл.
66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години, както и на лишаване от право да управлява
МПС за срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата
направените деловодни разноски. С присъдата е постановено веществените доказателства
(автомобилите и ключовете за тях) да се върнат след приключване на делото, а дотогава – да
се пазят за нуждите на съдопроизводството.
С въззивната жалба се изразява недоволство от осъдителния изход на делото, като се
твърди, че присъдата е неправилна, той като е постановена при неизяснена фактическа
обстановка и при наличието на противоречиви доказателства. В допълнението към
възззивната жалба поддържаната теза е развита с довод за негодност на протокола за оглед,
който пък е залегнал в основата на комплексната автотехническа и медицинска експертиза
(КМАТЕ), кредитирана от съда и обосновала решаващите му изводи за виновност на
подсъдимия. Защитникът счита, че съдът неправилно отказал да назначи повторна
1
експертиза, която да съобрази показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното
следствие, съгласно които, противно на отразеното в протокола, не е имало спирачни следи
на местопроизшествието. Наведени са възражения и досежно изчислението на скоростта на
автомобила, управляван от починалия в насока на това, че експертите приели спиране и
плавно потегляне на същия, за каквото движение обаче нямало данни, тъй като от
показанията на свидетеля К. се установявало, че автомобилът въобще не бил спирал на
паркинга, от който излязъл. Твърди се още, че съдът неправилно отказал разпит М. Н., чието
изслушване като свидетел било поискано с оглед факта, че бил пристигнал първи на място и
запазил местопроизшествието.
Срещу жалбата не са постъпили възражения по реда на чл. 322 НПК.
Поискано е назначаването на повторна КМАТЕ с участието и на физик. Отправено е
доказателствено искане и за разпит на М. К. Н. като свидетел.
В резултат на осъществената по доводите и пълна служебна проверка въззивният съд
е приел с определението си по чл. 327 НПК, че за правилното изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага допускането на повторна КМАТЕ, тъй като не са налице
предвидените в закона основания за това. До разпит е допуснат като свидетел поискания от
защитата, а по служебна преценка е допуснат преразпит на изслушания в първата инстанция
свидетел Е. Н. К. за изясняване на допълнителни обстоятелства, относими към
доказателствения предмет.
В проведеното публично съдебно заседание на 24.11.2022 г. е проведен разпит на
двамата свидетели и не е допуснато събирането на други доказателства.
В хода на съдебните прения прокурор Х. от САП заема позиция за неоснователност
на въззивната жалба. Счита присъдата за обективна, а санкцията за справедлива. Според
представителя на държавното обвинение в жалбата не били посочени конкретни нарушения
в дейността на първия съд. Прокурорът намира претенцията за оправдаването на
подсъдимия за напълно лишена от основание с оглед факта, че причината за настъпилия
вредоносен резултат била превишената скорост, с която е управлявал автомобила. Пледира
за цялостно потвърждаване на присъдата.
Повереникът на частните обвинители К. П. А. и Г. К. А. – адвокат А. В., също
поддържа становище за правилност на присъдата и пледира за потвърждаването й.
Защитникът на подсъдимия С. – адвокат И. А., пледира за отмяна на присъдата и
постановяването на нова, оправдателна такава. Счита, че изготвената КМАТЕ, върху която
се основава осъдителният изход на делото, е боравила с некоректни данни от „оскъдния“
протокол за оглед. Отбелязва, че не е бил иззет и записа, обхващащ част от движението на
автомобила на починалия.
Изразявайки личната си позиция, подсъдимият моли да бъде „необвиняем“, а в
предоставената му последна дума – да бъде признат за невинен.

След като прецени изложените в жалбите доводи, становищата на страните и
провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийският апелативен съд
(САС) намери за установено следното:

Въззивната жалба е неоснователна.

Първостепенният съд е провел всеобхватно съдебно следствие, събирайки
възможните доказателствени материали за разкриване на обективната истина по делото, в
това число – и за проверка на всички релевирани от защитата съществени за
доказателствения предмет възражения.
СОС е приел за изяснена фактологията след анализ на следните доказателства:
2
депозираните в хода на съдебното следствие показания на свидетелите Е. К. (и приобщените
чрез прочитането им от досъдебното производство), М. Б., Г. С., Г. И., М. О., П. З. и А. М.;
писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на
местопроизшествие с приложена към него скица, характеристика, справка за съдимост,
справка от КАТ за водач;
способите за събиране и проверка на доказателствения материал – заключенията на
съдебномедицинската експертиза, комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, съдебнохимическата експертиза;
веществените доказателствени средства – фотоалбум и допълнителен фотоалбум.
Въз основа на изброените и след техния анализ първостепенният съд е възприел
вярно относимата за доказателствения предмет фактология. След собствен анализ на
събраните доказателствени материали, в това число и на тези в хода на въззивното съдебно
следствие – показанията на свидетелите Н. и К. - въззивният съд на свой ред намери, че
следва да възприеме за установени фактите по идентичен начин без да се налага внасянето
на каквито и да е съществени корекции в тях. Така САС също споделя за установено
следното от фактическа страна:

Подсъдимият С. В. С., роден на ******** г. в гр. София, е българин, български
гражданин, с основно образование, безработен, женен. Той е неосъждан и е с добри
характеристични данни. Правоспособен водач на МПС е от 2012 г., категория В и АМ, за
което притежавал свидетелство за управление № *********, валидно до 6.7.2022 г. за стажа
си като водач подсъдимият е бил санкциониран с административни наказания, налагани са
му и принудителни административни мерки, сред които и временно отнемане на
свидетелството.
На 21.3.2020 г., около 9:25 ч., подсъдимият управлявал лек автомобил „БМВ“, Х 5 с
рег. № ********, в който бил сам. Придвижвал се по ул. „Търговска“ в гр. Долна Баня
(област София), с посока на движение към изхода на града, към гр. Костенец. Подбраната от
водача скорост на движение била около 97 км/ч. Пределно разрешената скорост в пътния
участък – района на административен номер 1 - била 50 км/ч. Пътното платно било с
широчина 7 метра, без пътна маркировка, предназначено за двупосочно движение. Пътният
участък бил прав, с наклон от 1 градус и 12 минути, покрит с гладък асфалт без нарушения
на повърхностния слой. От позицията си на водач подсъдимият разполагал с неограничена
видимост, тъй като имал такава от 190 метра на разстояние от превозното средство пред и
встрани от пътното платно. От дясната страна (по посока на движение на управлявания от
подсъдимия автомобил) се намирали заведение, автомивка на самообслужване и
бензиностанция „Круиз“.
Зад автомобила, управляван от подсъдимия С., на достатъчно за безопасността
разстояние, се придвижвал лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, управляван от
свидетеля Г. И.. До водача, на предната дясна седалка, седял свидетелят Г. С..
По същото време, на разположения от дясната страна на пътя крайпътен обект –
автомивка, се намирал автомобил „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ********, управляван от
К. Д. А., който предприел навлизане по ул. „Търговска“ със скорост на движение от около
12 км/ч. Този водач не се огледал и не подсигурил предимството на автомобила, управляван
от подсъдимия. В момента, когато А. излизал, автомобилът на подсъдимия се намирал на
разстояние от 62,63 метра от изхода на крайпътния обект и подсъдимият обективно е могъл
да го види. Той предприел аварийно спиране, виждайки навлизането на автомобила на А.,
но въпреки това настъпил удар между предната дясна част на управлявания от подсъдимия
автомобил и задната лява странична част на автомобила (задна лява врата и калника на
задно ляво колело), управляван от А.. Ударът е бил непредотвратим за подсъдимия, защото
опасната зона при подбраната от него скорост на движение е била около 88 метра. Ударът
би бил предотвратим, ако подсъдимият се е движил със скорост от 76, 45км/ч. и по-ниска.
3
Ударът не би настъпил и ако водачът А. не бе навлязъл по ул. „Търговска“ преди да изчака
преминаването на автомобила, управляван от подсъдимия.
В резултат на значително по-голямата кинетична енергия на лекия автомобил БМВ,
след сблъсъка автомобилът на А. бил отхвърлен напред и наляво (по посоката на огледа),
като извършил сложно транслационно движение напред и наляво в посока изхода на града и
ротационно движение в посока, обратна на часовниковата стрелка, след което се установил
на отсрещната страна на улица „Търговска“, частично върху тротоарната площ, където бил
установен по време на огледа.
Лекият автомобил БМВ оставил следи – спирачни и от завличане – с дължина 45
метра, фиксирани като две успоредни следи в скицата на протокола за оглед. След удара
това превозно средство продължило движението си напред и наляво (отнесено към
първоначалната му посока), изминало 68 метра, след което се установило в лявата част на
пътното платно, с предница към изхода на града, където и било установено при огледа.
К. А. бил без предпазен колан. В автомобила му не се е отворил еърбег. В резултат на
удара той получил тежка шийна травма (счупване на седми шиен прешлен), разкъсване на
меките черепни обвивки челно вляво и кръвонасядания в околната зона, тежък мозъчен оток
с вклиняване, последвани от оток на белия дроб, остър кръвен застой на вътрешните органи,
точкови кръвоизливи под серозите.
След настъпване на удара свидетелят Г. И. спрял управлявания от него автомобил
между двата ударени автомобила и заедно със спътника си – свидетеля Г. С., отишли да
видят какво е състоянието на подсъдимия, а после и на другия водач. Подсъдимият казал, че
е добре и тримата се насочили към автомобила на К. А.. Видели, че лицето на последния
било в кръв. Той също заявил, че е добре и че съжалявал за произшествието, за което бил
виновен. В същото време в района на местопроизшествието преминавал свидетелят А. М.,
който е лекар по професия. Той прегледал пострадалия, който бил контактен, и установил
комбинираната травма, като преценил състоянието му като животозастрашаващо и
критично.
По същото време в района на местопроизшествието преминал и свидетелят М. Б.,
който сигнализирал на тел. 112 за катастрофата. Свидетелят изчакал идването на полицията,
след което си тръгнал.
На подадения сигнал първи се отзовали автоконтрольорите Е. К. и П. З., които
запазили местопроизшествието. По-късно, за да им окажат съдействие като обезопасят
движението, към тях се присъединили свидетелят М. Н. и колегата му Й. Б..
Разследващ полицай извършил оглед на местопроизшествието с участието на
специалист - технически помощник (свидетеля М. О.). При огледа били фиксирани
ориентири, направени били измервания на разстоянието между двата ударени автомобила,
на следите (от завличане и спирачни), на отстоянието на автомобилите от приетите
ориентири, на ширината на пътното платно и тротоарите. Всички тези данни са отразени в
протокола и са онагледени в скицата към огледния протокол. Изготвен бил и снимков
материал, приложен във фотоалбум.
Пострадалият водач А. бил транспортиран с линейка до гр. София, но още по пътя
състоянието му се влошило и при пристигането пред УМБАЛСМ „Света Анна“, въпреки
оказаната помощ от спешните медици, починал. Смъртта му се дължи на тежката шийна
травма, довела до възходящия отток на мозъка с последващо вклиняване и разстройство на
функцията на центровете на дишането и на сърдечната дейност, локализирани в
продълговатия мозък. Увреждането е причинено от произшествието.

Както бе посочено и по-напред, САС споделя горната фактическа обстановка, която
се установява след анализ на събраните доказателства. Същите са обсъдени в пълнота от
предната инстанция, изпълнила задължението си да посочи кои факти приема за установени
и защо, както и да отговори на доводите на страните, в частност - на наведените от
4
защитника относно поддържаната непълноценност на протокола за оглед. Този довод се
развива и пред настоящия съдебен състав, който на свой ред го определя като несъстоятелен.
Протоколът за оглед е годно доказателствено средство и правилно е бил оценен като такова
от първия съд, защото е съставен по реда и при условията, предвидени в НПК.
Апелативният съд не се съгласява с твърдението, че следите от гуми били описани
„оскъдно“. Както с основание е отбелязал предният съд, в протокола за оглед следите от 45
метра са описани като „частични (с прекъсване) следи от завличане и спирачни следи“, а
свидетелят Одежиан е заявил пред съда, че не е квалифициран като автоексперт, за да
отграничи едните от другите. Вещото лице автоексперт обаче е категорично, че се касае за
две успоредни спирачни следи, които са прекъснати по характерния за антиблокиращата
ABS спирачна система начин, като становището му се базира и на снимковия материал,
предявен му по време на изслушването и защита на заключението. Снимковият материал се
определя като обективен израз на закрепените в него следи, оставени на
местопроизшествието. На него не могат да се противопоставят (още по-малко надеждно)
субективните възприятия на свидетелите К. (заявил първо, че нямало спирачни следи, а след
това – че „по-скоро много малко спирачни следи“) и Н.. При наличието на обективни данни е
недопустимо да се изисква от експерта да основава заключението си на свидетелските
показания, както претендира защитата. Последните не се ползват с доверието на съдебния
състав за коментирания факт, тъй като се определят като надеждно опровергани от
снимковия материал, подкрепящ напълно отразеното в огледния протокол.
СОС е отчел наличието на противоречия в доказателствата досежно факта за
взаимното отстояние на двата автомобила след удара и с основание се е доверил на
отразеното в протокола за оглед, а не на неточните, колебливи и несигурни възприятия на
свидетелите по този въпрос. Преценката „на око“ на дадено разстояние може да е
приблизително точна или изцяло неточна в зависимост от способностите на всеки отделен
индивид. В подкрепа следва да се посочи, че свидетелите, споделящи своето възприятие за
разстоянието между автомобилите, дават сведения, вариращи от 20 метра (свидетелят Б.) до
70 метра (свидетелят К. в показанията в досъдебното производство, приобщени от първия
съд чрез прочитането им и поддържани от свидетеля). За съда е извън съмнение, че
обективният подход за установяването на този факт е именно измерването с техническото
средство. Това е най-сигурният начин за установяване на определено разстояние и в случая
е приложен.
От показанията на свидетелите Н. и К., дадени пред въззивния съд, се установява
еднопосочно, че първи на местопроизшествието са се озовали служителите К. и З., които са
го запазили, а Н. и колегата му са отишли по-късно, за да им окажат съдействие. Затова, за
разлика от предния съд, приел обратното, въззивният прие за установен тъкмо този факт с
уточнението, че той поначало не е съществен.
Апелативният съд не се доверява на сведението, предоставено от свидетеля К., че е
гледал видеозапис, на който е възприел движението на автомобила, управляван от К. А.. В
тази част разказът на свидетеля се определя като вътрешно противоречив. Свидетелят
твърди, че катастрофата не се виждала, но в същото време заявява, че автомобилът на А. не
бил спрял преди да навлезе по ул. „Търговска“. Ако свидетелят е могъл да види последното,
то няма как да не се е виждал и ударът. Освен това – свидетелят не е съобщил за подобен
факт в разпита си в досъдебното производство, където е посочил, че нито един от обектите
не е работил. В опит за изясняване на това обстоятелство, което е съществено, и след
приобщаване на показанията му от досъдебното производство в тази част, свидетелят К.
твърди, че гледал записа няколко дена по-късно и съобщил „неофициално“ на дознателя, че
имало такъв запис. Съдебният състав се съмнява в това твърдение и не го кредитира,
защото: свидетелят К. не е бил натоварен с функция по разследване, което определя като
необичайно поведението му да се занимава с инцидента дни по-късно; нелогично е, ако е
установил такъв запис, да не уведоми за това дознателя по надлежния ред; в досъдебното
производство разпитът му е проведен четири дни след произшествието, а в него свидетелят
ясно е посочил, че е узнал от подсъдимия, че автомобилът на А. излизал от паркинга и
5
изобщо не е споменал за гледан от него запис, при все че явно изрично е бил попитан и е
допълнил, че обектите не са работели, там е нямало никакви лица и не са установили
очевидци. Така изброените обстоятелства мотивираха съдебния състав да не кредитира
свидетелството в коментираната му част.
Отделен е въпросът, че първият съд изобщо не е приел за установено, че лекият
автомобил „Опел Зафира“ е бил спрял преди да навлезе по ул. „Търговска“. Такъв факт не се
приема за установен и от настоящия съд, а и той не е постановен в основата на експертното
заключение при изчисление на скоростта на този автомобил. Видно от заключението на
КМАТЕ, експертът е посочил, че липсата на спирачни и други следи от този автомобил
препятства точното и прецизно изчисление на скоростта му преди удара, но той е съобразил
сведенията на Г. И. и Г. С. (съобщили, че автомобилът е навлязъл внезапно), данните за
разположението на автомобилите след удара, повредите и деформациите по двете превозни
средства, равноускорителното движение до мястото на удара. Като е използвал тези данни и
е приложил формула от утвърдената в експертната практика методика, автоекспертът е
приел скорост от 12 км/ч. за автомобила на пострадалия. Съдът няма основания да се усъмни
в използваната методика за изчисляване на скорост.
От съществено значение е, че за скоростта на автомобила, управляван от подсъдимия
е използвана методиката за оставените от него спирачни следи, като е съобразен и наклона
на пътя. В заключението са посочени приложените формули и използваните данни и САС
намира, че същото правилно е прието с доверие като компетентно дадено в съответствие със
специалните познания на вещите лица в отделните области на науката. Същото е
обосновано и не възникват съмнения в неговата правилност. Причината за настъпването на
произшествието и неговият механизъм са изяснени по несъмнен начин.
Въззивната инстанция също не кредитира показанията на свидетелите С. и И. в
частта, в която твърдят, че са следвали автомобила на пострадалия на съвсем близка
дистанция (10-15 метра), която не се увеличила. Те са безуспешно насочени да установят, че
скоростта, с която се е движил подсъдимият е била в рамките на 40-50 км/ч., доколкото И.
бил управлявал с такава. В тази връзка САС изцяло се солидаризира със съжденията на
контролираната инстанция и на свой ред приема, че разстоянието между двата автомобила е
било достатъчно голямо заради разликата в скоростите им, като също съобразява, че
свидетелят И. не е предприел аварийно спиране. Той очевидно е разполагал с достатъчно
време, за да спре плавно и безконфликтно.

При правилно установените факти контролираната инстанция е достигнала до
закономерни и обосновани правни изводи в съответствие с материалния закон.
С осъщественото от него подсъдимият действително е изпълнил състава на
престъплението по 343, ал. 1, б. „в”, предл. 1., вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3. НК, защото, от
обективна страна, е осъществил изпълнителното деяние, изразяващо се в това, че по време
на привеждане и поддържане в движение на превозното средство чрез въздействие върху
механизмите за управлението му, е извършил нарушение на правилото за движение,
визирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Цитираната разпоредба задължава водачите
на МПС, категория В при избиране на скоростта да не превишават скоростта от 50 км/ч. в
населено място. Подсъдимият е подбрал близо два пъти по-висока от разрешената за
придвижване скорост, в резултат на което се е поставил сам в обективна невъзможност да
реагира адекватно на създалата се опасна пътна ситуация. В случай че С. бе съобразил
ограничението, той би могъл да спре успешно след като е възприел внезапното навлизане в
платното му на автомобила, отнел предимството. Следователно именно нарушението на
правилото за разрешената скорост стои в причинноследствена връзка с настъпването на
произшествието.
В такава връзка, както правилно е приел СОС, е било и поведението на водача К. Д.
А., който пък е отнел предимството на подсъдимия като е нарушил правилото да спре и да
пропусне движещия се по пътя с предимство водач. Вредоносният резултат е настъпил в
6
условията на независимо съпричинителство.
Налице е пряка и непосредствена причинноследствена връзка между настъпилата
смърт на пострадалия и нарушенията на правилата за движение и от двамата водачи – К. А.
е получил тежки и несъвместими с живота травми от удара между двете превозни средства,
довели до смъртта му.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на
вината непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. I НК, като подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди.
Водачът е бил длъжен да спази правилото за движение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Като е
нарушил умишлено същото той сам се е поставил в обективна невъзможност да реагира
адекватно на каквато и да е опасност на пътя.
В заключение, съдът намери, че с поведението си подсъдимият е осъществил състава
на престъплението съобразно възприетата с присъдата квалификация, и от обективна и от
субективна страна.
САС намира, че в полезрението на предния съд са били включени всички релевантни
за определянето на санкцията обстоятелства, както и че са оценени правилно. Съгласява се с
преценката, че нито видът, нито броят на смекчаващите обстоятелства обосновават
несъразмерна тежест на предвиденото най-ниско наказание, което да доведе до прилагане на
смекчената отговорност по реда на чл. 55 НК. Наложеното по реда на чл. 54 НК наказание се
определя от САС като справедлив и адекватен израз на дължимата държавна принуда за
стореното от подсъдимия, тъй като отговаря на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36
НК.
Съдът е приел като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите му характеристични данни, направените от него самопризнания, и с
най-голяма тежест – съпричиняването от страна на починалия водач. Въззивният съд
споделя като правилна тази оценка и не намира основания за допълнение.
Като отегчаващи обстоятелства са отчетени данните от справката от КАТ, които не
определят подсъдимия като дисциплиниран водач на МПС, както и значителното
превишаване на скоростта (близо два пъти).
При преценка на съотношението на двете групи обстоятелства и конкретния им вид,
САС заключава, че определянето на санкцията в размер, близък до минималния и при
условията на чл. 54 НК, е справедливо разрешение, съобразено с целите на личната и
генералната превенция.
Безпредметно е да се обсъжда разрешението за приложението на чл. 66 НК,
доколкото въззивното производство е инициирано само по жалба на подсъдимия и неговото
положение по правило не може да бъде влошено. Изпитателният срок е определен в
минималния размер, така че не се налага обсъждане на смекчаването му.
Правилно е наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да
се управлява МПС. Въззивният съд не намира основания за неговото намаляване, тъй като
счита, че в този размер (от три години) то е достатъчно да окаже търсеното от закона
легитимно въздействие. Справката от КАТ съдържа данни за доста административни
нарушения от страна на подсъдимия, в това число и за неколкократно отнемане на
контролния му талон, поради което е справедлив размерът на определеното лишаване от
права. Необходимо е оказването на по-интензивно въздействие върху личността на
подсъдимия в този аспект, за да бъде мотивиран да преосмисли бъдещото си поведение като
водач в насока на респект и съобразяване с правилата за движение.
Съдът е процедирал законосъобразно и досежно веществените доказателства, поради
което в тази част присъдата следва да бъде потвърдена.
При осъдителния за подсъдимия изход на делото, разноските по воденето му
7
правилно са били възложени в тежест на С. С., тъй като такава е уредбата, предвидена в чл.
189, ал. 3 НПК.
При осъществената, освен по доводите, пълна проверка на обжалваната присъда,
въззивният съд не установи допускането на съществени процесуални нарушения в
съдебната и досъдебната фаза. Присъдата следва да бъде потвърдена като правилна.
С оглед изложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, Софийски
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 15 от 2.6.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 17/22 г. по
описа на Софийски окръжен съд, Наказателно отделение, 7. първоинстанционен състав.
Решението може да се обжалва и протестира пред ВКС в 15 – дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се
изпратят съобщения на САП, на подсъдимия С. С. и на защитника му адвокат И. А., на
частните обвинител К. А. и Г. А. и на повереника им адвокат А. В..

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8