№ 10886
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110128540 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Предявени са от „..........” АД срещу А. А. О. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, между него и ответника е съществувало валидно облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на питейна вода при
Общи условия /ОУ/ за имот, находящ се на адрес: град ............., като за задълженията,
предмет на заповедното производство, в базата данни на дружеството е създадена
договорна сметка ............. към партидата, отнасяща се за имота. Поддържа, че съгласно
тези ОУ е доставял на ответника за процесния период питейна вода, като е извършено
отчитане на показанията на водомера в процесния имот и са начислени суми за В и К
услуги. Твърди, че в сроковете, установени от ОУ на ищеца, не е извършено плащане
на дължимите суми за процесния период. Поддържа, че от представена справка от
Имотен регистър към Агенция по вписванията се установява, че на 02.07.2014 г.
ответницата е дарила имота, за който са предоставени услугите, чиято стойност е
предмет на делото, като е останала титуляр на правото на ползване. Сочи се, че
впоследствие не е налице
вписване на акт или сделка, в резултат на което ответникът да е престанал да е негов
ползвател и съответно - потребител на предоставените за този имот ВиК услуги.
Съобразно изложеното е направено искане съдът да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 1 358,58 лв. – задължения
за предоставени ВиК услуги, отразени във фактури, дължими в периода 03.05.2019г. -
02.10.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане изплащане на задълженията, както и мораторна
лихва в размер на 48,48 лв., начислена върху претендираните главници по фактури, за
периода 03.06.2019г. - 02.10.2022 г. Претендира разноски.
1
Ответникът в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва наличието на валидно
облигационно правоотношение между него и ищеца с посочените в исковата молба
параметри. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид рдепозирането им по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от специалните такива – подаване на възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните искове в едномесечен срок от
уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая
са налице, което обуславя допустимостта на исковете и необходимостта от тяхното
разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД за
установяване съществуването на задължение за заплащане на дължима цена за
предоставени услуги за доставка на питейна вода:
За основателността на предявения положителен установителен иск, следва да се
установи от ищеца по делото, при условията на пълно и главно доказване,
съществуването на облигационно правоотношение за доставка на питейна вода между
страните, по силата на което ищецът е престирал съобразно уговореното, поради което
за ответника е възникнало задължение за плащане на дължимата цена, както и обемът
на доставената и разходвана вода и дължимата за нея цена.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
неоснователен, като съображенията за това са следните:
Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал. 1,
т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на
водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги; б/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води.
В случая ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е собственик или титуляр на вещното право на ползване върху процесния
имот – апартамент № ..........
В исковата молба ищецът сам е посочил, че преди началото на процесния период
ответникът е прехвърлил собствеността върху имота в полза на трети неучастващи по
делото лица, като е запазил вещно право на ползване върху него. От ищеца не е
представен документ за собственост на ответника върху процесния имот, не е
представен и документ за дарението му в полза на трети лица при условията, посочени
в исковата молба. Единственото доказателство, представено за установяване на
наличието на облигационно правоотношение между страните по делото по повод
предоставянето на ВиК услуги за процесните период и имот, е справка от електронната
страница на Агенция по вписванията, в която се съдържат данни, че ответника е дарил
процесния имот на неучастващи по делото лица – преди началото на процесния
период, т.е. от представения документ се установява, че ответника не е собственик на
2
имота. В обсъжданата справка липсват данни ответника да е запазил правото си на
ползване върху него, като по делото не са представени каквито и да е доказателства в
тази насока. Не се твърди и не са ангажирани и доказателства и партидата за имота да е
открита на името на ответника за процесния период или преди това. Освен това е
направено и изрично оспорване от страна на ответника на обсъжданите обстоятелства.
В обобщение, предвид изложеното, предявеният главен установителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД е неоснователен, тъй като
по делото не се установи от ищеца, при условията на пълно и главно доказване,
съществуването на облигационно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги
между страните по делото за процесните период и имот.
На следващо място, дори беше установена по делото принадлежността на
правото на собственост на ответника или вещно право на ползване върху процесния
имот за релевирания период, искът се явява неоснователен и на друго основание – по
делото не са представени никакви документи относно доставката и отчитането на
претендираното за доставено количество питейна вода. Заключението на приетата по
делото съдебно-техническа и счетоводна експертиза е изготвено въз основа на писмени
доказателства, изходящи от ищеца, които не са представени по делото. В тази насока
същественото е и обстоятелството, че с определението за насрочване на делото /л. 31/
съдът е дал изрично указания на ищеца, че не сочи доказателства за доставеното
количество вода за процесния имот и период, тъй като по делото не са представени
твърдените счетоводни документи, както и доказателства за наличие на валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД:
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличието на главен дълг
и забава в погасяването му. Предвид формирания от съда извод за липса на главен
дълг, следва да се отхвърли като неоснователен и искът за лихва за забава.
В обобщение, по изложените съображения, предявените от „..........” АД срещу А.
А. О. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има
ответника, който претендира такива в размер на 400 лв. – адвокатски хонорар,
плащането в брой на който е доказано по делото от представения договор за правна
защита и съдействие от 30.08.2023 г. /л. 27/. В тежест на ответника следва да бъдат
възложени и разноски за платен адвокатски хонорар от длъжника в заповедното
производство в размер на 50 лв.
С оглед изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„..........“ АД, ЕИК: ..........., със седалище в град София и адрес на управление: бул „Цар
Борис III” 159, Бизнес .........., срещу А. А. О., ЕГН **********, със ............,
3
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 1 358,58 лв. – задължения за
предоставени ВиК услуги, отразени във фактури, дължими в периода 03.05.2019 г. -
02.10.2022 г. за имот – ........, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 12.01.2023 г., до окончателното изплащане на
задълженията, както и мораторна лихва в размер на 48,48 лв., начислена върху
претендираните главници по фактури, за периода 03.06.2019г. - 02.10.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
23.01.2023 г. по ч.гр.д. № .......... г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 171 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „..........“ АД, ЕИК: ..........., със
седалище в град София и адрес на управление: бул „Цар Борис III” 159, Бизнес ..........,
да заплати на А. А. О., ЕГН **********, със ............, сума в размер на 400 лв.,
представляваща разноски по делото за исковото производство, и сума в размер на 50
лв. – разноски за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4