Р Е Ш Е Н И Е
№477
гр.
Русе, 09.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА А.ЗОРНИЦА Т. – МЛ. СЪДИЯ
при участието на секретаря Тодорка
Недева, като разгледа докладваното
от мл. съдия Т. в.гр.д. № 729 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Подадена е въззивна жалба от М.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С.Ц., срещу Решение № 97 от 16.04.2019 г., постановено
по гр.д. № 3**/20** г. по описа на Беленски районен съд, в частта с която е
уважен предявеният иск по чл. 108 от ЗС срещу нея.
Във
въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение,
поради противоречие с материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Твърди
се, че с решението в частта, с която съдът е обосновал извод нищожност на
договора за покупко-продажба на недвижимия имот поради липса на воля по смисъла
на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е недопустимо, тъй като в исковата молба са
наведени множество твърдения за нищожност, унищожаемост,
недействителност, но нито едно от тях не е свързано с твърдения за нищожност на
договора за покупко-продажба поради липса на вола. При условията на
евентуалност се твърди, че първостепенният съд е дал неправилна квалификация на
този иск, доколкото когато се атакува действителността на упълномощителната
сделка за разпореждане с недвижим имот с твърдения, че едно недееспособно
физическо лице, за което не се твърди, че е поставено под запрещение, към
момента на сключване на атакуваната сделка не е могло да разбира и ръководи
действията си поради тежко увреденото си здравословно и психическо състояние, е
наведено основание за унищожаемост по чл. 31 от ЗЗД.
Също така се твърди, че изводът на първостепенния съд, че липсва воля на упълномощителя в процесното разпоредително пълномощно е в
противоречие с доказателствата по делото. По отношение на решението, в частта
за нищожност на нотариални актове от 06.10.20** г. и 24.04.20** г. като
противоречащи на закона, поради неуредени сметки по регулация се твърди, че
изводът на съда противоречи на представеното по делото удостоверение, издадено
от Община Две Могили, от което видно, че регулацията на процесния имот е
приложена, а сметните отношения с общината за придаващите се от улицата
квадратни метри са уредени и заплатени с приходна квитанция. В жалбата се
излагат съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице
разпореждане с имоти над представителната власт на, като се сочи, че разликата
между 577 кв.м., описани като площ на имота в пълномощното и 589 кв.м., описани
като площ на имота в нотариалния акт, са именно уредените сметки по регулация.
Описаните в нотариалния акт самостоятелни сгради от 18 кв.м. и 11 кв.м. са
селскостопански постройки, които са изградени в по-късен етап и са заснети и
описани в кадастралните карти и регистри, което е наложило описанието им в
нотариалния акт. По отношение на решението в частта за разваляне на договора
поради неплащане на цената се излагат съображения за неправилност на извода на
съда, че цената по сделката не е платена. Твърди се, че последващото
изтегляне на сумата по сделката от сметката на М.Д.въззивницата
е направила въз основа на пълномощно от последния. Изложени са съображения за
неправилност на решението в частта относно възприетата от съда нищожност на
нотариален акт от 24.04.20** г. при констатирана абсолютна симулация.
С
въззивната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна. В съдебно заседание процесуалният
представител изразява становище за нейната неоснователност.
Постъпила е и въззивна жалба от В.Г.А.
и Д.Х.А. в частта, с която е уважен искът
по чл. 108 от ЗС, предявен срещу жалбоподателите. В жалбата се излагат
съображения за неправилност на обжалваното решение, и необоснованост. Твърди се,
че неправилно първостепенният съд е приел, че договорът за покупко-продажба на
недвижимия имот, по който В.Г.А. и Д.Х.А. са приобретатели
е привидна при наличие на абсолютна симулация. Сочи се, че цената по договора е
платена така, както е уговорено в нотариалния акт – с платежно нареждане от
28.04.20** г. Липсата на клауза за предаване на владението на имота не
опорочава сделката, нито пък е доказателство за твърдяната симулация. Поради
изложените съображения се твърди, че искът по чл. 108 от ЗС срещу въззивниците се явява неоснователен. По отношение на
предявения отрицателен установителен иск срещу тях се сочи, че по делото е
установено обстоятелството, че въззивниците В.Г.А. и Д.Х.А.
са собственици на процесния имот на годно правно основание, поради което същият
е неоснователен.
С
въззивната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна. В съдебно заседание процесуалният
представител изразява становище за нейната неоснователност. Постъпил е отговор
от въззивницата М.Б., в която се изразява становище
за нейната основателност.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от
процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явяват процесуално допустими и
като такива, следва да се разгледат по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта
- в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При изпълнение
правомощията си по чл. 269 ГПК
настоящият въззивен състав намира обжалваното решение
за валидно и допустимо.
По отношение
правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от
фактическа страна следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано обективно
съединени искове за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба
поради липса на съгласие с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД,
съединен в условията на евентуалност с иск за обявяване на недействителност на
договор за покупко-продажба с правно основание чл. 42 от ЗЗД, иск за
унищожаване на договора, като сключен поради крайна нужда и при явно неизгодни
условия и иск за разваляне на договора поради неизпълнение с правно основание
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, и ревандикационен иск с правно
основание чл. 108 от ЗС.
Въззивницата М.М.Б. е била упълномощена
от М.С.Д.с пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието (рег. № *****
и ***** от 05.09.20** г.) при Нотариус рег. № 632 на НК (л.12 от том І), с
право да продава на когото намери за добре и на цена каквато прецени,
включително да дарява, заменя или извършва други разпоредителни сделки,
включително да договаря сама със себе си, или с лица, които те са упълномощени
на друго основание съгл. чл. 38 от ЗЗД, като извършва всички необходими и/или
изискуеми по закон правни и фактически действия пред и спрямо трети лица, вкл.
пред нотариус, спорния недвижим имот. Със същото пълномощно на пълномощника са учредени
права да получава цялата продажна цена, като е освободен от отчетна сделка.
С пълномощно с
нотариална заверка на подписа рег. № 12182/04.10.20** г. въззивницата
М.Б. е била упълномощена от М.Д.да се разпорежда със сумите, налични по
откритите на негово име банкови сметки.
С договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № **, том 8,
рег. № ****, дело № *** от 06.10.20** г. по описа на Нотариус рег. № ***на НК, М.С.Д.,
чрез пълномощника си М.М.Б. (въз основа на посоченото
по-горе пълномощно) е продал на М. М.Б. спорния недвижим имот, за сумата от
19600 лева.
По делото са
представени скица на придаваеми части към процесния
имот, обяснителна записка и приходна квитанция № 0332805/03.10.2006 г., видно
от които към парцел УПИ – VІІ 500, в кв. 80 по плана на гр. Две могили,
собственост на М.С.Д., Р.Х.К.и Л.Х. К.се придава маломерно дворно място 27
кв.м. от улица с ОК-262 и ОК – 261, отразено със син цвят на скица № 174 от
02.10.2006 г. на Община Две могили, за което сметните отношения са уредени и
платени с приложената квитанция (л.123-125 от том ІІ). В тази връзка са
представени и писмо от кмета на Община Две могили за потвърждение относно
уреждането на сметките по регулация за придаваемите
части към процесния имот (л. 1** от том ІІІ), а също така и Заповед №
296/29.09.2006 г. на кмета на община Две могили за изменение на подробния
устройствен план, като УПИ VІІ-500 в кв. 80 по плана гр. Две могили се
образуват два парцела: УПИ VІІ-500 и УПИ ХV -500 в кв. 80 по зелените черти,
надписи, щрихи и защриховки на приложената към заповедта
скица, както и скица № 193/02.10.2006 г. (л.119 – 120 от том ІІІ).
Представена е
декларация по ** от ЗМДТ, подадена от М. М.Б. по отношение на процесния
недвижим имот от дата 04.03.20** г.
Представени са
извлечения от банковите сметки на М.Д.в „Банка ДСК“ ЕАД, съответно на левова
сметка (****************) за периода от 01.01.20** г.
до 04.03.20** г., на еврова сметка (****************)
за периода от 01.01.2008 г. до 04.03.20** г. и на
левова сметка (****************) за периода от 01.03.20** г. до 04.03.20** г.
Представени са
също така извлечения от банковата сметка на въззивницата
М.Б. в Централна кооперативна банка за периода от 06.10.20** г. до 20.10.20**
г.
Видно от
приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 0233/25.02.20** г. упълномощителят и прехвърлител по
сделката е починал на 21.02.20** г., като към онзи момент единствен негов
наследник по закон е бил първоначалният ищец – неговата майка Ц.Т. Б..
Последната е починала в хода на делото и нейно място е встъпил единственият й
наследник по закон - Д.С.З. (нейна дъщеря и сестра на М.Д.), видно от
удостоверение за наследници изх. № **00 от 22.10.2018 г. на Столична община (л.
73, том ІІІ).
По делото са
представени епикризи от МБАЛ – Русе АД (л.19-25 от том І), видно от които М.Д.е
бил хоспитализиран за лечение във връзка с онкологично заболяване – декомпенсирана чернодробна цироза, съответно за периода от
04.09.20** г. до 10.09.20** г. и от 03.10.20** г. – до 10.10.20**
г.
Представени са
електронни разпечатки от Служба по вписванията Русе и Бяла за периода от 01.01.1992 г. до 07.06.20** г. за вписванията по партидата на М.Д..
С договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № **, том 3, рег. № ****, дело №
***от 24.04.20** г. на Нотариус рег. № ***на НК, въззивницата
М.Б. е продала на въззивника В.Г.А. правото на собственост върху спорния имот
за сумата от 20000 лева.
Видно от
Удостоверение за семейно положение изх. № 117/12.11.20** г. на община Бяла В.Г.А.
и въззивницата Д.Х.А. са съпрузи.
В хода на делото е
прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в заключението на което
вещото лице е определило пазарната стойност на процесния имот, а именно: 76013
лева към дата датата на продажбата на имота (06.10.20** г.) и към момента на
изготвяне на експертизата (08.08.2016 г.) – 79162
лева.
При
първоинстанционното разглеждане на делото са събрани гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите Г.И.Е., П.С.Д. – Н., В.Ц. С., И.Н.Ц., П.В.А.,
Г.Н.В.– К.и П.Н.П..
В своите показания
свидетелката Е.посочва, че към момента работи в Център за обществена подкрепа
гр. Две могили като терапевт трудова и спортна дейност. Заявява, че познава М.С.,
била ангажирана с процедури, предимно масажи във връзка със заболяването му,
като в последно време се виждали два пъти седмично. За процедурите лично М.й е
плащал лично. Свидетелката посочва, че познава и М.Б., но не си спомня от кога
са заедно с М.. Изнася данни, че през последната една година здравословното
състояние на М.е било видимо влошено. Заявява, че знае за постъпването му в
болница през месец септември-октомври 20** г., М.й казал, че е бил в критично
състояние. Свидетелката посочва, че около седмица преди смъртта на М., същата
го е посетила за провеждането на поредна процедура, като й направило
впечатление, че ги няма кучетата. На въпрос за кучетата, М.й отговорил, че ги
няма вече и е наред и стопанката да си замине.
В своите показания
свидетелката П.Д.– Н. заявява, че познава покойния М.Д.от 1977 г., били в много
близки приятелски отношения. Знае за неговите здравословни проблеми – миелит и чернодробна цироза, има представа и как се е
лекувал, като за неврологичното заболяване е прилагана основно рехабилитация.
Свидетелката посочва, че й е известно за хоспитализацията на М., съответно през
ноември и декември 2013 г., септември и октомври 20** г. и февруари 20** г.
преди да почине. Бил е в тежко състояние на фона на тежките кръвоизливи, които
е получавал четирикратно. Свидетелката посочва, че не познава М.. М.не е
споделял пред нея дали е искал да прехвърля имуществото си на М.Б., нито е
споделял за изготвяне на завещание в нейна полза. Свидетелката споделя за
телефонен разговор между нея и М.по време на хоспитализацията му през октомври
20** г., в който той й споделил, че направил някаква глупост за едни пари, но
щял да оправи нещата като излезе от болницата. Свидетелката посочва, че не знае
за изготвено от М.пълномощно в полза на М.Б., не й е известно да е напускал болницата,
нито пък да е идвал нотариус в болницата. Общуването между двамата се е
осъществявано основно по телефона.
В своите показания
свидетелката В.С. изнася данни, че познава М.Д.и М.Б., двамата живели заедно на
семейни начала в къщата на М.в гр. Две могили. М.боледувал последните години,
няколко пъти влизал в болница, М. единствено се е грижила за него, когато е бил
зле. Свидетелката споделя, че М.е разполагал с пари, имал хубави автомобили,
хубав имот. Последните години М.се е придвижвал много трудно и М. имала
пълномощно и доколкото й е известно всички сделки, които М.е извършвал ги е
споделял с М.. Свидетелката споделя, че когато М.започнал да боледува, той имал
намерение да прехвърли на М. къщата, за да има тя сигурност, ако нещо се случи
с него. Това намерение той споделил лично на свидетелката. М. правила ремонтни
в къщата и вложила не малко пари в това. Свидетелката споделя, че не е
забелязала М.да има психични проблеми, той бил много интелигентен човек.
В своите показания
свидетелят И.Ц.споделя, че познава М.Б. от 4-5 години, тъй като правил ремонт в
апартамента й в гр. Русе. Знае за къщата в гр. Две могили – той и още три
момчета излели бетонни пътеки около къщата, както и гранитена
настилка и стъпала. Свидетелят посочва, че познава къщата – в лятната кухня има
теракот, който видял, когато майстори от Две могили
го поставят. Същите момчета правили и гипсокартон и
вътре в жилищната част на къщата. Къщата има изолация, оградата също е правена
от майстори от гр. Две могили преди две три години.
Свидетелката П.А.в
своите показания посочва, че работи в трето вътрешно отделение в МБАЛ – Русе
като медицинска сестра в отделение „Гастроентерология
и хематология“. Посочва, че познава М.като пациент, тъй като е постъпвал за
лечение три пъти в това отделение. Познава и М., съседки са, в един блок
живеят, но не са близки приятелки. Видяла М. в отделението и тогава разбрала,
че двамата с М.живеят заедно. Свидетелката посочва, че М. имала разрешение от
началника на отделението да се грижи денонощно за М., излизала от стаята само
по време на визитация. М. дошла в манипулационната и поискала от свидетелката
папка, нещо твърдо, защото М.искал да напише завещание. Свидетелката заявява,
че е била там, когато М.написал завещанието. Заявява, че М.е бил в пълно
съзнание, не е изпадал в делириум и не са му давани лекарства, които да оказват
влияние върху психическото му състояние. Свидетелката посочва, че М.е бил в
пълно съзнание дори при последния му прием в болницата преди да умре.
В своите показания
свидетелката Г.В.– К.изнася данни, че се познава с М.от отделението, в което
работи, била е негов лекуващ лекар и част от екипа на лекуващите лекари. М.е
бил с тежко чернодробно заболяване, по повод на което е постъпвал три пъти в
отделението в тежко състояние с кръвоизливи в хранопровода. Постъпвал е в тежко
състояние с признаци на шок, ниско кръвно, унесен, уморен. Свидетелката описва
това състояние като животозастрашаващо, налагащо
включването на кръвопреливания, плазма, включване на специфичен медикамент, за
да намали кръвоизлива. Свидетелката си спомня, че от приложените лекарства
имало странични ефекти с признаци на ниска кръвна захар, изпотяване,
сърцебиене, унесеност. Посочва, че няма данни дали по време на болничния
престой М.е могъл да попълва и подписва сам информирано съгласие. Изнася данни,
че в отделението действа заповед, според която за наличието на полицаи,
следователи, прокурори, нотариуси, първо се уведомява директорът на болницата,
след това началникът на отделението. Не й е известно за М.да е искано такова
разрешение от лекар. Свидетелката изнася данни, че М.Б. е била придружител на М.в
болницата. За постъпването на М.за болнично лечение на 03.10.20** г.
свидетелката посочва, че той е бил в тежко състояние, с тръба в устата,
болестта обхванала и други органи. Извън болничното лечение по време на кризи,
свидетелката е разговаряла с М.за неговото здравословно състояние, като
посочва, че той е бил наясно със състоянието и с изхода на болестта.
Свидетелят П.П.в своите показания споделя, че се познава с М.С.Д.от
22-23 години – били с в приятелски отношения. Свидетелят посочва, че М.му е
споделял за здравословното си състояние, както и, че искал да остави имотите си
в наследство на своите племенници, защото той самият
нямал собствени наследници. Виждал е М.веднъж. Той му споделил за М., но не
може да определи какви са били отношенията между двамата. Последните няколко
месеца М.не бил добре, говорил несвързано и казвал, че е в болницата под упойки
и процедури.
В хода на делото е
прието заключение на съдебно-графическа експертиза (л. 489-496 от том І),
вещото лице по което е изследвало подписите и ръкописния текст в саморъчно
завещание от 03.10.20** г. от М.С.Д., както и пълномощно от 05.09.20** г. с
нотариална заверка на нотариус рег. № *****, Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и пълномощно от 04.10.20** г. с нотариална заверка на нотариус рег. № *****.
В приетото заключение вещото лице е посочило, че подписът и ръкописният текст
за завещател в саморъчното завещание, както и подписите и имената под двете
пълномощни и декларацията по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, са изпълнени от М.С.Д.. По
делото е прието и заключение на тройна съдебно-почеркова
експертиза (л.477-482 от том ІІ), което е в синхрон с първоначалната експертиза
– подписите и ръкописно изписаните имена под тях в представените при сделката
пълномощно с нотариални заверки рег. №№ *****/05.09.20** г. и *****/05.09.20**
г. на нотариус С.В., Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с нотариална заверка
рег. № *****/05.09.20** г. на нотариус С.В. и Декларация по чл. 25, ал. 8 от
Закона за нотариусите и нотариалната дейност с нотариална заверка рег. № *****/25.09.20**
г. на нотариус С.В., са изпълнени от М.С.Д..
По делото е прието
заключение на съдебно-психиатрична експертиза, вещото лице по което след
запознаване с наличната медицинска документация е заключило, че към момента на
съставяне на саморъчно завещание от 03.10.20** г., М.С.Д.се е намирал в
увредено общо здравословно състояние, което не му е пречило да ръководи
действията си и да разбира смисъла и значението на актовете, които извършва.
(л.498-506 от том І).
Въз основа на така
установените правнорелевантни за спора факти, съдът
приема следното от правна страна:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран със следните искове, предявени срещу първия ответник М.Б.: 1)
установителен иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № **, том 8, рег. № ****, дело № ***/**** г. на нотариус
рег. № ***при НК, на основание чл. 26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД – поради
липса на съгласие; 2) при условията на евентуалност, ако не бъде уважен първият
иск, установителен иск за прогласяване недействителността на същия договор за
покупко-продажба по отношение на ищеца, на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗД –
договорът е сключен от пълномощник без представителна власт; 3) при условията
на евентуалност, ако не бъде уважен втория иск, конститутивен иск за
унищожаване на същия договор на основание чл. 33 от ЗЗД, като сключен при
крайна нужда и при явно неизгодни условия; 4) при условията на евентуалност,
ако не бъде уважен третия иск, да бъде развален същия договор на основание чл.
87, ал. 3 от ЗЗД поради неплащане на продажната цена от купувача; 5)
кумулативно с горните искове – иск по
чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на процесния
имот и за осъждане на първия ответник М.Б. да предаде владението върху имота.
След направено в
отговора на исковата молба възражение от страна първия ответник, че се е
разпоредил с процесния имот преди завеждането на исковата молба, в подкрепа на
което е представила договор за покупко-продажба на недвижимия имот, обективиран
в Нотариален акт № **, том 3, рег. № ****, дело № ***от 24.04.20** г., с
допълнителна молба ищецът е насочил иска си по чл. 108 от ЗС и срещу приобретателите
по процесния договор – втория и третия ответник В.Г.А. и Д.Х.А.. В молбата е
посочил, че срещу тях предявява и следните искове: 1) установителен иск за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижимия имот,
обективиран в Нотариален акт № **, том 3, рег. № ****, дело № ***от 24.04.20**
г. на основание чл. 26, ал. 1, предл.1 от ЗЗД – поради противоречие със закона
(§ 6, ал. 5 от ПР на ЗУТ) и 2) при условията на евентуалност, ако не бъде
уважен предходния иск – установителен иск за прогласяване нищожността на същия
договор на основание чл. 26, ал. 2, предл. последно от ЗЗД, като абсолютно симулативен.
Срещу тримата
ответница с тази молба е заявен при условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен
искът по 108 от ЗС и отрицателен установителен иск за признаване на установено
по отношение на ищцата, че ответниците не са собственици на процесния имот.
С доклада по чл. **6
от ГПК, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран
с искове така, както се предявени с последващата
молба.
С обжалваното решение
е признато за установено по отношение на М.М.Б., ЕГН **********
***, В.Г.А., ЕГН ********** *** и Д.Х.А., ЕГН ********** ***, че Д.С.З., ЕГН **********
***0, е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
20184.1.500, намиращ се в гр. Две могили, област Русе по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-5/19.01.2010 г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр. Две могили, ул. „Стоян
Терзиев“ № 4, земя с площ 589 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, ниско застрояване, стар ид. номер –
няма, номер по предходен план – кв. 80, парцел VІІ-500 при съседи:
20184.1.2845; 20184.1.2229; 20184.1.2754; 20184.1.502; 20184.1.2786, заедно с
построените в имота сгради: 1. Сграда 20184.1.500.1, със застроена площ **9
кв.м., сграда със смесено предназначение, състояща се от три самостоятелни
обекта, разположени по етажи, както следва: първи етаж – самостоятелен обект
20184.1.500.1.3 – за търговска дейност; на втори етаж – самостоятелен обект
20184.1.500.1.1 с предназначение – жилище, апартамент; 2. Сграда 20184.1.500.2,
със застроена площ 11 кв.м. на един етаж, селскостопанска сграда; Сграда
20184.1.500.3 на един етаж, със застроена площ 18 кв.м., селскостопанска сграда;
4. Сграда 20184.1.500.5 със застроена площ 11 кв.м. на един етаж,
селскостопанска сграда и М.М.Б., ЕГН ********** ***, В.Г.А.,
ЕГН ********** *** и Д.Х.А., ЕГН ********** ***, са осъдени да предадат
владението на Д.С.З., ЕГН ********** ***0 върху същия имот.
Прието е, че договорът
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № **, том 8,
рег. № ****, дело № ***/**** г. на нотариус рег. № ***при НК е нищожен на основание чл. 26, ал. 2,
предл. 2 от ЗЗД, поради липса на съгласие, както и на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД като противоречащ на закона поради неуредени сметки за
регулация, както и че има неизпълнение на договора за покупко-продажба, поради
неплащане на цената. Съдът е обосновал извод и за недействителност на същия
договор досежно частта, с която са прехвърлени с 12 кв.м. повече от упоменатата
площ на поземления имот в пълномощното за прехвърлянето му, както и по
отношение на две самостоятелни сгради, едната от 18 кв.м., а другата от 11
кв.м., които не са описани в пълномощното, като в тази част договорът е бил
сключен от пълномощник без представителна власт. Първостепенният съд е приел,
че договор за покупко-продажба на недвижимия имот, обективиран в Нотариален акт
№ **, том 3, рег. № ****, дело № ***от 24.04.20** г. е нищожен като симулативен на основание чл. 26, ал. 2, предл. последно от ЗЗД. Насрещният иск, предявен от първата ответница М.Б. е разгледан като
възражение поради нередовност на исковата молба и същото е счетено за
неоснователно.
Предвид произнасянето
на първостепенния съд само по предявения иск по чл. 108 от ЗС и липсата на
произнасяне по иска за прогласяване на нищожност на договора за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № **, том 8,
рег. № ****, дело № ***/**** г. на нотариус рег. № ***, предявен като главен по отношение на
евентуално съединените с него конститутивни искове за
унищожаването на договора, като сключен поради крайна нужда и при явно
неизгодни условия, както и за развалянето му, и липсата на заявено от страните
искане в срока по чл. 250 от ГПК за допълване на решението, настоящата
инстанция намира, че не би могла да ги разгледа в това производство. Поради
същото причина, по предявените при условията на евентуалност искове за
нищожност и недействителност на договора
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № **, том 8,
рег. № ****, дело № ***/20** г. на нотариус рег. № ***на основание чл. 42 ЗЗД,
както и по исковете за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижимия
имот, обективиран в Нотариален акт № **, том 3, рег. № ****, дело № ***от
24.04.20** г. на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗЗ и на основание чл. 26,
ал.2, предложение последно от ЗЗД, настоящата инстанция не би могла да ги
разгледа като искове и да се произнесе по тях с диспозитив, а същите следва да
се разгледат като преюдициални правоотношения.
При заявени няколко
довода за нищожност и/или унищожаемост на атакувана
сделка, съдът не е обвързан от заявеното от ищеца съединяване, а е длъжен да
разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или
заобикалянето му) през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на
съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на
форма. Когато съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да разгледа
основанията за унищожаемост, подредени също според
тежестта на порока: поради неспазване на режима на настойничеството и
попечителството, поради неспособност да се разбират или ръководят действията,
поради заплашване, измама, грешка или поради крайна нужда и ако сделката не
подлежи на унищожение поради сочените пороци да премине към разглеждане на
основания за висяща недействителност като извършването и без или извън надлежно
учредената представителна власт ( в този смисъл -решение № 106 от 01.03.2011 г.
по гр.д. № **60/2009 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 97 от 08.02.2013 г. по гр.д.
№ 196/2011 г. І г.о. ВКС и решение № 198 от 10.08.20** г. по гр.д. № 5252/20**1
г. ІV г.о. ВКС). Ето защо настоящата инстанция следва да обсъди сочените от
ищеца пороци в упълномощителната и последващите
сделки, според тежестта им.
По наведеното във
въззивната жалба възражение за неправилност на формирания от първоинстанционния
съд извод за нищожност на двата договора като противоречащи на закона поради
неуредени сметки по регулация, настоящата инстанция намира същото за
основателно. Разпоредбата на § 6, ал. 5 от ПР на ЗУТ предвижда, че след
изтичане на сроковете по ал. 2 и 4 не могат да се извършват сделки за
разпореждане с дворищнорегулационен парцел, за който
не са изплатени дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация,
когато такива обезщетения се предвиждат. Смисълът на уредената в § 6, ал. 5 ПР
ЗУТ забрана за извършване на разпоредителни сделки с дворищнорегулационен
парцел, за който регулацията не е приложена в сроковете по ал. 2 и 4 не е да
извади тези поземлени имоти от гражданския оборот, а да обърне внимание на
приобретателя, че след като регулацията вече не може да бъде приложена
принудително, е настъпило прекратителното условие на вещнопрехвърлителното действие на влезлия в сила дворищнорегулационен план, приет при действието на ЗТСУ,
поради което ще бъде придобит неурегулиран поземлен имот, който, за да бъде
застроен, ще трябва да бъде урегулиран с подробен устройствен план по ЗУТ.
Затова съдебната практика приема, че не е въведена забрана за разпореждане с
парцели с неприложена регулация, но в този случай с рзпоредителната
сделка се прехвърля не парцелът, а имотът, за който е отреден парцела. Въпросът
за това дали са уредени сметките по регулация има значение относно обема на прехвърленото
право на собственост на ответниците, досежно придаваемите
идеални части към спорния имот. Това е така, защото ако сроковете по ал. 2 и 4
на цитираната разпоредба за прилагане на заварените от ЗУТ дворищнорегулационни
планове не бъде спазен, отчуждителното им действие за
заемане на придаваемите части от имоти отпада - § 8,
ал. 2 ПЗР на ЗУТ. Следва да се отбележи обаче, че изброените разпоредби се
прилагат тогава, когато със заварения от ЗУТ дворищнорегулационен
план има образуван по регулация съсобствен парцел или
придаваеми части от един имот към съседен парцел.
Настоящият случай обаче не е такъв. Видно от приложените по делото писмени
доказателства – Обяснителна записка изх. № 483/03.10.2006 г., скица от 02.10.2006 г., приходна квитанция №
0332805/03.10.2006 г. и Заповед № 296/29.09.2006 г. на кмета на община Две
могили със същата е одобрено изменението на подробен устройствен план във връзка
с придаваемите части и промяната на регулацията е
извършено през 2006 г., т.е. по времето на действието на ЗУТ и изброените
по-горе разпоредби не намират приложение. Друг е въпросът, че изводът на
първостепенния съд за неуредени сметки относно придаваемите
части към спорния имот не кореспондира на представените по делото
доказателства, видно от които сметните отношения са уредени с плащането на
посочената в приходната квитанция сума.
По довода във
въззивната жалба относно недопустимото разглеждане от първостепения
съд на твърдението на ищеца относно нищожността на договора за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № **, том 8, рег. № ****, дело №
***/**** г. на нотариус
рег. № ***поради липса на съгласие и евентуалните такива за неправилност на
изводите на съда, настоящата инстанция намира следното:
Изложените от ищцата
твърдения за нищожност на атакуваната сделка от 06.10.20** г., които
първоинстанционният съд е подвел под нормата на чл. 26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД
(липса на съгласие) се свеждат до съдържанието на съставеното от М.Д.в полза на
М.Б. пълномощно за разпореждане с процесния имот и оспорването автентичността
на пълномощното. Изводите на съда за порок в съгласието на упълномощителя
предвид влошеното здравословно състояние на упълномощителя
към момента на съставяне на пълномощното са въведени като твърдения от ищцата
във връзка с предявен от нея иск за унищожаване на саморъчно завещание, който
иск е оттеглен в хода на делото и производството по него е прекратено. Така в
исковата молба са наведени твърдения, че процесното пълномощно е общо, при
което предоставянето на неограничена представителна власт и право на
пълномощника да договаря при условия, каквито намери за добре, не изразява
волята на упълномощителя относно основните параметри
на сделката и представя изрично (конкретно) упълномощаване, с оглед на което
извършеното от пълномощника разпоредително действие е без представителна власт,
както и за неистинност на пълномощното, тъй като същото не е подписано от упълномощителя. Наведени са също така твърдения, че
пълномощникът се е разпоредил с имота извън учредената представителна власт.
Така наведените твърдения от ищцата по отношение на атакуваната сделка, в която
участва пълномощника по процесното пълномощно, не касаят порок във волята на
съответната страна по сделката. В този смисъл са разрешенията, дадени с ТР
5/12.12.2016 г. по тълк.
дело № 5/20** г. на ОСГТК на ВКС - когато се сключва договор чрез представител,
последният формира и изразява воля, т.е. – прави волеизявление, изразява
съгласие от името на представлявания, и съобразно чл. 36, ал. 2 ЗЗД правните
последици от договора настъпват направо за представлявания. Поради това,
липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение
между представителя и представлявания. В този смисъл и пак по аргумент от
цитираното тълкувателно решение, твърдените от ищцата пороци на атакуваната
сделка се обхващат от нормата на чл. 42 от ЗЗД и при установено разпоредително
действие от представителя без надлежно учредена представителна власт, това ще
доведе до недействителност (висяща преди позоваването) на разпоредителната
сделка. Ето защо, изводите на първостепенния съд относно нищожност на
атакувания договор за покупко-продажба от 06.1.20** г. поради липса на съгласие
са изцяло неправилни. Порокът липса на съгласие може да бъде отнесен до упълномощителната сделка, в какъвто смисъл има наведени твърдения
в исковата молба – упълномощителят не е подписал
процесното пълномощно и от съдържанието му не може да се изведе волеизявление
за упълномощаване на пълномощника за извършване на разпореждане с процесния
имот. Тъй като за правната квалификация, както на исковете, така и на
възраженията съдът следи служебно и доколкото промяната на квалификацията не
налага събирането на нови доказателства, настоящата инстанция следва да
разгледа твърденията за недействителност на процесния договор, подвеждайки ги
към съответната материална правна норма, а именно – чл. 42 от ЗЗД, като преди
това бъдат разгледани доводите за нищожност на упълномощителната
сделка като преюдициален въпрос по отношение действителността на последваща сделка. В този смисъл настоящата инстанция
намира, че представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа и
съдържанието, издадено от М.Д.в полза М. Д.а за разпореждане с процесния
недвижим имот, е редовно и валидно и не страда от твърдените пороци. В т.1 от
цитираното по-горе тълкувателно решение е дадено тълкуване относно необходимото
съдържание на пълномощното, а именно, че за упълномощаване с последиците по чл.
36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя,
необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за
овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е
необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид
сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено
имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане.
Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за
разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. В настоящия случай се касае за
изрично пълномощно, доколкото същото е ограничено до разпореждането с конкретно
определен недвижим имот, а не с цялото имущество на упълномощителя.
За този вид пълномощно липсват установени общи изисквания относно задължително
съдържание, в което да са посочени и изброени конкретно по вид разпоредителните
сделки и действия, които пълномощникът е овластен да
извърши, техните съществени елементи, включително цената и конкретното
имущество, предмет на разпореждането, както и лицето, което да го придобие или
да се облагодетелства от него, договаряйки с пълномощника. В този смисъл
настоящата инстанция намира, че представеното по делото пълномощно е валидно,
изразява действителната воля на упълномощителя да се
разпореди с притежаваното от него дворно място, заедно с построената в него
самостоятелна жилищна сграда на два етажа и лятна постройка, застроена на 12
см.м. С процесното пълномощно упълномощителят е
ограничил правата на пълномощника само по отношение на имуществото, с което има
право да разпорежда, като първият е овластил въззиваемата М.Б. да се разпорежда с имота неограничено
(като го продава, заменя, дарява), включително с право да договоря сама със
себе си, както и да получава продажната цена. С пълномощното упълномощителят не е ограничил пълномощника при определяне
на цената на имота при евентуална продажба, респективно пълномощникът е
свободен сам да определя цената, при която да се продаде процесния имот. Следователно
с процесното пълномощно упълномощителят ясно и
недвусмислено е изразил волята си за упълномощаването на М.Б. с изброените в
пълномощното права. От друга страна по делото е установено по несъмнен начин
чрез заключенията на единичната и тройната графически експертизи, че подписите
на упълномощителя в оспореното пълномощно, въз основа
на което процесният имот е продаден от
пълномощника, е на упълномощителя. Този факт
обосновава неоснователността на твърденията за липса на представителна власт у
пълномощника за продажбата на имота, поради което и същият е породил правното
си действие по прехвърляне на правото на собственост на първия ответник.
Изводите на
първостепенния съд относно влошеното здравословно състояние на упълномощителя към момента на подписване на пълномощно с
оглед на предстоящата му смърт и множеството кръвоизливи, касаят друг порок на упълномощителната сделка – а именно, унищожаемост
на упълномощителната сделка, ако при подписването й упълномощителят е бил дееспособен, но не е могъл да разбира
или ръководи действията си. Такъв порок по отношение на упълномщителна
сделка не е твърдян и такъв иск не е бил предявен. Наведените с исковата молба
твърдения за тежкото състояние на упълномощителя до
степен да не разбира смисъла и значението на актовете, които извършва и да
ръководи действията си, са във връзка с предявен в същото производство иск на
унищожаване на саморъчно завещание на същото лице, който в хода на делото е
оттеглен и производството по делото е прекратено. Въпреки изложеното настоящата
инстанция намира, че при обсъждането на доказателствата, обосноваващи извода на
съда, че към момента на подписване на оспореното пълномощно М.Д.е имал
количествени нарушения в съзнанието, които не са му позволили да изрази годна
воля, първостепенният съд е подходил избирателно, тълкувайки ги превратно. Така
първостепенният съд, игнорирайки заключението на съдебно-прихиатричната
експертиза, от която се установява, че М.Д.е бил с влошено здраве, което обаче
му позволява да разбира и ръководи действията и постъпките си, извежда от
обстоятелствената част на заключението на графическата експертиза изводи за
психична негодност на упълномощителя извън контекста
на задачата на експертизата. Изложените от вещите лица по съдебно-графическата
експертиза обстоятелства за констатиран тремор,
забавен темп и нарушена фина координация, деформирано и необичайно изпълнение
на текста и подписите, нарушен е синхронът между мисловна и писмена двигателна
дейност у упълномощителя, са във връзка с
изследването на подписа и ръкописния текст в пълномощното. Вещите лица –
графолози и криминалисти нямат съответната специалност да правят заключение
относно психическото състояние на положилото подписа лице. Несъмнено от
множеството доказателства по делото (писмени и гласи) се установява, че М.Д.е
страдал от онкологично заболяване, което към момента на изготвяне на
пълномощното е бил в напреднал ход с тежки увреждания на органите и кръвоизливи
в хранопровода. Но тези обстоятелства не са довели до промени в психичното
състояние на упълномощителя, което безспорно се
установява, както от приетото по делото заключение на съдебно-психиатричната
експертиза, така и от събраните гласни доказателства. Разпитаните в хода на
делото свидетели пресъздават ясна картина на онкологично болен човек, който
обаче през цялото време до настъпване на смъртта е бил в съзнание, без
изменение в мисловната дейност и напълно адекватен по отношение на поведението.
Изводите на
първостепенния съд, че договора за покупко-продажба на процесния имот,
обективиран в Нотариален акт № **, том 8, рег. № ****, дело № ***/**** г. на нотариус
рег. № ***по отношение на подадения поземлен имот, извън посочената в
пълномощното площ, както и по отношение на двете стопански сгради, съответно с
площ от 18 кв. м. и 11 кв.м. е недействителен по смисъла на чл. 42 от ЗЗД по отношение на ищцата, тъй като
пълномощникът се е разпоредил извън учредената му представителната власт,
настоящата инстанция намира за неоснователни. По отношение на площта на
поземления имот, последователно в практика се приема, че този индивидуализиращ
белег на имота не е определящ при установяване на идентичност. Това е така,
защото разминаването в площта, посочена в първоначалните актове за собственост
и в тези, отбелязани в скиците, а в последствие и в Кадастъра, обикновено се
дължи на неточно заснемане или измерване. Предвид данните по делото е
установено, че през 2006 г. е изменен регулационния план и одобрено изменение
на подробния устройствен план, по силата на който към процесния поземлен имот
са придадени 27 кв.м. от маломерни поземлени имоти – улици. Ето защо, разликите
в площта на поземления имот, посочена в процесното пълномощно и тази, посочена
в договора за покупко-продажба от 06.10.20** г. вероятно се дължи не неточно
отразяване на действителната площ. Тълкувайки обаче волята на упълномощителя от текста на приложеното пълномощно и с
оглед на конкретните права пълномощникът да се разпореди с целия поземлен имот,
ведно с изброените в пълномощното сгради, ясно личи, че същият е желал да
учреди права в полза на пълномощника да се разпореди с целия поземлен имот. При
възникване на съмнение относно обема на представителната власт досежно предмета
на разпореждане, волята на упълномощителя следва да
бъде подложена на тълкуване по правилата на чл. 20 от ЗЗД за да се изведе
действителната такава. От текста на пълномощно може да се изведе недвусмислено
предмета на разпоредителната сделка, а именно: поземлен имот целият с площ от
577 кв.м. с неуредени сметки по регулация 27 кв.м., намиращ се в гр. Две
могили, област Русенска, съставляващо парцел VІІ – 500 в кв. 80 по
регулационния план на същия град, заедно със самостоятелна жилищна сграда на
два етажа, състояща се от магазинно помещение на първи етаж и жилищен – втори
етаж с вход от към ул. „Стоян Терзиев“ № 4, заедно с лятна постройка, застроена
на 12 кв.м. Сравнявайки описанието на имота, предмет на атакуваната
разпоредителна сделка от 06.10.20** г. е видно, че поземленият имот напълно
съвпада по сравнимите индивидуализиращи белези. В нотариалния акт имотът е
индивидуализиран според действителното му положение към момента на изповядване
на сделката, а именно по данните на АГКК с посочване на съответен
идентификатор, а също така според предходния план – квартал 80, парцел VІІ-500.
Относно двете стопански сгради, съответно с площ от 18 кв.м. и 12 кв. м., не
фигуриращи в процесното пълномощно и прехвърлени с договора за покупко-продажба
от 06.10.20** г., въпросът дали упълномощителят е
изразил воля за прехвърлянето им или не и ако не дали в случая е приложима
презумпцията на чл. 92 от ЗС изцяло зависи от статута на сградите – дали същите
имат характер на самостоятелни обекти със самостоятелно значение, или нямат
самостоятелно значение, представляващи допълващо застрояване, обслужващо
основната сграда или дворното място. Твърдения и доказателства в тази връзка не
са събрани в хода на първоинстанционното производство, поради което настоящата
инстанция не би могла да формира извод за характера на сградите. В този смисъл
правилно се явява оплакването във въззивната жалба, че действията на
пълномощника извън учредената представителна власт не влекат след себе си
недействителност на договора в тази част.
По наведените доводи
за нищожност на договора за покупко-продажба на същия имот от 24.04.20** г. на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като противоречащ на закона и на
основание чл. 26, ал. 2, предл. последно от ЗЗД като абсолютно симулативен
настоящата инстанция намира, че същите не следва да се разглеждат, доколкото
заявяването им с последваща молба и след връчване
препис от исковата молба на ответника, на практика представлява предявяване на
нови искови с различен предмет в рамките на вече образувано исково
производство, което е недопустимо.
Предвид изводите на
съда за липсата на пороци по отношение на атакуваната разпоредителна сделка от
06.10.20** г., сделката е породила вещно-транслативния
си ефект по отношение на въззивницата М.Б. и същата е
придобила собствеността върху спорния имот на валидно правно основание. С това
се отричат заявените с исковата молба права на въззиваемата
върху процесния имот, поради което искът по чл. 108 от ЗС се явява
неоснователен. Същото се отнася и до правата на въззивниците
В.А. и Д.А., придобили процесния имот чрез покупко-продажба, праводател по
който е въззивницата М.Б..
По отношение на
предявения при условията на евентуалност отрицатален
установителен иск срещу тримата ответница с искане да се установи в отношенията
между страните, че същите не са собственици на спорния имот, същият е заявен от
ищеца с последваща искова молба след връчване на
препис от първата искова молба на ответницата М.Б.. Така предприетите действия
от страна на ищеца се явяват по съществото си предявяване на нов иск, предприет
след връчването на исковата молба на първия ответник, поради което същият не
може да бъде надлежно разгледан в рамките на настоящото производство.
Въз основа на
изложеното по-горе, обжалваното решение се явява неправилно, поради което
следва да бъде отменено и вместо него постановено с друго, с което да се
отхвърли предявеният иск по чл. 108 от ЗС.
При този изход на
делото право на разноски имат въззивните страни. Въззивницата М.Б. е сторила разноски в първоинстанционното
производство, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в общ размер на
6400 лева, в който са включени две адвокатски възнаграждения, както и депозити
за вещи лица и свидетели. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
страната има право на разноски за един адвокат, поради което платеното
адвокатско възнаграждение от въззивницата М.Б. в размер
на 3600 лева по договор № 7/18.01.2016 г., посочен в списъка по чл. 80 от ГПК,
не следва да се присъжда в тежест на въззиваемата. Следователно подлежащите на присъждане
разноски в първата инстанция са в общо размер на 2800 лева (2000 лева –
адвокатско възнаграждение, 600 лева – депозити за вещи лица и 50 лева –
депозити за свидетели). Във въззивното производство въззивницата
М.Б. е сторила разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в общ
размер на 6**9.03 лева (адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лева и
държавна такса по двете въззивни жалби в общ размер на **9.03 лева). Възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е направено една с писмените
бележки от въззиваемата, поради което същото се явява
несвоевременно направено и съдът не следва да се произнася по него.
Въззивниците В.А. и Д.А. са
сторили разноски в първоинстанционното производство в размер на 2000 лева за
платено адвокатско възнаграждение, а във въззивното производство липсват
доказателства за сторени от тях разноски. Въз основа на изложеното на въззивниците следва да се присъдят разноски за първата
инстанция в размер на 2000 лева.
Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 97 от 16.04.2019
г., постановено по гр.д. № 3**/20** г. по описа на Беленски районен съд и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.С.З., ЕГН ********** ***0, против М.М.Б.,
ЕГН ********** ***, В.Г.А., ЕГН ********** *** и Д.Х.А., ЕГН ********** ***,
иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено между
страните, че Д.С.З., ЕГН ********** ***0, е собственик на следния недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор 20184.1.500, намиращ се в гр. Две могили,
област Русе по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-5/19.01.2010 г. на изп. директор на
АГКК, с адрес: гр. Две могили, ул. „Стоян Терзиев“ № 4, земя с площ 589 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, ниско застрояване, стар ид. номер – няма, номер по предходен план – кв. 80, парцел
VІІ-500 при съседи: 20184.1.2845; 20184.1.2229; 20184.1.2754; 20184.1.502;
20184.1.2786, заедно с построените в имота сгради: 1. Сграда 20184.1.500.1, със
застроена площ **9 кв.м., сграда със смесено предназначение, състояща се от три
самостоятелни обекта, разположени по етажи, както следва: първи етаж –
самостоятелен обект 20184.1.500.1.3 – за търговска дейност; на втори етаж –
самостоятелен обект 20184.1.500.1.1 с предназначение – жилище, апартамент; 2.
Сграда 20184.1.500.2, със застроена площ 11 кв.м. на един етаж, селскостопанска
сграда; Сграда 20184.1.500.3 на един етаж, със застроена площ 18 кв.м.,
селскостопанска сграда; 4. Сграда 20184.1.500.5 със застроена площ 11 кв.м. на
един етаж, селскостопанска сграда и М.М.Б., ЕГН **********
***, В.Г.А., ЕГН ********** *** и Д.Х.А., ЕГН ********** ***, и за предаване на
владението на Д.С.З., ЕГН ********** ***0 върху същия имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, Д.С.З., ЕГН ********** ***0, да заплати
на М.М.Б., ЕГН ********** ***, сумата от 8949.03 лева
– деловодни разноски за двете инстанции.
Решението подлежи на
обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на
предпоставките по чл. ***ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.