РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Пловдив, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300502901 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр.
с чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 51, ал.1 ЗУЕС, вр. чл.6, ал.1,
т.10 ЗУЕС.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от Сграда в
режим на етажна собственост - ТК „***“ със законен представител „Сиенит
Инвест“ АД, представлявано от П. Ц. П. и В. К. К., с представител „Тракия –
2002“ ООД, чрез адв. Е.А., против решение №1187/16.07.2021 г., постановено
по гражданско дело №17104/2020 г. на Районен съд Пловдив, ХIV
граждански състав, с което е отхвърлен предявеният от Етажна собственост
на сграда, представляваща ТК „***“, с административен адрес – гр. П., бул.
***, с управител „Сиенит Инвест“ АД, срещу Ж. А. Ч. иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че Ж.Ч. дължи на Етажна
собственост на сграда, представляваща ТК „***“, сумата от 677.26 лв.
главница, представляваща разходи за стопанисване, поддръжка и управление
на общите части на първия етаж от сградата, за периода от месец юни 2018 г.
до месец май 2019 г., и за месец април 2020 г., за която сума е била издадена
заповед №2514/01.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. №5896/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че е постановен при
1
превратно тълкуване на доказателствата, както и, че не са обсъдени събраните
по делото такива. Ответницата не е доказала извършването на редовно
плащане. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор.
В депозирано становище в съдебно заседание от въззиваемата
страна чрез адв. М. Х. се прави искане за оставяне на въззивната жалба без
уважение и се излагат съображения за това. Иска се решението да се
потвърди като правилно и законосъобразно и на въззиваемата страна да бъдат
присъдени направените в настоящото производство разноски.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилна е дадена материално – правната
квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
С оглед наведените съображения във въззивната жалба,
настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно
правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6,
ал.1, т.10 ЗУЕС.
Ищецът Сграда в режим на етажна собственост – ТК „***“
твърдял в исковата молба, че ответникът е собственик на самостоятелен обект
в сграда в режим на етажна собственост, а именно магазин №51 с площ 19.90
кв.м. Съгласно решение на ОС на ЕС от 10.06.2010 г. „Сиенит Инвест“ ООД
2
било овластено да събере сумите за заплащане на консумативите за общите
части в сградата, като дружеството да възложи събирането на тези суми по
отношение на първия етаж от сградата на „Тракия – 2002“ ООД.
Самостоятелните обекти на първия етаж от сградата били общо 90 на брой,
като между тях по равно се разпределяли разходите за поддръжка и
управление на общите части. За периода от месец юни 2018 г. до април 2020
г. всеки етажен собственик на първия етаж от сградата дължал сумата от
общо 1406.26 лв., включваща разходи за вода, пожароизвестяване,
почистване на общите части, заплата на работници, осигуровки, почистващи
материали, топлинна енергия и лихви и охрана. Ответникът не заплатил
задълженията си, като било депозирано заявление по реда на чл.410 ГПК, въз
основа на което е образувано ч.гр.д. на ПдРС и е издадена заповед за
изпълнение за сумата. Ответникът възразил, че платил част от задълженията
си. Ищецът счита за неоснователни твърденията, че ответникът е погасил
задълженията. Това обосновало правния интерес от образуваното
производство, като се иска да се признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи претендираната сума.
Ответната страна в срока по чл.131 ГПК е подала отговор на
исковата молба, като изразява становище за неоснователност на иска. Счита,
че „Тракия – 2002“ ООД не е овластено да получава сумите за общите части.
Възразява срещу искането за плащане на сумите, тъй като не ставало ясно за
какви дейности се отнасят и свързани ли са с общите части на сградата.
Според правилника разходите за общите части се изплащат от управителя, а
не с лични средства на третото лице „Тракия – 2002“ ООД. Управителят не
представял доказателства за плащането на каквито и да било суми за общите
части, за да иска възстановяването им. Не било взето решение относно
размера на дължимите вноски за общите части. Преди завеждане на
заповедното производство заплатила 677.36 лв., с които били погасени
процесните задължения. Плащането било извършено на управителя на ЕС.
Иска отхвърляне на иска, като се присъдят разноските по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено следното:
Налице е идентичност между страните и предмета на предявения
от ищеца установителен иск и вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №5896/2020 г. на
ПдРС. По същото е постъпило възражение от длъжника след получаване на
заповедта за изпълнение, като се твърди плащане. На основание чл.414а ГПК
ищецът е признал плащане на част от задълженията, дадени са указания за
предявяване на иск по чл.422 ГПК, което е и направено. Искът е предявен в
дадения едномесечен срок, от страна, имаща правен интерес, като е
процесуално допустим.
С решение от 06.10.2010 г. на ОС на ЕС е избран управител на ЕС
– „Сиенит Инвест“ ООД (преобразувано в „Сиенит Инвест“ АД), който е
3
упълномощен да сключи договор за управление на първия етаж от сградата с
„Тракия 2002“ ООД и договор за управление на втори и трети етаж с трето
лице. Наред с това са взети решения сумите за поддръжка за първи етаж да се
плащат на „Тракия 2002“ ООД.
На 21.06.2010 г. е сключен договор между „Сиенит инвест“ ООД и
„Тракия – 2002“ ООД, с който е възложено управлението на първия етаж. В
чл.8 от договора е записано, че „Тракия – 2002“ ООД има право да събира от
собствениците на обекти на първия етаж разходите за поддържане и
консумативните разходи за общите части.
Така установените от първоинстанционния съд факти напълно се
споделят от настоящата инстанция. Във въззивната жалба се твърди
превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, необсъждане на
основни доказателства, както и непълнота на доказателствата. Не се иска
обаче събиране на нови доказателства. Не се установи от настоящия състав и
превратно тълкуване на доказателствения материал – напротив – изводите
кореспондират с доказателствата по делото. Всички доказателства са
обсъдени поотделно и в съвкупност, като правните изводи кореспондират с
приетите факти.
Както правилно е приел и състава на районния съд, договорът,
сключен между „Сиенит Инвест“ ООД и третото лице не е за управление на
ЕС по чл.19, ал.8 ЗУЕС, тъй като „Тракия – 2002“ ООД не придобива права по
чл.23 ЗУЕС. Управител на ЕС продължава да бъде „Сиенит Инвест“ АД, като
само част от задълженията – относно обектите на първия етаж – са
предоставени на „Тракия – 2002“ ООД.
Безспорни са между страните основанието и размера на
задълженията за процесния период, както и, че е налице плащане по
банковата сметка на „Сиенит Инвест“ АД. Спорният момент е, дали е налице
погасяване на задължението чрез плащане на управителя, а не на посоченото
от него лице.
Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния
съд, че съгласно чл.75, ал.1, изр.1 ЗЗД длъжникът следва да престира на
кредитора или на лицата, овластени да действат от името и за сметка на
кредитора. Имат право да действат от името и за сметка на кредитора
неговите пълномощници, законните му представители или лицата, овластени
от съда. В конкретния случай кредитор се явява самата етажна собственост,
която съгласно чл.23 ЗУЕС действа чрез избрания от ОС управител – „Сиенит
Инвест“ АД. Според изложеното в определение №9/27.01.2021 г. по дело
№71/2021 г. на ВКС, I г.о., по искове етажните собственици се представляват
в производството от управителя на етажната собственост (в този смисъл
определение №314 от 22.07.2009 г. на II г.о. на ВКС по гр.д. №287/2009 г.;
определение №294 от 24.06.2011 г. на I г.о. на ВКС по гр.д.№209/2011 г.;
определение №62 от 26.01.2012 г. на III г.о. на ВКС по ч.гр.д.№713/2011 г.;
определение №505 от 25.10.2011 г. на I г.о. на ВКС по ч.гр.д.№449/2011 г.).
4
Дружеството, в качеството си на управител на ЕС, разполага и с
компетентност за всички дейности във връзка с поддръжката и управлението
на общите части на сградата, включително да получава и разходва сумите,
необходими за това. Възлагането на правомощията или част от тях на трето
лице не лишава управителя от възможността да ги упражнява. Плащането по
банковата сметка на управителя на задължението за разходи и консумативи
погасява вземането. В този смисъл е и изложеното в решение
№787/18.11.2010 г. по гр.д. №1539/2009 г. на ВКС, IV г.о., според което
посочването на лице, на което трябва да се плати, не лишава кредитора от
възможността да приеме плащането лично. А безспорно в настоящия случай
е, че плащането на въззиваемата страна (ответницата в първоинстанционното
производство) е станало по сметка на „Сиенит Инвест“ АД. Спорът всъщност
е дали извършеното плащане е довело до погасяване на задължението на Ч..
Разрешение в тази насока – че води до погасяване на задължението – е дадено
в решение №216/06.03.2013 г. по т.д. №882/2011 г. на ВКС, II т.о.
Допълнително може да се посочи следното:
На 10.06.2010 г. ОС на ЕС е взело решение за сключване на
договор за управление на първия етаж на ТК „***“ с „Тракия – 2002“ ООД,
като всички суми във връзка с управление на първия етаж се заплащат от
собствениците на това дружество. Не е спорно и това, че в изпълнение на
посоченото решение, на 21.06.2010 г. е сключен договор между ЕС,
представлявана от управителя „Сиенит Инвест“ ООД и „Тракия – 2002“ ООД
е сключен договор за управление, като последното дружество, в качеството на
изпълнител, е оправомощено да събира от собствениците на първия етаж
разходите за поддържане и консумативните разходи за общите части.
Договорът е сключен за срок от две години, като е предвидено автоматичното
му подновяване.
Според чл.19, ал.8 от ЗУЕС по решение на общото събрание, взето
с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части на
етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет
(управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица или на юридически
лица, които не са собственици. Договорът за възлагане се одобрява с решение
на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от
общите части на етажната собственост, и се сключва от упълномощено от
общото събрание лице за срок до две години. Договор, сключен за по-дълъг
срок, се смята за сключен за две години, а клауза, предвиждаща автоматично
подновяване на договора или превръщането му в безсрочен, се смята за
недействителна. В срока на договора избраното физическо или юридическо
лице има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет
(управителя) по този закон. Касае се за императивна норма на закона, като,
след като няма ново решение на ОС на етажната собственост, в определения в
ЗУЕС срок, клаузата е недействителна, като договорът не може да бъде
автоматично подновяван. Ето защо настоящия състав прие, че към настоящия
момент сключения между управителя на ЕС „Сиенит Инвест“ АД и „Тракия –
5
2002“ ООД договор за управление на първия етаж е приключил – изтекъл е
срока на договора, като същия не може да бъде подновен. Не са ангажирани
доказателства за взето ново решение на ОС на ЕС. Ето защо третото лице
„Тракия – 2002“ ООД не се явява лице, на което по предвидения в ЗУЕС ред
са възложени правата на управителя на ЕС. Единственото оправомощено
лице, което може да приема плащанията, е управителя „Сиенит Инвест“ АД,
на когото въззиваемата страна е заплатила сумите за разходи и консумативи.
Нещо повече – предявения иск е за признаване за установено по отношение
на ответника, че „дължи на сграда в режим на етажна собственост – ТК „***“,
представлявано от „Сиенит Инвест“ АД“, а не на третото лице. Поради
изложеното с постъпването на сумата по банковата сметка на дружеството
задължението се приема, че е погасено. Доколкото спорът в настоящето
производство е именно такъв – извършеното плащане има ли за последица
погасяването на задължението, и дадения позитивен отговор, следва извод, че
предявеният иск е неоснователен, като следва да се отхвърли като такъв. До
същият извод е достигнал и първоинстанционният съд, като постановеният
акт е правилен и законосъобразен и следва да се потвърди.
Безспорно между страните е имало водено дело за заплащане на
разноски. Цитираното изменение на чл.19, ал.8 от ЗУЕС е от 2016 г., касае се
за императивна норма, която следва да се приложи към настоящия момент.
Не следва да се обсъждат доводите притежава ли към настоящия
момент „Сиенит Инвест“ АД обекти, тъй като този въпрос е ирелевантен към
настоящето производство. Факт е обаче, че понастоящем дружеството все
още е управител на ЕС.
Неоснователни са и доводите във въззивната жалба, че не е ясно
за кой обект се отнасят плащанията. По делото са представени доказателства
за притежаван само един обект – магазин №51. Доколкото не са ангажирани
доказателства за притежаван втори, възраженията са неоснователни.
Неоснователно е и възражението, че въззиваемата страна е
уведомена, че следва да извършва плащанията си на третото лице. Титуляр на
вземането е ЕС, която се представлява от управителя. Същият не може да
откаже получаване на плащането, което е постъпило по негова сметка.
По изложените съображения жалбата е неоснователна, а
решението на районния съд – правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото – отхвърляне на жалбата, не следва да се
присъждат разноски в полза на жалбоподателя, а само на въззиваемата страна
в съответствие с приложения списък на разноските. В съдебно заседание бе
направено възражение от страните за прекомерност на разноските. И двете
възражения са основателни. Възнаграждението на пълномощниците на
страните следва да се определи в съответствие с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения -
изчислено на база на обжалвания интерес – за представителство по един иск, а
именно 300 лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, по
6
него е проведено едно заседание, като не са налице основания за увеличаване
на определения размер. Ето защо на въззиваемата страна се присъжда сумата
от 300 лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, за което
в договора за правна защита и съдействие е отбелязано, че е платено в брой.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №1187/16.07.2021 г.,
постановено по гражданско дело №17104/2020 г. по описа на РС - Пловдив,
ХIV граждански състав.
ОСЪЖДА Сграда в режим на етажна собственост - ТК „***“ с
административен адрес град Пловдив, ***, със законен представител „Сиенит
Инвест“ АД, ЕИК *********, да заплати на Ж. А. Ч., ЕГН **********, от
град Пловдив, ул. ***, направените във въззивното производство разноски в
размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7