№ 9786
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110126208 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу
Е. И. Й., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено
по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от общо 3931.71
лева, представлява стойността на доставена топлинна енергия и извършена
услуга дялово разпределение за топлоснабден имот – апартамент № 24,
находящ се в гр. София, адрес, с аб. № ......, от които 1/ сумата от 3480,49
лева представлява главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 425,79 лева – обезщетение за забава
за периода от 15.09.2020 г. до 22.06.2022 г.; 2/ сумата от 18,56 лева –
главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2020
г. до 30.04.2021 г. и сумата от 6,87 лева – обезщетение за забава върху тази
сума за период от 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г., ведно със законна лихва
върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 37603/2022 г. на СРС – 11.07.2022 г. до
окончателно изплащане на сумите. Претендират се разноски за исковото и
заповедното производства, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно
отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
1
съгласно тези общи условия ищецът е доставил на ответницата в процесния
период топлинна енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че
ответницата е вещен ползвател на топлоснабдения имот с адрес: гр. София,
адрес, ап. 24, аб. № ......, въз основа на което и съгласно разпоредбата на чл.
153 от ЗЕ е клиент на топлинна енергия при общи условия за битови нужди.
Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира и
обезщетение за забава. С тези аргументи иска уважаване на претенциите.
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка; копие
от удостоверение за наследници с изх. № 0441/12.01.2022 г., издаден от СО-
район „Подуяне“, удостоверение за наследници с изх. № 041/04.01.2022 г.
издаден от СО-район „Подуяне“, нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 83/29.12.1997 г., том LLLLLI, нот.д. № 49427/1997 г. на I
нотариус при СНС и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 49/27.05.2022 г., том IV, рег. № 10905, нот.д. № 589 от 2022 г. на нотариус
Садифе Мехмедова; декларация-отказ от вещно право на ползване, заявление
за закриване на партида с рег. индекс Г-8860-02.06.2022г., протокол от общо
събрание на етажна собственост за избор на фирма за дялово разпределение,
договор между етажната собственост и „Топлофикация София“ ЕАД,
съобщения към общи фактури и извлечение от сметки за процесния период,
договор между „Техем сървисис“ ЕООД и „Топлофикация София“ ЕАД и
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД за битови потребители.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез назначения от съда особен представител – адв. Е. Ш., е постъпил
писмен отговор от името на ответника, с който предявените искове се
оспорват като изцяло неоснователни и недоказани. На първо място се
оспорва, ответницата да е упражнявала вещното право на ползване върху
процесния недвижим имот и реално да е потребявала доставената до имота
топлинна енергия. Оспорва се и размерът на предявените искове. Твърди се,
че претендираните суми са неправилно изчислени.
Посочва, че от издаденото от ответника кредитно известие се
установява, че за месеците май, юни, юли, август, септември и октомври 2019
г. не са издадени кредитни известия, а също така от съобщение към фактура
№ ********** от 31.07.2021 г. се установява, че не са издавани фактури и
кредитни известия за месеците май, юни, юли, август и септември 2020 г.
Поддържа също така, че е налице разминаване в стойността на
претендираната от ищеца главница за ТЕ в размер на 3480,49 лева и сумата по
двете общи фактури, издадени за процесния период – 3339,98 лева, както и
разминаване между стойностите по фактура № ********** от 31.07.2020 г. в
размер на 1438,92 лв. и претендираната сума от ищеца на стойност 1418,92
лв. Оспорва, че ищецът е публикувал на официалната си уеб страница
процесните фактури, поради което оспорва и че ответницата е узнала за тях и
съответно е изпаднала в забава. Релевира възражение за погасяване по
давност на сумите за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за
2
месеците май и юни 2019 г.
Противопоставя се на приемането като доказателство по делото на
представените от ищеца извлечение по сметки за дялово разпределение за
абонат **********, като оспорва представеното извлечение с твърденията, че
посочените в него стойности са неверни.
Прави се възражение за погасяване на част от процесните суми по
давност.
С тези аргументи се иска съдът да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани изцяло евентуално частично.
С определение № 5040/01.02.2024 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисиз“ ЕООД.
Същото е депозирало с нарочна молба два броя документи за извършен отчет
и две изравнителни сметки.
В съдебно заседание, проведено на 23.04.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответницата се представлява от особен представител – адв. Ш., който
изразява становище за цялостно респ. частично отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 21610/28.07.2022 г. по
ч.гр.д. № 37603/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника
чрез залепване на уведомление.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г.
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
От представено по делото копие от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 83/29.12.1997 г., том LLLLLI, нот.д. № 49427/1997 г. на
I нотариус при СНС се установява, че на 29.12.1997 г. ответницата Е. И. Й., с
ЕГН: ********** и съпругът й В.А. Й., са продали на сина си И.В.Й. следния
свой собствен недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена
общност – апартамент № 24, находящ се в гр. София, адрес. Видно от
нотариалния акт обаче продавачите Е. И. Й. и В.А. Й. са запазили за себе си
пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху имота.
Съгласно удостоверение за наследници на В.А. Й. е починал на
09.04.2017 г. – като така единствен вещен ползвател на жилището е останала
Е. И. Й.. В.А. Й. от своя страна е оставил за наследници Е. И. Й. – съпруга и
3
син И.В.Й.. Последният обаче също е починал – на 27.12.2021 г. като е бил
разведен и е оставил две дъщери – Е.И.С. и Г. И. Й..
Впоследствие обаче видно от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 49/27.05.2022 г., том IV, рег. № 10905, нот.д. № 589 от
2022 г. на нотариус Садифе Мехмедова лицата Е.И.С. и Г. И. Й. /наследници
на И.В.Й./ и Даниела Павлова Николова /бивша съпруга на И.В.Й. / - на
27.05.2022 г. са продали процесния имот апартамент № 24, находящ се в гр.
София, адрес на трети лица.
От своя страна от декларация-отказ от вещно право на ползване от
04.05.2022 г. се установява, че преди извършване на разпоредителната сдЕ.
ответницата Е. И. Й. се е отказала от вещното си право на ползване върху
имота.
Със заявление от 02.06.2022 г. лицето Г. И. Й. е поискала закриване на
партидата при ответното дружество за имота.
Видно от справка от НБД „Население“ ответницата Е. И. Й. е адресно
регистрирана в гр. София, адрес, ап. 24 от 2001 г. като оттогава регистрацията
не е променяна.
От представени по делото съобщения към фактура се установява, че
титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. София,
адрес, ап. 24 е лицето В.А. Й..
От процесуалния представител на ответника не са наведени твърдения,
нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността
върху имота или във вещноправния му статут, касаещи процесния период. Не
са направени доказателствени искания, които да обосноват извод за наличие
на друг вещен ползвател на същия.
От договор между СЕС и ФДР от 03.09.2002 г. и протокол от ОС на
СЕС за избор на ФДР от 31.07.2002 г. /където под № 33 за вх. 2 е вписан В.А.
Й. – като обитател на ап. 24/ се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” –
осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Техем сървисиз“
ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната
собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.
Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през
процесния период.
Договорът между ищцовото дружество и фирмата за дялово
разпределение не е приложен по делото.
На последно място, видно от приложено на л. 42 от делото извлечение от
сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер
на 3480.49 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 1418.92 лева /отразена към м.
07.2020 г./, две допълнителни изравнителни сметки за същия отоплителен
сезон – съответно в размер на 17.57 лева и 142.94 лева – отразени в м.
08.2020 г. и изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., възлизаща на 1901.06 лева /отразена към м. юли 2021 г./.
4
По делото е изготвена и съдебно счетоводна експертиза – като съгласно
заключението по същата вземането за главница за потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 3304.39 лева.
Обезщетението за забава върху тази сума за периода от 15.09.2020 г. до
22.06.2022 г е в размер на 603.45 лева. Плащания в погасяване на процесните
задължения не са извършени.
Доказателства за плащане на услугата дялово разпределение от ищеца в
полза на третото лице помагач не са предоставени на вещото лице.
Така изготвената експертиза следва да бъде кредитирана като
компетентно извършена – доколкото вещото лице отговори на поставените
въпроси и в съдебно заседание. Експертизата освен това не е оспорена от
страните, а за вещото лице липсват данни за заинтересованост от изхода на
делото.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот,
за което е издадена заповед № 21610/28.07.2022 г. по ч.гр.д. № 37603/2022 г.
по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление. Това е наложило даване на указания за
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка
предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в
сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената
тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно
право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към
5
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното
дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено
лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /копие от удостоверение за наследници с изх. №
0441/12.01.2022 г., издаден от СО-район „Подуяне“, удостоверение за
наследници с изх. № 041/04.01.2022 г. издаден от СО-район „Подуяне“,
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 83/29.12.1997 г.,
том LLLLLI, нот.д. № 49427/1997 г. на I нотариус при СНС, нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 49/27.05.2022 г., том IV, рег. №
10905, нот.д. № 589 от 2022 г. на нотариус Садифе Мехмедова, декларация-
отказ от вещно право на ползване и копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“
ЕАД от 11.07.2016 г./ следва извод, че ответницата има качеството
потребител на топлинна енергия, доколкото е вещен ползвател на процесния
имот през целия процесен период.
В тази връзка между ответницата и „Топлофикация София“ АД е
налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по
изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия,
приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че същата е ползвател на
топлоснабдения имот през процесния период /единствен ползвател на целия
имот след смъртта на съпруга си през 2017 г./, като срещу ангажираните от
топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени
конкретни възражения. Не бяха въведени и други възражения въобще за
промени във вещноправния статут на имота, засягащи процесния период.
В тази връзка следва да се отбележи, че действително по делото се
6
установява, че през процесния период собственици на имота са други лица.
При учредено ограничено вещно право на ползване обаче, собственикът е
лишен от правомощието да ползва имота, тъй като това правомощие е
прехвърлено на ползвателя, предвид правното съдържание на понятието
„вещно право на ползване“ по Закона за собствеността /ЗС/ (в този смисъл е
Решение №14/20.03.2015г. по гр.д. № 5426/2014 г. на ВКС, ІІ г.о.). В такъв
случай облигационната връзка по силата на публикуваните общи условия
възниква между доставчика на топлинна енергия от една страна, и ползвателя
по силата на вещно право на ползване, от друга. По смисъла на цитираните
разпоредби от закона и съдебната практика ползвателят, притежаващ
ограничено вещно право на ползване, изключва собственика в
правоотношението с дружеството – доставчик на топлинна енергия. Това е
така, тъй като ползвателят е носител на правото да използва вещта по
предназначение и същият съгласно чл. 56 и чл. 57 от ЗС е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването на вещта. Нито в закона, нито в общите
условия на дружеството е предвидена солидарна или разделна отговорност на
собственика и ползвателя. При това положение следва да се приеме, че
специалната и снабдена със самостоятелното правомощие да ползва имота
фигура на ползвателя изключва тази на собственика в отношенията с ищеца,
както по силата на закона, така и по силата на договора.
В тази връзка следва да се отбележи, че дори собственикът на имота да
се е разпоредил с него /както и е станало, макар и след процесния период/, то
поначало пожизненото вещно право на ползване на ответника остава върху
имота като тежест, която следва същия независимо от разпоредителни сделки.
В случая по делото е налице декларация за отказ от вещно право на
ползване от страна на ответницата пред нотариус, вписана и в Агенция по
вписванията от 04.05.2022 г. Поради това и същата доказва, че вещното право
на ползване очевидно не е било погасено през процесния период.
По тези съображения съдът достигна до извода, че ответницата отговаря
пълния размер от начислените суми през процесния период, доколкото
същата е била потребител на топлинна енергия през целия процесен период.
Именно в този смисъл са и твърденията на ищцовото дружество.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото,
както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други
конкретни възражения срещу исковата претенция, с изключение
възражението за давност. Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и
че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във
връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент
в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не
противоречи на общностното право.
На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото
възражение за погасителна давност спрямо вземанията. Предвид изричната
7
разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №
3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до
извод, че приложимият давностен срок за процесните вземания е три години.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
ч.гр.д. № 37603/2022 г. по описа на СРС е подадено на 11.07.2022 г. и предвид
релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия и дялово разпределение –
чл. 33, ал. 1 от ОУ, това възражение е неоснователно. В тази връзка следва да
се отбележи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената
за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число на
втория месец следващ отчетния.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
По тези искове така направеното възражение е неоснователно. Няма как
да се приеме давност, доколкото, както се посочи и по-горе, съгласно ОУ на
дружеството досежно задължението за м. май 2019 г. ответникът е изпаднал в
забава чак на 15.07.2019 г. – а заявлението е от 11.07.2022 г.
Искът за главница за потребена топлинна енергия обаче е основателен
до сумата от 3304.39 лева – съгласно съдебно счетоводната експертиза – като
за разликата до пълния претендиран размер от 3480.49 лева или за сумата от
176.10 лева следва да бъде отхвърлен.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че обезщетението за забава за периода от 15.09.2020 г. до
22.06.2022 г. възлиза на 425,79 лева /като вещото лице е установило по-голям
размер на сумата, но съдът не може да присъди по-висок размер от
претендирания.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Посочените искове следва да се приемат за изцяло неоснователни –
доколкото по делото не е приложен договор между СЕС и ФДР, съответно на
вещото лице по експертизата също не са били предоставени данни за
действително заплащане на услугата дялово разпределение от ищеца в полза
на третото лице помагач.
8
Така Решение № 2195/15.04.2024 г. по в.гр.д. № 8993/2023 г. на СГС.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 37603/2022 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 128.63 лева, от които 78.63 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото от тези разноски
следва да му бъде присъдена сумата от 122.04 лева.
Длъжникът не претендира разноски по това дело.
По разноските в производството по гр.д. № 26208/2023 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на 78.63 лева държавна такса, 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение /като разноските за юрисконсулт съдът определя съобразно
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в минималния размер/, 693.17 лева за особен представител и
300 лева за ССчетЕ или общо 1171.80 лева. Видно от представените по
делото платежни документи претендирани разноски са действително
извършени. В тази връзка и на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
1111.73 лева предвид изхода на делото.
Ответната страна се представлява от особен представител, отношенията
с когото са уредени по чл. 47, ал. 5 от ГПК като на същия е издаден РКО за
полагащия му се хонорар.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Е. И. Й., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, адрес, ап. 24, ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б следните суми: сумата от 3304.39 лева – главница,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – апартамент № 24, находящ се в гр. София, адрес, с аб. №
9
......, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 425,79 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 22.06.2022 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 37603/2022 г. на СРС –
11.07.2022 г. до окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
37603/2022 г. на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за следните суми и периоди:
1/ за сумата от 176.10 лева – представляваща разликата до пълния размер на
главницата за доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за
имот – апартамент № 24, находящ се в гр. София, адрес, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и 2/ за сумата от 18,56 лева – главница за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до
30.04.2021 г. и за сумата от 6,87 лева – обезщетение за забава върху тази сума
за период от 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г., ведно със законна лихва върху
главницата за услугата дялово разпределение от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37603/2022 г.
на СРС – 11.07.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, поради
неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА Е. И. Й., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес, ап. 24
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от общо 122.04 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 37603/2022 г. на СРС и сумата от общо 1111.73
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
26208/2023 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Техем сървисиз“ ЕООД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 37603 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10