Присъда по дело №136/2025 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 44
Дата: 12 май 2025 г. (в сила от 28 май 2025 г.)
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20252310200136
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 май 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 44
гр. Елхово, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двА.десети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Доротея П. Янкова
СъдебниЗ Н. И.А

заседатели:Н. Ж. Димитров
при участието на секретаря Т А В
и прокурора А. Г. С.
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20252310200136 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ф. З. А. (F Z A), роден на **********г. в гр. Нангахар,
Афганистан, гражданин на Афганистан, със основно образование, неженен, безработен,
неосъждан, живущ в гр. Нангахар, Афганистан, без документи за самоличност, ЗА
ВИНОВЕН, в това, че на 21.04.2025 година, в района на гранична пирамида №190,
находяща сс в землището на с.Воден, община Болярово, област Ямбол, влязъл през
границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта - престъпление по чл.279, ал.1 от Наказателния кодекс,
поради което на основание чл.279, ал.1 във вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от Наказателния
кодекс го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и
ГЛОБА в размер на 500.00 /петстотин/ лева в полза на държавата.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал. 1 от НК, за срок от ТРИ ГОДИНИ изпълнението на
наложеното на подсъдимия Ф. З. А. (F Z A) наказание шест месеца лишаване от свобода, считано
от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в хода на
досъдебното производство в размер на 30.00 лева остават за сметка на оргА. който ги е направил -
РДГП - Елхово.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Ямболски окръжен съд, чрез
Елховски районен съд в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
1
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 44/12.05.2025 година по НОХД № 136/20225 година по
описа на ЕРС.
Производството е образувано въз основа на внесен от Районна прокуратура –Ямбол
обвинителен акт, с който срещу подсъдимия Ф З А (F Z A), роден на 01.01.2006 г. в гр.
Нангахар, Афганистан, гражданин на Афганистан, без документи за самоличност е
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на
21.04.2025 година, в района на гранична пирамида №190, находяща се в землището на
с.Воден, община Болярово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначения му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимия редовно
призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и
по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал
делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на
обективната истина по делото, а правото на защита на подсъдимия в производството е
надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му служебен защитник -
адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия Ф З А (F Z A) обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин
както от обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде определено наказание при условията на
чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, като при определянето му съдът вземе предвид от една страна
високата степен на обществена опасност на деянието, а от друга чистото съдебно минало на
подсъдимия, обуславящо ниската степен на обществена опасност и пълните му
самопризнания, спомагащи за разкриването на обективната истина. Предлага на подсъдимия
да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, изпълнението на
което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години и глоба в
минимален размер от 500.00 лева.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. А Б от АК – Ямбол не оспорва, че
подзащитния му е осъществил състава на престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност. Счита обвинението за доказано. Моли за определяне на наказание
при условията на чл. 55 от НК предвид направените от подзащитния му самопризнания в
хода на бързото производство. Счита предложеното от представителя на РП – Ямбол
наказание за справедливо, както и че със същото биха се постигнали целите на наказанията
визирани в НК.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е Ф З А (F Z A), роден на 01.01.2006 г. в гр. Нангахар,
Афганистан. Същият е гражданин на Афганистан, без документи за самоличност.
Подсъдимият Ф З А преди около три години напуснал страната си по произход
Афганистан и влязъл в република Турция. Установил се в гр. Бурса. По неустановено по
делото време подсъдимия решил да влезе нелегално във Федерална република Германия.
Във връзка с това си решение подсъдимия се свързал с неустановено по делото лице, което
срещу парично възнаграждение се съгласило да преведе подсъдимия от република Турция
до република Сърбия, през република България не по предвидения от закона ред за влизане
в република България - без подсъдимия да има надлежно разрешение да влезе на
територията на страната ни.
В изпълнение на договореното около средата на месец април 2025 год. подсъдимия
1
отишъл в гр. Истанбул, от където заедно с други лица бил придвижен към турско -
българската граница.
Като част от група от 15 лица, афганистанци, водени от двама водачи, подсъдимия
след няколко дневен преход достигнал до турско - българската граница. На 21.04.2025
година, около 05,30 ч., подсъдимия заедно с останалите лица от групата преодолял
възпрепятстващото съоръжение на българо – турската граница в района на гранична
пирамида №190, находяща се в землището на с.Воден. общ.Болярово, с помощта на стълба
която водачите на групата поставили над възпрепятстващото съоръжение и по която
подсъдимия преминал.
По този начин, преминавайки по стълбата над възпрепятстващото съоръжение на
21.04.2025 година подсъдимият влязъл през границата на страната ни от Република Турция в
Република България в района на гранична пирамида №190, находяща се в землището на
с.Воден, община Болярово, област Ямбол.
Към момента на влизането си в страната ни подсъдимия не е носел документи за
самоличност, нито е притежавал надлежно разрешение даващо му право да влезе на
територията на Република България, нито е притежавбез разрешение на надлежните органи
на властта.
Останалите лица от групата и двамата им водачи по идентичен начин, по същото
време влезли през границата на страната ни.
На територията па Република България, групата в която бил подсъдимия се
разделила, като подсъдимия продължил движението си към вътрешността на страната ни
заедно с още четири лица от групата и единия от водачите.
На 21.04.2025 година привечер подсъдимия бил установено в лек автомобил „Рено
Меган“, управляван от молдавски граждани, по главен път - с.Стефан Караджово - гр.Ямбол,
в района на разклона за с.Поляна. обл.Ямбол, от свидетеля Н Н ст.полицай в ГПУ-Гоце
Делчев, който онзи момент бил командирован в ГПУ – Болярово. При извършената
полицейска проверка на водача и моторното превозно средство в същото били установени
освен подсъдимия и още трима от спътниците му.
Мястото на влизане на подсъдимия в страната ни е било установено същата вечер от
св. М М – ст.полицай във Втора група за охрана на ДГ в ГПУ-Болярово при РД „ГП“-
Елхово. На 21.04.2025 г., след 20.15 часа св.Маринов по разпореждане на прекия си
началник извършил проверка на линията на държавната граница, при която установил
нарушение на бруното на възпрепятстващото съоръжения на мястото на влизане на
подсъдимия, в района на 190 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Воден,
община Болярово, област Ямбол,
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Ф З А (F Z A) се
установява, че същия не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
свидетелските показания на Н К Н и М Н М, дадени в хода на съдебното следствие, от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с
останалите доказателства, същите съдържат твърдения относно времето на извършване на
деянието, механизма на извършването му и формата на вината, поради което и доколкото
не се опровергават от доказателствата съдът ги цени с доверие.
Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, непротиворечиви,
кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства, поради което същите се
2
възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от
свидетелите факти са пряко относими към мястото и механизма на осъществяване на
престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия след влизането му в република
България. Писмените доказателства, кореспондиращи с другите доказателства по делото
също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Ф З А (F Z A), е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 21.04.2025 година, в района на
гранична пирамида №190, находяща се в землището на с.Воден, община Болярово, област
Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения
текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият Ф З А (F Z A) е осъществил фактически действия
по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от
която идва - Ислямско емирство Афганистан. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетеля Н Н. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимия е
нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница,
като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК –
„без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимия е успял да премине държавната
граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимия е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция за което е начинът по който същия е влязъл
на територията на Република България. Подсъдимият е съзнавал, че ще влезе в страната ни
без знанието и разрешението на граничните власти, както и че няма необходимите за това
документи – документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била
формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите
общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал
тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на трета
държава, преминавайки през Република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му произход - Ислямско емирство Афганистан, както
и в държавата, от където осъществява фактическото си преминаване на държавната ни
граница - Република Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в
защита на международно признати права и свободи. Макар подсъдимия да твърди, че има
намерение да подаде молба за закрила, то доказателствата по делото не сочат, че влизането
3
на подсъдимия в република България е било с цел да търси убежище или закрила.
Начинът на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от
органите на власт, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери
самоличността си са индиция за липсата на намерение у подсъдимия влизането му в
страната ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.
Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са
налице основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия Ф З А (F Z A) за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението, в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, младата му възраст, направените от
него самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване
на обективната истина по делото, добросъвестното му поведение в хода на полицейската
проверка и досъдебното производство.
При тези фактически констатации и при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - шест месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 500.00
лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието шест месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски в размер на 30.00 лв. за преводач в
хода на досъдебното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач на
досъдебното производство са за сметка на съответния орган. Поради това, на основание
посочената законова норма от НПК, съдът постанови направените по делото разноски за
преводач в хода на досъдебното производство в размер на 30.00 лева да остават за сметка на
органа, който ги е направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

4
Съобщи за изтекли лични данни