Р Е Ш Е Н И Е
№ 2795
гр. Варна, 21.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на десети юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 16182 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявен от Д.И.Р., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез
пълномощника му адв.М.Г. – АК Добрич срещу „Б.С.“ ЕООД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
да бъде признато за незаконно уволнението извършено със Заповед от ***г. на
управителя на ответното дружество и да бъде отменено същото.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът твърди, че на ***г. бил сключен трудов договор
между страните, по силата на който заемал длъжността „***“ в ответното
дружество.
Със заповед от ***г. на управителя на ответното
дружество трудовото правоотношение било прекратено. Като основание за
прекратяване на трудовия договор било посочено – прекратяване на договор със
срок за изпитване, чл.71, ал.1 КТ.
Ищецът твърди, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е незаконосъобразна, тъй като в трудовия договор
липсвала уговорена клауза за срок на изпитване в полза на работодателя.
В допълнително становище дадено във връзка с
представения отговор, ищецът твърди, че е заповедта от ***г. му е връчена на
работното му място в *** от служител на ответното дружество. Представената с
отговора на ответника молба за прекратяване на трудовото правоотношение била
представена на ищеца заедно със заповед №***г.
Ищеца моли за уважаване на предявения иск, прави
искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В отговор на
исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва
исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Не се оспорва, че ищеца е работил в ответното
дружество на длъжност „бояджия“ съгласно представения с исковата молба трудов
договор.
Ответника оспорва представената с исковата молба
заповед от ***г. да е подписана от работодателя или от лице с представителна
власт и правомощия да издава заповеди за прекратяване на трудови
правоотношения. Твърди още, че такава заповед липсва в трудовото досие на ищеца
и не му е известно от къде и по какъв начин ищеца се е снабдил с този формуляр,
кой е положил подписите срещу „работник“, „работодател“ и „отдел човешки
ресурси“, поради което оспорва истинността на представената с исковата молба
заповед.
Трудовото правоотношение действително било прекратено
на със Заповед №***г. издадена на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно
съгласие на страните постигнато по инициатива на работника.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове,
прави доказателствени искания и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц.
представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и
претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните, че по силата на трудов договор от 30.03.2018г. ищеца е
назначен на длъжност „***“ в ответното дружество, която длъжност е заемал към ***г.,
като същото е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване
с протоколно определение от 21.01.2019г.
Като
доказателство по делото е прието надлежно заверено за вярност копие от Трудов договор № ***г., с който ищецът е
назначен на длъжност „***“ в ответното дружество /л.4-5/.
С
исковата молба е представена Заповед без номер от ***г. за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните на основание чл.71, ал.1 КТ /л.6/.
Ответникът
своевременно е оспорил истинността на представената заповед, открито е
производство по реда на чл.193 ГПК за проверка истинността на представения
документ и назначена съдебно-почеркова експертиза.
В
заключението си вещото лице посочва, че подписите от името на работодател в
трудов договор № ***г. и Заповед № ***г. за прекратяване на трудов договор № ***г.
/последваща процесната заповед и също приобщена към доказателствата по делото/
са изпълнени от едно и също лице, което не е посочения като автор Г.Д.Ц.
Подписът за работодател в процесната заповед без номер от 28.09.2018г. не е
изпълнен от сочения за автор Г.Д.Ц. и не е изпълнен от лицето, което е положило
подпис за работодател в Трудов договор № ***г. и в Заповед № ***г./л.56-68/.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като обективно, мотивирано и компетентно
дадено и неоспорено от страните по делото.
С
протоколно определение от 18.02.2019г. оспорения документ е признат за
неистински в изпълнение на чл.194, ал.2 ГПК.
С
отговора на исковата молба е представена молба от ***г. от ищеца, с която се
отправя искане до работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие на страните, а ако не бъде прието искането молбата да се счита за
едномесечно писмено предизвестие. Върху молбата е изписано: „Да! Считано от
08.10.2018г. трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие.
Подпис: Г.Ц. /л.23/.
Ответникът
е представил също Заповед № ***г. за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните на основание чл.325, ал.1 КТ, считано от ***г. Като причини за
прекратяване на трудовия договор е посочено: молба от работника, която е приета
и е постигнато взаимно съгласие. Върху заповедта е положен подпис на ищеца.
Представени са също подписана от ищеца декларация за получаване на трудовата му
книжка с дата ***г. и уведомление по чл.62, ал.5 КТ за прекратяване на
трудовото правоотношение, считано от ***г. /л.24/.
Истинността
на представените от ответника молба за прекратяване на трудовото правоотношение
и Заповед №***г. не е оспорена от ищеца в предвидения в закона преклузивен
срок.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
С определение
№ 1216/15.04.2019г. по ч.гр.д.№ 656/2019г. по описа на ВОС е отменено като
незаконосъобразно Определение от 18.02.2019г., с което е прекратено
производството по делото, поради липса на правен интерес за ищеца от предявения
иск и са дадени указания да бъдат продължени съдопроизводствените действия и
съдът да се произнесе по същество на спора. Указано е също, че в производството
по трудови спорове в тежест на работника-ищец е да докаже единствено, че е
полагал труд при ответника през процесния период и на твърдяната длъжност. С
оглед дадените задължителни за настоящия състав указания относно процесуалната
допустимост на исковата претенция, същата следва да бъде разгледана по
същество.
Съобразно изложените от страните фактически твърдения
и разпределената между тях доказателствена тежест, в тежест на ищеца бе
възложено да докаже наличие на
трудово правоотношение между страните по делото, в твърдения в исковата молба
период и за посочената длъжност, както и издаването на заповед от ***г. от
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение.
С доклада по делото се разпределя доказателствената
тежест в производство, но не общо съобразно вида предявен иск, а въз основа на
конкретните изложени от страните твърдения по фактите и отправените искания до
съда. В настоящето производство съществува спор между страните относно твърдян
от ищеца положителен факти – издаване на заповед за прекратяване на трудовото
му правоотношение на ***г. и съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК спорния факт
следва да се докаже от страната, която го твърди – в случая от ищеца. Няма как
да бъде възложено в тежест на ответника (работодателя) да докаже законосъобразно
извършено уволнение и при наличие на предвидени в закона предпоставки за
прекратяване на трудовото правоотношение, след като твърденията на страната са,
че въобще не е издавана такава заповед и не е извършвано такова уволнение.
Ищецът не можа да докаже издаването на заповед от ***г.
от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което няма
как неиздадена заповед за бъде приета за незаконосъобразна и неизвършено от
работодателя уволнение да бъде прието за незаконно.
Освен, че в производството по чл.193 ГПК се установи
неистинността на представената с исковата молба заповед от ***г., изводът, че
такава не е издавана от работодателя се подкрепя от представените от ответника
и неоспорени по отношение истинността им молба от ищеца от ***г. и подписана от
ищеца Заповед № ***г. за прекратяване на трудовото правоотношение на тази дата.
С писмено становище от 19.12.2018г. /л.32/ ищецът не е оспорил, че той е
изпълнил подписите в двата документа, като е поискал да му бъдат допуснати гласни
доказателства за опровергаване съдържанието изходящите от страната частни
документи, без да има изрично съгласие на ищеца за допускане на свидетели.
Предвид гореизложеното исковата претенция се явява
недоказана и следва да бъде отхвърлена.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените в производството разноски в размер на 710 лева, които да се
възложат в тежест на ищеца.
Водим от горното, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д.И.Р., с ЕГН ********** и адрес *** срещу „Б.С.“ ЕООД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление *** иск да бъде признато за
незаконно уволнението извършено със Заповед от ***г. на управителя на ответното
дружество и да бъде отменено същото, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ОСЪЖДА Д.И.Р., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.С.“ ЕООД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление *** сумата от 710 лв. /седемстотин и десет лева/,
представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок, считано от 21.06.2019г. – датата посочена за обявяване
на решението, на основание чл.315, ал.2 ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: