РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Радомир - гражданска колегия, ІІІ
състав, в публичното заседание на дванадесет и пети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен съдия : Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 396 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по предявен иск от И.И.П. с ЕГН ********** *** против Б.И.П., с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че с
решение № 244 от 08.12.2009 г., постановено по гр.д. №.. /2009 г. на РдРС, съдът е одобрил споразумение,
като е прекратил сключения между ищеца и майката на ответника граждански брак.
Сочи, че съгласно спогодбата, ищецът се е задължил да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 80.00 лева, считано от 01.08.2009 г. до настъпването на
обстоятелства водещи до нейното прекратяване. Излага доводи, че редовно е
заплащал присъдената издръжка на ответника в размер на 1680.00 лева до
08.04.2011 г. След тази дата, твърди, че живял съвместно с майката ответника и
самият ответник в гр. Радомир, което съжителство продължило до м.05.2014 г.
Сочи, че по гр.д. № . /2014 г. на РдРС била постигната спогодба, по силата на
която, считано от 20.06.2014 г., първоначално определената издръжка била
изменена в размер на 100.00 лева, а с решение по гр.д. № ../2015 г. на РдРС,
дължимата издръжка била изменена в размер на 120.00 лева, като решението на
РдРС било изменено с решение № 33 от 02.02.2016 г., и издръжката била изменена
в размер от 120.00 лева на 150.00 лева месечно.
Твърди, че за дължимата издръжка
било образувано изпълнително дело № 370/2014 г. на ДСИ при СИС към РдРС, по
което за периода на съвместното съжителство били претендирани суми в размер на
2960.00 лева, независимо, че през този период ищеца се е грижил за бившата си
съпруга и ответника. Излага доводи, че с постановление от 09.10.2018 г. на ДСИ
при СИС към РдРС производството по образуваното изпълнително дело било
прекратено, но по жалба на ответника с решение № ./14.12.2018 г. на ПкОС било
отменено, и производството по изпълнителното дело било отново висящо. Сочи, че
по изпълнителното дело била назначена експертиза, която установила, че до
06.10.2018 г. – навършване на 20-ет годишна възраст от ответника, задължението
за издръжка и лихва възлизало в размер на 10115.71 лева и 205.00 лева –
разноски.
Искането към съда, уточнено с
молба от 07.06.2019 г. от ищеца е съдът да постанови решение, по силата на
което да се признае по отношение на ответника, че за периода от 08.04.2011 г.
до 01.05.2014 г., не дължи издръжка в размер на 2960.00 лева и същата да бъде
намалена от посочената от вещото лице сума в размер на 10320.71 лева към
23.01.2019 г.
В срока за отговор, ответника Б.И.П. чрез пълномощника си адв. Б. е депозирал отговор на
исковата молба, в който е оспорил предявеният иск по основание и размер. В отговора сочи, че изпълнителното дело на
ДСИ при РдРС е образувано на 22.10.2014 г., по изпълнителен лист от 16.10.2014
г., издаден на основание определение от 12.08.2014 г. по гр.д. № ../2014 г. на
РдРС, съгласно което ищецът е осъден да заплаща на ответника чрез неговата
майка е законен представител месечна издръжка в размер на 100.00 лева, счита от
20.06.2014 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
Сочи, че по изпълнителен лист от 22.12.2015 г., издаден на основание решение №
194/11.12.2015 г. по гр.д. № ./2015 г., ищецът е следвало да заплаща на
ответника месечна издръжка в размер на 120.00 лева, считано от 06.10.2015 г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, а съгласно издаден
в полза на ответника изпълнителен лист от 22.02.2016 г. въз основа решение № 33
от 02.02.2016 г. по в.гр.д. № ./2016 г. на ПкОС, с което е изменено решение №
194/11.12.2015 г. по гр.д. № ./2015 г. на РдРС, ищецът следвало да заплаща на
ответника месечна издръжка в размер на 150.00 лева, счита от 06.10.2015 г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване. В отговора се
твърди, че е налице погасителна давност за предявяване недължимост на вземането
за издръжка за този период от време, като към 18.04.2011 г. ответникът е бил
малолетен – недееспособен, и към 01.05.2014 г. е бил на 15-ет години, поради
което и не е могъл да действа сам, без съгласието на неговата майка и законен
представител, и не носи каквато и да е била отговорност във връзка с
получаването на определената издръжка. Оспорва твърдението, че в процесния
период ищецът и майката на ответникът са живели заедно, както и че ищецът е
давал издръжка на ръка на майката на ответника.
В
съдебно заседание ищецът чрез пълномощникът си - от адв. Р., който поддържа
предявеният иск и моли съда да постанови решение, с което искът да бъде уважен.
В
съдебно заседание ответника чрез пълномощника си адв. Б., оспорва предявения
иск. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен
и недоказан, като му се присъдят направените по делото разноски.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Не е спорно между страните, че ищецът е баща на
ответника, като с решение № 244 от 08.12.2009 г., постановено по гр.д. № 696 по
описа на РдРС за 2009 г. ищецът се е задължил да заплаща на малолетното си
тогава дете – ответника Б.И.П. месечна издръжка в размер на 80.00 лева, считано
от 01.08.2009 г. до настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменяване
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
издължаването и. Въз основа на решението бил издаден изпълнителен лист от
11.12.2009 г.
От
приложения по делото изпълнителен лист от 16.10.2014 г., издаден въз основа на
определение от 12.08.2014 г., по гр.д. № ./2014 г. на РдРС се установява, че
ищецът се е задължил да заплаща на непълнолетния тогава ответник, месечна
издръжка в размер на 100.00 лева, считано от датата на предявяване на иска –
20.06.2014 г., до настъпване на причини водещи до изменението или прекратяване
на същата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до нейното
издължаване.
През
2015 г. дължимата на ответника месечна издръжка отново е била изменена, което
се установява от приложения по делото изпълнителен лист от 22.12.2015 г.,
издаден по гр.д. № ..2015 г., като ищецът е бил осъден да заплаща на ответника,
месечна издръжка в размер на 120.00 лева, считано от 06.10.2015 г. до
навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на други законни основания
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава
върху всяка закъсняла вноска до окончателното и заплащане.
Не се
спори между страните, че въз основа на издадения изпълнителен лист от
16.10.2014 г. по гр.д. № ./2014 г. на РдРС, в СИС при РдРС било образувано
изпълнително дело № ./2014 г. по описа на ДСИ, което било прекратено с
постановление на ДСИ от 09.10.2018 г. Видно от приложеното по делото решение №
413 от 14.12.2018 г., постановено по в.гр.д. № ./2018 г. по описа на ПкОС,
постановлението от 09.10.2018 г. на ДСИ при РС-Радомир, с което е било прекратено
изпълнителното производство по ИД № ./2014 г. по описа на СИС при РдРС на
основание чл.433 ГПК вр. чл.150 и чл.143 от СК, е било отменено, като делото е
върнато на съдебния изпълнител за извършване на следващи изпълнителни действия,
съгласно дадените в решението указания.
В
изпълнение на указаната на ПкОС, ДСИ е назначил по изпълнителното дело експертиза,
която е извършена от вещо лице икономист, съгласно която задължението по ИД № ./2014
г. по описа на ДСИ при РдРС до 06.10.2018 г., която в заключението си сочи, че
дължимите но неизплатени издръжки до 06.10.2018 г. по изпълнителното дело на
ответника са в размер на 8549.38 лева, като общото задължение на ищеца към
23.01.2019 г. е в размер на 10320.71 лева.
С молба
от 07.06.2019 г. във връзка с дадени на ищеца указания за отстраняване на
констатирани от съда нередовности в предявения иск, ищецът чрез пълномощникът
си е заявил, че оттегля предявения иск за недължимост на издръжките в периода
от 06.10.2016 г. до 06.10.2018 г. на стойност от 4050.00 лева. След направеното
оттегляне ищецът е претендирал недължимост на издръжките за периода от
08.04.2011 г. до 01.05.2014 г. в размер на 2960.00 лева.
В
съдебно заседание на ответника по реда на чл.176 от ГПК бе поставен въпроса, за времето от 06.10.2011 г. до 01.05.2014 г. дали е живял
заедно с майка си – Анелия Божидарова Портарска и ищеца на адрес в гр. Радомир,
ж.к. „Г.“, бл.., ет.., ап. .., на който ответника заяви, че за този период не
са живели тримата заедно, а е живял само с майка си на посочения адрес.
По искане на ищцовата страна по делото са разпитани
свидетелите П.П.Н. и Й. В.Т., а по искане на
ответната страна по делото са разпитани свидетелите А.Б.Г. – майка на ответника
и В.Й. П..
В показанията си свидетеля Николов сочи, че след
прекратяване на брака между ищеца и майката на ответника, са живели заедно с
детето, но не можа да уточни периода, в който са живели заедно. Твърди, че след
прекратяване на брака през 2013 г. – 2014 г.ищецът и бившата му съпруга
закупили апартамент, който се намирал в гр. Радомир, но не го е посещавал.
Свидетеля в показанията си сочи, че страните отново се разделили, но не можа да
уточни, от кога са разделени отново.
В
показанията си Т. сочи, че ищецът и бившата му съпруга, заедно с детето са
живели заедно в периода 2011 г. – 2013 г., независимо, че са били разведени.
Свидетеля не можа да посочи в периода 2014 г. – 2015 г. дали ищецът е живял
заедно с бившето си семейство, както и кой е полагал грижи за семейството в
периодите, когато са живели заедно и дали ищецът е давал пари през този период.
Не можа да посочи и адреса, на който са живели в гр. Радомир.
В
показанията си свидетелката Г. сочи, тя и ищецът са разведени от 2009 г., като
родителските права върху роденото от брака им дете – ответника Б.П. били
предоставени на нея, а ищецът бил осъден да заплаща издръжка на детето, за
което било образувано изпълнително дело. Твърди, че след прекратяване на брака
тя, ищецът и детето не са живели заедно, но сочи че след развода бил закупен
апартамент в гр. Радомир, ж.к. „Г.“, бл.., ет.., ап.., на нейно име. Сочи, че
след развода ищецът е ходил при нея и детето, но не и давал издръжка за детето
на ръка, а получавала същата по пощата, а по – късно и по карта, което било
след 2016 г. Твърди, че след развода ищецът не е полагал грижи за бившето си
семейство, не е заплащал консумативи, не е купувал храна за всички, не е
оставал да преспива при тях, а сама е осигурявала грижите за семейството.
В показанията си свидетеля П. сочи, че след развода между
ищеца и свидетелката Г. не ги е виждал заедно и твърди, че след него не са и
живели заедно. Свидетеля твърди, че не знае след развода ищецът да се е грижил
за ответника, а след развода свидетелката Георгиева е поела грижите за детето,
за което била подпомагана от майка си.
Горната
фактическа обстановка се установява от приетите и неоспорени от страните
писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели П.П.Н., Й.В. Т., А.Б. Г. –
майка на ответника и В.Й.П..
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Въз
основа на изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявения иск по чл.439 вр.чл.124 от ГПК.
Съобразно
разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, но възраженията му могат да
се основават на факти, настъпили след издаване на съдебния акт. По своята
правна природа, искът е отрицателен установителен, като с него се цели
установяване със сила на пресъдено нещо, че изпълняемото право на взискателя по
образуваното изпълнително дело е престанало да съществува.
В
настоящия случай искът е предявен от длъжника срещу взискателя по изпълнително
производство, образувано въз основа на влязло в сила решение за издръжка,
дължима на ненавършило пълнолетие дете, което макар и образувано през 2014 г.
по него са претендирани издръжки за периода преди неговото образуване, което не
се спори по делото. Основателността на претенцията предполага ищецът да
установи възраженията си срещу вземането, т.е. фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право. Такъв факт може да бъде и даването на
издръжка в натура.
Не се
спори между страните, че ищецът е баща на ответника., както и не е спорно и
това, че ищецът не е плащал издръжката в пари в полза на собственото си дете
след 08.04.2011 г. до 01.05.2014 г.
За
преценка основателността на иска следва да бъде подчертано, че при обичайната
житейска хипотеза - децата и техните родители живеят заедно и последните
фактически упражняват правата и задълженията си чрез непосредствена грижа за
децата, но когато ефективното упражняване на родителските права е предоставено
на единия родител, съвместното му съжителство с детето е преустановено и той е
осъден да му заплаща издръжка, настъпва фактическа и правна промяна, която води
до концентриране на реалното упражняване на родителската функция у единия
родител. Действително другият родител не е ограничен или лишен от права спрямо
детето, но реалната възможност да участва в непосредствените грижи и възпитание
на детето е съществено редуцирана.
От
друга страна, когато родителят не упражнява родителските права и в негова
тежест е присъдена парична издръжка, той е длъжен да я изплаща ежемесечно на
детето си чрез родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските
права (тъй като правото на издръжка принадлежи на детето), ако липсва
споразумение за предоставянето й в натура, но в случаите, когато решението
относно родителските права не е приведено в изпълнение, след приключване на
съдебното дирене в производството относно издръжката детето е живяло с
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, и
този родител е полагал за него дължимите грижи, включително като му е
предоставял необходимите средства за задоволяване на потребностите му, задължението
му за издръжка следва да се счита изпълнено, респективно правото на такава на
детето следва да се счита погасено чрез предоставянето й. В този смисъл е решение № 134 от 25.06.2012 г. на ВКС, по
гр. д. № 90/2011 г., IV г. о.
В конкретния
случай, в исковата молба ищецът твърди, че е заплащал редовно дължимата
издръжка до 08.04.2011 г., а след 08.04.2011 г. той, заедно с бившата си съпруга
и ответника са живели съвместно в гр. Радомир на адрес в ж.к. „Г.“, бл.., ет..,
ап.., което съвместно съжителство било продължило до м.05.2014 г. Твърди, че
през този период ищецът се е грижел за бившата си съпруга и детето, поради
което не дължи издръжка за периода от 08.04.2011 г. до 01.05.2014 г. В тази
връзка ищецът следваше да докаже своите твърдения, като от показанията на
свидетелите Н. и Т. не можа да се уточни по категоричен начин периода в който
след развода страните са живели съвместно, нито пък се установи, в този период,
кой е полагал грижи за семейството и кой е осигурявал средства за неговата издръжка.
От друга страна, нито един от свидетелите Н., Т.и П. нямат лични и
непосредствени впечатления от живота на бившето семейство след прекратяване на
брака им, а заявеното от тях в съдебно заседание знаят от ищеца, майката на ответника
или неговата баба по майчина линия. С оглед на това по делото не можа да се
установи категорично, че след разтрогването на брака ищецът, бившата му съпруга
и детето са живели заедно в периода от 08.04.2011 г. до 01.05.2014 г. и той е
полагал непосредствени грижи за детето, като е участвал в неговата издръжка,
поради което искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Досежно
предявеният иск за признаване за установено, че ищецът не дължи издръжка в
периода от 06.10.2016 г. до 06.10.2018 г. на стойност от 4050.00 лева, поради
оттегляне на иска в тази му част направено преди първото по делото съдебно
заседание, за което не е необходимо съгласието на ответника, то съдът е
десезиран от неговото разглеждане, с оглед на което производството по делото в
тази му част на основание чл.232 от ГПК следва да бъде прекратено.
Предвид
изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника следва да се
присъдят претендирани такива само за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00
лева, за което страната е представила списък на разноските.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.И.П. с ЕГН ********** *** против Б.И.П., с ЕГН ********** *** иск за
признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника за периода от 08.04.2011 г. до
01.05.2014 г., издръжка в размер на 2960.00 лева, по изпълнително дело №
370/2014 г. по описа на ДСИ при РдРС.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.232 от ГПК,
производството по гр.д. № 396/2019 г. на РдРС, в частта, в която И.И.П. с ЕГН ********** *** е предявил
иск против
Б.И.П., с ЕГН ********** ***, за
признаване за установено, че не дължи на Б.И.П. издръжка за периода от
06.10.2016 г. до 06.10.2018 г. на стойност от 4050.00 лева, по изпълнително дело №
370/2014 г. по описа на ДСИ при РдРС.
ОСЪЖДА И.И.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Б.И.П., с
ЕГН ********** *** сумата от 600.00
(шестстотин) лева, разноски за производството пред РдРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
секретар:/И.С./