Решение по дело №16374/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1779
Дата: 9 май 2019 г. (в сила от 13 юни 2019 г.)
Съдия: Недялка Николова Вълчева
Дело: 20185330116374
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №1779

 

гр. Пловдив,09 05  2019г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание  на  09 05 2019година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА

 

 

при участието  на секретаря ДИАНА НАЙЧЕВА , като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №16374/2018г. по описа на ПРС, 3ти бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.  144 от СК.

         СЪДЪТ е сезиран с молба от М.С.Д. ЕГН ********** против  С.И.Д. ЕГН **********.

 Твърди се, че ищцата е дъщеря на ответника, като на ** год. е навършила пълнолетие. През учебната ** год. ищцата продължава обучението си в ** клас на ***“ в гр. П., не притежава имущество и не разполага с доходи, с които да се издържа. Майката не е в състояние сама да поеме цялата издръжка на детето, ежемесечните нужди на ищцата, включват средства за храна, отопление, облекло, за обучението й и текущи разходи, предстои й завършването на с. о.. Твърди се, че ответникът има възможност да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря. Конкретизирани са ежемесечните нужди на ищцата, като общата и издръжка възлиза в размер на 450 лв. ежемесечно.  От съда се иска да осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв., на ищцата, считано от ** год., до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване ,ведно със законната лихва при забава, както и за периода, от деня на навършване на пълнолетие на ищцата ** год., до предявяване на исковата молба в съда- * год., отново в размер на 250 лв. Претендират се разноски по делото, прилагат се писмени доказателства.

В срока по 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.

Твърди се, че издръжката на пълнолетно лице се заплаща от родителя, само ако не създава особено затруднение. В случая ответникът страда от х.з., б. е, както и погасява з., вноските по който са плащани от р. му. Твърди се, че доходите на майката на ищцата са по –високи , както и че ищцата живее в едно домакинство с р. на майка си. Издръжката би представлявала особено затруднение за бащата, поради което от съда се иска да  отхвърли иска. Оспорва се и  искът за изминал период от време, като се сочи , че в случаите на издръжка на пълнолетно лице , издръжка се присъжда от подаване на исковата молба. Прилагат се писмени доказателства.

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че ищцата е дъщеря на ответника. Видно от представеното  по делото уверение-л.6 ,същата е  у. в ** клас на **гр П.

Видно от приложената по делото регистрационна карта №**,  ответникът е регистриран като б. от ** .На същият е отпуснато обезщетение за б. в размер на *лв дневно .

Представен е договор за з. /л18/ ,видно от който отвеникът е задължен към физическо лице със заем от ***в ,който изплаща на месечни вноски от **лв.

От приетата по делото справка от НАП-ТД П. се установява,че ищцата няма регистриран трудов договор ,няма декларирано движимо и недвижимо имущество .Ответникът към момента няма регистриран трудов договор ,има декларирано един недвижим имот  и МПС.

От приетата справка от служба ГРАО се установява ,че ответникът няма задължение за издръжка към други низходящи  .

От събраните по делото гласни доказателства- с. С. /с р.  - м. на ищцата / се установява, че родителите на ищцата са разделени от **г , като от р.на ищцата тя я отглежда сама . Бащата не поддържа контакт с дъщеря си . Заплащал е издръжка в размер на 150лв до навършване на пълнолетие от ищцата . В момента ищцата продължава да учи в * клас е ,предстои и завършване на с. о.  и к. във ВУЗ . Не посещава у. в тази връзка. Ищцата и нейната майка живеят в дома на д. и по м. л. . М. на ищцата има още едно д.на **години ,което отглежда . С. работи като с . Ищцата не работи ,тъй като е у.,дневна форма на обучение ,не притежава недвижимо имущество . С. / нейна м. / реализира около **лв месечен доход .

От изисканата справка от Служба по вписванията гр П. се установява ,че ответникът няма регистрирани актове за собственост за периода 08 07 1991-15 01 2019г.  

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на дъщеря си в определен размер ,следва да се установи, че същата е продължава образованието си във висше или средно учебно заведение, не е навършила **- годишна възраст, не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и ответникът може да дава издръжката без особени затруднения.

С оглед на изложеното, от събраните по делото доказателства се установи, че ищцата действително е  у. в ** клас ,редовно обучение. Ищцата  не притежава имоти ,няма доходи към момента .От друга страна, установи се, че ответникът  е в т. ф. с  .  Не работи ,регистриран е като б.,  отпуснато му е обезщетение за б. в размер на *лв дневно .

Задължението за издръжка е семейноправно задължение ,в основата му лежи определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законно- самият закон определя условията ,предпоставките ,при които се поражда ,променя или погасява , и е строго лично –неразривно свързано с личността на задължения и оправомощения .Задължението на родителите да издържат децата си е в основата си морално задължение ,но докато задължението за издръжка по чл.143СК- при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на положението на детето ,то при издръжката на пълнолетен учащ, пълна безусловност на задължението не е налице.Необходимо е детето да не може да се издържа от доходите/имуществото си  и даването на издръжка да не създава особено затруднение за родителя . В настоящия случай съдът приема ,че пълнолетната дъщеря на ответника не може да се издържа от имуществото си ,но даването на издръжка сериозно ще затрудни ответника,което законът е определил като пречка за присъждане на издръжка на пълнолетно лице  .От приложените по делото писмени доказателства се установява ,че  ответникът е затруднен  със собствената си издръжка .

При изложените факти и обстоятелства ,безспорно задължаването на ответника с издръжката на пълнолетната му дъщеря ,би създало за него особени затруднения . Горното води до неоснователност на предявения иск Искът за присъждане на издръжка  в случая се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА НА М.С.Д. ЕГН ********** против  С.И.Д. ЕГН **********,за осъждане на ответника да заплаща на ищцата- негова пълнолетната  дъщеря,  месечна издръжка в размер на 250лв.,начиная от ** / навършване на пълнолетие на ищцата/ занапред.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщението

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ Н. Вълчева

Вярно с оригинала.

М.К.