Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260082
гр.
Пловдив, 18.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети
наказателен състав, в открито съдебно заседание на единадесети декември, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при
участието на секретаря Таня Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 6718/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Ототон“
ЕООД с управител С.Н.Б., действащ чрез пълномощника си адв. Г.Д. против
Наказателно постановление № 498554 - F529143 / 09.03.2020 г., издадено
от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД
на НАП- Пловдив, с което на основание чл. 178 ЗДДС на дружеството -
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение по чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП, като издадено в нарушение на чл. 273 от Директива 2006/112
и в противоречие с принципите на пропорционалност и данъчен неутралитет,
последователно застъпвани в практиката на Съда на Европейския съюз. На тази
база се моли за неговата отмяна. Претендират
се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, действаща
чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М., ангажира становище за
неоснователност на жалбата. По същество – противопоставя се на изложените във
виззивната жалба възражения за незаконосъобразност на атакуваното НП, като моли
същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото отменяне. Съображенията в тази насока са следните:
В АУАН и НП нарушението е описано
по следния начин:
Данъчно - задълженото по ЗДДС
лице „Ототон“ ЕООД с Булстат ********* при осъществяване на дейността си е
нарушило разпоредбите на ЗДДС. Същото не е подало заявление за регистрация по
ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив в законоустановения
7 - дневен срок от датата, на която е достигнат оборот над 50 000 лв. за
период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, съгласно
чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС.
Реализираният от „Ототон“ ЕООД с
Булстат ********* облагаем оборот е от дейност продажба на слухови апарати.
Облагаемият оборот на лицето за
периода 05.07.2019 г. – 02.08.2019 г. е над 50 000 лева /67 078,36 лева/ и
заявлението за регистрация по чл. 96, ал.1, изр. 2 ЗДДС е следвало да бъде
подадено до 09.08.2019 г. вкл. Същото е подадено на 05.09.2019г., по електронен
път, с вх. № 303911902196020/ 05.09.2019г.
Нарушението е извършено на 10.08.2019
г. в гр. Пловдив и е констатирано на 18.09.2019 г. при извършване на проверка в
ТД на НАП -Пловдив за установяване на наличие на условия за регистрация по
ЗДДС, документирана с протокол по чл.50 от ДОПК с № **********/18.09.2019г.
Така описаните в АУАН и НП факти
се установяват от събраната по делото доказателствена съвкупност, включваща
показанията на актосъставителя, както и писмените доказателства, представени с
административно - наказателната преписка сред които и протокол № **********/
18.09.2019 г. и протокол № **********/ 14.11.2019 г. , както и тези събирани в
хода на съдебното следствие.
В посочените гласни и писмени
доказателства не са налице съществени противоречия, поради което съдът изцяло
ги кредитира и базира върху тях фактическите си изводи.
Изложените факти принципно
правилно са субсумирани под правната квалификация чл. 96, ал.1, изр.2 ЗДДС.
Настоящият съдебен състав, като
анализира съдържателната част на АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, намира, че при този начин на описание на нарушението
съществено са нарушени чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съгласно регламента на
горецитираните разпоредби, сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описанието на фактическите признаци на
нарушението и посочване на нарушените правни норми.
Същевременно, безспорно
установено положение както в теорията, така и в съдебната практика е, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателния процес, който определя предмета
на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава
нарушението с неговите съставомерни
фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна
квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като
гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде
запознат с тях още от началото на административнонаказателния процес, т.е. от
момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4
и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
Наказателното постановление от
своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в
административнонаказателния процес на
присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност
следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени
изисквания, както към АУАН.
В този смисъл са и постановките
на ППВС 1/1953г., съгласно които всеки правораздавателен акт, с който се
ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да
съдържа пълно, точно и ясно изложение
на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация
следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от
доказателствата по делото.
От всичко
гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по
смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво
съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото
нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни
фактически действия, с които е причинен
противоправния резултат).
В аспект на гореизложеното следва да се
подчертае, че в теорията и съдебната практика е изведен следният практически
критерий:
АУАН и НП
ще отговарят на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както
са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на
съставомерно деяние по възведената правна квалификация, без да е необходимо за преценката за съставомерност за първи път да се установяват от съда
допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца.
В
обратния случай, ако в АУАН и НП не
са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и
обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се
налага да установява допълнителни фактически положения, които
не са надлежно предявени на дееца, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е
накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения,
за които се наказва.
Видно от
текста на чл. 96, ал.1, изр. 2, вр. ал. 2 ЗДДС, за да е съставомерно деянието
по визирания административен състав следва кумулативно да са налице следните
съставомерни фактически обстоятелства:
-
лицето да е установено на територията на страната;
-
лицето да е достигнало облагаем оборот над 50 000;
-
облагаемият оборот да е достигнат за период от два
последователни месеца;
-
оборота да е формиран само от видовете доставки изброени
в чл. 96, ал.2 ЗДДС;
От изложените
елементи на фактическия състав следва, че за да отговарят на императивните
изисквания за реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН в АУАН и НП следва
да са описани следните фактически обстоятелства:
-твърдение, че лицето е установено на територията на
страната, като такова в АУАН и НП липсва;
-твърдение за
достигнат облагаем оборот от 50 000. В тази насока в АУАН и НП е посочено,
че съставомерният оборот възлиза на 67 078,36 лв.;
- посочване на точния
период, за който е достигнат облагаемия оборот. В конкретния случай в АУАН и НП
е посочен периодът от 05.07.2019 г. – 02.08.2019 г.;
- посочване на конкретните сделки,
с които е достигнат облагаемия оборот, като същите следва да са индивидуализирани с дата на извършване, предмет и стойност. В процесния случай в АУАН и НП липсва каквото и да било посочване на
сделките, които са сформирали облагаемия оборот.
Липсата на надлежно
посочване на което и да е от тези съставомерни обстоятелства в АУАН и НП, не
само представлява формално нарушение на изискванията на чл. 42 и 57 ЗАНН, но и
нарушава правото на защита на нарушителя да разбере кои са съставомерните
факти, за които е ангажирана отговорността му, а така също не позволяват на
съда да извърши преценка дали деянието, така както е описано в АУАН и НП е
съставомерно или не, доколкото при липса на индивидуализация на доставките, с
които е достигнат твърдения облагаем оборот не може да се провери:
-
дали периода, визиран от контролните органи действително
е двумесечен, а не по-голям или по-малък;
-
дали твърдените
доставки попадат в обхвата на 96, ал. 2
ЗДДС и дали следва да бъдат
съобразявани при формиране на облагаемия оборот;
-
дали доставките действително
са извършени в рамките на двумесечния период, приет за релевантен от
контролния орган, а не преди и след него;
-
дали стойността на приетите за релевантни от контролния
орган доставки действително надхвърля 50 000 лева.
Още повече, че както
вече се спомена в АУАН и НП липсва изложение на първото основно съставомерно
обстоятелство, а именно, че нарушителят е установен на територията на страната.
При липса на изложение на каквито
и да било факти няма как да бъде проверено дали получените доставки
действително са били облагаеми по смисъла на чл. 12 ЗЗДС и дали в зависимост от конкретния вид и предмет на
доставката тя не е с нулева ставка по смисъла на чл. 28- 37 ЗДДС или освободена доставка по смисъла на чл. 38-50 ЗДДС.
Коректното аргументиране на
настоящия съдебен акт изисква да се посочи и, че неописването на броя, датата на извършване и най-вече
естеството на доставката, за която се твърди, че е облагаема в АУАН и НП е съществено
процесуално нарушение, самостоятелно основание за отмяна на НП е и разбиране,
обективирано в редица актове на
Административен съд Пловдив, включително Решение № 600 от 10.03.2020 г.
по к. адм. н. д. № 3938/ 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 595 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 3987 / 2019 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 300 от 05.02.2020 г. по к. адм. н.
д. № 3687 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
544 от 27.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3934 / 2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 82 от 10.01.2020 г., по к.адм.н.д. №
3515 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
Констатираните пороци при
описания на нарушението в АУАН и НП няма
как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а
за ненадлежно предявено обвинение,
което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от
естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Следва да се отбележи също така и
че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на
ВКС, всяко установяване за първи път
на етап съдебно следствие на
съставомерен факт, който до
този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по
своята правна същност представлява съществено
изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.Така
изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на
ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на
ВС.
В същото време съгласно изричния
текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира
в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако
е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна
практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и
касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН
има характер на въззивно такова, то института
на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на
наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически
положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом
те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален
ред.Така изрично Решение № 250
от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение №
405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд.
От всичко гореизложено следва, че
за съда не съществува възможност да потвърди НП
въз основа на нови съставомерни фактически положения, които са разкрити
или доуточнени за първи път на етап съдебно следствие и които не са надлежно предявени
на дееца с АУАН и НП.
Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и
те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото.
В този изричен смисъл е и
трайната и най-актуална практика на Административен съд Пловдив- Решение № 1926
от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1871 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 1607 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938
от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 28.10.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 2020 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1828
от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1796 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 237 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
2349 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
Да се процедира по обратен начин
означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са
съставомерните фактически положения, за които се наказва едва от акта на въззивната
инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е
изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се
посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без
те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и
НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно -
отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и на практика
недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.
В
тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП
и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното
лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до
АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
С
оглед констатираните пороци при съобразяване с изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, които са довели и до необоснованост на правните изводи на наказващия
орган, НП следва да се отмени.
Предвид гореизложеното, безпредметно се явява обсъждането на релевираните с
жалбата възражения за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното
наказателно постановление.
По разноските:
Предвид този изход на спора съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски
има жалбоподателят, като процесуалният му представител е направил своевременно искане в тази насока.
Видно от представените по делото договор за правна защита и съдействие /л. 134
- 135/ и платежно нареждане /л. 136/ е доказано заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева, която сума следва да бъде присъдена в
полза на жалбоподателя, доколкото същата представлява сторените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 498554 - F529143 / 09.03.2020 г., издадено от
Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, с което на
основание чл. 178 ЗДДС на „Ототон“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС
ОСЪЖДА ТД на НАП Пловдив на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН да ЗАПЛАТИ на „Ототон“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 300,00 /триста/ лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и съдействие пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
ТС