В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валентина Бошнякова | |
Административно наказателно дело |
Производството по делото е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, във връзка с Раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на С. В. В., с ЕГН * срещу Наказателно постановление № */19.07.2011 г. на Началника на Р. управление „П. – Г. З.. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност и необоснованост на оспореното наказателно постановление и излага аргументи, че при изготвянето на процесния АУАН е допуснато нарушение, тъй като актосъставителят не е длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП, твърденията в т. 1 и т. 2 са отразени като едно нарушение, а след това са описани поотделно като две нарушения и не е посочено с какво техническо средство е следвало да бъде извършена проверката за алкохол. Наведени са доводи, че към момента на проверката жалбоподателят не е притежавал качеството на водач на МПС, тъй като не го е управлявал. На следващо място е описана фактическата обстановка, във връзка с констатираното нарушение – жалбоподателят твърди, че след 4 ч. на 09.07.2011 г. е излезнал от дискотека “............” в Г. З., като на изхода на същата се разделил с приятелите си Б. и А., а заедно с Е. В. се качил в колата на последния. Сочи, че Е. В. живее на ул. “А. № .., а жалбоподателят – на същата улица, но с № .. Твърди, че след като се прибрали с автомобила, управляван от Е. В., последният тръгнал към къщи, а жалбоподателят останал на улицата до колата, за да изпуши една цигара, когато дошли двамата полицаи с патрулната кола и поискали да го проверят за употреба на алкохол, въпреки обясненията му, че не е шофирал, а само се е возил в колата. Като поредно основание за незаконосъобразност е посочена липсата на описани в оспореното наказателно постановление обстоятелства, при които е извършено нарушението, доказателства, които да ги потвърждават, не е конкретизирана марката и модела на автомобила, както и качеството водач на посоченото за нарушител лице. Направено е искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Въззиваемият – Р. управление „П. – Г. З. оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на наказателното постановление. Р. П. – Г. З. не ангажира становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание. Жалбата е подадена в срок и при наличие на правен интерес от оспорването, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Златоградският районен съд, като взе предвид изложеното в жалбата, становището на въззиваемата страна и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното: В Акт № */09.07.2011 г. за установяване на административно нарушение е отразено, че на същата дата в 05.00 ч. в Г. З., на ул. „А. № * жалбоподателят е управлявал лек автомобил Опел Астра с рег. № * с неуточнена собственост, като не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, свидетелство за регистрация на МПС, документ за сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, не носи знак за годишен технически преглед и отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, които представляват нарушения съответно на чл. 100, ал. 1, т. 1, чл. 100, ал. 1, т. 2, чл. 100, ал. 1, т. 3 чл. 100, ал. 1, т. 4 и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на нарушителя, предявен му е за запознаване и подписване, но същият е отказал, което е удостоверено с подписа на свидетеля К. С. К.. Видно от приложените по делото справки за съдимост от 13.07.2011 г. и за извършени нарушения от 11.07.2011 г., жалбоподателят е осъждан, като с влязла в сила на 23.07.2009 г. присъда му е наложено наказание за това, че на 07.07.2009 г. в Г. З. е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда и са му били наложени няколко административни наказания, както следва: с НП № */10.03.2009 г. по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, с НП № */07.07.2009 г. по чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП, с НП № */30.07.2009 г. по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и с НП № */02.06.2011 г. по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № */09.07.2011 г. на Началника на РУП – Г. З. временно е отнето свидетелството за правоуправление на МПС на С. В. В. до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца за това, че е при извършена полицейска проверка като водач на МПС рег. № * е отказал да бъде проверен с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. От показанията на разпитаните по делото свидетели П. и Ш. се установява, че изпълнявайки служебните си задължения, на 09.07.2011 г. около 05.00 ч. на местостоянката “.................” в Г. З. покрай тях минал лек автомобил Опел Астра с рег. № *, управляван от С. В., който бил сам в колата и който те разпознали с помощта на фаровете на спрения в близост до патрулната кола автобус. Двамата свидетели обясняват, че веднага се качили в патрулната кола и проследили жалбоподателя, който изпуснали от поглед за около 5 до 10 секунди, а когато стигнали до него, тъй бил извън автомобила, чийто двигател бил загасен, в близост до шофьорската врата. При поискване на документите за проверка свидетелите установили, че той лъха на алкохол. Първоначално жалбоподателят казал, че той е управлявал въпросния автомобил, защото не искал да го оставя в града, тъй като нямало кой да ги прибере, но впоследствие започнал да отрича и заявил, че веднъж са го хващали за алкохол, не е нужно и втори път. Свидетелите категорично сочат, че С. В. бил сам в колата, която управлявал и която проследили, както Þ че лицето Е. В. не е било на мястото на проверката, до или в автомобила и обясняват, че добре познават С. В., като свидетелят П. познава и Е. В.. По повод на отказа на жалбоподателя да му бъдат проверени документите същият се качил доброволно в патрулната кола и бил откаран в районното управление. Свидетелят К. бил извикан за да го изпробва за алкохол, но след нов отказ на жалбоподателя бил издаден талон за изследване чрез кръвна проба и в негово присъствие, удостоверено и потвърдено при разпита на свидетеля Т., му бил съставен акт, който С. В. отказал да подпише, като отказът бил извършен в присъствието на свидетеля К.. Свидетелят Б. сочи, че на 08.07.2011 г. вечерта бил заедно с Е. В. и С. В. в бар “...............” в Г. З., като около 04.30 ч. на 09.07.2011 г. си тръгнали от дискотеката. Обяснява, че Е. В. се качил на шофьорското място в колата си - Опел Астра с рег. № *, а до него на предната седалка седнал С. В., като самият Б. не се качил в колата. От показанията на свидетеля Е. В. се установява, че на 08.07.2011 г. вечерта същият бил заедно с В. Б., С. В. и други приятели в клуб “...............” в Г. З.. В 04.00 ч. на 09.07.2011 г. те си тръгнали от дискотеката, като свидетелят В. се качил в колата си Опел Астра с рег. № * и седнал на шофьорската седалка, до него отпред бил С. В., а зад него В. Б., когото оставили пред дома му. След това Е. В. и С. В., които живеят на една и съща улица през няколко къщи, направили с колата две – три кръгчета из града, като по пътя си не са срещали полицейска кола и тръгнали да се прибират. Е. В. спрял колата на ул. “А. и се прибрал, като оставил на жалбоподателя ключовете за нея, тъй като последният трябвало да пътува с нея до Г. К. Тогава дошли полицаите и поискали да го изпробват за алкохол. Свидетелят Е. В. сочи, че С. В. бил употребил алкохол в дискотеката и затова не шофирал. С Наказателно постановление № /19.07.2011 г. на Началника на Р. управление „П. – Г. З. на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 100, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на С. В. В. е наложена глоба в размер на 10 лв. по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв. по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв. по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв. по чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв. по чл. 185 от ЗДвП, глоба в размер на 500 лв. по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП и лишаване от право за управление на МПС за срок от петнадесет месеца, като са му отнети 12 контролни точки, за следните извършени нарушения на 09.07.2011 г. около 05.00 ч. в Г. З., ул. „А. № 3, а именно: като водач на лек автомобил с рег. № * не носи в себе си свидетелство за управление на МПС, не носи контролен талон към свидетелство за управление на МПС, не носи свидетелство за регистрация на МПС, не носи документ за сключена застраховка “Гражданска отговорност”, но има залепен валиден стикер, не носи знак за годишен технически преглед и отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Това наказателно постановление е предмет на оспорване пред настоящата инстанция. Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят неоснователността на депозираната жалба: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган /чл. 189, ал. 12 от ЗДвП/ и в предписаната от закона форма, видно от Заповед на Директора на ОД на МВР – Г. С. № */15.12.2010 г., с която актосъставителят П. е определен да съставя АУАН по ЗДвП и Заповед на Министъра на МВР № */02.07.2010 г., с която началника на РУП – Г. З. е определен да издава наказателни постановления. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон, което обосновава извод за неговата законосъобразноС. От събраните по делото гласни доказателства се установяват две групи свидетелски показания – на свидетелите П. и Ш., които сочат, че на 09.07.2011 г. около 05.00 ч. в Г. З., ул. „А. № * жалбоподателят е извършил описаните нарушения и на свидетелите Б. и Е. В., които заявяват, че С. В. не е управлявал въпросния автомобил на същата дата. Настоящата инстанция кредитира показанията на първата група свидетели, тъй като при съпоставка на показанията на втората група свидетели са налице съществени различия с изключение на обстоятелството кой е управлявал процесния автомобил. Свидетелят Б. заявява, че не се е качвал в колата след приключване на дискотеката, което съответства и на изложените в жалбата твърдения, че жалбоподателят и Е. В. се разделили с приятелите си Б. и А. на изхода на дискотеката и се качили в колата. Свидетелят Е. В. обаче сочи точно обратното – че в колата зад него седнал В. Б., когото оставили пред дома му. Тези показания са в противоречие и с дадените от същия свидетел Е. В. писмени обяснения от 09.07.2011 г. /л. 11 от делото/, а именно, че се качил в колата си заедно с един свой приятел – С. В. и се прибрал в къщи, като паркирал автомобила на ул. “А.. Извършените от С. В. В. нарушения, а именно: на 09.07.2011 г. около 05.00 ч. в Г. З., ул. „А. № * като водач на лек автомобил с рег. № * не е носил в себе си свидетелство за управление на МПС, не е носил контролен талон към свидетелство за управление на МПС, не е носил свидетелство за регистрация на МПС, не е носил документ за сключена застраховка “Гражданска отговорност”, но е имал залепен валиден стикер, не е носил знак за годишен технически преглед и е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, се установяват от показанията на свидетелите П. и Ш.. Същите са разпознали жалбоподателя, когато минал покрай тях, управлявайки процесния автомобил и веднага го проследили с патрулната кола, като го изпуснали от поглед само за около 5 - 10 секунди. Двамата свидетели познават С. В. и категорично сочат, че именно той е управлявал въпросната кола и е бил сам вътре. Безспорно е, че проверката е била извършена при спрял автомобил, със загасен двигател, като нарушителят е бил извън него, близо до шофьорската врата. Качеството на водач на същия обаче се установява от безпротиворечивите показания на свидетелите П. и Ш., според които той е управлявал въпросното МПС, когато е минал покрай тях и като стигнали до него той отново е бил сам. Освен това, първоначално той е заявил, че е управлявал автомобила, тъй като не искал да го оставя в града, а чак впоследствие започнал да отрича, като казал, че веднъж са го хващали за алкохол и не е нужно това да става втори път. Следва да се има предвид, че разпитаните като свидетели полицейски служители веднага са проследили управляваното от жалбоподателя МПС, като само за 5 – 10 секунди са го изпуснали от поглед. Свидетелят Е. В. сочи, че живее на около 120 м. от жалбоподателя, на една и съща улица, като прибирайки се на 09.07.2011 г., спрял колата по средата между къщите на двамата, т. е. на около 60 м., след което се прибрал, като не твърди, че е бягал до в къщи. Времето, през което полицаите са изпуснали от поглед следения от тях автомобил – до 10 секунди, не е достатъчно Е. В. да спре колата, да загаси двигателя и фаровете и да се прибере в къщи, тъй като последният не обяснява, че е бягал, нито че е била налице причина за това, а за да се прибере толкова бързо е следвало да се движи минимум с 6 м./сек., без времето за загасяне на двигателя. Следователно, ако Е. В. е управлявал автомобила, при пристигането на полицаите /след не повече от 10 секунди след паркирането му/ същият е следвало да бъде до или около автомобила, а той не е бил там. Този факт също обуславя извода на настоящата инстанция да не кредитира показанията на свидетеля Е. В.. На следващо място, при поискването на документите за проверка полицейските служители констатирали, че жалбоподателят лъха на алкохол. Употребата на алкохол вечерта в дискотеката на 08.07.2011 г. срещу 09.07.2011 г. се потвърждава и от показанията на свидетеля Е. В., което сочи на основателна причина С. В. да откаже проверка за алкохол. Освен това, същият вече е бил наказван с влязла в сила на 23.07.2009 г. присъда за шофиране след употреба на алкохол, а отказът му да бъде проверен за алкохол на 09.07.2011 г. е безспорно установен от събраните по делото доказателства, като не е оспорен и от самия него. Наведените възражения за непосочване в оспореното наказателно постановление на техническото средство, с което е следвало да бъде извършена проверката за алкохол, както и неконкретизирането на марката и модела на автомобила не представляват съществени нарушения и не ограничават правото на защита на жалбоподателя, тъй като е налице отказ за проверка и няма констатирано наличие на алкохол в кръвта с конкретно техническо средство, а автомобилът е описан с неговия регистрационен номер, следователно същият е индивидуализиран. Освен това, качеството на С. В. на водач на лекия автомобил изрично е отбелязано в наказателното постановление и се установява от събраните по делото гласни доказателства. Жалбоподателят, като посочен нарушител, е бил задължено лице, предвид разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, които вменяват на водача на моторно превозно средство да носи в себе си свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него; свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява; документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява; превозните документи, определени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията /талон за ГТП/. Налице е също така и вина на жалбоподателя – неговото субективно отношение към нарушенията е обусловено от отказът му да бъде проверен за употреба на алкохол и да предостави необходимите документи за управление на МПС. Нарушителят е употребил алкохол, след което е управлявал процесния автомобил и съзнателно е отказал извършването на проверка. Размерът на санкциите е определен от административно - наказващия орган, съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН, а именно: наложените по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1, чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2, чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3, чл. 183, ал. 1, т. 2 и чл. 185 от ЗДвП глоби са в определения законов размер на 10 лв., а глобата по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е в минимален размер, като лишаването от право за управление на МПС – клони към средния срок и липсват условия за изменение на постановените наказания, предвид установената фактическа обстановка и наличието на извършено от жалбоподателя престъпление и административни нарушения. Във фазата на съдебното производстно АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила до доказване на противното, по аргумент на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Освен това, от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи извършените административни нарушения, авторството и вината на нарушителя. Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореното пред настоящата инстанция наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Златоградският районен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */19.07.2011 г. на Началника на Р. управление „П. – Г. З.. Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Г. С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ: /п/ |