Р Е Ш Е Н И Е
№ ....
гр. Луковит, 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и втори
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В. П. Като разгледа докладваното от съдията АНД № 160 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от Ж.С.М., ЕГН **********,***, против Наказателно
постановление № *****г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР гр.
Ловеч, с което за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. На
основание Наредба N 1з-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети 10 точки.
В жалбата си жалбоподателят сочи, че обжалваният
административен акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, издаден е в
нарушение на нормите на ЗАНН и по никакъв не е извършил вменените му нарушения.
Иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и иска НП
да бъде отменено.
За ответника по жалбата Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР гр. Ловеч, редовно призовани, представител не
се явява. Не се взема становище по жалбата и не се сочат доказателства.
В представените писмени
бележки от процесуалния представител на жалбоподателя, се излагат доводи, че НП
е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издаден е в нарушение на нормите
на ЗАНН, тъй като жалбоподателят по никакъв начин не е извършил вменените му
нарушения. Излагат се аргументи, с обжалваното НП е наложено наказание на
жалбоподателя в качеството му на водач, докато в обстоятелствената част се
приема, че в качеството на собственик е извършил нарушението, без да посочва
кой е водача. По този начин е ограничено правото му на защита, защото не може
да се установи дали АНО е приел Ж.С. за водач или му се налага наказание като
собственик, който не посочва водача. Ако е последното е следвало АНО да приеме,
че жалбоподателят следва да понесе отговорност във връзка с чл. 188 от ЗДвП, в
чийто разпоредби е уредена отговорността на собственика превозното средство при
извършени с него нарушения. От друга страна от всички събрани гласни и писмени
доказателства се установява, че жалбоподателят не е предоставял автомобила си
да се управлява от други лица, а е бил оставен в автокъща за продажба. В този
смисъл са събрани и доказателства в прокурорската преписка по жалба на Ж.М., че
автомобилът е предоставен за ползване от трети лица от лицето К. ***. В
последствие автомобилът е променял държането от различни хора, но отново без
знанието на собственика, както се установява от гласните доказателства, а и от
показанията на разпитаните свидетели К. и Г.Т., като последният дори предал
регистрационните табели на автомобила на полицейските служители. За разлика от
приетото в обстоятелствената част, че като собственик не предоставя информация,
за водача е приетото, и в другите издадени НП срещу Ж.С., че той като водач жалбоподателят
не е изпълнил указания на контролен орган и че не използвал предпазен колан.
Твърди се, че по време на
извършване на вмененото нарушение, е било обективно невъзможно то да се
осъществи от жалбоподателя, доколкото той не се е намирал в района на Община
Луковит, за което свидетелстват и полицейските служители, извършвали контрола
по движение, както и от свидетелят М. и по тази причина не може да се приеме, че
той го е управлявал. Но АНО приема, че жалбоподателят има именно това качество
в обжалваното НП, което противоречи на обстоятелствената част на процесното НП.
Не са налице и доказателства да е изпращано съобщение от Гаранционен фонд за
прекратяване на регистрацията на автомобила, което да е получено от
собственика. Твърди се, че именно всички тези противоречия ограничават правото
на защита на Ж.С. да разбере в какво качество е санкциониран, а отделно от това
той е дал своевременно информация за местоположението на автомобила и лицето на
което е предоставен, но не за управление, а само и единствено за последваща
продажба, за което е следвало да го известят.
Отправя молба за отмяна на
обжалваното наказателно постановление и за присъждане на направените от
жалбоподателя разноски за адвокатски хонорар, съгласно представения писмен
договор за правна защита и съдействие.
От събраните по делото
писмените и гласни доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На
30.10.2019 г. за времето от 08.00 часа до 20.00 часа, съгласно утвърден план за
СПО, наряд в състав: младши инспектор Й.В.Й. и младши инспектор С.Н.Д. – младши
автоконтрольори, служители в група „Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност”, сектор „Пътна полиция”, отдел „Охранителна полиция” при
ОД МВР гр. Ловеч, работили на територията на с. Торос. Същите изпълнявали
служебните си задължения със служебен автомобил „Киа Сеед“ с peг. № ********.
Около 14.30
часа се намирали в с. Торос, община Луковит, на ул. „Дило Йотов. Двамата подали
светлинен и звуков сигнал от патрулен автомобил на сектор ПП – Ловеч на лек
автомобил БМВ 320 Д с рег. № ********, който спрял движението на автомобила си.
Причината за проверката била, че водача не си бил поставил обезопасителен колан
по време на движение. При слизането на свидетеля Й. от полицейския автомобил за
да извърши проверка на водача, същият рязко потегли, като само бързата реакция
на Й. не довело до възникването на тежък инцидент. Свидетелят Й. веднага се
качил в патрулния автомобил и започнали да преследват БМВ-то с включени
светлинни и звукови сигнали, с цел да предупредят останалите участници в
движението за рисковото шофиране от страна на водача на БМВ-то. След известно
време полицейските служители преценили, че могат да настъпят опасни последици
за живота и здравето на околните и преустановили преследването, като
автомобилът „БМВ“ се насочил в посока с. Дерманци. След извършена справка с
оперативен дежурен се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация на
16.01.2018 г., за без застраховка „Гражданска отговорност“. Автомобилът нямал и
извършен технически преглед, като установили, че собственик на автомобила е Ж.С.М.
***, с ЕГН **********.
На 04.11.2019 г. жалбоподателя
Ж.С.М. попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, декларирайки, че не може да
посочи, кой е управлявал неговия автомобил с рег. № ******** му на дата
30.10.2019 г., около 14.30 часа.
В хода на
административно-наказателното производство са снети сведения от Ж.С.М., в които
е заявил, че в края на 2017 г. е отишъл в автокъща с. Борован, област Враца,
помня, където направих бартер, като взел лек автомобил Ауди А4 нов внос и дал
своя автомобил БМВ 320Д с peг. № ********. Автомобилът го дал само с малкия
талон, като големия талон останал при него. От автокъщата не му дали никакъв
документ, като се уговорили, че когато продадат автомобила му, ще му се обадят
да го прехвърлят. Същият е заявил, че към момента не знае, къде се намира
автомобилът и никой не му се е обаждал за да го прехвърлят.
От приложената справка за МПС с peг. № ********, собственост на лицето Ж.С.М., ЕГН **********,
че на 27.02.2018 г. е изпратено уведомление до собственика за прекратяване на
регистрацията на основание уведомяване от Гаранционен фонд, но няма
доказателства уведомлението да е получено от М..
На дата 04.11.2019 г. на
жалбоподателя е връчена покана с peг. № ******** г. по описа на РУ МВР гр.
Луковит, да се яви в 7-дневен срок в гр. Ловеч, ул. „Х. К.“ № *, за съставяне
на АУАН по ЗДвП.
На дата 11.11.2019 г.
жалбоподателят се явил в сектор „Пътна полиция“, където актосъставителят Й.Й.
му съставя АУАН № *****, № ***** и № *****, за нарушения по чл. 103, чл. 137А,
чл. 150А и чл. 140 от ЗДвП.
От съдържанието на АУАН, серия GA, № *****, се установява, че на 30.10.2019 г.
актосъставителят Й.В.Й., в присъствието на свидетеля Й. К. П.съставил
посочения акт против жалбоподателя Ж.С.М., като му вменил нарушение по чл. 140,
ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, като с химикал е дописано – във връзка с чл. 188, ал. 1
от ЗДвП, приемайки, че на 30.10.2019 г. в с. Торос, ул. „Дило Йотов“ с посока
на движение към ПП I-4, е управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 320“ с
рег. № ********, който е с прекратена регистрация от 10.01.2018 г. на основание
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В АУАН е посочено, че актът е съставен на собственика
на МПС след попълнена от него декларация от 04.11.2019 г., в която пише, че не
може да посочи кой е управлявал горепосоченото МПС към дата 30.10.2019 г.
Административната
преписка е изпратена от сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр. Ловеч в Районна
прокуратура гр. Луковит, с оглед данни за извършено престъпление по чл. 345,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С Постановление от 29.04.2020
г., по прокурорска преписка № ****/ 2019 г. Районна прокуратура гр. Луковит е
отказа да се образува досъдебно производство. Преписката е образувана въз
основа на подадена жалба от Ж.С.М. ***, с която отправил молба за връщане на
автомобил марка БМВ, модел 320 Д, с рег. № ********, негова собственост, който
се намирал неправомерно в лице на име Д. Б. Б. от с. Дерманци.
От съдържанието на
постановлението на прокурора, се установява, че служител при РУ МВР гр. Луковит
е извършил проверка по случая, като в хода на същата били снети обяснения от
лицата, които имали възприятия по случая. С протокол за доброволно предаване от
лицето Г.А.Т. предал два броя регистрационни табели с № ******** на полицейския
служител.
След преценка на материалите
по преписката наблюдаващия прокурор приел, че през 2018 г. Ж.С.М. е направил
бартер със своя автомобил марка БМВ, модел 320 Д, с рег. № ********, като
оставил същия в автокъща в с. Борован, а оттам взел друг автомобил. Не било
извършено прехвърляне на автомобилите с необходимия договор-писмен с нотариална
заверка на подписите. Уговорили се, ако се появят купувачи за автомобила на М.,
собственика на автокъщата да се свърже с М., за да прехвърлят същия директно на
купувача. По-късно собственикът на автокъщата продал автомобил марка БМВ, модел
320 Д, с рег. № ******** на непознати за него лица, като собствеността на същия
отново не била променена. Автомобилът марка БМВ, модел 320 Д, с рег.№ ********
бил използван от различни лица, междувременно бил закупен и от Е. С. А. от с.
Бежаново. През месец юни 2019 г. тя го „продала“, на Г.А.Т. ***. Последният за
кратко ползвал МПС-то, като го продал на човек от гр. Плевен за части. През
месец декември 2019 г. Ж.М. потърсил Г.Т. и поискал от него регистрационните
табели, за да може да прекрати регистрацията на лекия си автомобил БМВ модел
320 Д, с рег. № ********. Т. успял да се свърже с лицето, на което продал
автомобила и същият му изпратил регистрационните табели по автобуса от гр.
Плевен. Тъй като вече имало подадена жалба от М. ***, Т. предал същите на
полицейския служител, който извършвал проверката по случая.
Прокурорът приел, че липсата
на данни за извършено престъпление от общ характер, които да обосноват
образуването на досъдебно производство. В случая се касае за граждански
отношения, свързани с неизпълнението на договорни задължения и споровете
свързани с тях, че М. не е спазил установения в страната ред за продажба на
регистрирано МПС- писмен договор с нотариална заверка на подписите, поради
което прекратил преписката. Разпоредил да се върнат на Ж.С.М. двете
регистрационни табели с № ********, които се намирали на съхранение при Домакин
на РУ МВР гр. Луковит.
От
приложения протокол за доброволно предаване съставен на 13.11.2019 г. е видно,
че лицето Г.А.Т. *** е предал на полицейския служител от РУ МВР гр. Луковит Л.К.
два броя perистрационни
табелите с №
********.
С Постановление № 21 от 21.02.2020
г. Районна прокуратура гр. Луковит, прокурорска преписка № 21/ 2020 г., е
отказвала да образува досъдебно производство и го изпраща по компетентност на
Началник сектор „Пътна полиция“.
Според наблюдаващия прокурор в
хода на извършената проверка, е установено, че Ж.С.М. *** е собственик на лек
автомобил марка „БМВ“ модел „320 Д“ с peг. № ********. Според обяснението на М.
в края на 2017 г. той е оставил автомобила в автокъща в с. Борован с уговорката
същият да бъде предложен за продажба, като след закупуването му от някое лице
той да бъде уведомен по телефона за да се изповяда сделката по надлежния ред.
След този момент не бил търсен от никого във връзка с автомобила. Поради
липсата на сключена застраховка „гражданска отговорност“ регистрацията на
автомобила била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на
дата 16.01.2018 г.
На 30.10.2019 г. в с. Торос
служители на ОД МВР гр. Ловеч се опитали да спрат за проверка сочения лек
автомобил, но водачът му осуетил това и избягал от мястото с автомобила.
Самоличността на водача не била установена. Същевременно на М. бил съставен
АУАН в качеството му на собственик на автомобила, поради невъзможността му да
посочи кое лице го е управлявало на сочената дата. Същият категорично отрича да
е управлявал автомобила на 30.10.2019 г. в с. Торос.
Прокурорът е приел, че по
преписката липсват данни Ж.С.М. да е осъществил признаците от състава на
престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, доколкото не е установено
той да е управлявал моторното превозно средство.
На 17.03.2020 г. Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР гр. Ловеч, съставил процесното наказателно
постановление срещу жалбоподателя Ж.С.М., за това, че в качеството си на
собственик на МПС – лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********, не предоставя
информация, кой е управлявал МПС на 30.10.2019 г. в 14.30 часа в с. Торос, като
МПС е било с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. С
Постановление № 21 от 21.02.2020 г. Районна прокуратура гр. Луковит е отказвала
да образува досъдебно производство и го изпраща по компетентност на Началник
сектор „Пътна полиция“. Административно наказващият орган /АНО/ е приел, че
жалбоподателя е извършил следното нарушение: Управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежният ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
За извършеното нарушение
жалбоподателят е санкциониран на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП с
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца. На основание Наредба N 1з-2539 на МВР на
жалбоподателя са отнети 10 точки.
От разпита
на актосъставителя Й.В.Й., се установява, че работи в сектор „Пътна полиция“
към ОД МВР Ловеч на длъжността младши полицейски инспектор. На 30.10.2019 г.
при специализиран полицейска операция в село Торос, извършвали контрол по
движението с младши автоконтрольор С.Д.. Спрели за проверка лек автомобил БМВ,
като водачът им посочил с жест, че ще спре зад техния служебен автомобил, но не
го направил. Намалил скоростта все едно, че ще спре, но след това увеличил
газта. Следвали го по улиците в селото, като отправяйки се в посока село
Дерманци, го изгубили. След извършената справка по регистрационен номер, установили
собственика на МПС и неговия адрес. Когато дошли на адреса на собственика на
автомобила, той го нямало, и от родителите му разбрали, че работи в София. Свързали
се с него по телефона, при което той им обяснил, че колата не е вече негова, но
не е прехвърлена и се води на негово име. Установява се, че Й. поискал от
собственика на автомобила, кой го е управлявал към момента на проверката, тъй
като носи отговорност по чл. 188, ал 1 ЗДвП, но той не го направил.
Собственикът бил призован в сектор „Пътна полиция“ Ловеч и за констатираните
нарушения му съставил АУАН.
В с.з.
актосъставителят поясни, че първоначално при разговор с родителите на
собственика на автомобила, те му казали, че автомобилът вече не е негов вече, а
жалбоподателят със сигурност му казал, че автомобилът е оставен в автокъща,
като няма никакъв документ за извършената продажба.
В с.з.
проведено на 31.07.2020 г., в присъствието на явилия се жалбоподател Ж.С.М.,
актосъставителя Й.В.Й. заяви, че не може да посочи жалбоподателят като водач на
автомобила. Всичко се случи буквално за секунди.
От разпита
на свидетеля Л.Н.К., се установява, че Г. му предал номерата на автомобила с
протокол за доброволно предаване, като преди това му казал, че е продал
автомобила в гр. Плевен в някаква автоморга.
От разпита
на свидетеля К.С.М., се установява, че жалбоподателят е оставил БМВ-то си в
автокъща в Борован и взел друга кола, като от автокъщата му казали, че като
намерят купувач ще му се обадят.
От свидетелските показания на Г.А.Т., се
установява, че същият е „закупил“ процесния автомобил БМВ, модел 320 Д, с рег.
№ ******** от с. Бежаново от момчета, като автомобилът се намирал при него една
седмица, след което го продал в гр. Плевен. След време при него дошъл
полицейският служител Л. и го питал дали е карал автомобила, и може ли да вземе
номерата. След като взел номерата ги предал на полицая. В с.з. същият
категорично заяви, че не е познавал лицето Ж.С.М., и, че Ж.М. лично не му е
предоставял автомобила.
От представеното удостоверение от ОД
МВР гр. Ловеч, се установява, че Николай В. Недялков е назначен на ръководна
длъжност Началник на сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна полиция” при
ОД МВР гр. Ловеч със заповед № К-5361/ 26.05.2011 г. на Министъра на вътрешните
работи, считано от 01.06.2011 г. и продължава да служи на същата длъжност.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата
е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
тъй като НП е връчено на жалбоподателя на 23.06.2020 г., а жалбата е подадена в
Сектор „Пътна полиция при ОД МВР гр. Ловеч на 30.06.2020 г.
Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна, като съображенията затова са следните:
Съдът счита, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Николай Недялков
на длъжност Началник Сектор „Пътна полиция при ОД МВР гр. Ловеч, който към дата
17.03.2020 г. е бил назначен на тази длъжност, видно от приложеното
удостоверение издадено от Директора на ОД МВР гр. Ловеч и заповед № К-5361/
26.05.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, както е бил и оправомощен да
издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи /т. 2.9 от същата заповед/. АУАН е съставен от
компетентно /териториално и материално/ лице – Й.В.Й., на длъжност младши инспектор
в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр. Ловеч, който безспорно е длъжностно
лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189,
ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Производството е от
административно-наказателен характер. Същественото при него е да се
установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП и дали е
извършено от това лице виновно.
В конкретния случай НП е издадено на основание чл.
36, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който - ако прокуратурата прекрати досъдебно производство,
респ. откаже да образува такова, какъвто е процесния случай, административно-наказващият
орган може да издаде НП – независимо от наличието или липсата на съставен АУАН.
В чл. 36, ал. 1 от ЗАНН принципно е установено, че административно-наказателното
производство се образувано със съставяне на АУАН срещу определено лице.
Изключение от правилото на ал. 1 е уредено от хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Воденото преди това наказателно производство или прокурорска проверка,
както е в настоящия случай, е достатъчно за реализиране на административно-наказателната
отговорност, при условие, че събраните в хода на разследването доказателства са
годни да установят по безспорен начин извършеното нарушение /в т. см. е
Тълкувателно Решение 46/ 79 г. на ОСНК на ВС/.
За надлежното образуване на административно
наказателно производство по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е необходимо актът за
прекратяване на досъдебното производство или отказът на прокурора да образува
НП, да съдържа посочване на лицето срещу което производството е водено и се
прекратява, описание на обективните и субективните признаци на престъпното
деяние, неговата правна квалификация, както и основанието за прекратяване на
производството.
В настоящия случай, приложените две постановления
на прокурори от РП гр. Луковит не отговаря на горепосочените изисквания, тъй
като не са посочени всички признаци на вмененото нарушение (дата, място,
изпълнително деяние, индивидуализация на управляваното МПС и т.н.), както и
правната му квалификация. Всички това не е съответствало на изискванията на
закона, поради което неправилно АНО е преценил, че може да издаде НП на база на
прокурорското постановление.
Анализът на така установената
фактическа обстановка обаче показва, че административно-наказателното
производство против Ж.С.М. е започнало със съставянето на АУАН от 30.10.2019 г.
/датата на съставяне погрешно е посочена, тъй като от изисканите материали от
административната преписка се установява, че на 11.11.2019 г. жалбоподателят се
явил в сектор „Пътна полиция“, където актосъставителят Й.Й. му съставя АУАН № *****/,
като впоследствие преписката е била изпратена на прокурора, но без да бъде
образувано наказателно производство. С оглед на това и поради липсата на
нарочен акт за прекратяване на административно-наказателното производство, за
административно-наказващия орган /АНО/ не е отпаднало задължението за съставяне
на наказателно постановление в 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. АНО е
изпълнил това си задължение и е издал НП в този срок /на дата 17.03.2020 г./ -
така, че на въззивен контрол подлежи издадения АУАН № *****, който се явява
годен акт, с който на жалбоподателя е повдигнато обвинение за извършено от него
административно нарушение.
Съдът констатира допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила при издаване на АУАН и обжалваното
НП относно посоченото нарушение и доказване на извършителството, за което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДП на жалбоподателя е наложено
административно наказания – глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДП.
С процесното НП на жалбоподателя са
вменени нарушения, от една страна, че в качеството си на собственик на МПС –
лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********, не предоставя информация, кой е
управлявал МПС на 30.10.2019 г. в 14.30 часа в с. Торос, като МПС е било с
прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, но без да е
посочена коректна квалификация на деянието, а от друга, че
на посочените - дата, място и час, е управлявал МПС, което не е регистрирано по
надлежният ред, с което квалифицирано като виновно извършено нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно приложената санкционна
разпоредба - чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред – но от описателната част на процесното НП не
става ясно, кое от двете изпълнителни деяния /нарушения/ АНО е приел, че е
извършено от страна на жалбоподателя.
И в двете хипотези на жалбоподателя са
вменени умишлено извършени нарушение, но не става ясно, кое нарушение обуславя
ангажиране на административно-наказателната му отговорност – че на 30.10.2019
г. в с. Торос, ул. „Дило Йотов“ е управлявал МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, след като собственият му лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ******** е
бил с прекратена регистрация от 10.01.2018 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП /такова нарушение по чл. 140 ЗДвП е вменено на жалбоподателя/, или, че
като собственика на МПС след попълнена от него декларация от 04.11.2019 г., не
е посочил на кого е предоставил МПС на дата 30.10.2019 г., което нарушение е
във връзка с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.
Налице е допуснато съществено
процесуално нарушение при съставянето на НП, като по този начин е ограничено
правото на защита на жалбоподателя, доколкото не може да се установи дали АНО е
приел, че жалбоподателят е бил водач на собствения си автомобил на процесната
дата, или му се налага наказание като собственик на МПС, който не е посочил на
кого е предоставил МПС на дата 30.10.2019 г., което обуславя нарушение във
връзка с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП - нарушение обаче с такава квалификация не е
вменено на жалбоподателя. Самото наказателното постановление не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, като вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен” и срещу какво да се
защитава.
Ако все пак се анализират описаните в
обстоятелствената част на НП нарушения извършени от жалбоподателя, след
извършен внимателен анализ на доказателствения материал, съдът приема, че нито
едно от вменените му такива не е доказано, или по-скоро са налице безспорни
доказателства, че той не ги е извършил.
По отношение
на вмененото нарушение на жалбоподателя - че на посочените в НП дата, място и
час, е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което
виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съдът приема за безспорно установи,
че жалбоподателят не е управлявал въпросното МПС на дата 30.10.2019 г.
Посочените в акта и НП фактически
констатации /управлението на автомобила от страна на жалбоподателя на дата
30.10.2019 г./ не се потвърждават с показанията на разпитаните по делото
свидетели. От събраните гласни доказателства се установява, че при спирането от
полицейските служители за извършването на проверка, автомобилът е потеглил и
водачът е осуетил проверката, без обаче проверяващите да установят
самоличността на водача. От представените писмени доказателства се установява,
че жалбоподателят се е разпоредил с процесния автомобил преди датата на
нарушението, че автомобилът е бил ползван от други лица, както е бил и с
прекратена регистрация поради липса на сключена застраховка „гражданска
отговорност“ на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП - на дата 16.01.2018 г.
По отношение на вмененото нарушение на
жалбоподателя - че като собственика на МПС след попълнена от него декларация от
04.11.2019 г., не е посочил на кого е предоставил МПС на дата 30.10.2019 г.,
съдът приема за безспорно установи, че жалбоподателят не е извършил и това
нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП Собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство.
На първо място, с оспорваното НП на
жалбоподателя не вменено такова конкретно обвинение, тъй като АНО с издаването
на НП, от една страна е приел, че на 30.10.2019 г. жалбоподателят е управлявал
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, а от друга, че на същата дата е
предоставил МПС другиму и следва да отговаря за извършеното с него нарушение
Отново следва да се отбележи, че по
делото не се събра нито едно доказателство, че точно на датата на установеното
нарушение от водача /неустановен/ на лекия автомобил „БМВ“ с рег. № ********,
самият автомобил е бил предоставен на неустановения водач от жалбоподателя.
Точно обратното, установи се по безспорен начин, че през 2018 г. жалбоподателят
е направил бартер със своя автомобил марка БМВ, модел 320 Д, с рег. № ********,
като оставил същия в автокъща в с. Борован, а оттам взел друг автомобил, че
собственикът на автокъщата продал автомобила на непознати за него лица, като
през месец юни 2019 г. автомобилът попаднал у свидетеля Г.А.Т. ***, че на
датата на нарушението актосъставителят посетил адреса на собственика на автомобила, той
го нямало, и от родителите му разбрали, че работи в София.
При това положение съдът приема, че са
допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН и издаденото
НП свързани с неустановяване на обстоятелствата на извършване на нарушение по
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДП.
На следващо място съдът намира, че
нарушението е останало и недоказано, след като се установи, че посоченият
автомобил още през 2018 г. е бил продаден чрез бартер от страна на
жалбоподателя, като липсата на изискуема форма за извършване на такава сделка,
не променят изводите на съда. Това обстоятелство, както и обстоятелството, че
на процесната дата жалбоподателят не е управлява автомобила и не го е
предоставил на друго лице, се установи от показанията на всички разпитани по
делото свидетели, а така също и от приетите писмени доказателства по делото.
За по-голяма прецизност следва да се посочи
принципната позиция, че при проверката за законосъобразност и правилност на
издадените НП, следва да се преценява във всеки конкретен случай, при прилагане
на правилото за безвиновната отговорност на лицата по чл. 188, ал. 1 ЗДвП. В
случая се релевират възражения, че жалбоподателят не е извършил нарушението,
тъй като се е разпоредил със собствения автомобил много преди датата на
нарушението, което е осуетило, възпрепятствало него като собственик на
автомобила да посочи, кой е бил негов водач на 30.10.2019 г. Затова и спорът за
авторството, повдигнат с жалбата до съда, подлежи на разрешаване именно в
съдебната фаза, доколкото не посочването от страна на жалбоподателя, на кого е
предоставил моторното превозно средство, в случая не се дължи на отказ на
собственика да го декларира, а на обективна невъзможност с оглед на факта, че
се е разпоредил с автомобила си преди извършване на нарушението, в който случай
правилото на чл. 188, ал. 1 ЗДвП не следва да намери приложение, и
доказателствената тежест за авторството е на наказващия орган – чл. 53, ал. 1 и
арг. от чл. 54 ЗАНН. За установяването му от събраните доказателства, не следва
обоснован извод, че именно жалбоподателят е управлявал на 30.10.2019 г. процесния
автомобил.
При оспореното авторство и
обоснованото от гласните и писмени доказателства съмнение, че жалбоподателят не
е бил водач на автомобила, при чието управление е установено нарушението по чл.
140, ал. 1 ЗДвП, наказателното постановление, с който му е наложено
административното наказание следва да бъде отменено, тъй като незаконосъобразно
е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за процесното
нарушение.
Позовавайки се на влязлата в сила
разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН процесуалният представител на жалбоподателя
е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските
по делото по реда на АПК. Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуално представителство по делото. В
случая е направено възражение за прекомерност съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН от
въззиваемата страна. Претендираните разноски са съобразени с изискванията на чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с фактическата и правна сложност на делото, в хода на което се
изследва и установи наличието на безспорно изключително съществени процесуални
нарушения и завърши в четири заседание. Ето защо съдът намира, че следва да се
присъдят разноски и ОД на МВР гр. Ловеч да бъде осъдено да плати 300 лева на
жалбоподателя за сторените от него разноски.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 63, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ******,
издадено на 17.03.2020 г. от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР гр.
Ловеч, с което на Ж.С.М., ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
6 месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Ловеч да заплати
на Ж.С.М., ЕГН **********,***, сумата от 300 /триста/ лева за направените по
делото разноски, изразяващи се в платено възнаграждение за адвокатска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК,
пред Административен съд гр. Ловеч, в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: