РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 22.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 117 / 2020 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 40, ал.
1 от Закона за достъп до обществена
информация (ЗДОИ).
В Административен съд - Ловеч е постъпила жалба от Х.С.В., ЕГН: ********** и посочен в жалбата адрес: ***, чрез адв. Т.Т.-ПлАК, подадена против мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Кмета на Община Крушари по подадено от В. заявление.
В жалбата се излага, че по подадено по имейл заявление за достъп до обществена информация, до изтичане на законоустановения срок, оспорващият не е получил решение за достъп или за отказ за достъп до исканата информация, нито съобщение за уточнение или за удължаване на срока. Така постановеният мълчалив отказ се оспорва като незаконосъобразен с доводи, че органът следва да постанови изричен писмен акт и мълчаливият отказ по ЗДОИ е недопустим. Иска се съдът да отмени отказа и да задължи АО да постанови писмено решение за достъп до исканата обществена информация. Претендират се направените разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се представлява. В писмено становище/молба вх. № 482/09.02.2021 г. поддържа жалбата на заявените в нея основания и претендира присъждане на разноски, както и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът не се представлява и не ангажира становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.02.2020 г. по електронната поща на Община Крушари до Кмета на Община Крушари е подадено заявление за достъп до обществена информация с пет конкретно формулирани въпроса, и с посочен електронен адрес, на който да бъде предоставена информацията. Заявлението е подадено на електронен адрес на Община Крушари. Обстоятелството, че заявлението е подадено по този начин, не се оспорва от ответника, който представя по делото разпечатка на полученото заявление /на лист 16 от делото/. По делото няма данни и не се твърди от ответника по заявлението да е постановено писмено решение за достъп или за отказ за достъп до поисканата информация. Няма данни и да е изискано уточнение от заявителката или срокът за произнасяне да е удължаван.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима. По отношение на допустимостта на жалбата има влязло в сила Определение № 10105 от 23.07.2020 г. по адм.д. № 7222/2020 г. на ВАС.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, трети административен състав, намира жалбата за основателна по следните съображения:
Преценявайки основателността на жалбата на основание доказателствата по делото и становищата на страните, съдът намира, че ответникът е нарушил приложимия материален закон, в частност разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, като не се е произнесъл писмено по подаденото заявление за достъп до обществена информация, с което е формирал мълчалив отказ. Цитираната разпоредба задължава органите или изрично определените от тях лица да се произнесат с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и да уведомят писмено заявителя за своето решение.
Според правилото на чл. 38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация с акт, в който при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно или не следва да се предоставя достъп до търсената информация.
С оглед характера на обществените отношения, които урежда приложимия материален закон /предмета и целта на закона/ и при изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2, чл. 34, чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ за формата и съдържанието на решението, както и за връчването му, е налице императивна законова разпоредба, която изисква и задължава субектите по чл. 3 от закона да се произнесат писмено по заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация. Налице е императивна разпоредба на закона, въвеждаща задължението за писмено произнасяне по заявлението. При направено искане за достъп до информация задълженият субект е длъжен да разгледа подаденото заявление, извършвайки поредица от действия, регламентирани в разпоредбите на чл. 28 - чл. 33 вкл. от ЗДОИ, вследствие на които да прецени исканата информация дали е такава по определението на закона или не, налице ли са законови ограничения за достъп до исканата информация и в зависимост от това да уважи искането в пълен или ограничен обем, или да постанови мотивиран отказ. Единствената призната от специалния закон възможност за процедиране е да се постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация, за което да бъде уведомен заявителя.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ задължава всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт /сред които безспорно попада Кметът на Община Крушари/ периодично да публикува актуална информация, съдържаща наименованието, адреса, електронната поща, телефона и работното време на звеното в съответната администрация, което отговаря за приемането на заявленията за предоставяне на достъп до информация. Съгласно чл. 15а, ал. 2 от ЗДОИ, на интернет страниците на административните структури в системата на изпълнителната власт, в които структури се включват и органите на местното самоуправление, се обявяват изрично посочени данни, сред които и тези по чл. 15, ал. 1, т. 4 от закона. Тази информация е достъпна на интернет сайта на Община Крушари. Жалбоподатеката В. се е възползвала от възможността, която й предоставя разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ да отправи писмено заявление по електронен път на адреса на електронната поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 по ЗДОИ. При подадено заявление по електронен път на адреса на електронната поща, обявен на интернет страницата на Община Крушари, ответникът е бил сезиран с надлежно искане по ЗДОИ, поради което за него е възникнало задължение за произнасяне по смисъла на закона. Налице е изрично писмено заявление за достъп до обществена информация, подадено до задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, по което е дължимо издаването на писмено решение. Поради липсата на произнасяне в законовия срок по подаденото заявление, е налице мълчалив отказ за произнасяне по заявление за достъп до обществена информация.
Отказът е незаконосъобразен поради противоречие с разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ. Видно от посочената в заявлението информация, същата не представлява лични данни на трети лица. В заявлението са посочени пет въпроса, по които В. иска предоставяне на информация, като само в петия въпрос се съдържа искане за предоставяне на копия от договори с трети лица, които биха съдържали лични данни, като изрично е посочено, че при наличие на пречки за предоставяне на данните, заявителката иска предоставяне на информация за предмета на договорите /не и страните/, правното основание за сключването им, договореното и изплатеното възнаграждение по договорите, и вида и количеството на предоставените по договорите услуги. Т.е. при наличие на отказ на трети лица по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ данните, които засягат интересите им, да бъдат предоставяни, административният орган е имал възможността по ал. 2 от същата разпоредба, както и изрично е посочено от жалбоподателката в заявлението за предоставяне на достъп.
Отказът следва да бъде отменен, а административната преписка да бъде върната на задължения субект за писмено произнасяне.
При новото произнасяне актът следва да бъде постановен от компетентния за това орган по чл. 3 от ЗДОИ във връзка с чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, в предвидената писмена форма – решение, което да съдържа посочените в чл. 34, съответно чл. 38 от ЗДОИ реквизити, и при спазване на предвидената в Глава ІІІ на ЗДОИ процедура за предоставяне на достъп до обществена информация.
При този изход на спора е основателна претенцията на жалбоподателката за възстановяване на направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева, за което следва да се осъди ответника.
Съдът намира за основателно и искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на адвоката на оспорващата. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./ адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което съдът присъжда на адвоката. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗАдв. е установено със закон. В тази хипотеза адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Принадлежността към нея е предоставена на преценката на адвоката, за което е достатъчно да се представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който изрично се посочи, както в случая, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗАдв. В договора за безплатна правна помощ, страните са приели за безспорно установено помежду си, че клиентът е "близък" на адвоката по смисъла на цитираната разпоредба. Налице са основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение – своевременно заявена претенция и представен договор за безплатна адвокатска помощ със съответното отбелязване. В този смисъл е и константната практика на административните съдилища и на ВАС – така Определение № 12909 от 02.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10210/2019 г., V о.; Определение № 9790 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13677/2017 г., V о.; Определение № 5550 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7892/2018 г., III о.
Допълнително и с оглед липсата на материален интерес и фактическата и правна сложност на делото, следва да се осъди ответникът да заплати на адв. Т. възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., определено в размер на 150 лева, на основание чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към датата на постановяване на настоящото решение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда. Следва да бъде отчетено, че делото не е с фактическа и правна сложност, а адвокатът не се е явил в съдебно заседание, като само е изготвил жалбата, както и писмено становище, в което сочи само, че поддържа жалбата и искането за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че
на настоящия състав на съда е служебно известно, че по идентични жалби,
подадени по повод идентични заявления за ДОИ на жалбоподателката В., считано от началото на м. март 2020 г. до
момент в Административен съд – Ловеч са образувани общо 57 административни дела
– всичките, образувани по жалби на настоящата жалбоподателка срещу 57 различни
кметове на общини в цялата страна.
Допълнително с оглед горното претенцията за заплащане на разноски за адвокат в размер на 500 лв. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. е силно завишена и граничи със злоупотреба с право. В същия смисъл е практиката на ВАС – Определение № 13243 от 08.10.2019 г. по ад.д. № 11401/2019 г. на ВАС, съгласно което: „Разпоредбата на чл. 3, предл. първо от ГПК изисква участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В случая безспорно се касае за упражняване на процесуалното право на оспорване на административен акт, последица от което в образуваното съдебно производство по оспорване на този акт и при неговата отмяна е правото на разноски. Правото на разноски обаче не би могло да бъде упражнено без осъществяване процесуалното право на жалба..... Затова подаването на жалба срещу административен акт поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността от злоупотреба както с това право, така и с възникнало в резултат на неговото упражняване всяко съдопроизводствено действие.“
Ето защо и като съобрази възможната злоупотреба с права с оглед образуването на 57 административни дела срещу 57 различни кметове на общини в цялата страна по идентични жалби, съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение от 500 лв. е завишен, като следва да бъде определен в размер на 150 лв. /вкл. и с цел да се редуцира образуването на дела по ЗДОИ по комерсиални съображения – за присъждане на адвокатско възнаграждение/.
На основание гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 41 от ЗДОИ Административен съд Ловеч
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Х.С.В., ЕГН: ********** и посочен в жалбата адрес: ***, чрез адв. Т.Т.-ПлАК, мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Кмета на Община Крушари по подадено от В. заявление на 17.02.2020 г.
ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на Община Крушари за писмено произнасяне по Заявление за достъп до обществена информация, подадено на 17.02.2020г. от Х.С.В., ЕГН: **********, съобразно мотивите на настоящото решение, в срока по чл .28, ал.1 от ЗДОИ – 14-дневен от получаването й.
ОСЪЖДА Община Крушари да заплати на Х.С.В., ЕГН: ********** и посочен в жалбата адрес: ***, направените, своевременно поискани и доказани съдебни разноски за внесена държавна такса в размер на 10.00 (десет) лева.
ОСЪЖДА Община Крушари да заплати на адв. Т.Т. -Плевенска АК, сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева за адвокатско възнаграждение за оказана в настоящото производство безплатна помощ на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: