Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, .................2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА Я.
и секретар Е. Калоянова, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 4807 по описа за 2013
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от Л. Н.С. и В.П.С. против С.Е.Е., В.Н.Б. и Е.Е.Е. иск с
правно основание чл. 190, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 09.05.2011г. сключили с ответниците договор за продажба
на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 38, том първи, рег.№ 0507, дело №
38/2011г., съгласно който ответниците, в качеството на продавачи, следвало да
прехвърлят на ищците, в качеството на купувачи, правото на собственост върху
УПИ ІІ-376 в кв.279 по плана на София, м.”Л.–
І част” с площ от 601 кв.м., при
съседи на имота: УПИ І-331, УПИ ІІІ-244 и ул.”Беломорски проход”, срещу
заплащане на цена от 183 000 евро, която ответниците заплатили в деня на
сключване на договора. Няколко месеца след сключване на договора, на
05.11.2012г., Столична община издала Акт за частна общинска собственост за 4/5
ид.част от процесния имот. Останалата 1/5 ид.част била собственост на
ответниците в качеството им на наследници на З.Ибрахимова Мехмедова.
Притежаваната от тях 1/5 ид. част от имота била реституирана по реда на ЗВСВОНИ.
Ответниците не изпълнили задължението си да прехвърлят правото на собственост
върху целия имот, а прехвърлили само 1/5 ид.част, тъй като останалите 4/5 ид.части
били собственост на Столична община. Ищците нямали интерес да са обвързани от
договора от 09.05.2011г. за продажба на 1/5 ид.част от процесния недвижим имот,
за тях тази сделка била безполезна, тъй като не можели да построят желания от тях дом върху целия имот,
а именно с това намерение сключили договора от 09.05.2011г. Ако знаели, че
ответниците притежават само 1/5 ид.част от правото на собственост върху имота, не биха
сключили сделката. Поради изложените доводи, молят съда да развали сключения на
09.05.2011г. договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 38,
том първи, рег.№ 0507, дело № 38/2011г., представляващ УПИ ІІ-376 в кв.279 по плана на София, м.”Л.- І част” с площ от 601 кв.м., при съседи на имота: УПИ
І-331, УПИ ІІІ-244 и ул.”Беломорски проход”.
Ответникът С.Е.Е. оспорва иска, като прави следните възражения: договорът
съдържал в т.4 декларация от страна на продавачите, че имотът е тяхна собственост,
която декларация отговаряла на истината – към датата на продажбата имотът бил
собственост на продавачите; в самия договор страните посочили, че само ако по
съдебен ред бъдат установени права на трето лице върху имота, се дължало
връщане на продажната цена; в конкретния слаучай Столична община не била доказала
по съдебен ред права върху имота; цитираният в ИМ акт за частна общинска
собственост бил съставен след продажбата и бил издаден без правно основание; от
момента на влизане в сила на реституционния закон ответникът и останалите
съсобственици владяли необезпоковяно имота; Столична община не била оспорвала
правото им на собственост - напротив, през 2011г. издала скица, в която ги
посочила за собственици на имота, а в последствие издала и разрешение за строеж;
към 31.05.2012г. Столична община приемала,
че собственик на имота са ответниците; от наследодателя им била отчуждена малка
част от притежавания от него имот, но не и процесния УПИ ІІ-376 в кв.279 по плана на София, м.”Л.- І част”.
Ответниците В.Н.Б. и Е.Е.Е. оспорват предявения иск, като правят следните
възражения: декларираните от тях в т.4
от договора обстоятелства били верни; ищците имали право да искат разваляне на
договора и заплащане на цената, ако бъдат съдебно отстранени и/или бъдат
установени по съдебен ред права на трети лица върху имота; тъй като върху имота
не били установени по съдебен ред права на трети лица, нито ищците били
отстранени по съдебен ред, исковете били преждевременно заведени, а ако съдът
приеме, че са допустими, били неоснователни; цитираният от ищците в ИМ акт за
частна общинска собственост, съставен от Столична община, не доказвал, че
общината е собственик на имота; съдържанието на този акт било невярно; докато
нотариалният акт за покупко-продажба не
бъде отменен, ищците се легитимарили, като собственици на имота.
Третото лице-помагач на страната на ищците – Столична община, намира
предявения иск за основателен. Поддържа становището, че Столична община е
собственик на 4/5 ид.част от процесния имот, поради което ищците не биха могли
да придобият правото на собственост върху тази иделна част от имота, чрез
сключения на 09.05.2011г. договор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 190, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.87, ал.3 от ЗЗД:
Съгласно чл. 87, ал.3 от ЗЗД, развалянето на договорите,
с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху
недвижими моти става по съдебен ред. Според чл.190, ал.1 от ЗЗД, ако част от
продадената вещ принадлежи на трето за спора лице или вещта е обременена с
права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по
съдебен ред и обезщетение по реда на чл.189 от ЗЗД, когато, според
обстоятелствата, трябва да се приеме, че не би сключил договора, ако знаеше
това.
За да бъде уважен предявеният иск следва да бъдат
установени следните юридически факти: 1/сключен валиден договор за
покупко-продажба с предмет – право на собственост или ограничено вещно право
върху недвижим имот; 2/наличие на самостоятелни вещни права в полза на трето
лице върху същия недвижим имот –продавачът да се е разпоредил с права, които не
му принадлежат; 3/купувачът
да е добросъвестен – да не е знаел, че вещното право принадлежи на друго лице.
Видно от нот.акт
№38/09.05.2011г., том І, рег.№0507, дело №33/2011г. на нотариус Воденичарски с
район на действие - района на СРС, страните са сключили договор за продажба на
недвижим имот, съгласно който ответниците са заявили, че прехвърлят правото на
собственост върху своя недвижим имот – УПИ ІІ-376 в кв.279 по плана
на София, м.”Л.- І част” на ищците срещу заплащане на цена от 180 300
евро, от която 90 150 евро на В.Н.Б., 45 075 евро на С.Е.Е. и
45 075 евро на Е.Е.Е..
Страните не спорят, че ищците са заплати на ответниците
посочените в договора суми в деня на сключването му, което се установява и от
представените по делото платежни нареждания от 09.05.2011г. за заплащане на
договорената цена на всеки от ответниците – л.30-32 от делото.
Видно от Акт за частна общинска собственост
№5066/05.11.2012г. Столична община е актувала 4/5 ид.част от УПИ ІІ-376 в кв.279 по плана на София, м.”Л.- І част” с площ от 601
кв.м./л.19/.
Спорен въпрос по делото е дали ответниците са изпълнили
задължението си по договора да прехвърлят правото на собственост върху целия
недвижим имот.
Ищците поддържат становището, че с договора е прехвърлено
право на собственост върху 1/5 ид.част от имота, не и върху останалите 4/5 ид.части,
които са собственост на Столична община. Ответниците поддържат становището, че
са притежавали целия недвижим имот, като се позовават на КНА №195/28.03.2008г.,
том първи, рег.№8849, нот.дело № 180/2008г. на нотариус Я.с район на действие -
района на СРС, с който, на основание наследяване и възстановяване, са признати
за собственици на имота. Този констативен
нотариален акт са представили при сключване на договора за покупко-продажба на
недвижимия имот. Позовават се и на изтекла в тяхна полза придобивна
давност, както и на обстоятелството, че на Столична община не са признати по
съдебен ред права върху имота.
Видно от КНА №195/28.03.2008г., том първи, рег.№8849,
нот.дело № 180/2008г. на нотариус Я.с район на действие - района на СРС,
ответниците са признати за собственици на основание наследяване и възстановяване
на УПИ ІІ-376 в
кв.279 по плана на София, м.”Л.- І част”, утвърден със заповед №РД-09-50-149/17.03.1999г.,
с площ от 601 кв.м., при съседи на имота: УПИ І-331, УПИ ІІІ-244 и ул.”Беломорски
проход”.
Съгласно ТР № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, констативният
нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила, но притежава
доказателствена сила – задължава съда и третите лица да приемат, че изводът на
нотариуса относно принадлежността на правото на собственост е верен. Тази
доказателствена сила може да бъде
оборена в рамките на исковия процес.
Съдът приема, че по настоящото дело
ищците успешно обориха доказателствената сила на КНА №195/28.03.2008г., том първи, рег.№8849, нот.дело №
180/2008г. на нотариус Я.с район на действие - района на СРС, поради следните
съображения:
В констативния нотариален акт е посочено, че при
издаването му пред нотариуса са били представени следните документи: 1/нот.акт
за собственост № 75, том трети, рег. № 517, нот. дело № 472/1929г., 2/нотариален
акт за отчуждаване по регулация № 194, том четвърти, рег. №871, нот. дело №
825/1935г. на нотариус при Софийски областен съд, 3/Акт за завземане на
недвижим имот за държавен № 3727/22.12.1949г., 4/Справка по протокол №
8/27.12.1994г. на ТОА ”*****” - СГО, 5/заповед № РД-57-94/08.02.1996г. на Кмета
на Столична община, удостоверения за наследници и скица.
Видно от нот.акт за собственост № 75/18.03.1929г., том
трети, рег. №517, нот. дело № 472/1929г. И.М.М.е придобил чрез публична продан
правото на собственост върху нива от 5 494.87 кв.м., находяща се в
землището на гр.София, м.”Горен *****” при съседи: И.И.С., градска мера и от
две страни Д.З.Д..
С нотариален акт за отчуждаване по регулация №
194/12.05.1935г., том четвърти, рег. №871, нот. дело № 825/1935г. на нотариус
при Софийски областен съд е признато
право на собственост на И.М.М.върху празно място, находящо се в гр.София,
кв.номер 278, парцел 4, в м.”*****” при съседи: И.М.М., Т.А.и А. М.в, състоящо
се от 60.80кв.м. от мястото на Г.К.Д..
От Акт за държавна собственост № 3727/22.12.1949г. се
установява, че е издаден за завземане на 1/5 ид.част от недвижим имот на ул. ”********”
и ул.”********с площ от 4080 кв.м. В акта е посочено, че имотът е отчужден от З.М.А.,
на основание ЗОЕГПНС, по преписка № 3571/1948г. В цитирания акт за държавна
собственост са посочени останалите съсобственици на имота и притежаваните от
тях идеални части - Н.И. -1/5 ид.част, С.И.- 1/5 ид.част, А.И.-1/5 ид.част и Д.И.-1/5
ид.част.
От представените по делото удостоверения за наследници се
установява, че З.М.А., Н.И., С.И., А.И.и Д.И.са надледници на И.М.М..
Видно от заключенията на техническата експертиза, които
съдът приема, процесният УПИ ІІ-376 в кв.279 по плана на София, м.”Л.– първа част” е
представлявал част от имот пл.№1, кв.279, м.”*****” по старите ретулационни
планове от 1950г. и от 1967г., очертан с
червена линия на скицата към заключение от 07.04.2016г.
За целия имот пл.№1, кв.279 има общо четири регулационни
преписки, но само две от тях – 3571/1948г. и №2261/1974г. се отнасят до УПИ
ІІ-376 в кв.279.
По отчуждителна
преписка № 3571/1948г. е отчуждена, на основание ЗОЕГПНС, 1/5 ид.част от място
в гр.София, м.”********”, ул.”********и ул.”********”/сега”Беломорски проход”/,
с площ на цялото място от 4080 кв.м. В преписката е посочено, че отчуждената 1/5
ид.част от имота е на З.М.М.. Издаден е Акт за държавна собственост №
3727/22.12.1949г. Определено е парично обезщетение, но липсват доказателства да
е изплатено.
По отчуждителна преписка № 2261/1974г. е отчужден имот, находящ се на ул.”********със
заповед № ИК - 4122/27.10.1975г. на СГНС за изграждане на държавен жилищен блок
№30. За отчуждения имот е издаден Акт за държавна собственост № 8524/17.01.1980г.
В преписката е посочено, че имотът е собственост на Н.И.М., С.Е.Е., А.С.С., Г.С.С.,
В.С.К., С.С.С., А.И.Е., С.И.М., Е.Х.Е., Ю.Х.Ю.. Според вещите лица от тройната
експертиза, изслушана в последното съдебно заседание, собствениците са
обезщетени, тъй като са се запознали с документи за заплатена държавна такса
върху изплатени обезщетения.
Видно от Акт за държавна собственост № 3727/22.12.1949г.
и Акт за държавна собственост № 825/22.12.1949г. двата акта са с едно и също
съдържание – издадени са за завземане на 1/5 ид.част от недвижим имот на ул.”********”
и ул.”*******. с площ от 4080 кв.м./л.164-165/. Посочено е, че имотът е
отчужден от З.М.А., на основание ЗОЕГПНС, по преписка № 3571/1948г. В цитираните
актове за държавна собственост са посочени останалите съсобственици на имота и
притежаваните от тях идеални части от имота - Н.И. -1/5 ид.част, С.И.- 1/5 ид.част,
А.И.-1/5 ид.част и Д.И.-1/5 ид.част.
Със заповед № РД-57-94/08.02.1996г. кметът на Столична община се е произнесъл по искане на Е.Е.Е.
вх.№ 9358/31.01.1995г. за реституиране на недвижим имот, отчужден по преписка
вх. № 3571/1948г. С цитираната заповед, на основание чл.1 от ЗВСОНИ, кметът
на Столична община е наредил да се отпише от актовите книги за държавни и общински
недвижими имоти в район „*****” акт № 3727/22.12.1949г. и да се
предаде на наследниците на З.И.М.владението на следния недвижим имот: 1/5
ид.част от останала неусвоена част от място от 1845 кв.м., равнявавщо
се на по 1/5 ид.част от 756 кв.м. и 747 кв.м. от имот пл.№ 1 и 342кв.м. от имот
пл.№ 13, местност „ *****”
От приетите по делото удостоверения за
наследници/л.179-181/ се установява, че ответниците са наследници на И.М.М.,
б.ж. на София, поч. на 15.09.1944г., и на З.М.М. - б.ж. на София, поч. на
01.02.1955г., като Е.Е.Е. и С.Е.Е. са деца на дъщерята на И.и З.- А.И.Е.,
починала на 03.02.1984г., а В.Н.Б. е дете на сина на И.и З.- Н.И. М., починал
през 1981г.
Представените доказателства установяват, че на
ответниците е реституирана 1/5 ид.част от процесния УПИ ІІ-376 в кв.279 по плана
на София, м.”Л.- първа част”, поради което към датата на сключване на договора
за покупко-продажба на имота са притежавали право на собственост върху 1/5 ид.част
от него.
За останалите 4/5 ид.части от имота липсват доказателства
да са били реституирани на ответниците.
Същите, според техническите експертизи, са били отчуждени от Н.И.М., С.Е.Е., А.С.С.,
Г.С.С., В.С.К., С.С.С., А.И.Е., С.И.М., Е.Х.Е. и Ю.Х.Ю. по отчуждителна
преписка №2261/1974г. със заповед № ИК -4122/27.10.1975г. на СГНС за изграждане
на държавен жилищен блок №30.
За отчуждената през 1975г. по отчуждителна преписка
№2261/1974г. земя е издаден Акт № 8524/17.01.1980г. за държавна собственост на
недвижим имот/л.186/. В акта е посочено, че, на основание заповед № ИК - 4122/27.10.1975г.
на СГНС и писмо №09-04-118/12.12.1979г. на СОНС, считано от 30.12.1979г., се
отчуждава незастроено дворно място, находящо се на ул. ”********и ул. ”********,
представляващо парцел 1 от кв. 279, местността „*****” за нуждите на ГДИС.
Видно от заповед № ИК-4122/27.10.1975г. с нея е
разпоредено на собствениците Н.И.М., А.С.С., Г.С.С., В.С.К., С.С.С., А.И.Е., С.И.М.,
Е.Х.Е. и Ю.Х.Ю. да получат парично обезщетение, а С.Е.Е. да бъде обезщетен с
жилище в новостроящата се жилищна сграда – бл.30 в м.”*****”./л.425/.
С писмо изх. № 09.04-118/12.12.1979г. Началник отдел ”Отчуждение
и обезщетяване” е уведомил Благоевски РНС, Отдел ”Държавни имоти”, че на
30.12.1979г. на С.Е.Е., А.С.С., Г.С.С., В.С.К., С.С.С. е изплатена сумата от
9834лв. за отчужден имот на ул.”*****, кв.279, парцел 1, местност ”*****”,
който имот е отчужден със заповед № 4122/27.10.1975г. на Председателя на ИК на
СГНС за нуждите на *****, бл.30./л.420 от делото/. С писмото е поискано имотът
да бъде актуван, като държавен. Наред с
това в писмото е указано, че на собственика, без да се сочи конкретно име, е
определено конкретно жилище за обезщетение със заповед №2425/19.07.1977г. на
Председателя на ИК на СГНС по чл.100 от ЗТСУ.
Вещите лица от
тройната техническата експертиза, изслушана в последното съдебно заседание, са
посочили в заключението, че на собствениците е изплатено парично обезщетение. В
съдебно заседание заявяват, че при изготвяне на заключението са се запознали с
документи за начислени данъци върху изплатените обезщетения, поради което са
приели, че обезщетенията са изплатени.
При така събраните доказателства съдът приема, че 4/5 ид.
част от процесния имот, след отчуждаването, извършено със заповед
№ИК-4122/27.10.1975г. на Председателя на СГНС по отчуждителна преписка №
2261/1974г., е станала държавна собственост и за нея е издаден Акт за държавна собственост №
8524/17.01.1980г. Правото на собственост върху 4/5 ид.част от имота е преминало
към Столична община, съгласно параграф 7, ал.1
от ЗМСМА/бр.49/30.05.1995г./. Липсват
доказателства за реституиране на 4/5 ид.част от процесния имот. С Акт за частна общинска собственост №5066/05.11.2012г.
процесните 4/5 ид.части от имота са актувани, като частна общинска
собственост.
Следователно, към датата на издаване на КНА
№195/28.03.2008г., том първи, рег.№8849, нот.дело № 180/2008г. на нотариус Я.с
район на действие - района на СРС, ответниците са били собственици по
наследяване и реституция само на 1/5 ид.част от процесния УПИ ІІ-376 в кв.279 по плана
на София, м.”Л.- І част”, не на целия имот, поради което цитираният
констативен нотариален акт следва да бъде отменен, на основание чл.537, ал.2 от ГПК.
По
възражението за изтекла придобивна давност:
Възражение за изтекла придобивна давност е направил в срока за отговор единствено ответникът С.Е.Е.,
не и останалите ответници.
В.Н.Б. е подписала писмения отговор, подаден от С.Е. на
03.09.2013г., но тя е получила съобщение по чл.131 от ГПК на 09.07.2013г.,
поради което срокът за отговор за нея е изтекъл на 09.08.2013г. В този смисъл
възражението за придобивна давност, което е направила с отговора от
03.09.2013г. е преклудирано. Подписвайки отговора, подаден от С.Е., ответницата
не би могла да преодолее преклузията по чл.133 от ГПК, която към 03.09.2013г. е
настъпила за нея.
В.Н.Б. е подала и друг отговор по делото - на
30.07.2013г., който е в срока по чл.131 от ГПК. Този отговор е подала заедно с
друг от ответниците Е.Е.Е.. Отговорът от 30.07.2013г. е своевременно подаден от
двамата ответници, но в него не е направено възражение за изтекла придобивна
давност.
В първото съдебно
заседание всички ответници заявяват, че поддържат възражение за изтекла придобивна
давност, което за ответниците В.Н.Б. и Е.Е.Е. е преклудирано, не и за ответника
С.Е.Е..
В съдебно заседание от 14.10.2015г. процесуалният
представител на ответника С.Е. – адв. Г., заявява, че се присъединява към
изявление на процесуалния представител на друг ответник по делото, като
поддържа становището, че ответникът е владял имота от 1992г. до момента на
сключване на договора за продажба на имота/л.518/. С молба от 28.10.2015г.
ответникът С.Е., чрез процесуалния си представител, заявява, че наследодателите му са владяли
имота от 18.03.1929г. През 1949г. била одържавена 1/5 ид.част от имота, но
ответникът продължил да го владее целия, вкл. и идеалната част на държавата.
През 1969г. и 1975г. били отчуждени 2000кв.м. и върху тях бил построен жилищен
блок, като ответникът продължил да владее останалата част от имота от 1845 кв.м.
След 1992г., когато била реституирана 1/5 ид.част от имота, продължил да владее
целия имот до 09.05.2011г., когато бил сключен договорът за продажба на
имота/л.521/.
Възражението за изтекла придобивна давност в полза на
ответника С.Е.Е. съдът намира за неоснователно, поради следните съображения:
Съгласно чл.86 от ЗС в
различните му редакции, не може да се придобие по
давност вещ, която е социалистическа собственост /в периода от 1951 г. до 1990
г./, вещ, която е държавна или общинска собственост /в периода от 1990 г. до
1996 г./, а след изменението на ЗС с ДВ бр.33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996
г.- вещ, която е публична държавна или общинска собственост. В този смисъл са и
чл.7 от Закона за държавна собственост от 1996 г. /вещите - публична държавна собственост
не могат да се придобиват по давност/ и чл.7 от Закона за общинската
собственост от 1996 г. /не могат да се придобиват по давност имоти - публична общинска собственост/.
До 01.06.1996 г. не могат
да се придобиват по давност всички държавни и общински имоти, а след 01.06.1996
г.- не могат да се придобиват по давност само имоти - публична държавна и общинска
собственост. За имотите, които са частна
държавна или общинска собственост след 01.06.1996 г. вече не съществува забрана
за придобиване по давност. Относно тези
имоти, обаче, с разпоредбата на пар.1 от Закона
за допълнение на Закона за собствеността, публ. в ДВ бр.46 от 2006 г. и
многократно след това изменян, в сила от 01.06.2006 г., давността за придобиването им спира да тече
до 31.12.2017.
При така съществуващата нормативна уредба, ответникът не
би могъл да придобие по давност правото на собственост върху притежаваните от
държавата 4/5 ид.част от процесния имот през
периода до 01.06.1996г., нито през периода 01.06.2006г.-09.05.2011г./датата
на сключване между страните на договора за покупко - продажба на процесния
недвижим имот/.
За периода 01.06.1996г. - 01.06.2006г. не съществува
ограничение за придобиване по давност на имоти - частна общинска собственост,
но събраните по делото доказателства не установяват ответникът С.Е. да е
упражнявал фактическа власт върху целия имот през този период. Според св. С.,
върху около 400 кв.м., находящи се на ул. ”Беломорски проход”, около
ул.”Люботрън”, ответникът Е. направил три къщички за кучета и навес, тъй като
възнамерявал да отглежда кучета в имота. Ответникът казал на свидетеля, че 800 кв.м.
от мястото са негова собствености и може да разполага с тях. Това станало през
1986г. Свидетелят посещавал имота, за да преглежда кучетата, тъй като по
професия бил ветеринарен лекар. Преди две години последно ходил в имота и
видял, че къщичките за кучета ги няма. За отглеждането на кучетата в имота
ответникът не бил споделял някой да му е пречил, но казал на свидетеля, че от
около 5-10 години имал проблем с ползването на мястото, построени били блокове,
без да го питат. В своите показания св.Проданов заявява, че му е известно, че ответникът
С.Е. имал имот в „Горен *****” на ул.”Беломорски проход” и ул.”Люботрън”, тъй
като през 1960г. ходили в имота, за да берат царевица. През 1987г. отново
ходили да го огледат, защото възнамерявали да правят бирария там. Тогава имало
кучета в имота. През 1990г. вече нямяло кучета. Около половин декар от мястото
не бил застроен. От дясната страна на имота имало блок на 5-6 етажа. Ограда не
била поставена. В периода 1990г.-2000г. свидетелят ходил в имота 3-4 пъти и за
този период от време видял, че в мястото бил изграден още едни блок, отново на
5-6 етажа. Преди 5-6 години отново ходил и вече било „много застроено”.
Така събраните гласни доказателства не установяват
непрекъсната фактическа власт върху имота от страна на С.Е. през периода
01.06.1996г. - 01.06.2006г., нито установяват ответникът открито,
демонстративно да е „своил” имота, отблъскайки владението на Столична община. Напротив,
според показанията, имотът не е бил ограден. В него през 1987г. е имало три
къщички за кучета, но не и през периода 1996г. - 2006г. В имота през периода
1990г. - 2000г. е бил построен нов блок на 5-6 етажа, а в последствие и други
стради. Начало на намерение за своене на имота ответникът е демонстрирал към
28.03.2008г., когато се е снабдил с констативен нотариален акт, но с параграф 1
от ЗД на ЗС, считано от 01.06.2006г. е уредено спиране на давността за
придобиване на имоти - частна общинска собственост.
С молба от 10.07.2014г. процесуалният представител на
ответника направи възражение, че текстът на параграф 1 от ЗД на ЗС противоречи
на чл.17 от Хартата на основните права на ЕС, тъй като допускал привилегировано
положение на държавата и общините.
Съгласно чл.17, ал.1 от Хартата на основните права на ЕС,
всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил
законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещаа. Никой не може
да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза в предвидените
със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за
понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до
степен, необходима за общия интерес.
Цитираният текст от хартата е пределно общ, представлява
норма - принцип. Той не урежда текст относно давността, поради което няма
основание съдът да приеме, че противоречи на текста на параграф 1 от ЗД на ЗС.
Поради изложените съображения, съдът приема, че
ответниците не са изпълнили задължението си да прехвърлят на ищеца правото на
собственост върху целия недвижим
имот, а са прехвърлили само притежаваното от тях право на собственост върху 1/5
ид.част от имота.
Неоснователно е възражението на ответниците, че ищците
нямалали право да искат разваляне на договора, тъй като все още не са отстранени
по съдебен ред от имота, респ. не са признати по съдебен ред права на трети
лица върху имота. Без значение е дали трето лице е предявило
права върху същия имот по съдебен ред и дали купувачът е отстранен от вещта. Купувачът
има право да развали договора за продажба по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД и при
т.нар.”евентуална евикция”, когато съществуват права на трето лице върху имота,
които все още не са предявени по съдебен ред, но могат във всеки момент да
бъдат предявени, вещта не е отнета, но съществува реална заплаха за това.
Законът не прави разлика между реализирана и предстояща евикция, защото и в
двата случая става въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на
задължението да се прехвърли правото на собственост, затова купувачът може да
развали договора за продажба по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД и да търси
обезщетение за вредите, които е претърпял от неизпълнението, стига да е добросъвестен,
да не е знаел, че купува недвижия имот от несобственик или че трети лица имат
права върху вещта. В тази насока е практиката на ВКС /решение №
424/24.01.2012г. по гр.д. № 1872/1010г. на ІV г.о на ВКС, решение
№162/17.06.2013г. по гр.д. №1317/2012г. на ІІІ г.о на ВКС./.
Ищците са добросъвестни купувачи, тъй като по делото няма данни да са знаели, че
продадената вещ не принадлежи на продавачите, а на трето лице.
От представените по делото разрешение за строеж №
80/31.05.2012г., договор за строителен надзор от 29.06.2011г. и договор от
09.07.2012г. за извършване на строителни работи се установява, че ищците са
искали да строят жилищна сграда върху целия
имот. Неизпълнението на задължението на ответниците е
значително, с оглед интереса на кредиторите - обстоятелството, че е прехвърлено
право на собственост само върху 1/5 ид. част от имота не позволява на ищците самостоятелно да реализират намерението
си да построят сграда върху него. Представените писмени доказателства -
разрешение за строеж и сключени договори за строителен надзор и извършване на
СМР върху имота, както и за направени разходи във връзка с тези договори,
сочат, макар и по косвен път, че ищците не биха сключили договора за закупуване
на недвижмия имот, ако знаеха, че правото на собственост върху 4/5 ид.част от него
е собственост на трето лице.
Осъществен е съставът на чл.190, ал.1, предл.1, вр чл.87,
ал.3 от ЗЗД, поради което предявеният иск за разваляне на договора е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищците, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените за разглеждане на иска –
предмет на делото, разноски в размер
на 6632.53лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
По предявения от Л. Н.С., ЕГН **********, и В.П.С., ЕГН **********,***,
съдебен адрес *** – за адв.З.О., против С.Е.Е., ЕГН **********,***, В.Н.Б., ЕГН
**********,*** и Е.Е.Е., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 190, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.87, ал.3 от ЗЗД:
РАЗВАЛЯ, на основание чл. 190, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.87, ал.3 от ЗЗД, сключения на 09.05.2011г. договор за
покупко - продажба на недвижим имот УПИ ІІ-376 в кв.279 по плана на София, м.”Л.- І част” с площ от 601 кв.м., при съседи на имота: УПИ
І-331, УПИ ІІІ-244 и ул.”Беломорски проход”, обективиран в нот.акт № 38/09.05.2011г., том І, рег.№ 0507, дело № 33/2011г.
на нотариус М.В.с рег. № 292 по регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие - района на СРС.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, нот. акт № 195/28.03.2008г.,
том първи, рег. № 8849, нот. дело № 180/2008г. на нотариус Б. Я.с рег. № 258 по
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - района на СРС.
ОСЪЖДА С.Е.Е., В.Н.Б.
и Е.Е.Е. да заплатят на Л. Н.С. и В.П.С., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 6632.53лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: