Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260163
гр.Пловдив, 27.06.2022г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение ХХс, в открито заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Илияна Куцева - Гичева и в присъствието на
прокурора ..........................., разгледа докладваното от съдията т.д. № 159 по описа за 2021г на Пловдивски окръжен съд и взе
предвид следното:
Обективно
съединени искове на основание чл. 422 от
ГПК и евентуално
съединен иск на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Предявени от В.Л.П., ЕГН ********** от
гр.София против „ДИАНА ТРЕЙД” ООД – гр.Пловдив,
ЕИК *********. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено между страните, че ответникът й дължи сумата от 41200евро на основание запис на заповед, издаден на
дата 27.07.2018г с падеж 27.01.2019г, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 16461/2020г по описа на РС – Пловдив, XVIII граждански състав. При условията на евентуалност, ако този иск бъде
отхвърлен, моли съда да постанови решение, с което да осъди „ДИАНА ТРЕЙД” ООД –
гр.Пловдив, ЕИК ********* да ѝ заплати сумата от 41200 евро, дължима на
основание сключен между страните на 27.01.2011г договор за заем, за обезпечение
на задължението по който от „ДИАНА ТРЕЙД” ООД – гр.Пловдив е издаден на 27.07.2018г запис на заповед за 41200 евро, с падеж 27.01.2019г. Претендира съдебни разноски, вкл. извършените в заповедното
производство по представен списък.
Ответникът счита установителния
иск за допустим но го оспорва по същество, тъй като записът на заповед е
нередовен, поради липса на реквизит. Оспорва и осъдителния иск, тъй като не е
получавал парична сума в заем. Ето защо счита, че и двата иска са неоснователни
и моли съда да ги отхвърли. Претендира
разноски по списък.
Пловдивският окръжен съд като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Ищецът твърди, че разполага с
редовен от външна страна запис за заповед, падежът по който е настъпил, но
плащане от ответника не е извършено. Поради това се е снабдил със заповед за
изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист.
Ответникът счита иска за
допустим, но го оспорва по същество като счита, че не дължи плащане по записа
на заповед. Посочва, че записът на заповед не съдържа всички реквизити, тъй
като в текста му е посочена само думата „заповед“, а не „запис на заповед“.
Поради тази причина по подадената от дружеството частна жалба по чл.419 от ГПК,
въззивният съд е отменил разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилил
издадения изпълнителен лист в заповедното производство.
С допълнителната искова молба
ищецът предяви при условията на евентуалност осъдителен иск за процесната сума,
като посочи, че тя се дължи на основание сключен между страните договор за
заем, във връзка с който е издаден и процесният запис на заповед като поредица
от издавани записи на заповед и предоговаряне на крайния срок за връщане на
заема.
С допълнителния отговор
ответникът е възразил по предявяването на осъдителния иск, който не е предявен
с исковата молба, а едва с допълнителната искова молба, оспорил го е и по
същество, тъй като от договора не може да се направи извод реално да са били
предадени парични суми.
С оглед становищата на страните
съдът изготви проект за доклад по иска, който прие, че е на основание чл.422 от ГПК и е допустим и редовен. По отношение на предявения с допълнителната искова
молба при условията на евентуалност осъдителен иск констатира, че към момента
на подаване на първоначалната искова молба все още е липсвало произнасяне от
въззивната инстанция по подадената от длъжника, тук ответник, в заповедното
производство частна жалба. Едва с това произнасяне са изложени съображения, че
записът на заповед е нередовен като ценна книга, поради липса на реквизит, т.е.
към момента на предявяване на иска това обстоятелство не е било осъществено. На
второ място, съдът посочи, че е налице формирана трайна и еднозначна съдебната
практика, че с допълнителната искова молба е недопустимо предявяването на нов
иск, какъвто е настоящия, независимо, че той е свързан с първоначално
предявения и независимо, че подобно съединяване е допустимо в съответствие с
разрешенията на т.11б от ТР 4/2013 г на ОСГТК. Но предявяването му следва да се
извърши с нарочна искова молба, поради което съдът отдели разглеждането на
осъдителния иск в отделно производство, по което беше образувано 548/2021г по описа на ОС – Пловдив и
уведоми страните, че при приключване размяната на книжа по него между страните
ще прецени предпоставките на чл. 213 от ГПК за съединяване и съвместното им
разглеждане, в който смисъл е и Определение
№ 219 от 27.03.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1295/2013 г., II т. о., ТК.
Становището
на ищеца по осъдителния иск е че между страните е сключен договор за заем,
сумата по който е предоставена на ответника, но в определения срок той не я е
върнал. Поради това страните са предоговорили отношенията си по заема, като са
сключили втори договор от 27.01.2011г и след това неколкократно променили срока
за връщането му, като последно падежът е определен на 27.01.2019г, но плащане
не е извършено. Ето защо ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение и
издаден въз основа на нея изпълнителен лист, по която ответникът е възразил и
ищецът е предявил установителен иск. Там ответникът е възразил, че записът на
заповед не съдържа всички реквизити, тъй като в текста му е посочена само
думата „заповед“, а не „запис на заповед“, което е дало основание на ищеца да
предяви евентуално съединен осъдителен иск вече на основание договора за заем,
наред с иска по чл.422 от ГПК, отделен за разглеждане в настоящото
производство.
С
подадения отговор ответникът оспорва да е сключен договор за заем, който е
реален и се счита сключен с предаване на сумата, а такова липсва и не може да
се установи, тъй като управителят на дружеството към онзи момент сега е
починал. Поради това ответникът не дължи връщане. Не оспорва подписването на
два договора за заем, но сочи, че са сключени с цел да се създаде привидна
финансова обвързаност между дружеството и ищцата. Прави възражение за
погасяване на претенцията по давност. Оспорва записът на заповед да е издаден
във връзка с договора за заем и да представлява признание за наличието на
задължения.
С допълнителната
искова молба ищецът е оспорил възраженията на ответника, като е посочил, че
предаването на заемните суми е отразена и в двата договора за заем, както и че
не е налице привидност при сключването им. Оспорва заявената неоснователност,
поради изтекла погасителна давност, тъй като задълженията са периодично
новирани.
С
допълнителния отговор ответникът е направил отново и е пояснил вече направените
по делото възражения, като с допълнителна молба е оттеглил възражението си за
привидност на договора.
След
приключване размяната на книжа между страните, съдът прие, с изготвения по
делото проект за доклад, че е сезиран с иск на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД и
той следва да бъде присъединен за съвместно разглеждане към т.д.№ 159/2021г по
описа на ОС – Пловдив на основание чл.231 от ГПК, като производството продължи
под по-малкия номер.
Прие,
че между страните не се спори по сключване на процесния договор за заем и
издаването на запис на заповед, като с оглед становището на ответника уточни,
че страните не спорят по подписване на договора за заем, но ответникът оспорва
да е сключен, тъй като паричната сума не му е предадена – договорът за заем е
реален и се счита сключен с предаването на сумата. Съдът разпредели
доказателствената тежест между страните и указа на ищеца, че е
негова доказателствената тежест да докаже сключването на заемния договор.
При
предявените и съединени при условията на евентуалност искове, съдът дължи
произнасяне първо по предявения установителен иск на основание чл.422 от ГПК,
който намира за неоснователен. Записът на заповед, от който произтича
претенцията на ищеца, е нередовен от външна страна, като в текста му липсва
наименованието „запис на заповед“, а е посочено само „заповед“, в нарушение на
изискването на чл. 535, т. 1 от ТЗ.
Трайна и безпротиворечива е съдебната практика по този въпрос, че липсата на
еднозначното и пълно изписване на текста „запис на заповед“ както в заглавието,
така и в самия текст на документ го прави негоден, той няма характера на запис
на заповед на основание чл.536, ал.1 от ТЗ без да са налице изключенията,
предвидени в останалите алинеи на цитирания текст. Той не е годно изпълнително
основание по смисъла на чл.417, т.9 от ГПК и от него не възникват каквито и да
било задължения за издателя му – ответник, тъй като сам по себе си не
удостоверява получаване от издателя на сумата, респ.не води до задължение да му
я върне. В този смисъл са изложените мотиви в Определение № 42 от 15.01.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 2705/2018 г., IV г. о., ГК, Решение № 24 от 3.04.2013 г. на
ВКС по т. д. № 998/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 527/15.03.2012 г. по търг.
дело № 943/2010 г. на IV-то гражданско отделение на ВКС.
В процесния
запис на заповед не е посочена причината за издаването му, но такава е въведена
в процеса от ищеца, като посочва, че е издаден за обезпечаване на погасяване на
задължението по възникналото между страните заемно правоотношение за същата
сума от 41 000евро, за която ответникът е издал и записа на заповед.
За доказване на твърденията си по делото е представил и са приети Протокол № 4
от 26.05.2010г за проведено общо събрание на тримата съдружници на ответното
дружество А.Н.В., който е бил и управител на ответника към онзи момент, Т.Л.С.
и Б.Х. К. те единодушно са взели решение да вземат заем от ищцата П.. Тримата
съдружници са се подписали собственоръчно на протокола и по делото като
свидетел е изслушан съдружникът Б.Х.К., другите двама са починали - той
потвърждава приемането на решението и допълва, че не са му известни последващите
отношенията по заема, които са били уреждани единствено от починалия управител
на дружеството А.В..
Видно
от представения договор за заем, той е подписан на следващия ден 27.05.2010г, с
нотариална заверка на подписите. В чл.1 от него е посочено, че ищцата „предава“
на ответника сумата от 41 200евро и той дължи връщането на същата сума до
27.11.2010г. В чл.10 от Договора е уговорено издаването на запис на заповед
като обезпечение за заетата сума.
По
делото е приет и подписан на 27.01.2011г нов договор за заем, отново с
нотариална заверка на подписите, идентичен по съдържание с предходния, с уговорен
нов падеж 27.07.2011г и отново е уговорено издаването на запис на заповед.
Приети по делото са и съставяни от ищцата декларации за определяне на нови падежи
за ответника за връщане на заема от дати 27.01.2016г, 27.07.2016г, 27.01.2017г,
27.07.2017г, 27.01.2018г, 27.07.2018г и с последната е определен падеж на 27.01.2019г.
Това е и определеният падеж в процесната запис на заповед, поради което съдът
намира, че искът не е погасен по давност, каквото е възражението на ответника.
Предвид тези съставени писмени документи,
съдът намира за установено, че между страните е възникнало облигационно заемно
правоотношение, по силата на което ищцата е предоставила на ответника сумата от
41200евро, което изрично е посочено в първия съставен помежду им договор
от 27.05.2010г. Неизпълнението му е
довело до подписването на втори, идентичен договор от 27.11.2010г, в който също
от страните е удостоверено „предоставяне“ на сумата, а не е посочено, че сумата
„ще бъде предоставена“. Изводът на съда, че заетата сума е била предоставена от
ищеца на ответника се основава и на предприетите за усвояването й стъпки от ответника,
който е провел редовно общо събрание на съдружниците, подписал е договори, с
нотариално удостоверяване на подписите на страните и ежегодно е преуреждал с
ищцата задължението си да й върне заетата сума.
Изводът
на съда не се променя от приетата по делото счетоводна експертиза, която не
установи в счетоводството на ответника да е намерила отражение заетата сума,
тъй като този начин по счетоводна организация и водене на работите на
търговеца, сам по себе си, не изключва получаването от него на процесната сума,
за която са съставяни убедителни писмени доказателства, приети по делото.
По
всичко изложено и въз основа на преценените в съвкупност писмени доказателства
съдът намира, че ищецът доказа, че процесният запис на заповед е издаден като
обезпечение на възникналото между страните заемно правоотношение за сумата от 41200
евро, която е предадена на ответника и това е удостоверено в съставения помежду
им договор. Ето защо е неоснователно възражението на ответника, че той не дължи
връщането й, а искът в обратния смисъл на ищцата съдът намира за основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.78, ал.1, ал.3 от ГПК ищецът има
право на извършените
разноски по делото за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, общо в
размер на 4011,60лв, а ответникът има право на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3000лв по отхвърления установителен иск.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Л.П., ЕГН ********** от гр.*** иск да
бъде признато за установено, че „ДИАНА
ТРЕЙД” ООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* й дължи сумата от 41200евро на основание
запис на заповед, издаден на дата 27.07.2018г с падеж 27.01.2019г, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 16461/2020г по описа на РС
– Пловдив, XVIII граждански състав, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ДИАНА
ТРЕЙД” ООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* да заплати на В.Л.П., ЕГН ********** от
гр.*** сумата от 41200 евро, дължима на основание
сключен помежду им на 27.01.2011г договор за заем и издаден като обезпечение на
задължението по него от „ДИАНА ТРЕЙД” ООД – гр.Пловдив запис на заповед от дата
27.07.2018г за 41200 евро, с падеж 27.01.2019г.
ОСЪЖДА В.Л.П., ЕГН **********
от гр.*** да
заплати на „ДИАНА ТРЕЙД” ООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* сумата от 3000лв за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ДИАНА ТРЕЙД” ООД –
гр.Пловдив, ЕИК ********* да заплати В.Л.П., ЕГН ********** от гр.*** сумата от 4011,60лв за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: