№ 133
гр. Габрово, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20244210200320 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Строителство и монтажи Теодор Стоев” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. „Липник”
№ 106, представлявано от управителя Теодор Стоев – чрез адв. Е. П. от ГАК,
против Наказателно постановление № 07-2400233/02.04.2024 година на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово, с което на основание
чл. 416, ал.5 от КТ във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева в
качеството на работодател за извършено нарушение по чл. 62, ал.1 във вр. с чл.
1, ал.2 от КТ.
В жалбата и в съдебно заседание адв. Е. П. моли на преден план за
отмяна на атакуваното Наказателно постановление поради доказано
гражданскоправен характер на отношенията между представляваното от него
юридическо лице и Н. Г., съответстващ изцяло и на тяхната суверенна воля.
Освен това моли да се вземе предвид незабавното отстраняване на
нарушението и завишения размер на наложената имуществена санция.
Претендира присъждане и на направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. С., която
1
пледира за цялостно потвърждаване на обжалваното Наказателно
постановление с оглед несъмнената доказаност на описаната в него
фактология и установеното категорично съществуване на всички елементи на
конкретно трудово правоотношение между страните. Моли да и бъде
присъдено и юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган, видно от приложената по делото в заверено копие
Заповед № ЧР-008 от 08.01.2020 г. на изп. директор на ИА „ГИТ”.
На 16.02.2024 г. в интервала от 14:00 ч. до 15:15 ч. служителите на
Дирекция „Инспекция по труда – Габрово” Б. Т. и Ц. Р. извършили проверка в
строителен обект – сградата на бившия хотел „Янтра” в гр. Габрово. На място
двамата установили няколко лица, в т. ч. и свидетеля Н. Г., който в този
момент режел строително блокче с трион. Същият в 14:20 ч. на 16.02.2024 г.
попълнил декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, в която вписал, че работи в
дружеството - жалбоподател от 15.01.2024 г. като „общ работник”, с работно
време от 08:00 ч. до 17:00 ч., има сключени трудов и граждански договор,
както и че получава възнаграждение в размер на 100 дневно, които
обстоятелства потвърдил и в дадените обяснения. Проверяващите също така
извършили служебна справка и констатирали, че между страните няма
сключен трудов договор към този момент. Ето защо с постановление от
06.03.2024 г. и на основание чл. 405а, ал.1 от КТ Б. Т. обявила съществуването
на трудово правоотношение между Н. А. Г. и „Строителство и монтажи Теодор
Стоев” ЕООД за длъжността „работник-строителство”, считано от 15.01.2024
г.
Впоследствие от страна на дружеството - жалбоподател били
представени Граждански договор № 8 от 15.01.2024 г. с лицето Н. А. Г. за
„демонтаж и почистване на строителни отпадъци при реконструкция на
2
първия етаж на хотел „Янтра” в гр. Габрово”, книга за ежедневен инсруктаж и
Застрахователна полица от 16.02.2024 г. за сключена от „Строителство и
монтажи Теодор Стоев” ЕООД задължителна застраховка „Трудова
злополука”. Въз основа на всички свои констатации Б. Т. и Ц. Р. преценили, че
отношенията между дружеството - жалбоподател и Н. А. Г. са трудови по
своята правен характер, и въпреки това същият е била допуснат до работа на
16.02.2024 г. без сключен в писмена форма трудов договор в нарушение по чл.
62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ, поради което изготвили против
дружеството - жалбоподател АУАН № 07-2400233/07.03.2024 г., станал основа
за издаване и на атакуваното Наказателно постановление. Препис от него е
връчен на „Строителство и монтажи Теодор Стоев” ЕООД на 16.04.2024 г.,
като на 30.04.2024 г. е депозирана и настоящата жалба срещу него.
Несъмнено основополагащият въпрос в настоящото производство е
какъв е обективният правен характер на взаимоотношенията между
дружеството – жалбоподател и Н. А. Г. към момента на проверката, като
според съда те доказано са били трудовоправни. В подобна насока са преките
възприятия на проверяващите Б. Т. и Ц. Р., непосредствено установили Н. А. Г.
на процесната дата да реже строително блокче с трион в строителен обект –
сградата на бившия хотел „Янтра” в гр. Габрово. Същият доброволно е
попълнил и декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, в която е посочил, че е нает
и работи в „Строителство и монтажи Теодор Стоев” ЕООД от 15.01.2024 г.
като „общ работник”, с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч., за което
получава и дневно възнаграждение в размер на 100 лева, както и че му е
предоставено работно облекло. По делото е приложено и заверено копие от
книга за ежедневен инсруктаж с данни за проведен такъв на Н. А. Г. в 9 дни в
периода 15.01. – 16.02.2024 г. Посочените доказателствени източници говорят
за наличието на всички основополагащи за дадено трудово правоотношение
елементи – работно място и време, а така също и ясно фиксирани задължения
на „общ работник” в строителството – събаряне на прегради, изграждане на
нови, боравене със строителни материали и др. За изпълнението на тези
безспорно поставени от дружеството задачи Н. А. Г. системно е получавал и
уговорено възнаграждение, а съвсем не на последно място е преминавал и
инструктаж по безопасност на труда. А тези несъмнено ежедневни и
еднообразно повтарящи се функции, осъществявани на конкретно място, за
фиксирано време и безспорно срещу периодично уговорено възнаграждение
3
са неопровержими индикации за изцяло трудовата правна природа на
правоотношението между страните в случая.
Неоснователно е възражението на защитата за налично гражданско
правоотношение между цитираните два правни субекта във връзка със
сключен между тях договор за изработка. Последният е уреден в чл. 258 - 269
от ЗЗД и по своя правен характер касае осъществяване на дадено конкретно
действие, между равнопоставени правни субекти, с обективно прецизиран
резултат, срещу което се дължи и възнаграждение след финализиране на
дейността и приемане на поръчаното. В случая обаче диаметрално различни
функции са установени както от проверяващите, така и от заявленията на
самия Н. Г. както пред тях, така и в хода на съдебното следствие – същият при
това за пореден ден е извършвал указана му от управителя дейност в интерес
на дружеството в цитирания обект, за коекто системно е получавал и
предварително уговорено възнаграждение, т.е. става дума за безуслово ясни и
конкретно договорени отношения по предоставяне на работни сила в интерес
на „Строителство и монтажи Теодор Стоев” ЕООД. А те по силата на чл. 1,
ал.2 от КТ могат да бъдат само трудови по своя правен характер и следва да
бъдат обективирани с писмен трудов договор, какъвто в случая между
дружеството и Н. Г. към 16.02.2024 г. не е бил сключен.
Това заключение по никакъв начин не се променя с оглед представения
при документална проверка Граждански договор № 8 от 15.01.2024 г.,
сключен от дружеството – жалбоподател с лицето Н. А. Г. за „демонтаж и
почистване на строителни отпадъци при реконструкция на първия етаж на
хотел „Янтра” в гр. Габрово”. На преден план напълно неясно е кога въобще е
бил подписан такъв, доколкото самият Н. А. Г. дава твърде противоречиви
показания по този въпрос както в попълнената декларация по чл. 402, ал.1, т.3
от КТ, така и пред съда. Освен това самата текстова формулировка на поетото
от негова страна задължение категорично не съответства на характеристиките
на каквото и да е гражданско правоотношение, камо ли такова по договор за
изработка. И съвсем не на последно място самото пряко възприятие на
проверяващите на 16.02.2024 г. ясно говори за изцяло трудов характер на
осъществяваната от Н. Г. строителна дейност, извършвана в интерес на
„Строителство и монтажи Теодор Стоев” ЕООД въз основа изрични
периодични указания на неговия управител.
4
Още по-малко правно значение има волята на страните в случая, която
според адв. П. била за временна ангажираност през зимния период. За
правилното приложение на закона е относимо единствено какъв е
действителният характер на взаимоотношенията между Н. А. Г. и дружеството
– жалбоподател, а те безспорно са изцяло и несъмнено трудови с оглед
гореизложените доводи. И щом те са такива, независимо от желанието на
страните, по силата на чл. 1, ал.2 от КТ същите трябва да са скрепени и с
надлежен трудов договор, безспорно липсващ в случая към процесната дата.
А дори и последващото поведение на дружеството – жалбоподател да сключи
задължителна застраховка „Трудова злополука” говори доста ясно, че
изначално и единствено само трудови са били правоотношенията с лицето Н.
Г..
Несъстоятелно е и възражението за неясно текстово или цифрово
описание на изследваното нарушение. Както АУАН, така и атакуваното
Наказателно постановление съдържат всички изисуеми се съответно по чл. 42,
ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити, като изцяло ясно е какво деяние и при
каква фактическа обстановка се твърди да е реализирано. Напълно коректна е
и дадената правна квалификация на извършеното като нарушение именно по
чл. 62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ, посочващ отношенията по престиране
на работна сила само като трудови и задължително уреждани единствено в
писмен трудов договор. Не съставлява процесуален порок и присъствието на
само един свидетел при актосъставянето, в какъвто смисъл е и трайната
съдебна практика.
Въз основа посочените доводи съдът намира процесното нарушение за
безусловно доказано след законосъобразно проведена административна
процедура. За същото АНО е наложил на „Строителство и монтажи Теодор
Стоев” ЕООД имуществена санкция в минималния възможен по чл. 414, ал.3
от КТ размер от 1 500 лева, кореспондиращ с незабавното отстраняване на
нарушението, като гореизложеното мотивира съда да потвърди в цялост
обжалвания санкционен акт.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН
„Строителство и монтажи Теодор Стоев” ЕООД следва да бъде осъдено да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово направените деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния възможен размер
5
от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 07-2400233/02.04.2024 година на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - Габрово, с което на основание чл. 416, ал.5 от КТ във
вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на „Строителство и монтажи Теодор Стоев” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. „Липник”
№ 106, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева в качеството на работодател за извършено нарушение по чл.
62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН „Строителство и монтажи
Теодор Стоев” ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда” - Габрово направените деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6