РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 27.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесети февруари през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Т.Г. като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1674 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищците К.К.Т.,
Т.П.К. и К.П.К., и двамата чрез тяхната майка К.К.Т., Н.Д.К. и Т.П.К., твърдят,
че на 08.10.2014 г. в землището на с. Брестница, Ловешка област, на път I-4, км.
78+770, при управление на лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № ******, Б.В.Б.,
е нарушил правилата за движение по пътищата и поради движение с несъобразена с
релефа на пътя скорост, губи управление над автомобила си, и причинява смъртта
на техния близък П.Т. К.. Поддържат, че вследствие на пътнотранспортното
произшествие и смъртта на П. К. са
преживели и продължават да изпитват душевни болки и страдания от загубата. Съпругата
К.К. твърди, че в резултат от инцидента и изживения стрес се е отключило старо
нейно заболяване – синдром на Хашимото. Налагали се и неколкократни посещения
при невролог и психиатър и употребата на антидепресанти в продължения на около
година. Излага се, че двете деца на починалия, също преживяват трудно смъртта
на баща си, като по-големият - Т.К., изключително трудо приема загубата на
родителя си, започва да бяга от училище и се налага да посещава училищния
педагог.
Ищците сочат,
че към датата на увреждането, за лекия автомобил, причинил инцидента, е налице валидно
сключена застраховка „Гражданската отговорност“ със „Застрахователно дружество
ЕИГ Р.“ ЕАД (преди „Х.З.“ АД).
Предвид
изложеното, ищците молят съда да осъди застрахователното дружество да заплати поотделно
на съпругата К.К.Т., и на всеки един от двамата синове Т.П.К. и К.П.К. сумите
от по 200 000 лв., а на родителите Н.Д.К.
и Т.П.К. сумите от по 150 000 лв. на всеки от тях, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
смъртта на техния близък П.Т. К.. Претендират разноски по делото.
Ответникът „Застрахователно
дружество ЕИГ Р.“ ЕАД оспорва исковете по размер, като поддържа, че исковата
претенция за всяко едно от обезщетенията е прекомерна. Претендира разноски по
делото.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
- близките му, чиито кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961
г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение
за неимуществени вреди от прекия причинител. Ето защо, те са легитимирани да
искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал
гражданската отговорност на деликвента. По този иск ищецът следва да установи,
че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на
водача, в причинна връзка, от което са произлезли вреди) и наличие
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между този водач и ответника -
застраховател. На доказване от негова страна подлежи и изискваната от
посоченото ППВС родствена връзка между ищеца и починалия.
С влязла в сила присъда №1 от 11.01.2016 г. на ОС - Ловеч по НОХД 165/2015 г., Б.В.Б. е признат за виновен
в това, че на 08.10.2014 г., около 07:30 ч. на главен път I-4 София-Варна, км.
7+770 м., в местността „Бакъла“, в землището на с. „Брестница“, област Ловешка,
при управление на лек автомобил „Опел Вектра“, рег. № ******, е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал. 2, изр. 1, пр. 2, 3 и
4 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на П.Т. К.,
което деяние представлява престъпление по чл. 343, ал. 1, бук. „в”, пр.1, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК.
Предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, влязлата в сила
присъда на наказателния съд обвързва настоящата инстанция да приеме за
доказано: извършването на деянието от Б.В.Б. – водач на лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег. № ******; противоправността на деянието - същото
осъществява състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, бук. „в”, пр.1, вр. чл.
342, ал. 1 от НК (причиняване на смърт на едно лице), поради което е и
противоправно; както и виновността на шофьора, действал по непредпазливост.
Видно от
удостоверение за съпруга и родствени връзки №315 от 25.01.2016 г. и
удостоверение за наследници изх. № 2046 от 06.11.2014 г., ищците К.К.Т. - съпруга, синовете Т.П.К. и К.П.К.
и родителите Н.Д.К. и Т.П.К., са от кръга лица, легитимирани да предявят
настоящите искови претенции.
По делото е
изслушана и приета съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че ищцата К.К. е с
констатирано заболяване автоимунен тиреоидит от 2012 г., т.е. около две години
преди да настъпи смъртта на съпруга ѝ. От
момента на диагностицирането, включително и след преглед от самото вещо лице,
хормоните на ищцата са в допустими граници, като се налагало тяхното
контролиране на всеки шест месеца, но без терапия и лечение. В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че лекарствата, които ищцата е приемала, след
като съпругът ѝ е починал, не са субституираща терапия и нямат отношение към
автоимунното заболяване синдром на Хашимото, а са назначени като антистресови
от психиатър. Вещото лице сочи, че стресът има отношение към това заболяване,
като е възможно да причини неговото обостряне, но в конкретния случай, към
момента липсват медицински данни в тази насока.
По делото е
приет и социален доклад, изготвен от Агенция за социално подпомагане, в който е
констатирано, че основните потребности на децата са задоволявани изцяло от
майката, като единствен техен родител. При проведения разговор с Т.К., на 14
години, е установено, че детето посещава редовно учебните занятия, не изпитва
към момента трудности с усвояването на учебния материал, няма проблеми със
преподаватели и съученици. С непознати обаче контактува трудно, отговаря на
поставени въпроси, но без желание, трудно споделя чувства и емоции и не говори
за баща си. По отношение на по-малкия брат К.К., на седем години, е
констатирано, че се справя без затруднения в училище, бързо установява контакт
с непознати и е склонен да споделя емоциите си.
За установяване
на претърпените от ищците неимуществени вреди са събрани гласни доказателства. Разпитан
е свидетеля С.С. К. – първи братовчед на починалия, който дава сведения за
близките отношения, които родителите са поддържали със своя син, както и че
смъртта му се е отразила негативно върху тях, като и до момента те не могат да
преодолеят внезапната загуба.
Разпитана е
свидетелката Е.Т.Х., приятелка на ищцата К.К., която сочи за изключително
близките отношения между П. К. и неговите съпруга и деца, както и че същите
тежко са понесли загубата му. Инцидентът се е отразил изключително негативно
върху здравословното състояние на К.К., която е започнала да получава
хипертонични кризи, обострило се е заболяване на щитовидната жлеза и мигренозните
ѝ болки, които ищцата е имала и преди, но не са се проявявали от дълги
години. Наблюденията на свидетелката са, че двете деца са станали асоциални и
необщителни. Сочи, че два дни след смъртта на баща му, по-големият син Теодор е
искал да се самоубие като скочи през тераса, а впоследствие започнал да изпитва
трудности в училище, понижил е успеха си и се е наложило консултации с
училищния психолог. Свидетелката твърди, че са й известни и случаи, в
които синовете са били обект на подигравки от други деца, поради това че нямат
баща.
Не е спорно
обстоятелство между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и собственика на процесния автомобил, валидна към 08.10.2014
г. , поради което съдът приема, че към момента на произшествието е било налице
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
При така
установените факти съдът приема, че е налице фактическия състав на чл. 226 КЗ
(отм.) и в полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение
за причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на
близък човек.
Ответникът
не оспорва обстоятелството, че ищците поначало са претърпели неимуществени
вреди от процесното ПТП, но възразява срещу размера на претендираните от тях обезщетения,
по който въпрос съдът приема следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД
се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Съдът взе предвид освен близките семейни връзки между ищците и починалия,
също така възрастта на починалия (38 г.), факта, че са изгубили свой син, баща
и съпруг, както и че ищците ще продължават да страдат от загубата на морална
опора и помощ. Следва да се отчита и обстоятелството, че синовете–ищци са били в
една ранна детска възраст, (съответно на 12 г. и на 5 г.) и същите са лишени от
бащината подкрепа в етап от живота им, в който имат най-силна нужда. Макар, че
съдът приема за недоказано твърдението на съпругата за влошаване на констатираното още преди инцидента заболяване
(синдром на Хашимото), то преживеният стрес от внезапната смърт на съпруга и
обстоятелството, че занапред грижата за двете им деца трябва да се поеме изцяло
от нея, неминуемо е формирал в нейната емоционална сфера негативни преживявания
с висок интензитет. Съобразявайки се с тези обстоятелства и икономическите
условия в страната, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди е в размер на по 110 000 лв. за всяко от
децата, в размер на 100 000 лв. за съпругата и на по 80 000 лв. за всеки
от родителите на починалия.
С оглед
гореизложеното относно размера на справедливото обезщетение, предявените от ищците
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, както следва: за
разликата над 110 000 лв., до претендираните от децата по 200 000 лв., за разликата над
100 000 лв., до предявените 200 000 лв., претендирани от съпругата,
както и за разликата над 80 000 лв., до заявените 150 000 лв. от
всеки от родителите.
Предвид
това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва
върху всяко едно от обезщетенията следва да бъде начислена от датата на
увреждането – 08.10.2014 г.
При този
изход на спора на процесуалния представител на ищеца – адв. К.Л., се дължи
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, в размер на 11
130 лв., съобразно уважената част от исковете.
В полза на
ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените разноски
за съдебномедицинска експертиза в размер на 93.40 лв., както и юрисконсултстко
възнаграждение в размер на 300 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 19 200 лв., представляваща държавна такса, съразмерно с
уважената част от исковете.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕИГ Р.“ ЕАД, ЕИК ****** на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), да заплати на всеки от ищците застрахователно обезщетение за претърпените
от тях неимуществени вреди – душевни болки и страдания от смъртта на П.Т. К.,
причинена в резултат на пътно транспортно произшествие, реализирано на
08.10.2014 г. в землището на с. Брестница, Ловешка област, на път I-4, км.
78+770, по вина на шофьора Б.В.Б., чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на
лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № ******, към посочената дата е
застрахована при ответника, както следва:
- на Т.П.К. с
ЕГН ********** със съдебен адрес ***, чрез адв. К. Л., сумата от 110 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на деликта - 08.10.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000
лв.
- на К.П.К. с
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. К. Л., сумата от 110 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на деликта - 08.10.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв.
- на К.К.Т. с
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. К. Л., сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на деликта - 08.10.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв.
- на Н.Д.К. с
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. К. Л., сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на деликта - 08.10.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв.
- на Т.П.К. с
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. К. Л., сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на деликта - 08.10.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 150 000
лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕИГ Р.“ ЕАД, ЕИК ******, да заплати на адв. К.Л.
от САК, с адрес ***, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА сумата от 11130
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕИГ Р.“ ЕАД, ЕИК ******, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 19 200 лв.,
представляваща държавна такса по делото.
ОСЪЖДА Т.П.К. с ЕГН **********, К.П.К. с ЕГН **********, К.К.Т. с ЕГН **********,
Н.Д.К. с ЕГН ********** и Т.П.К. с ЕГН *********, всичките със съдебен адрес ***,
чрез адв. К. Л., да заплатят на „Застрахователно дружество ЕИГ Р.“ ЕАД, ЕИК ******,
на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК, съобразно отхвърлената част от
исковете, сумата от 93.40 лв. разноски за съдебномедицинска експертиза и 300
лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: