Решение по дело №74592/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1890
Дата: 8 февруари 2023 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20211110174592
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1890
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110174592 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ

***** от 08 февруари 2023 г.
град СОФИЯ

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на тридесет и първи януари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,
1
-ва
Като разгледа гражданско дело № 74592 от 2021 година по описа на Софийския районен
съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 116689/30.12.2021г. на СРС, уточнена с
Молба, вх. № 34841/23.02.2022г. на СРС, и Молба, вх. № 225638/24.10.2022г. на СРС,
подадена от "**********" ЕАД срещу А. Ю. К. и Х. Ю. К. в качеството им на наследници
на Ю. А. К.. С Определение от 18.10.2022г. производството по делото е прекратено по
отношение на Х. Ю. К., доколкото същият се е отказал от наследството на Ю. А. К., не се
явява негов наследник и не е процесуално легитимиран да участва в производството.
Ищецът „**********“ ЕАД чрез юрк. Ц.П. и юрк. В.П. е предявил срещу А. Ю. К.
(наследник на Ю. А. К.) искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на „**********“ ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, ж.к. "*******", бл. 72, вх.
А, ет. 2, ап. 5, аб. № ********, както следва:
2731,84 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода
м.05.2018г.-м.04.2020г. и 41,20 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.10.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от
датата на подаване на исковата молба (30.12.2021г.) до окончателното им изплащане;
446,84 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-02.11.2021г. и 9,09 лева за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.12.2018г.-02.11.2021г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника - наследник на Ю. А. К.,
съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Ответникът в
качеството си на наследник на Ю. К. бил собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че
в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като
не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. М.
или юрк. П.. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Ю. К. не се е възползвал от правото си да
подаде отговор на исковата молба. В насроченото за 18.10.2022г. публично съдебно
заседание се явява лично, като заявява, че има желание да изплати дължимите суми, като
моли за възможност за доброволно уреждане на спора. Такова не е последвало. В останалите
2
насрочени по делото публични съдебни заседания ответникът не се явява и не изпраща
представител.
Третото лице – помагач „*********“ ЕООД е депозирало Молба, вх. № 194504/19.09.2022г.
на СРС, в която изтъква, че не извършва дялово разпределение за конкретния имот. За
насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с
нея искове и поведението на ответника, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и
главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответника/неговия наследодател/, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало
задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за
дялово разпределение, както и наличието на наследствено правоприемство. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното заверено копие на Нотариален акт № 69/26.11.1991г. по нот.дело №
14599/1991г. на І Нотариус при ІІ Районен съд - град София, В.Г. К.а и А. И. К. са
прехвърлили на сина си Ю. А. К. срещу задължение за издръжка и гледане недвижим имот -
апартамент в град София, ж.к. "*******", бл. 72, вх. А, ет. 2, ап. 5, съвпадащ като адрес с
топлоснабдения имот, като прехвърлителите са си запазили доживотно право на ползване
върху него. Видно от представеното на л. 11-12 заверено копие, Ю. А. К. е поискал
откриване на партида за топлоснабдяване в имота на негово име. Видно от представените
Препис-извлечение от Акт за смърт № 55/28.01.2008г. на Столичната община - Район
"Искър" и Препис-извлечение от Акт за смърт № 169/23.04.1999г. на Столичната община -
Район "Искър", В.Г. К.а е починала на 28.01.2008г., а А. И. К. - на 19.12.1999г. Видно от
Удостоверение за наследници, изх. № РИС22-УФ01-86/14.02.2022г. на Столичната община -
Район "Искър", Ю. А. К. е починал на 11.06.2020г., като е оставил за свои наследници по
закон синовете си А. Ю. К. и Х. Ю. К.. Видно от Съдебно удостоверение, изх. №
58849/28.09.2022г. на Софийския районен съд, ч.гр.д. № 51816/2022г. на СРС, 158 състав, Х.
Ю. К. се е отказал от наследството на Ю. А. К., като отказът е вписан в особената книга на
3
съда под № 1900/28.09.2022г. Съобразно чл. 53 ЗН частта на отказалия се от наследството
уголемява дела на останалите наследници, следователно в настоящото производство следва
да се счита за доказано, че А. Ю. К. е собственик на топлоснабдения имот, а учредените
върху него вещни права на ползване са погА.и със смъртта на титулярите им. Този извод не
е и оспорен от него.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1). Следователно Ю. А.
К. като собственик на топлоснабдения имот носи отговорност за задълженията, свързани с
доставка на топлинна енергия до него, а след смъртта отговорността за заплащането на
съответните суми е преминала върху наследниците му (чл. 60, ал. 1 ЗН).
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да
съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество,
на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на
правилното отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото
обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането
на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.
1 ГПК, вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на
въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството,
занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно
4
поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на
топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая
доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност.
Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи
реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е
нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването
на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните
задачи на съдебно-счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано
плащане на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като
неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила, както и
изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-
техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената и
отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването
с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата,
настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде
преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза.
Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка
на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на
специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в
представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения,
включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично
е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо
дялово разпределение, доколкото същите, съобразно чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за
топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на
разпределение, а не други трети лица или държавни органи.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ, заплащането на топлоенергията се осъществява чрез
прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи изравнителни
вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна
енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя
сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в
ОУ на дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка топлоснабдителното
дружество става кредитор на вземане само за реално потребено количество енергия.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо съответна на задачата
специалност, е проверило редица данни в съответни документи. Заключението му съдът
кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени
отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса
на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Става ясно, че през процесния
период сградата е топлоснабдена, дяловото разпределение е извършено в съответствие с
нормативните изисквания, приспаднати са технологичните разходи в абонатната станция, а
измерванията са направени с метрологично годни уреди.
5
Въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че стойността на реално доставеното количество топлинна енергия до
топлоснабдения имот за процесния период е 2710,73 лева. От заключението на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като изготвено от
компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при
задълбочено обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под
съмнение тяхната вярност, се установява липса на заплащане на така установената като
дължима сума. Ответникът, в чиято доказателствена тежест бе да установи заплащане на
задълженията си, не наведе доказателства в тази насока. При това положение предявеният
иск за главница за топлинна енергия е основателен до сумата от 2710,73 лева, като за
горницата над тази сума до пълния си предявен размер от 2731,84 лева следва да бъде
отхвърлен. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и
представените по делото справки се установява, че дължимата сума за главница за дялово
разпределение възлиза на 41,20 лева, за колкото е предявен и съответният иск, който е
изцяло основателен.
На основание чл. 162 ГПК и като взе предвид заключенията на вещите лица, съдът намира,
че искът за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия е основателен за сумата от
295,27 лева. За горницата над тази сума до пълния си предявен размер от 446,84 лева искът
следва да се отхвърли. Съобразно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение възлиза на 4,45
лева, като за горницата над тази сума до предявения размер от 9,09 лева предявеният иск
следва да бъде отхвърлен.
Не се констатира нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на ответника в качеството му на
потребител (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски принципно имат и
двете страни, но ответникът нито е доказал, нито претендира такива. Съобразно изхода от
спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по делото в размер на 817,42 лева, в
която част е включена пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение, изчислено
от пълен размер 100,00 лева.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, А. Ю. К., ЕГН
**********, от град София, в качеството си на наследник на Ю. А. К., ЕГН **********,
починал на 11.06.2020г.,да заплати на „**********“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище
в град София, във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град
6
София, ж.к. "*******", бл. 72, вх. А, ет. 2, ап. 5, аб. № ********, както следва:
2710,73 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода
м.05.2018г.-м.04.2020г. и 41,20 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.10.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от
датата на подаване на исковата молба (30.12.2021г.) до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за доставена топлинна енергия за
горницата над 2710,73 лева до пълния му предявен размер от 2731,84 лева;
295,27 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-02.11.2021г. и 4,45 лева за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.12.2018г.-02.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за горницата над 295,27 лева до пълния предявен размер от
446,84 лева за иска за лихва върху главницата за топлинна енергия и за
горницата над 4,45 лева до пълния предявен размер от 9,09 лева за иска за лихва
върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. Ю. К., ЕГН **********, от град София, да заплати на „**********“ ЕАД,
ЕИК ***********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
817,42 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство (гр.д. №
74592/2021г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „*********“ ЕООД в качеството му на трето
лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена
чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7