Р Е ШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч,
26.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ
административен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
адм.дело №371 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.145 от Административно процесуалния кодекс АПК/.
Производството е образувано въз
основа на жалба с вх.№2767/14.08.2019 г. подадена от А.Н.А.,*** с ЕГН**********,
против Акт за установяване на публично държавно вземане №11/06/3/0/03195/2/01/04/01
от 07.06.2019 г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Плевен, с който на
жалбоподателя е отказано изплащане на финансова помощ в общ размер на 9779
/девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лв./ лв., представляваща второ
плащане по Договор №11/06/3/0/03195 от 09.05.2017 г. за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на
малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР
2014-2020 на основание чл. 9, ал.1, т.11 и ал.2, т.5 във вр. с чл. 3, ал.2, т.2
изр.1 от същия договор, и е определено задължение за жалбоподателя в размер на
19558 /деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лв./ лв. представляващо
публично държавно вземане за изплатеното и подлежащо на възстановяване първо
плащане по Договор №11/06/3/0/03195 от 09.05.2017 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 26.09.2017 г. , която се дължи на осн. чл. 17, ал.
6 Договора, и е определен срок за доброволно плащане 14 дни от връчването на
АУПДВ.
Към жалбата административният орган е приложил копие от
цялата преписка.
Оспорващата страна, представляван
от адв.С. моли съда да отмени обжалвания индивидуален административен акт изцяло
като незаконосъобразен. Претендира се възстановяване на деловодните разноски.
Ответната страна редовно призована,
се представлява от ю.к.Х. в заседанието по същество на делото. Оспорва жалбата,
претендира възстановяване на деловодни разноски.
Съдът, след
като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт
с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия,
след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
АУПДВ
е връчен на жалбоподателя на 27.06.2019 г. /лист 19 от преписката по адм.д №
865/2019 г. по описа на АдмС – Плевен/.
Жалбата е подадена на 10.07.2019 г., поради което същата
се явява подадена в срок.
Жалбата е подадена от легитимирана страна и е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Жалбоподателят е ползвател по Договор №11/06/3/0/03195 от
09.05.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 /лист 20 и сл. от преписката по
адм.д № 865/2019 г. по описа на АдмС – Плевен/.
Жалбоподателят е подал Заявка за плащане /лист 40 и
следващи от преписката по адм.д № 865/2019 г. по описа на АдмС – Плевен/ от
01.08.2018 г. Към заявката са приложени всички необходими документи,
включително Декларация относно обстоятелствата по чл. 131 §4 във връзка с
чл.106 §1 и чл. 107 от Регламент (ЕС, Евроатом)966/2012 /лист 111 от преписката
по адм.д № 865/2019 г. по описа на АдмС – Плевен/, в която жалбоподателят е
декларирал, че не е осъждан с влязла в сила присъда за престъпление против
собствеността по чл.194-217 от НК, и е приложено Свидетелство за съдимост
издадено на 30.07.2018 г. от което е видно, че жалбоподателят е осъден с влязло
в сила споразумение от 26.09.2017 г. за престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 201 от НК /лист 66 от преписката по адм.д № 865/2019 г. по описа
на АдмС – Плевен/.
Съгласно чл. 8, ал. 8 от Договора Фондът в срок до три
месеца от подаване на заявка за второто плащане извършва всички проверки и
одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ. Срокът е
инструктивен, доколкото в административния договор няма изрична клауза,
предвиждаща, че непроизнасянето на Фонда в срок е мълчалив отказ или мълчаливо
одобрение.
Разпоредбата на чл. 9 от Договора предвижда хипотезите,
при които Фондът изисква връщане на първото плащане и отказва второ плащане.
Ал. 1, т. 11 сочи хипотеза, при която ползвателят е представил декларация с
невярно съдържание при подаване на заявка за второ плащане. А ал. 2 т. 5 сочи случаите, при които ползвателят не
отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1 и/или ал. 2 от Наредба № 10/10.06.2016
г. към датата на подаване на заявката за второ плащане.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба
№ 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за
развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
– 2020 г., не се подпомагат ползватели на
помощта при наличие на някое от обстоятелствата за отстраняване по чл. 131,
параграф 4 във връзка с чл. 106,
параграф 1 и чл. 107 от
Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на
Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия
бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент
(ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L, бр. 298 от 26 октомври
2012 г.) /"Регламент
(ЕС, Евратом) № 966/2012"/ /т. 1/; които имат изискуеми и
ликвидни задължения към Държавен фонд "Земеделие" /т. 2/; и са
включени в Системата за ранно откриване и отстраняване по чл. 108 от
Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 /т. 3/.
Видно от приложената по делото преписка по сключване на
Договора, подпомагането, за което е кандидатствал жалбоподателят А., е
предвидено в чл. 19,
параграф 1, б. "а", подточка iii от Регламент (ЕС) № 1305/2013
г., който е със следното съдържание: Развитие на стопанството и стопанската
дейност; 1. Подпомагането по тази мярка обхваща: а) помощ при стартиране за:
iii) развитието на малки стопанства. Дейността очевидно е „Животновъдство“.
С Доклад за нередност от 07.06.2019 г. /лист 232 от преписката
по адм.д № 865/2019 г. по описа на АдмС – Плевен/ е установена нередност от
страна на ползвателя по процесния Договор по сигнал от 01.08.2018 г. след
извършени административни проверки. Направен е извод, че за ползвателя са
налице обстоятелствата по чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 10/10.06.2016 г.
На същата дата е издаден АУПДВ №11/06/3/0/03195/2/01/04/01
от 07.06.2019 г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Плевен, с който е
отказано второ плащане и е установено задължение за възстановяване на сумата от
първото плащане, получена до момента от ползвателя по Договора.
Правните основания, посочени в акта, за разпоредби на
Наредба №10 от 10.06.2016 г.
В случая е безспорно доказано, че ползвателят изрично е
декларирал, че не е осъждан с влязла в сила присъда за престъпление против
собствеността по чл.194-217 от НК, но е приложено Свидетелство за съдимост
издадено на 30.07.2018 г., от което е видно, че жалбоподателят в действителност е осъден с влязло в сила
споразумение от 26.09.2017 г. за престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 1 във вр. с
чл. 201 от НК /лист 66 от преписката по адм.д № 865/2019 г. по описа на АдмС –
Плевен/, т.е. подал е декларация с невярно съдържание. Възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че образецът на декларацията не
позволявал корекции от страна на декларатора, съдът намира за неоснователно,
тъй като няма забрана лицето да задраска в предоставения образец невярната
информация и да посочи вярната, като подпише направената поправка, и така
подадената декларация да се цени от органа съвкупно с останалите представени
пред него доказателства.
Представена е Заповед № 05-РД/286/01.02.2017 г. на
Изпълнителен директор на ДФЗ, с която на директорите на областните дирекции на
ДФЗ са делегирани правомощия да издават решения за налагане на финансови
корекции по ЗУСЕСИФ и да издават АУПДВ по отношение на ползватели на финансова
помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 във връзка с
установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите. Правомощие
да се делегира това правомощие на директорите на ОД на ДФЗ е предвидено в ал.6
на чл. 20а от ЗПЗ
Контролът и
администрирането на подпомагането по тази мярка се извършват от ДФ
"Земеделие" /Фонда/, но същата не попада в обхвата на чл. 9б, т. 1
от ЗПЗП, а в обхвата на точка 2 от същата норма на чл. 9 от ЗПЗП.
В националното ни законодателство, редът и условията за прилагане на тази
подмярка 6.3 от мярка 6 по ПРСР 2014 – 2020 г., са регулирани с Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за
прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки
стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.,
издадена от министъра на земеделието и храните (обн., ДВ, бр. 46 от 17.06.2016
г.).
При това положение, след като процедурата по издаването
на оспорения АУПДВ е започнала след 07.01.2018 г. - датата на влизане в сила на
чл. 9б от
ЗПЗП, приложим за установяването по основание и размер на публични
вземания на ДФ "Земеделие" от вида на процесното, е ЗУСЕСИФ и
по-конкретно чл. 69 и
следв. от същия закон.
В случая овластеният административен орган не е издал
решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. Това решение следва да е
мотивирано и с него да се установи по основание и размер финансовата корекция.
Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 73, ал. 4 от закона и едва влязлото
в сила решение би било основание за издаване на АУПДВ при установена нередност.
Видно от данните по делото, административният орган не е
спазил законоустановения ред за установяване по основание и размер на
претендираните от фонда за възстановяване изплатени средства и отказ от второ
плащане на финансовата помощ, независимо, че е установил по безспорен начин наличието
на материално-правните предпоставки за това.
Съдът намира, че в случая са налице съществени нарушения
на административно-производствените правила, опорочаващи оспорения акт.
Установяването на публичните вземания според чл. 166, ал.
1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, се извършва по
реда и от органа, определен в съответния закон. Разплащателната агенция,
съгласно чл. 27, ал. 3
от ЗПЗП е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането
на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите
парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, като
събирането на вземанията на Разплащателната агенция /РА/, възникнали въз основа
на административен акт, се извършва по реда на ДОПК /чл. 27, ал. 5
ЗПЗП/.
Горните разпоредби налагат извод, че, за да е
законосъобразен АУПДВ и Разплащателната агенция да предприеме действия за
събиране на вече изплатени суми, е необходимо преди това да се установи по
безспорен и категоричен начин по реда на специалния закон ЗУСЕСИФ, че е налице
недължимо плащане на суми по някоя от схемите и мерките, или по проекти,
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Само в случаите, в
които специалният закон не предвижда ред за установяване на публичното вземане,
то се установява по основание и размер направо с акт за публично вземане,
издаден по реда на АПК /чл. 166, ал.
2 ДОПК/.
До влизането в сила на Закона за управление на средствата от
европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ, обн. ДВ
бр. 101 от 22.12.2015 г., в сила от 25.12.2015 г.) в националното
законодателство не съществува друг процесуален ред, за установяване на публични
вземания от недължими плащания при подпомагане със средства от европейски
фондове, поради което установяването на вземането по основание и по размер е
извършвано от ДФЗ-РА с издаването на самия АУПДВ.
С приемането на ЗУСЕСИФ са въведени специални правила,
както за извършване на плащанията, така и за финансовите корекции, в т. ч. и
след извършено плащане /чл. 1, ал. 1,
т. 4 и чл. 69 и сл.
от ЗУСЕСИФ/. Предвид разпоредбата на § 4, ал. 3 от
ДР на ЗУСЕСИФ обаче, приложението на последния закон е ограничено в
случаите, когато това е предвидено в ЗПЗП.
С влизане в сила на разпоредбата на чл. 9б от
ЗПЗП (Нов, обн. ДВ, бр. 2/ 03.01.2018 г.), е направено разграничение
на мерките и подмерките, по отношение на които управляващият орган провежда
производствата по реда на ЗПЗП и тези, при които се прилагат общите правила на
ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл. 9б от
ЗПЗП, за Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.,
производствата пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие"
– Разплащателна агенция, се провеждат посредством: 1. Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета
от ЗПЗП - за мерките и подмерките по чл. 21,
параграф 1,
букви "а" и "б",
чл. 28,
29,
30,
31, ЗЗ
и 34 от Регламент
(ЕС) № 1305/2013; 2.
Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН)
по реда и при условията на ЗУСЕСИФ - за останалите мерки и подмерки.
Видно от съдържанието на чл. 21,
параграф 1,
букви "а" и "б",
чл. 28,
29,
30,
31, 33
и 34 от Регламент
(ЕС) № 1305/2013, подмярка 6. 3 "Стартова помощ за млади
земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от ПРСР 2014-2020 г., не е сред посочените в чл. 9б, т. 1,
текстове от Регламент
(ЕС) № 1305/2013, поради което производствата по тази мярка се
извършват от ДФ "Земеделие", по реда и при условията на ЗУСЕСИФ,
съобразно указаното в чл. 9б, т. 2
от ЗПЗП.
Впрочем, такава е и хипотезата, предвидена в чл. 75, ал.
1, изр. 2 и 3 ЗУСЕСИФ,
като едва след извършено окончателно плащане по проект, какъвто настоящия
случай не е, неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал.
2, т. 8 от ДОПК /чл. 75, ал. 2
ЗУСЕСИФ/.
По изложените съображения, и тъй като процедурата по
издаването на процесния АУПДВ е започнала след влизането в сила на чл. 9б
ЗУСЕСИФ, съдът намира, че е налице основанието по чл. 146, т. 3
от АПК, за отмяна на оспорения акт.
Предявената жалба се явява
основателна. Следва да бъде отменен оспорения АУПДВ като незаконосъобразен и
преписката да бъде върната на органа за произнасяне по подаденото Заявление за
второ плащане при съобразяване на административно-процесуалните правила.
По делото има
направено искане от жалбоподателя за възстановяване на деловодни разноски. С
оглед изхода от спора, на ДФЗ - РА дължи възстановяване на сторените разноски в
размер на 1420 лева, от които 1410 лв. възнаграждение за адвокат, и 10 лв. за
държавна такса.
Направеното от
ответника възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото е съобразено с материалния интерес от 29337 лв. и
е определено в минималния предвиден размер от 1410 лв. /830 лв. + 580 лв./, съгласно
чл. 36, ал. 1 от ЗАдв. и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Ловешки административен съд, шести
административен състав, на осн. чл.172 ал.2
от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Акт
за установяване на публично държавно вземане №11/06/3/0/03195/2/01/04/01 от
07.06.2019 г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Плевен, с който на А.Н.А.,***
с ЕГН********** е отказано изплащане на финансова помощ в общ размер на 9779
/девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лв./ лв., представляваща второ
плащане по Договор №11/06/3/0/03195 от 09.05.2017 г. за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на
малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР
2014-2020 на основание чл. 9, ал.1, т.11 и ал.2, т.5 във вр. с чл. 3, ал.2, т.2
изр.1 от същия договор, и е определено задължение в размер на 19558
/деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лв./ лв. представляващо публично
държавно вземане за изплатеното и подлежащо на възстановяване първо плащане по
Договор №11/06/3/0/03195 от 09.05.2017 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 26.09.2017 г., която се дължи на осн. чл. 17, ал. 6 Договора,
и е определен срок за доброволно плащане 14 дни от връчването на АУПДВ.
ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне
по подаденото Заявление за второ плащане по Договор №11/06/3/0/03195 от
09.05.2017 г., подадено от А.Н.А.,*** с ЕГН**********, при спазване на
административно-производствените правила.
ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие – Разплащателна агенция
гр.София бул.Цар Борис ІІІ №136, да заплати на А.Н.А.,*** с ЕГН********** сумата
от 1420 лв. /хиляда четиристотин и двадесет лева/ представляващи възстановяване
на деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщението чрез Административен съд Ловеч пред Върховен
административен съд на Република България.
Препис от решението да се връчи на страните.
Административен
съдия: