РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 06.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, ІV-ти състав, в публично заседание
на първи март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИНА РАЙЧЕВА
при
секретаря ........ ДИАНА МИХАЙЛОВА ..................и
с участието на прокурора ............................................................като
разгледа докладваното от ....... съдия Райчева
................................адм. дело
№ 337 ...........по описа за 2017 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е административно, по
чл. 145 и сл. АПК във връзка чл.118, ал.1 от Кодекса за социалното осигуряване
(КСО).
Постъпила е жалба от В. М.К. *** чрез
адвокат-пълномощник, с която оспорва решение №2153-17-141 от 09.08.2017 г. на
директора на Териториалното поделение на НОИ-гр.Русе, с което е отхвърлена
жалбата му срещу разпореждане №24/29.05.2017 г. на ръководителя пенсионно
осигуряване и разпореждането е потвърдено. Поддържа оплаквания, че решението е незаконосъобразно
и сочи основанията си за това, конкретизирани с възражение за погрешно
определяне на осигурителния му стаж поради неправилно приложение на закона. Счита,
че така погрешното определяне на осигурителния стаж има отражения при
изчисляване размера на пенсията за стаж и възраст. Иска обжалвания акт да бъде
отменен, а преписката-върната на органите
по пенсионно осигуряване за преразглеждане и преизчисляване размера на
пенсията. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ -Русе счита жалбата за
неоснователна, позовава се на мотивите в оспореното решение и поддържа изложеното
в тях, че за претендирания период липсват отработени дни на член-кооператор,
отразени в лична партида, които да се ползват от жалбоподателя .
След като обсъди оплакванията в
жалбата, доказателствата по делото в т.ч. заключение на съдебна експертиза,
становищата на страните и при направената проверка за законосъобразност на
актовете съобразно чл.168, ал.1 АПК,
административният съд намира следното:
С жалбата се атакува акт на орган на
социалното осигуряване, след приключване на процедурата по обжалване пред
горестоящия орган, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата е депозирана в 14-дневния срок от съобщаване
на решението на горестоящия орган – известие за доставяне, л.5 от преписката,
от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.
По
фактите
На
05.05.2016 г. жалбоподателят депозира заявление вх.№2113-17-657 – л.10-л.12 от
преписката, за отпускане на пенсия за стаж и възраст. За целите на изчисляване
размера на пенсията избира дохода за три години от 01.01.1994 г. до 31.12.1996
г. Към заявлението прилага 12 бр. документи за осигурителен стаж в т.ч.
удостоверение УП-2 №5509-17132 от 07.08.2015 г.,л.19-21 от преписката.
Удостоверението е издадено въз основа на разплащателни ведомости, предадени в
ТП на НОИ-Русе от заличен осигурител – „Териториален кадастър“ЕООД, Русе и
съдържа данни за длъжността, заемана от К.,
периода, през който е работил на тази длъжност и получено възнаграждение
с всички негови елементи, платен отпуск, обезщетение за временна неработоспособност.
В документа се съдържат подробни помесечни данни за отработени дни, начисленото
възнаграждение и размера на получен аванс с касов ордер, който не покрива
цялото начислено възнаграждение. Ръкописно са нанесени размера на минимално
установеното за страната възнаграждение и изчисления за стажа (получената сума е разделена на
среднодневната минимална работна заплата).
При направената проверка за редовност
на представените документи, от жалбоподателя са изискани допълнително данни с
писмо изх.№2113-17-657#1
от 05.07.2016 г.(л.31
от преписката),
в отговор на което той представя нови удостоверения от 05.08.2016 г. изх.№ 3 и
изх.№4 – л.25-26 и л.30 от преписката за осигурителен стаж от 2 г., 9 м. 6 дни в
еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „ВАЛМЕНТ“ЕООД.
След разменена кореспонденция със
сектори в ТП на НОИ-Русе, въз основа на документите е било прието, че към
датата на подаване заявлението за отпускане на пенсия, осигурителния стаж на жалбоподателя е 36 г., 9 м., 14 дни,
като недостигащия стаж за пенсиониране е от 1 год. 4 м., 16 дни. Тези данни са
съобщени на К. с уведомително писмо изх.№2126-17-5 от 14.03.2017 г., л.39 от
преписката. Изяснени са възможностите за внасяне на осигурителна вноска за
недостигащ стаж, съобщен е и размера на тази вноска за 1 год. 4 м., 16 дни.
На 05.04.2017 г. е издадено удостоверение
№2165-17-37 за внесени осигурителни
вноски за недостигащия стаж до 38 г. 2 мес. на осн. чл.4, ал.8 и чл.9а,
ал.1 и 2 КСО – л.40 от преписката.
На 10.05.2017 г. К. депозира
декларация за друг 3-годишен период от осигурителен стаж до 01.01.1997 г.,
различен от посочения в заявлението за отпускане на пенсия (01.01.1994 г. - 31.12.1996 г.), като изрично вписва да се ползва
минималната работна заплата за месеците с липсващи данни за осигурителния
доход.
Ръководителят на отдела по пенсионно
осигуряване издава разпореждане №24 на 29.05.2017 г., с което на жалбоподателя
е отпусната лична пенсия за стаж и възраст, считано от 05.05.2016 г. – л.9 от
преписката. К. обжалва разпореждането
пред директора на ТП на НОИ-Русе – л.6-7 от
преписката. В жалбата се изтъкват
възражения във връзка с изчисляването на осигурителния стаж, надлежно
документиран в трудова книжка, с момента на отпускане на пенсия, с промяната на
3-годишния период, от чийто доход се изчислява пенсията. Изрично се позовава на
липса на вина за неизплащане на пълното трудово възнаграждение от „Териториален
кадастър“ЕООД, Русе. Към жалбата прилага опис за осигурителния стаж.
По жалбата е постановено решение №2153-17-141
на 09.08.2017 г. от директора на ТП на НОИ-Русе – л.1-4 от преписката. В
мотивите са изложени подробно фактическите обстоятелства, установени от органите по пенсионно осигуряване, съдържа
се позоваване на нормативните разпоредби на чл.70а, ал.4 КСО относно
невключване на начислени, но неизплатени трудови възнаграждения за периода до
31.12.2006 г. Позовава се и на липсата на 3 години непрекъснат осигурителен
стаж от последните 15 години до 01.01.1997 год. за изчисляване на индивидуалния
коефициент (поради
получаване само на аванс в заявения период 01.01.1994 г.-31.12.1996 г.). Постановен е извод, че са спазени
разпоредбите, относими по случая за отпускане на личната пенсия. Така мотивиран
ръководителят на ТП на НОИ потвърждава оспореното пред него разпореждане.
При съдебното оспорване по реда на чл.118,
ал.1 КСО, е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от
страните. Вещото лице изрично сочи, че ръкописните изчисления за стаж при
съобразяване сумите на получени аванси, са коректни, като правилно са посочени
размерите на минималната работна заплата за всеки период. В заключителната част
е записано, че осигурителния стаж на жалбоподателя за спорния период 01.01.1994
г. -27.02.1997 г., положен в „Териториален кадастър“ЕООД, Русе въз основа на
получен доход, е изчислен съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.2 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Освен това вещото лице установява,
че дори да бъде признат целия осигурителен стаж от работата в „Териториален кадастър“ЕООД, към момента на
подаване на заявлението за отпускане на пенсия, не е изпълнено изискването на
чл.68, ал.1 КСО за стаж от 38 г. 2 мес. предвид размера на осигурителен стаж в
търговското дружество „ВАЛМЕНТ“ЕООД от 2 г. 6 м. 9 дни. Последното, съобразено
с ясната норма на чл.9а, ал.4 КСО дава основание на вещото лице да приеме, че
датата на отпускане на пенсията е правилно определена.
По правото
Съдът, при така установената от
фактическа страна, прави следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на
оспорване в настоящото производство е акт на директора на ТП на НОИ гр. Русе,
постановен на основание чл. 117, ал. 3 от КСО за потвърждаване на разпореждане
за отпускане на лична
пенсия за стаж и възраст.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган по аргумент от чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО, според
който пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за
неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и
компенсациите към тях. Актът е в предвидената от закона писмена форма с
изложени фактически и правни основания за издаването му, спазени са
процесуалните правила за уведомяване на жалбоподателя по отстраняване на
недостатъци в представени документи.
От друга страна, съдът намира, че оспореното
решение е постановено при неправилно приложение на материално-правните
изисквания по следните съображения:
Спорът по делото се формира относно зачетения
осигурителен стаж на жалбоподателя, положен в „Териториален кадастър“ЕООД, Русе
за периода 01.01.1994 г. - 27.02.1997 г. На основание §9, ал.1 ПЗР на КСО,
времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен
до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по кодекса. Предвид
обстоятелството, че в посочения период жалбоподателят не е получил в пълен
размер начисленото му трудово възнаграждение, е приложена разпоредбата на
чл.38, ал.2, т.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), като са направени изчисленията,
посочени в тази разпоредба и не е признат целия осигурителен стаж на К.,
независимо от факта, че е отработил напълно законоустановеното работно време.
Към момента на постановяване на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане е в сила редакцията на чл.9, ал.1, т.1 КСО в Д.в. бр.98/2016 год.,
в сила от 01.01.2017 г., според която за осигурителен стаж се зачита времето, през
което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 10 са работили при пълното
законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими
осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и
неначисленото възнаграждение.
С тази норма
законодателят е предвидил
предпоставките
за зачитане на осигурителен стаж. Преценката за изпълнението на тези
предпоставки се прави към момента на отпускане на пенсията. Настоящият състав намира, че
съобразно основния принцип в административното производство, прогласен с чл.5,
ал.1 АПК, като акт от по-висока степен, в случая е приложима разпоредбата
именно на чл.9, ал.1, т.1 КСО и нормите на чл.38, ал.2 НПОС следва да се
тълкуват и прилагат в съответствие с цитираната норма от КСО – вж.
Р№1216/29.01.2014 г. по а.д.№12546/13 г. ВАС.
При безспорните данни, че
жалбоподателят е работил по трудов договор, при пълното
законоустановено работно време, начислявани са му трудови възнаграждения и
осигурителни вноски,
вписан е бил в разплащателните ведомости, следва извод, че
лицето попада в обхвата на чл. 9, ал. 1,
т. 1 КСО. Обстоятелството, че работодателят-осигурител не е изплатил в пълен размер начисленото
възнаграждение, не може да доведе до негативни последици за
осигуреното лице – вж.
Р№5588/18.05.2015 г. по а.д.№15738/14 г. на ВАС.
В обобщение на изложеното, настоящият
състав намира, че неправилно е изчислен осигурителен стаж, положен от К. в
„Териториален кадастър“ЕООД, Русе за периода 01.01.1994 г. - 27.02.1997 г.,
което има отношение към определяне размера на пенсията за стаж и възраст във
връзка с изчисляване на индивидуалния коефициент, тъй като жалбоподателят е
посочил 3 годишен осигурителен стаж, попадащ в рамките на посочения период.
Това обстоятелство се отразява и върху размера на недостигащия за пенсиониране
осигурителен стаж.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат
отменени, а преписката-върната на административния орган за произнасяне по
съществото на искането за отпускане на пенсия при съобразяване указанията по
тълкуване и прилагане на закона.
Предвид изложеното
и на основание чл.173, ал.2 във вр. чл.146, т.4 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №2153-17-141
от 09.08.2017 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ-гр.Русе и
потвърденото с него разпореждане №24 от
29.05.2017 г. на ръководителя пенсионно осигуряване.
ОСЪЖДА
Териториалното
поделение на НОИ-гр.Русе да заплати на В.М.К. ***, ЕГН ********** сумата 550
лв.(петстотин и
петдесет)
деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: