№ 16300
гр. София, 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря В.К.В.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110106406 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу К.
С. П. и Р. И. П. – С., за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните
суми:
К. С. П. дължи сумата от 88,61 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2019г. до м.04.2021г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София,
АДРЕС, аб. № *****, ведно със законната лихва от 26.08.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за забава в размер на 9,43 лева за периода 15.09.2020г. до 02.08.2022г.,
както и 6,23 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 26.08.2022г. до изплащане на
вземането, както и 1,31 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до 02.08.2022г., за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 46214/2022г. по описа на СРС, 161-ви
състав.
Р. И. П. дължи сумата от 177,23 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2019г. до м.04.2021г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София,
АДРЕС, аб. № *****, ведно със законната лихва от 26.08.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за забава в размер на 18,85 лева за периода 15.09.2020г. до 02.08.2022г.,
както и 12,46 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 26.08.2022г. до изплащане на
вземането, както и 2,62 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до 02.08.2022г., за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 46214/2022г. по описа на СРС, 161-ви
1
състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са потребители на топлинна
енергия за битови нужди в топлоснабдения имот, като за процесния период са консумирали
топлинна енергия на процесната стойност, но не са я заплатили. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от К. С. П. и Р. И.
П., с който оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорват
материалноправната легитимация на ищеца да претендира суми за дялово разпределение и
мораторно обезщетение върху тях, като считат, че производството в тази част следва да бъде
прекратено поради недопустимост. Оспорват К. С. П. да е собственик или носител на вещно
право върху топлоснабдения имот, съответно да е потребител на топлинна енергия за него.
Сочат, че същата е сключила граждански брак с И.Р.П., починал на 24.04.1985г., втори по ред
за него. Навеждат твърдения, че И.П. е имал предходен (първи по ред) граждански брак с
М.П. П., като по време на брака двамата са придобили процесния недвижим имот, а при
развода им е постигнато споразумение имотът да се даде в дял и изключителна собственост
на М. П. - споразумение от 05.09.1977г. по гр.д. № 1685/1977г. Сочи се, че от брака на М. П.
и И.П. са родени две деца - Л.П. и Р.П.. Ето защо и към датата на смъртта си - 24.04.1985г.,
И.Р.П. не е бил собственик и не е притежавал право на собственост върху процесния
недвижим имот, а К. П. и Р. П., в качеството си на негови наследници по закон, не
наследяват идеални части от процесния недвижим имот. Относно Р. П. твърдят, че е
наследила 1/8 ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот по
наследство от брат си Л.И.П., починал на 01.06.2013г., като признава частично претенцията
на „Топлофикация София“ ЕАД за главница за топлинна енергия до размера от 94,84 лв. и за
мораторна лихва върху тази главница до размера от 10,73 лв. Посочва, че на 09.11.2022г. е
платила на „Топлофикация София“ ЕАД дължимата от нея 1/8 част от процесните
задължения, а именно сумата от 117 лева, с която е погасила изцяло задълженията си за
главница, лихва и разноски, както следва 94,84 лв. - главница за топлинна енергия, 10,73 лв. -
мораторна лихва върху тази главница, 2,06 лв. - законна лихва към датата на плащането, 3,12
лв. - разноски за държавна такса в заповедното производство и 6,25 лв. - юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. Поддържат, че не дължат лихви за забава,
релевирано е и възражение за изтекла погасителна давност за част от задълженията. Не
оспорват счетоводните вписвания на ищеца, както и количеството на доставената топлинна
енергия. Претендират разноски.
С молба от 25.07.2023г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е посочил, че на
09.11.2022г. е постъпила сума в размер на 117 лева, с която сума била погасена част от
претендираното задължение в общ размер от 211,16 лева.
С молба от 26.02.2024г. третото лице – помагач „Директ“ ООД на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД е посочило, че разпределението на топлинната енергия за
процесния период и имот е извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
2
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Относно допустимостта на предявените искове, съдът намира следното.
В заповедното производство по ч.гр.д. № 46214/2022г. по описа на СРС, 161-ви състав
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Р. И. П. за
2/8 части от общите суми, а именно: за сумата от 177,22 лева – главница за топлинна
енергия; сумата от 18,85 лева – мораторна лихва върху тази главница, сумата от 12,46 лева –
главница за дялово разпределение и сумата от 2,61 лева – мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение.
В срока за възражение длъжникът Р. И. П. е подала възражение, в което сочи, че
признава частично претенцията на „Топлофикация София“ ЕАД за главници до размера от
94,84 лева и за мораторни лихви до размера от 10,73 лева. С възражението е представено
платежно нареждане за плащане на сума в общ размер на 117 лева, от които 94,84 лева –
главници, 10,73 лева – мораторни лихви, 2,06 лева – законна лихва към датата на плащането,
3,12 лева – разноски за държавна такса в заповедното производство и 6,25 лева –
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
С предявения в срок установителен иск ищецът е поискал установяване на всички
вземания по заповедта за изпълнение, без да е отчетено извършеното от длъжника Р. И. П.
частично плащане в срока за доброволно изпълнение.
С разпореждане от 12.07.2023г. съдът е връчил на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД
препис от възражението с приложеното към него платежно нареждане и е указал на ищеца
да заяви дали признава извършеното плащане, както и да уточни правния си интерес от
предявените установителни искове за сумите, които длъжникът Р. И. П. е признал и платил.
С молба от 25.07.2023г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е признал извършеното
плащане в заповедното производство, но не е уточнил правния си интерес от исковете.
С определението по чл. 140 ГПК от 31.01.2024г. съдът е дал повторни указания на
ищеца за уточняване на правния интерес от установителните искове за платените в
заповедното производство суми, които също не са изпълнени.
С оглед гореизложеното съдът намира, че производството по предявените
установителни искове срещу Р. И. П. е процесуално недопустимо в следните части: по иска
за главница за цена на топлинна енергия – за разликата над 88,61 лева до пълния
претендиран размер от 177,23 лева; по иска за мораторна лихва върху тази главница – за
разликата над 9,42 лева до пълния претендиран размер от 18,85 лева; по иска за цена на
услугата дялово разпределение – за разликата над 6,23 лева до пълния претендиран размер
от 12,46 лева и по иска за мораторна лихва върху тази главница – за разликата над 1,31 лева
до пълния претендиран размер от 2,62 лева. Производството в тези части следва да бъде
прекратено на основание чл. 130 ГПК поради липса на правен интерес на ищеца от
предявените искове с оглед извършеното от Р. И. П. плащане в срока за доброволно
изпълнение на заповедта за изпълнение. С оглед така извършеното доброволно изпълнение
и на основание чл. 414а, ал. 4 ГПК, заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена в
3
посочените части.
В останалата част исковете срещу Р. И. П. са процесуално допустими. Исковете срещу
К. С. П. са допустими изцяло.
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца да докаже наличието
на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност, изпадането на ответниците в забава и размера на
мораторните лихви.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.
В доказателствена тежест на ответниците при установяване на горните факти е да
докажат погасяване на дълга.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството,
че ищецът е доставил топлинна енергия в процесния имот за процесния период на
стойността, посочена в исковата молба.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от приетия Нотариален акт за собственост на апартамент
/жилище/ по чл. 55г от ЗПИНМ № 155, том XLIII, дело № *********г. се установява, че М.П.
П. и И.Р.П. са придобили правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, а
именно апартамент № 41, находящ се в гр. София, АДРЕС.
От приетото споразумение по гр.д. № 1685/1977г. по описа на Софийски градски съд,
брачна колегия, се установява, че бракът между И.Р.П. и М.П. П. е прекратен, като
придобитото през време на брака жилище – апартамент № АДРЕС на първия етаж в
жилищен комплекс „Гео Милев“ в София, е дадено в дял и изключителна собственост на
4
М.П. П.. Постановено е за в бъдеще М.П. П. да носи фамилията си отпреди брака, а именно
Т.. Представено е и удостоверение за идентичност на имената.
От приетото удостоверение за наследници на М.П. Т. се установява, че същата е
починала на 18.05.1986г. и е оставила за наследници своите преки низходящи /синове/ Р.И.П.
и Л.И.П.. Установява се също, че Л.И.П. е починал на 01.06.2013г. и е оставил за наследници
своя брат Р.И.П. и своята сестра Р. И. П.. От приетата справка за родствени връзки на Л.И.П.
се установява, че Р. И. П. е негова еднокръвна сестра. Същото се установява и от
удостоверението за наследници на М.П. Т., от което е видно, че Р. И. П. е наследила Л.И.П.
като негова сестра, но не е наследила М.П. Т. като неин низходящ. Горното обуславя извода,
че М.П. Т. не е майка на ответницата Р. И. П., а последната е сестра на Л.И.П. от друга
майка, т.е. негова еднокръвна сестра.
Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗН, еднокръвните и едноутробните братя и сестри получават
половината от това, което получават родните братя и сестри. Следователно през процесния
период топлоснабденият имот е бил съсобствен между Р.И.П. и ответницата Р. И. П. при
квоти от 7/8 ид.ч. за Р.П. (4/8 от М. Т. и 3/8 от Л.П.) и 1/8 ид.ч. за Р. П. С. – по наследяване от
Л.П..
Ответницата К. С. П. не е съсобственик на топлоснабдения имот. Тя е втора съпруга на
И.Р.П. и не е наследила идеални части от имота, защото той не е бил част от наследствената
маса на И.Р.П., доколкото е бил поставен в дял и изключителна собственост на М.П. Т. по
силата на споразумението от 1977г. Следователно ответницата К. С. П. не е била собственик
или вещен ползвател на имота, нито се твърди и доказва да е поискала откриване на партида
на свое име, поради което не е страна по облигационно правоотношение за доставка на
топлинна енергия с ищцовото дружество. Предявените срещу нея искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Ответницата Р. И. П. е страна по облигационното правоотношение за процесния имот
до размера от 1/8 част, а не за 2/8 части, при каквато квота са предявени претенциите срещу
нея. Следователно Р. И. П. дължи половината от претендираните от нея суми съобразно
заповедта за изпълнение, т.е. 88,61 лева за топлинна енергия, 9,42 лева за мораторна лихва,
6,23 лева за дялово разпределение и 1,31 лева за лихва върху него /всичко 105,57 лева/.
Както беше посочено, обаче, ответницата е признала и заплатила тези суми в срока за
доброволно изпълнение и исковото производство в тази част е прекратено. Платена е и
законната лихва върху дължимия размер на главниците за периода от датата на заявлението
– 26.08.2022г. до датата на плащането – 09.11.2022г., която е в размер на 2 лева. В останалата
си част предявените срещу Р. И. П. установителни искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход от спора, разноските следва да се разпределят, както следва. В
заповедното производство ответницата Р. И. П. дължи на ищеца разноски съобразно
дължимите части от вземанията в размер на 3,12 лева за държавна такса и 6,25 лева за
5
юрисконсултско възнаграждение, тъй като е дала повод за образуване на заповедното дело
като не е платила задълженията си на падежа. Тези разноски, обаче, също са били заплатени
от ответницата в срока за доброволно изпълнение, поради което не следва да се присъждат.
В заповедното производство ответницата Р. И. П. е сторила разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева, платени изцяло, от които следва да й бъдат присъдени
100 лева съобразно отхвърлената част. В исковото производство тази ответница е сторила
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, платени изцяло в брой, които
следва да й бъдат присъдени изцяло.
Ответницата К. С. П. е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство в размер на 200 лева, които следва да й бъдат присъдени. В исковото
производство тя е била защитавана безплатно от адв. Р. Р. като материално затруднено лице,
поради което и съобразно материалния интерес, в полза на адв. Р. следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 400 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу К. С. П., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, АДРЕС, искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че К. С. П. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 88,61 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2019г. до м.04.2021г. в топлоснабден имот на адрес: гр.
София, АДРЕС, аб. № *****, ведно със законната лихва от 26.08.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 9,43 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020г. до
02.08.2022г., сумата от 6,23 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 26.08.2022г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 1,31 лева, представляваща мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до 02.08.2022г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 46214/2022г. по описа на СРС,
161-ви състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Р. И. П., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, АДРЕС, искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че Р. И. П. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 88,61 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2019г. до м.04.2021г. в топлоснабден имот на адрес: гр.
София, АДРЕС, аб. № *****, ведно със законната лихва от 26.08.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 9,43 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020г. до
02.08.2022г., сумата от 6,23 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
6
периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 26.08.2022г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 1,31 лева, представляваща мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до 02.08.2022г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 46214/2022г. по описа на СРС,
161-ви състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6406/2023г. по описа на СРС, I г.о., 25-ти
състав, по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. И. П. установителни
искове, както следва: по иска за главница за цена на топлинна енергия – В ЧАСТТА за
разликата над 88,61 лева до пълния претендиран размер от 177,23 лева; по иска за
мораторна лихва върху тази главница – В ЧАСТТА за разликата над 9,43 лева до пълния
претендиран размер от 18,85 лева; по иска за цена на услугата дялово разпределение – В
ЧАСТТА за разликата над 6,23 лева до пълния претендиран размер от 12,46 лева и по иска
за мораторна лихва върху тази главница – В ЧАСТТА за разликата над 1,31 лева до пълния
претендиран размер от 2,62 лева.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
08.09.2022г., издадена по ч.гр.д. № 46214/2022г. по описа на СРС, 161-ви състав в
посочените части поради извършено от длъжника плащане в срока за доброволно
изпълнение.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на К. С. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лева, представляваща разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на Р. И. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева, представляваща разноски в
заповедното производство и сумата от 400 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. Р. К. Р., САК, с адрес на упражняване на
дейността: гр. София, АДРЕС, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 400 лева,
представляваща възнаграждение за безплатно представителство в исковото производство на
К. С. П..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Директ“ ЕООД
на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7