Р Е Ш Е Н И Е № 295
гр. МОНТАНА, 1 юли
2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание
на 11 юни 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав,
Адм.д. № 147 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 171, т. 2А, б. „б” от ЗДвП, вр.
чл. 144 от АПК.
Образувано е по жалба на К.Т.И.,*** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № 20-0294-000039/17.02.2020 г. на
Началник РУ към ОДМВР Монтана, РУ Лом, с която временно е прекратена
регистрацията на МПС – М*** Е 220 Ц*** , рег. № М*** за срок от 1 година. Със
Заповедта са отнети СРМПС и 2 броя рег. табели М*** .
В жалбата твърди, че Заповедта е преждевременно постановена в
противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и целта на
закона, тъй като принудителната административна мярка е наложена на
17.02.2020год., а на 16.02.2020 год. му е взета кръв за изследване
концентрацията на алкохол в кръвта, поради неприемане показанията на
техническото средство. Нормата на чл.171,т.2а, буква „б" от ЗДвП изисква
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, което към датата на ПАМ по
същество не е установено. На следващо място твърди, че прекратената регистрация
на автомобила е в режим на СИО и съпругата му
не следва да търпи вреди от неговото поведение. От друга страна Началник
РУ - Лом е наложил принудителната административна мярка за срок от една година,
без да изложи мотиви за това, което води до немотивираност на издадената
заповед и противоречието й с чл.59, ал.2,т.5 от АПК. Моли за отмяна на издадена
ЗПАМ.
Ответната страна Началник РУ Лом към ОДМВР Монтана в писмо от 18 05 2020
г. моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди Заповедта.
Доказателствата са писмени.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане от 28.05.2020 г.
настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните.
С оспорената Заповед, на основание чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП, поради
управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта 1.38 промила, отчетено с
техническо средство, на оспорващия е наложена ПАМ - Прекратяване на
регистрацията на ППС, лек автомобил М*** Е 220 Ц*** , рег.№ М*** за срок от 1
година.
На 16.02.2020 г. около 01:09 ч. в с.
Р*** , на ул. „Г*** .Христо М*** “ на оспорващия е съставен акт за установяване
на административно нарушение, затова че управлява лек автомобил М*** Е 220 Ц***
, рег.№ М*** след употреба на алкохол в кръвта, установено с техническо
средство, което отчита 1.38 промила в издишания от водача въздух. Издаден е
талон за медицинско изследване, а като доказателства са иззети СРМПС и два броя
регистрационни табели.
Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016
г. на Министъра на МВР ОД на МВР Монтана
Областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП.
Съгласно Заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 г. на Директор на ОД на МВР Монтана,
Началниците на РУ Лом при ОДМВР-Монтана са оправомощени длъжностни лица да издават
заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, на каквото основание е издадената и
оспорена заповед.
По делото са представени още АУАН,
от 16 02 2020 г., талон за медицинско изследване, Протокол за химическо
изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, справка за
нарушител/водач на оспорващия за извършените от него нарушения и наложени
наказания по реда на ЗДвП, считано от 2012 г. до октомври 2018 г., удостоверение
за граждански брак.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от заинтересована
страна – адресата на акта в законоустановения срок /подадена на 11.03.2020 г.,
а заповедта е връчена на 04.03.2020 г./, поради което същата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б” предл.
първо от ЗДвП - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, за
срок от 6 месеца до една година.
Съгласно чл. 172, ал. 3 и 5 от ЗДвП -
В случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "е" и "ж"
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва
със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Обжалването на заповедите по ал. 1 се
извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съдът с оглед вмененото служебно
начало извършва проверка на всички основания за неговата законосъобразност. Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, видно от Заповед № 301з-1411
от 07.06.2017 г. на Директор на ОД на МВР Монтана, в кръга на неговите
правомощия и при спазване на съответната писмена форма.
Спорът между страните обхваща дали при
издаване на оспорения акт, административният орган е допуснал съществени
процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна, а именно ПАМ преждевременно
издадена ли е, има ли несъответствие с целта на закона, с оглед обстоятелството,
че автомобилът е в режим на СИО, респ. липсват ли мотиви при определяне на срока,
за който се налага мярката и това основание ли е за отмяна на оспорената
Заповед.
Настоящият състав намира, че за да е
налице съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на издаден
индивидуален административен акт, същото следва да е от такъв характер, че да
води до друг правен извод, като в случая такива нарушения не се сочат и не се
констатират от съда. Всички останали нарушения нямат качеството на съществени и
не съставляват основание за отмяна на издадения акт.
Неоснователно и несъответно на целта
на закона е твърдението за преждевременно издаване на Заповедта. За да се
наложи ПАМ с характер на процесната, а именно: „Прекратяване на регистрацията
на ПП за срок от 1 година”, при условията на чл. 171, т. 2а, б. „б”, предлож.
първо от ЗДвП, следва да се установи, че водачът управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, което
обстоятелство в случая не се оспорва. Единственото изискване от законодателя е
да се установи наличието на съответната концентрация на алкохол в кръвта. Това
се извършва с нарочно техническо средство, което по надлежен начин установява
наличието или липсата на алкохол, респ. съответната негова концентрация.
Вземането на кръвна проба, със същата цел, е друг алтернативен, не и
кумулативен способ предвид употребеният от закона съюз „или”.
Съдът не споделя възражението в
жалбата, че липсата на мотиви, касаещи срока на наложената мярка води до
нейната немотивираност в цялост, а от там и до нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5
от АПК. Обстоятелството, че в частта за размера на наложеното наказание липсват
мотиви, не е основание да се приеме, че този акт, в своята цялост, е лишен от
такива,поради което и тази немотивирана част от акта не може да обоснове
неговата цялостна незаконосъобразност, нито обосновава нарушение на чл. 59, ал.
2, т. 5 от АПК, който текст единствено визира, че с акта се определя срок на
изпълнение, какъвто е определен.
Наложената мярка е в съответствие с
целта на закона, тъй като за нейната законосъобразност е ирелевантно в какъв
режим на собственост е МПС. Законодателят не установява приложимостта на
ПАМ единствено при еднолична собственост на МПС. Превантивната ПАМ не засяга
правото на собственост на автомобила и произтичащите от това правни последици,
а единствено ограничава използването му за определен срок от време. Ограничението
се простира върху правото на управление на конкретно МПС и това е съобразено с
целта на закона, да се охранява безопасността на движение по пътищата, т.к.
именно с него е извършено нарушение, чието преустановяване е постигнато с
наложената ПАМ. Настъпилите правни последици от налагане на ПАМ за останалия
съсобственик на МПС, е опосреден и предизвикан от противоправното поведение на
оспорващия и принципът, че никой не може да черпи права от собствените си незаконосъобразни
действия. В тази връзка и отношенията между тези лица се разглеждат при други
условия и ред. Обратното би означавало, че всяко лице притежаващо в дялова
съсобственост МПС, било при режим на съпружеска имуществена общност, било като
обикновен съсобственик, може да го управлява в нарушение на законовите
изисквания и без риск от отговорност, каквато не е целта на закона. Отделно от
това тази теза поставя в неравностойно положение едноличните собственици на
автомобили спрямо тези в съсобственост, което е в противоречие с принципа за
равенство - чл. 6, ал. 2 КРБ. Конституционно гарантираното право на лична
собственост и придвижване, също по силата на Конституцията подлежи на
ограничаване, когато следва да бъдат защитени особено важни обществени интереси
- чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 КРБ. В тази връзка следва да се има предвид, че
целта на закона при прилагане на ПАМ е да гарантира безопасността на движението
по пътищата и свързаните с това защита на живота и здравето на останалите
участници в движението, а това безспорно е значим обществен интерес. Все в тази
връзка съдът не установява нарушение и на принципа за съразмерност, предвиден в
чл. 6 от АПК, тъй като законодателно установеният превес на обществените
интереси спрямо личните е израз именно на тази съразмерност, поради което и
личните интереси на семейството нямат и не могат да имат приоритет пред
обществените такива.
С оглед на изложеното и предвид
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия и в съответната форма и при спазване на процесуалния и материалния
закон.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К.Т.И.,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ № 20-0294-000039/17.02.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР Монтана, РУ
Лом.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: