№ 595
гр. Варна, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. П.а
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20243100500691 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г. М. Р., чрез адв.В. В. срещу Решение №
247/21.01.2024 г., постановено по гражданско дело № 8230/2023 г. по описа на ВРС, с което
е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът „Билд Инвест АТ" ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна. ул. „Гларус" № 25,
представлявано от З.Б.Л. има вземане от ответника Г. М. Р. ЕГН ********** за сумата в
размер на 10 560.00 лева, представляваща задължение за неустойка по договор за заем от
20.12.2019 г. равняващи се на 4% върху главница 44 000 лева за периода м.март 2020 г. - м.
август 2020 г. включително, което вземане е обезпечено с договорна ипотека върху
недвижими имоти по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 158, том II, per.
№ 9256, дело № 285 от 2019 г. на нотариус Тодор Милков с район на действие - PC Варна,
вписан в Службата по вписвания Варна с вх. per. № 35348/20.12.2019 г., акт № 22, том XV,
дело № 21624/2019 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д. № 15983/2022 г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 05.12.2022 г. до окончателно плащане на вземането, на осн.чл.422 ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.92, вр.чл.240 ЗЗД и иск с пр.осн.чл.86 ЗЗД, като ответницата е осъдена да
заплати и разноски по делото.
Твърди се от въззивника, че решението е неправилно и незаконосъобразно, както и е
1
необосновано. Твърди се, че при постановяване на същото, ВРС е изтълкувал превратно и
едностранчиво някои от фактите по делото, а други е игнорирал напълно вследствие на
което е стигнал до неправилни фактически и правни изводи. Конкретните оплаквания са за
необсъждане на направеното от ответницата, сега въззивник, възражение, че след като
ответното дружество е приело забавено плащане, то същата не е неизправна страна по
договора. Счита, че макар и върната след датата на падежа, с изплащане на заемната сума
страните са уредили окончателно отношенията помежду си. Ищецът не е упражнил правото
си да развали договора за паричен заем, нито е възразило за извършеното късно плащане,
напротив приел го е, поради което и същият не разполага с правото да претендира
плащането на мораторна лихва. Процесната сделка не от категорията „фикс-сделки“, при
които забавеното изпълнение би довело до безполезност на изпълнението, което се
потвърждава и от предприетите от ищеца действия за заличаване на вписаната ипотека,
която е гарантирала вземането. Неправилни са и изводите на съда, че договорената
неустойка не е нищожна поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1
предл.3 ЗЗД. Сочи се, че предпоставките за установяване на прекомерност и нищожност на
неустойката са различни, поради което и неправилно първостепенният съд, позовавайки се и
изхождайки от характера на сделката. Сочи се, че в конкретния случай договорената между
страните неустойка има мораторен, а не компесаторен характер и като обвързана с точен
процент, а не с периода на забава или с размера на неизпълнението задължение, излиза
извън присъщите й обезщетителна и санкционна функция. Същата не е поставена в
зависимост от периода на забава, нито е предвидено възможното частично погасяване, което
означава, че още на първия ден от забавата тя би се дължала във фиксирания в договор
размер. По този начин се стигало до многократно нарастване на дълга, при което целеното
стимулиране на последния да изпълни задължението си се обезсмисля, а обезщетяването на
кредитора за действително причинените му вреди надхвърля в пъти отговорността при
забава при изпълнение на парични задължения по чл.86 ЗЗД. Установената
нееквивалентност между размера на предполагаемите вреди и този на уговорената
неустойка, е толкова значително, че води до нищожност на уговорката като накърняваща
добрите нрави. С оглед на изложеното настоява за отмяна на решението и отхвърляне на
предявения иск, като се присъдят и съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна „БИЛД ИНВЕСТ АТ“ ЕООД, чрез
пълномощник, депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Излага доводи
за правилност на изводите на съда като подчертава, че обезпечителната функция на
неустойката се състои в това да осигури срочно изпълнение на възникващите задължения и
същата като размер не противоречи на принципа за забрана на неоснователно обогатяване,
респективно не излиза извън присъщите й функции. Твърди се, че приемането на забавеното
изпълнение не освобождава изпълнилия лошо или със забава длъжник да заплати
договорената мораторна неустойка. Моли за потвърждаване на съдебното решение.
В с.з. по същество, въззивникът не се явява и не се представлява. С писмена молба
поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на обжалвания съдебен акт.
2
В с.з. по същество, въззиваемата страна, с писмена молба, моли за потвърждаване на
решението на ВРС.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното
искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението.
Видно от релевираните в исковата молба твърдения, претенцията си ищецът извежда
от наличието на сключен с ответницата договор за заем, по силата който същият е
предоставил сумата от 44 000 лева, със срок за връщане 25.02.2020 год., което задължение е
изпълнено със забава – на 17.09.2020 год., което поражда правото му да претендира
договорената между страните мораторна неустойка.
Ответницата не оспорва факта на сключения договор, както и това, че е изпълнила
задължението си със забава – на сочената от ищеца дата. Релевираните от нея
правоизключващи възражения, поддържани и във въззивната жалба като оплаквания срещу
постановения първоинстанционен акт, се основават на изпълненото, макар и със забава
изпълнение, което изключва правото на ищеца да претендира договорената неустойка, от
една страна и от друга, твърди нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието
й с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 предл.3 ЗЗД.
Съгласно чл.9 ЗЗД, страните по договора са свободни да определят съдържанието му,
като свободата на договаряне бива ограничена само от повелителни разпоредби на закона,
както и от добрите нрави – общоприети норми за справедливост и добросъвестност при
осъществяване на гражданските правоотношения в интерес на обществото. Преценката за
това се прави въз основа на конкретно установени във всеки отделен случай релевантни
обстоятелства.
Съгласно легалното определение на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без
да е нужно те да се доказват. Нейната основна цел е да стимулира страните по
правоотношението към точно изпълнение на поетите с договора задължения като същата
3
изпълнява няколко основни функции – обезпечителна, обезщетителна, а по волята на
страните може да изпълнява и наказателна или санкционна функция. Същата е законен
способ кредиторът да бъде обезщетен за вредите от неизпълнението, без да ги доказва, като
правилото е приложимо към всички форми на неизпълнение, включително забавеното
изпълнение.
С ТР № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. Общото събрание на търговска колегия на
ВКС посочи критериите, по които следва да се извърши разграничението между
„прекомерната“, от една страна, и „нищожната“ или „екзорбитантна“ неустойка, от друга.
Посочено е, че преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави трябва да се прави за всеки конкретен случай към датата на сключване на договора и
ако към този момент е установено, че единствената цел, за която неустойката е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, то същата
ще бъде нищожна. Дадено е и определение за добрите нрави, както и за критерии, които са
от значение при преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави –
естеството на задължението, съществуващите други обезпечения, вида на уговорената
неустойка и вида на неизпълнението и съотношението между размера на неустойката и
очакваните вреди от неизпълнението. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други
разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването
на несправедливото облагодетелстване. Клаузата за неустойка ще бъде нищожна като
противоречаща на морала, само когато това следва от самия текст на клаузата (например
уговорена неустойка за милиони за незначителна по стойност главница), а не от
обстоятелства, които настъпват впоследствие. Разяснено е и също така, че прекомерността
на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, а се
преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите
от неизпълнението вреди.
Съобразно очертаните в мотивите на тълкувателното решение принципни критерии,
приложими при преценката за нищожност на клаузата за неустойка, поради накърняване на
добрите нрави, въззивният съд съобрази естеството на задължението, изпълнението на които
е обезпечено с неустойка – парично задължение в размер на 44 000 лева; липсата на
договорено възнаграждение за ползване на заетата сума за срока на договора; учреденото
обезпечение чрез ипотека на собствени на заемополучателите поземлени имоти, чиято
данъчна оценка е в общ размер на 11 662 лева, респективно липсата на други обезпечения до
пълния размер на заетата сума; видът на неустойката, уговорена като мораторна и формата
на неизпълнение на задължението – съществено забавяне на изпълнението /при уговорен
срок за изпълнение от 2 месеца и 5 дни, изпълнението е продължило близо 9 месеца/ и
намира, че претендираната неустойка не е нищожна поради противоречието й с добрите
нрави.
4
Както се посочи, касае се за неустойка, уговорена за обезпечаване изпълнението на
задължението за връщане на заетата сума, като чрез нея е бил установен предварително
размера на обезщетението за вредите, които кредиторът би претърпял в случай на забавено
изпълнение. Както изрично е посочено в т. 3 на тълкувателното решение, не е нищожна
неустойка, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се
начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради прекомерност не
може да се направи към момента на сключване на договора. Нейното нарастване като
абсолютна стойност в конкретния случай е резултат на продължителния период на забавата
за изпълнение на основното задължение по договора- връщане на заетата сума в
договорения срок, поради което няма основание за обявяването на клаузата за неустойка за
нищожна. Уговорката е за начисляване на неустойка според дните на забавата, поради което
преодоляването на нарастването на размера й, е предопределено от точното изпълнение на
паричното задължение, което е изцяло по волята на ответницата. Нарастването е резултат на
липсата на фиксиран срок за начисляване на неустойката, но тези обстоятелства са
изключени като критерии при преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради
противоречие с добрите нрави.
За неоснователно се преценява и оплакването на въззивника, че приемането на
забавеното изпълнение от страна на кредитора лишава последния от обезщетение за
понесените от него в резултат на забавеното изпълнение вреди. Прекратяване на договора за
заем поради връщане на заетата сума и последвалото заличаване на учредените ипотеки не
лишава кредитора от правото му на обезщетение за забавеното изпълнение и когато е
уговорена мораторна неустойка, като форма на договорна отговорност, тя може да се търси
всякога щом елементите от фактическия състав, който я поражда са осъществени.
И след като не се установи нарушение на императивна материалноправна разпоредба,
за което съгласно ТР №1/2013 г. на ОСГТК въззивният съд следи дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване, първоинстанционното решение
следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора и направеното искане, в полза на въззиваемата страна следва
да се присъдят сторените разноски в размер на 1 000 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, като доколкото направеното от насрещната страна възражение за
прекомерност е под условие, което не се е осъществило, съдът не се произнася по него.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 247/21.01.2024 г., постановено по гражданско дело №
8230/2023 г. по описа на ВРС – 14 състав.
ОСЪЖДА Г. М. Р. ЕГН ********** от гр.****** ДА ЗАПЛАТИ на „Билд Инвест
5
АТ" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна. ул. „Гларус" №
25 сумата от 1000 лева, представляваща сторени във въззивното производство разноски, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6