РЕШЕНИЕ
№ 938
гр. Пловдив, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20225330103363 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК ********* против „Мултикомерс – 97“ ЕООД, ЕИК *********, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98 а от
Закона за енергетиката, продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни
общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане.
Обектът, ползван от ответника, предвид сключен договор за достъп и пренос на ел.
енергия от 27.03.2014 г. и заявление от 07.08.2019 г., находящ се в с.
***************************** – *************************, бил снабдяван с ел.
енергия, като се индивидуализирал с измервателна точка №*************, а за
ответника бил открит клиентски номер ******************.
Потребителят имал задължението да плаща консумираната ел.енергия и
мрежови услуги в сроковете по общите условия, като в изпълнение на задълженията си
като краен снабдител, ищецът доставил за периода 01.07.2021 г. – 31.10.2021 г. такива
на обща стойност 270,63 лева. При забава в плащането, на основание чл. 27, ал.1 ОУ,
клиентът дължал и лихва от деня на забавата, която възлизала на сумата от 5,52 лева за
периода 17.08.2021 г. – 19.12.2021 г. За неплатените задължения били издадени
фактури, с настъпил падеж.
Ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК № 10822/21.12.2021 г. по ч.гр.д.
№ 20065/21 г. на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при
което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за
уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване
1
на заявлението в съда – 20.12.2021 г. до окончателното погасяване. Претендират се
разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.
От 23.06.2021 г. обектът не бил негова собственост. На тази дата било вписано
постановление за възлагане по ИД № ********* г. на ЧСИ Г., с преминаване на
собствеността на ресторанта и ПИ на купувача по ПП. Ответникът нямал качеството
на потребител за процесния период, в който и обектите не работели, а ел. енергия не
била потребявана, нито доставяна.
С решение по гр.д. № 9315/21 г. на ПРС било установено, че за предходен
период 01.10.2020 г. – 31.12.2020 г. на дружеството не били доставяни ел. енергия и
мр. услуги. При проверка ВЛ установило, че кабелът, захранващ обекта, бил
отсъединен от изходящите клеми на прекъсвача на 27.05.2020 г. Обектът нямал достъп
до ел.разпределителната мрежа, вкл. в процесния период. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е
подадено в срок и исковете, по които е образуван настоящият исков процес, са
предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По иска по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът има качеството на клиент на ел.
енергия, като собственик или ползвател на сочения обект, че имотът му е
електрифициран, както и изправността си – че през процесния период е доставял
договореното количество и качество ел. енергия и мр. услуги в него, но съответната
потребена услуга не е била заплатена в определените срокове, т.е. да докаже по
основание и размер дължимостта на претендираните суми от ответника.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, респ. да докаже онези
положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, както и
възраженията си в отговора, а при доказване на всички предпоставки на вземането – да
докаже, че е погасил.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира главния иск за
неоснователен, поради следните съображения:
Няма спор по делото, че ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла
на Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Това е отразено
и в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване” АД-чл.2 ал.1,чл.3 и следващите, които са одобрени с
решение на ДКЕВР №ОУ-13 от 10.05.2008г. Според нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата
на електрическа енергия от крайния снабдител на потребители се осъществява при
публично известни общи условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора е предвидено, че
2
тези общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за
възникване на правоотношението по покупко- продажба на ел. енергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на
закона. За възникване на облигационна връзка обаче и за пораждане на задължение за
който и да е субект, да заплати стойността на потребени услуги за консумирана
електроенергия, е необходимо да се установи, че той има качеството на клиент -
потребител на тези услуги. Според нормата на чл. 1, т.4 от ОУ, „клиент” на ел. енергия
е потребител физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД,
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си, респ. потребител на електрическа енергия за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или
общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени
нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България
Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство. Доказателства за
това, че ответникът е собственик на имота, или потребител на услуги, предоставени от
ищеца за процесния период, не бяха ангажирани по делото. Указания по реда на чл.
146, ал. 2 ГПК са изрично дадени на ищеца с доклада. Напротив – установява се
противното – видно от приетата справка от АВ – П., имотът е придобит от трето за
спора лице по изп. дело на 23.06.2021 г., тоест преди процесния период. Възраженията
на ответника в ОИМ се явяват основателни.
Ето защо, съдът приема, че ищецът не доказа ответникът да има качеството на
клиент /потребител/ на предоставените от него услуги за исковия период – той не е
материалноправно пасивно легитимиран да отговаря по претенцията, като не се
установява да е собственик или ползвател на обекта, до който да е доставена и
впоследствие начислена ел. енергия и мр. услуги, чиято стойност се претендира за
установяване в настоящия процес.
Нещо повече, от приетото по делото и неоспорено заключение на СТЕ, което се
кредитира като ясно и компетентно изготвено, се установява, че реално услуги не са
доставяни/ползвани, за да се дължи плащането им. Тоест още един елемент от ФС на
претенцията е недоказан /също с изрични указания по чл. 146, ал. 2 ГПК/. Според ВЛ –
в периода обектът с посоченото ИТН не е бил електрозахранван, като на 27.05.2020 г.
кабелът, захранващ ресторанта на адреса, е бил отсъединен от изходящите клеми на
прекъсвача и оттогава процесният обект не е имал достъп до електроразпределителната
мрежа. Такъв достъп не е имал и в процесния период.
Предвид изложеното, главният иск е недоказан по основание и размер, поради
което и следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД:
Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за
акцесорното вземане следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, разноски се дължат на ответника, на основание чл. 78,
ал.3 ГПК. Направено е искане и представени док. за плащане на: 200 лева – деп. СТЕ;
300 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС. Следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС/ - в размер на 300 лева –
3
платено адв. възн., съгл. ДПЗС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* против „Мултикомерс – 97“ ЕООД, ЕИК
********* обективно съединени искове за признаване за установена в отношенията
между страните дължимостта на следните суми: 270,63 лева - главница,
представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги за обект на
потребление, находящ се в с. ************************************, ИТН №
*************, за периода 01.07.2021 г. – 31.10.2021 г.; 5,52 лева - обезщетение за
забава за периода 17.08.2021 г. – 19.12.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на заявлението в съда - 20.12.2021 г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК №
10822/21.12.2021 г. по ч.гр.д. № 20065/21 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37 да плати на
„Мултикомерс – 97“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, пл. „Кочо Честименски“ № 5, ет.1, ап. 1, следните суми: общо 500 лева
/петстотин лева/ - разноски за настоящото производство и 300 лева /триста лева/ -
разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 20065/21 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4