МОТИВИ към Присъда
№ 260135 по НОХД 758/2021г. по описа на РС Бургас, обявена в публично съдебно
заседание на 14.12.2021г.
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт,
внесен от БРП срещу М.Р.Ч. – родена на *** ***, българска гражданка,
неосъждана, неомъжена, неграмотна, безработна, ЕГН ********** за това, че на
30.03.2020 г., в гр. Бургас, от лек автомобил „Шкода Октавия“
с рег. № **** е отнела чужда движима вещ – парична сума в размер на 325,00
лева, от владението на С.Х.С., без негово съгласие и с намерение противозаконно
да ги присвои, като случая е маловажен – престъпление по чл. 194, ал. 3, вр.
ал. 1 НК.
Подсъдимата изяви желание да възстанови вредите от престъплението като
до датата на разпоредително заседание успя да събере част от дължимата сума. Направи
се искане производството по делото да протече по общия ред. Преди даване ход на
съдебно следствие по общия ред обаче подсъдимата и нейният защитник направиха
искане производството по делото да протече по реда на Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция като се направи искане да се
приемат доказателства, сочещи
възстановяване на вредите. Съдът намери, че предвид факта, че не е даван ход на
съдебното следствие по общия ред, както и с оглед на обстоятелството, че на
основание чл. 370, ал. 2 от НПК съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия
за предварително изслушване, когато са налице условията по тази глава, постанови
предварително изслушване. Подсъдимата призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти и подсъдимата и нейният защитник направиха искане
производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Съдът, след като
установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимата, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка в обвинителния акт. Намира, че подсъдимата следва да се
признае за виновна и да й бъде съставен АУАН от Началник на 01 РУ на ОД МВР
Бургас по реда на чл. 218б НК да й бъде наложена глоба в минимален размер.
Служебният защитник на подсъдимата – адв. Б. счита, че са налице предпоставките
на чл. 218б НК.
Подсъдимата се присъединява към казаното от адвоката. В последната си
дума изказва съжаление.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата М.Р.Ч. е родена на *** ***, българска гражданка, неосъждана,
неомъжена, неграмотна, безработна, ЕГН **********.
Свидетелят С.С. *** и работел като таксиметров шофьор към таксиметрова
компания „****“ с автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ****. По принцип св. С.
държал портфейла си с парите в джоба на шофьорската врата, като след като се
разплащал с клиентите, отново го поставял там.
На 30.03.2020 г. св. С. се намирал на таксиметрова стоянка в к/с „Меден
Рудник“. Около 13:30 часа същият качил в таксито си св. И.Б. и подс. М.Ч. в
посока к/с „Зорница“, до футболното игрище като в автомобила бил и портфейла на
св. С., в който имало сумата в размер на 325 лева, но вместо на обичайното си
място, портфейлът бил изпаднал под шофьорската седалка. Свидетелят Б. седнал на
задната седалка от дясната страна, а подс. Ч. на задната седалка зад шофьора. Докато
се возили подсъдимата забелязала портфейла на пода под седалката на шофьора на
автомобила, решила, че го е забравил клиент и взела от него сумата в размер на
325 лева, след което го върнала отворен под седалката. Стигайки до сградата на
„Алианц“, която била в кв. „Победа“ св. С. спрял за малко, подсъдимата слязла
от автомобила, а след като се върнала седнала на мястото на мъжа, а той се
озовал зад св. С.. Пристигайки на заявения адрес, св. Б. слязъл бързо от
автомобила, а подс. Ч. платила сметката с две банкноти от по 5 лева, които св. С.
поставил в джоба на ризата си.
След около 5 минути от слизането на св. Б. и подс. Ч., св. С. извършил
курс до центъра на гр. Бургас и когато потърсил портфейла си, за да върне
рестото на клиентката с изненада установил, че същия не бил на мястото си
където го оставил – джоба на предна лява врата, а се намирал под седалката му
отворен. Тогава св. С. забелязал, че парите от портфейла му – 325 лв. липсвали.
За случилото се същият веднага подал съобщение за извършено престъпление в 01
РУ на МВР - Бургас като били проведени ОИМ.
Подсъдимата признала, че е отнела сумата от 325 лева от портфейла, а в
съдебна фаза на процеса подсъдимата върна на пострадалото лице св. С. изцяло
сумата общо в размер на 325 лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка не се оспорва от подсъдимата и от
нейния защитник, а се признава изцяло и се установява от направените от подсъдимата
Ч. самопризнания, които се подкрепят от събраните по досъдебното производство
доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: свидетелите С.С. (л. 28 ДП, л. 57 гръб СФ); И.Б. (л. 30 ДП); Т.Б. (л. 32
частично);
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 55 от съдебното
производство); писмо отговор от ОД МВР Бургас (л. 24 СФ); разписка (л. 26; л.
52, л. 54 СФ).
Показанията на св. Б. се кредитират частично в частта, в която
възпроизвежда писмени сведения на подсъдимата, тъй като сведенията не са
доказателствено средство по НПК и същата към този момент не е имала качеството
на обвиняемо лице. Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство
доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата
взаимно се подкрепят и подкрепят самопризнанието на подсъдимата. От събрания
доказателствен материал не се установяват такива противоречия или непълноти,
които да водят до извод различен от този, който е приет с внесения в съда
обвинителен акт. Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите
констатации на същия, като обосновани и правилни. Направеното самопризнание от
подсъдимата, подкрепено от фактите, установени чрез изброените доказателствени
средства водят до извод, че автор на престъплението е М.Ч..
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимата е осъществила формално от обективна и
субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 194, ал.
3 НК.
От обективна страна
предмет на престъплението кражба може да бъде движима вещ, която има определена
парична, художествена, историческа и друга стойност като изпълнителното деяние
се изразява в отнемане, което означава прекъсване на фактическата власт на
владелеца и установяване от дееца на своя фактическа власт върху движимата вещ.
От субективна страна престъплението се извършва с форма на вина пряк умисъл
като е налице особена цел – намерение да се присвои (т.е. да извърши фактическо
или юридическо разпореждане).
От обективна страна се
установи, че подсъдимата е отнела чужди вещи – пари на стойност 325 лева.
Налице е прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец и установяване
от подсъдимата на собствена фактическа власт върху вещите, с които се е
разпоредила като със свои.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите
общественоопасни последици, като е желаела тяхното настъпване. Подсъдимата е
съзнавала, че инкриминираните движими вещи са чужди, съзнавала е, че прекъсва
фактическата власт на досегашния владелец, като е целяла това и е имала
намерение противозаконно да ги присвои.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен
случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно задължителните
указания, дадени т. 7 от Постановление № 6/1971 г. на Пленума на Върховния съд
на Република България: „За да се определи дали кражбата е маловажен случай,
съдилищата трябва да преценяват не само стойността на откраднатото имущество и
липсата или незначителността на вредните последици, но и всички обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца”. При оценката на характера на деянието
този състав намери, че фактическите рамки, при които е осъществено конкретното
посегателство го определят като „маловажен случай” на противозаконно отнемане
на чужда движима вещ.
Предметът на
престъплението е под размера на установената в страната минимална работна
заплата /съгласно Постановление № 350 от 19 декември 2019 г. за определяне
размера на минималната работна заплата за страната на МС от 1 януари 2020 г. е
в размер на 610 лв./. По делото липсват доказателства владелецът, който е и
собственик на вещите да е претърпял вреди, различни и по-големи от
невъзможността да използва отнетото. Подсъдимата не е осъждана, съдействала е
за разкриване на обективната истина по делото още от самото си привличане в
качеството на обвиняема, като е признала деянието си, изказва съжаление. Съдът
взе предвид, че подсъдимата е възстановила на пострадалия паричната
равностойност на отнетите вещи в пълен размер. Възстановяването на предмета на
престъплението не е било сторено към момента на приключването на досъдебното
производство, което е обусловило и внасянето на обвинителния акт в съда, т.е.
възстановяването на паричната равностойност на отнетите вещи се явява ново
обстоятелство, което не е съществувало към момента на внасяне на обвинителния
акт в съда, което води до приложението на нормата на чл. 218б, ал.
1 НК,
съгласно която за деяние по чл. 194, ал.3 във вр. ал.1 ат НК,
каквото е настоящото, когато стойността на предмета е до размера на две
минимални работни заплати за страната (в случая вещите са на стойност под една
минимална работна заплата за страната към момента на извършване на деянието),
наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред,
когато предметът на престъплението е възстановен или заместен.
Съдът прецени, че
липсват отрицателните предпоставки за приложимост на чл. 218б, ал.
1 НК,
визирани в т. 1- т. 3 на ал. 2, тъй като спрямо подсъдимата не е прилагана
разпоредбата на чл. 218б НК, не се установи подсъдимата да е извършила две или
повече деяния в рамките на една година, общата стойност на предмета на които да
е над 150.00 лева, предметът на деянието не попада в кръга на изрично
посочените в т. 3 и подсъдимата не е осъждана, съответно не й е налагано
административно наказание за такова деяние.
С оглед на
установените специфични характеристики на деянието и на дееца, визирани в
цитираните разпоредби, деянието, макар и формално покриващо признаците на
състав на престъпление по НК, не
се счита за престъпно, а за административно нарушение. Съгласно разпоредбата на
чл. 301, ал. 4 (ДВ, бр. 63 от 2017г.) НПК при решаване на въпроса по ал. 1, т. 2 съдът
се произнася и дали извършеното деяние съставлява административно нарушение. С
оглед на това, към момента на постановяване на присъда, тъй като
деянието не разкрива признаците на престъпление, а на административно нарушение
привлечената към наказателна отговорност беше призната за невиновна и оправдана
по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление. За виновно би могло да
бъде признато само лице, за което по безспорен и несъмнен начин е установено,
че е извършило деяние, което законодателят квалифицира като престъпление, а в
случая деянието разкрива признаците на административно нарушение.
Съгласно чл. 305, ал.
6 (ДВ, бр. 63 от 2017 г.) НПК в случаите по чл. 301, ал. 4 съдът
признава подсъдимия за невинен и му налага административно наказание, когато
извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената
част на Наказателния
кодекс случаи или когато съставлява административно нарушение,
предвидено в закон или указ.
Ето защо в случая,
съдът, след като установи предпоставките за приложимост на нормата на чл.218б, ал.1
от НК, на
основание чл. 305, ал. 6
от НПК призна
подсъдимата за невиновна и да й наложи административно наказание по указаните в
същия процесуален регламент правила (така и в Присъда № 260004 от 02.02.2021 г.
по в. н. о. х. д. № 609 / 2020 г. на Окръжен съд – Хасково).
По тези съображения,
след като прие, че извършеното деяние разкрива признаците на административно
нарушение съгласно чл. 218б НК й наложи административно наказание глоба.
По вида и размера на
наказанието:
За извършеното
нарушение чл. 218б,
ал.1 НК предвижда
налагане на наказание „Глоба“ от 100 до 300 лева. При определяне на
административното наказание глоба по отношение на подсъдимата съдът взе предвид
степента на обществената опасност на деянието и на дееца, както и подбудите за
извършването на деянието, смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанията на подсъдимата,
стойността на предмета на престъплението, взе предвид тежкото материално
състояние на подсъдимата и това, че изрази желание и възстанови сумата на
пострадалото лице, съдействието на разследващите органи при разследването на
деянието и разкриването на обективната истина. Съдът не намира, че са налице
отегчаващи обстоятелства, поради което и наложи наказанието в минималния размер
от 100 лева като счита, че по този начин ще се постигнат целите на наказанието
да се предупреди и превъзпита извършителят и да се окаже предупредително и
възпитателно въздействие върху останалите членове на обществото.
По разноските:
На основание чл. 189,
ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимата да заплати държавна такса в размер на 5 лева
по сметка на БРС в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Веществени
доказателства:
Липсват приложени
веществени доказателства, поради което и съдът не се произнесе.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено
на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
В.О. Ж.М.