№ 58
гр. Ботевград, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:*******
при участието на секретаря ******
като разгледа докладваното от ******* Гражданско дело № 20221810100841
по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове са с правна квалификация чл. 422, ал.
1 от ГПК във вр. чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- “******” АД, чрез пълномощника си, твърди, че е дружество,
притежаващо Лицензия за разпределение на електрическа енергия No Л-135-07 от
13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране/ДКЕВР /която прилагам/ и е собственик на разпределителната мрежа на
лицензионната територия. Твърди, че в съответствие с притежаваната лицензия и на
основание приетите Правила за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, на обектa на ответника е направена проверка, при която е констатирано
неизмерване на потребявана електроенергия и е издадена процесната фактура. Излага,
че с ответника С. Г. са в облигационна връзка, регламентирана от публично известни
Общи условия, като същата потребява предоставените от ищцовото дружество с услуги
при условията, предвидени в тези общи условия за обект, присъединен към
разпределителната мрежа - къща в с. Литаково. Сочи, че новите ПИКЕЕ предвиждат
фактурата за преизчисление на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия да се издава от оператора на електроразпределителната мрежа,
който за територията на Западна България е “****** ” АД.
Поддържа, че проверката е извършена на 11.11.2020 г. на адреса на ответника в с.
Литаково от страна на служители от отдел „*****” към ЕРМ ЗАПАД, като за същата е
уведомено МВР на тел. 112 с позвъняване в 14:43 часа. В момента на проверката е
съставен Констативен протокол (КП) No 1025745/11.11.2020 г. в присъствието на
независим свидетел, който не е служител на дружеството. В протокола е отразено, че
потребителят е търсен на адреса, но не е открит на адреса. Направените при проверката
констатации са описани на стр. 3 от констативния протокол: “Направено е
присъединение преди средство за търговско измерване. Присъединението е изпълнено
с проводник тип AL/R/2xl6 кв.мм. фаза и нула, като единият му край е присъединен
1
към входящата фазова клема на допълнително поставен автоматичен предпазител АП-
6А, обслужващ сигнално охранителна техника, а другият му край обслужва цялата ел.
инсталация на къщата. По този начин цялата консумирана енергия по това
присъединение преди средство за търговско измерване не се измерва от електромера.
Установи се промяна в схемата на свързване на средството за търговско измерване.”
На клиента е изпратено писмо с констативния протокол от проверката, веднага
след извършването й. На база констативния протокол на ЕРМ ЗАПАД е извършено
преизчисление на сметката по реда на чл. 50, ал.2 от ПИКЕЕ за периода от 11.08.2020
г. до 11.11.2020 г., за което е издадена фактура No **********/12.11.2020 г. В
„Предложението за корекция на сметка“ е посочено начисленото количество ел.
енергия, като подробно е описан и начинът на извършване на изчисленията. Заявява, че
с писмо изх. No **********/14.08.2019 г. са уведомили потребителя за изготвената
справка за преизчислените количества ел. енергия и са му изпратили процесната
фактура. Сочи, че начинът на извършване на проверката и периодът, и размерът, за
който е извършена корекцията на сметка в резултат на КП No 1025745/11.11.2020 г., е
изцяло съобразен с правилата на ПИКЕЕ.
Ищецът поддържа, че ползването на електрическа енергия с частично измерване
или без измерване, води до обогатяване на потребителя за сметка на енергийното
дружество. Извършената корекция представлява способ за отстраняване на
последиците от неоснователното обогатяване на клиента при използвана, но
незаплатена електрическа енергия и компенсиране на разпределителното дружество за
направените от него разходи в тази връзка.Твърди, че Законът за енергетиката е
предвидил възможността за обективна отговорност на потребителя, при която не е
необходимо да се доказва вината му. Законодателят в чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е
предвидил, че „Устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата
за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и
достъпа до регистрираните от тези средства база данни“. Законът за енергетиката в
чл.83, ал.2 дава законова делегация на КЕВР да приеме ПИКЕЕ, според който текст,
правилата по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ се приемат от КЕВР, т.е. изрично в закона е
предвидена възможността да бъдат създадени правила, по реда на които да се
извършват преизчисления като процесното. Поддържа, че отговорността по ПИКЕЕ е
специална отговорност, която е в отклонение от общите правила на договорната
отговорност и за да се ангажира същата не е нужно да се установи, че причината за
неизмерване на енергията се дължи на конкретно въведено недобросъвестно поведение
от потребителя в определен момент. Основана е само на обективния факт на
констатирано неточно измерване или неизмерване.
Предвид горното, ищецът моли съда да се произнесе с решение, с което да
признае за установено, че ответникът дължи на “******” АД следните суми: сума в
размер на 1581.52 лв., представляваща главница по Фактура No **********/12.11.2020
г., дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 11.08.2020 г. до
11.11.2020 г., сумата от 19.33 лв., представляваща лихва за забава по посочената
фактура за периода от 28.11.2020 г. до 11.01.2021 г., както и законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането.
2
Претендира и направените разноски.
Ответникът- С. В. Г. от гр. Ботевград, в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала
писмен отговор и не е взела становище по исковете.
С исковата молба, както и с молба вх. No 1604/09.03.2023 г., депозирана преди
съдебното заседание по делото, ищецът, чрез процесуалния си представител, прави
искане за постановяване на неприсъствено решение по предявените искове.
Ответникът, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не изпраща
представител и не взема становище по исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и направеното
искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира
следното:
Налице са предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. На последната е връчен препис от исковата
молба, като в призовката до страната изрично са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание. Ответникът не
е представила в срок отговор на исковата молба, не се е явила и не е изпратила
представител в съдебно заседание по делото, за което е била редовно призована, без да
е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие. С оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства - заверени
копия на Констативен протокол No 1025745/11.11.2020 г.; Справка за преизчислени
количества електрическа енергия; Фактура No **********/12.11.2020 г.; Лицензия за
разпределение на електрическа енергия, Общи условия на договорите за използване на
електроразпределителната мрежа на “ЧЕЗ Разпределение България” АД, сертификат от
в. Телеграф и копия (извлечения) от в. Телеграф и други; 2 бр. писма с обратни
разписки, съдът намира исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за вероятно
основателни съгласно изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
При наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
съдът намира, че исковете следва да бъдат изцяло уважени, така както са предявени,
като бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на
вземанията на ищеца към нея, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д.
No 58/2021 г. по описа на БРС, а именно за сумата-главница от 1581.52 лв.,
представляваща незаплатено задължение за потребена, но неотчетена и неплатена
електрическа енергия по Фактура No **********/12.11.2020 г., дължима по чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 11.08.2020 г. до 11.11.2020 г., както и
сумата от 19.33 лв., представляваща лихва за забава за периода от 28.11.2020 г. до
11.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане, без решението да се мотивира
по същество.
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК ответникът следва да му заплати направените от него разноски по
настоящото дело в размер на 181.24 лв., от които 81.24 лв. за държавна такса и 100.00
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на
ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото производство, то
3
направените от ищеца разноски в заповедното производство се явяват дължими от
ответника, а именно разноски в размер на 82.02 лв., от които 32.02 лв. за държавна
такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение
Предвид гореизложеното съдът и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съществуването
на вземанията на “******” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
*******, към С. В. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ботевград, ж.к. “****” No 18, за
които е издадена Заповед No 260234/20.01.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 58/2021 г. по описа на РС-Ботевград,
както следва: за сумата от 1581.52 лв. /хиляда петстотин осемдесет и един лева и
петдесет и две стотинки/, представляваща задължение за потребена, но неотчетена и
неплатена електрическа енергия по Фактура No **********/12.11.2020 г., дължима по
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 11.08.2020 г. до 11.11.2020 г.,
за сумата от 19.33 лв. /деветнадесет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща
лихва за забава за периода от 28.11.2020 г. до 11.01.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.01.2021г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. В. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ботевград, ж.к. “****” No 18,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “******” АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: *******, сумата от 181.24 лв. /сто осемдесет и един
лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото
производство, както и сумата от 82.02 лв. /осемдесет и два лева и две стотинки/,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No
58/2021 г. по описа на РС-Ботевград.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
4