О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 2278 22.12.2022г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в закрито заседание на двадесет и втори
декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар и с участието
на
прокурора
като разгледа
докладваното
от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 173
по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 78, ал.7 от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/ във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано
е по искане на Председателя на Националното бюро за правна помощ, за присъждане
на разноски на основание чл.189 от НПК и чл.81 във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК във
вр. с чл.27а от Закона за правната помощ, за възнаграждението на адвоката,
предоставил правна помощ чрез осъществено процесуално представителство на М.Г.Х.
в производството по адм. дело № 173/ 2022г. по описа на Административен съд –
Стара Загора.
Производството по
административно дело № 173/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара
Загора е образувано по искова молба, подадена от М.Г.Х., с
адрес ***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”(ГДИН)
иск за присъждане в полза на ищеца на сумата 9000 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – негативни чувства, емоции и състояния от незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица от затворническата администрация, определени
като подлагане на нечовешко и унизително отношение, изразяващо се в: държането
му в продължителна изолация, излизаща извън всякакви разумни граници, в
постоянно заключено спално помещение; неосигуряване на достатъчно храна по
количество и качество; неосигуряване на добри санитарно-хигиенни и битови
условия, ведно със законната лихва, считано от 07.04.2016 година до окончателно
изплащане на главницата.
С Определение от 23.03.2021г.,
на
основание чл.95 от ГПК във вр. с чл. 21, т.3, чл.23, ал.2 и ал.3 и чл.25, ал.1
и ал.4 от Закона за правната помощ, е предоставена правна помощ на жалбоподателя М.Х. за
осъществяване на процесуално представителство по делото. С Определение от 30.03.2021г.
определеният от АК – Стара Загора адвокат С.Н.С., е назначен за процесуален
представител за осъществяване на правна помощ на ищеца М.Х. по адм. дело № 173
/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
С
влязло в сила Решение № 147 от 08.04.2022г. по посоченото дело, е осъдена Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ да заплати на М.Г.Х. сумата от 2000 /две хиляди/
лв., представляваща парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от затворническата
администрация, определени като подлагане на нечовешко и унизително отношение,
изразяващо се в неосигуряване на добри санитарно-хигиенни и битови условия за периода 13.07.2014 г.-07.04.2016 г., ведно
със законната лихва, считано от 08.04.2016 година до окончателно изплащане на
главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за претендирания размер от 9000 лева и за
периода от 08.04.2016 година до 17.02.2017 година, като неоснователен и
недоказан и е оставен без разглеждане
предявения от М.Г.Х. иск за присъждане на парично обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на
Затвора Стара Загора за периода от 18.01.2002 година до 13.07.2004 година и за
периода от 01.09.2009 година до 12.07.2014 година, като недопустим
В съдебното производство по делото
жалбоподателят М.Х. е бил представляван от назначения за процесуален
представител за осъществяване на правна помощ адвокат - адв. С.С. ***.
Към искането, във връзка с което е образувано настоящото
производство, е представено Решение № СЗ-1770-19323/2022г.
от 15.09.2022г. на Председателя на НБПП, с което на основание чл.24,
изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ, на адв. С.Н.С. е
определено да бъде изплатено възнаграждение в размер на 540 лв. за предоставена
правна помощ по адм. дело № 173/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара
Загора.
Искането на Националното
бюро за правна помощ за присъждане на възнаграждението на адвоката, предоставил
правна помощ в производството по адм. дело № 173/ 2021г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, е процесуално допустимо, но разгледано по
същество, се явява неоснователно.
Административнопроцесуалният
кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за
предоставена правна помощ, поради което, по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК приложение
следва да намерят разпоредбите на ГПК. Съгласно
чл.78, ал.7 от ГПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ,
бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП
съразмерно с уважената част от иска, а в случаите на осъдително решение лицето,
получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Разпоредбата на чл.78, ал. 7 от ГПК е
материалноправна и урежда две хипотези. В първата хипотеза е регламентирано
възникване на материално право в полза на НБПП за присъждане на изплатеното от
него адвокатско възнаграждение по оказана правна помощ, в случаите, когато
претенцията на лицето, получило правна помощ, е уважена. Втората хипотеза
предвижда лицето, получило правна помощ, да заплати разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска, в случаите на осъдително решение.
В настоящия случай
претенцията на лицето, получило правна помощ, е уважена – с влязло в сила
Решение № 147 от 08.04.2022г. по адм. дело № 173/ 2021г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, по исковата молба на М.Х. *** да заплати
посоченото по-горе обезщетение. Но съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.7, изр.
първо от ГПК, при уважаване на исковата претенция на лицето, на което е била
предоставена правна помощ, на НБПП се присъжда изплатеното адвокатско възнаграждение, а не определеното за
изплащане възнаграждение на адвоката за предоставената правна помощ. Този извод
се налага с оглед същността на безплатната правна помощ, предоставяна по реда
на ЗПП и целите на предоставянето, както и регламентирания в закона и в
Наредбата за заплащането на правната помощ механизъм за определяне и изплащане
на възнаграждението. Националното бюро за правна помощ има право да получи
сумата за изплатеното от бюрото адвокатско възнаграждение за предоставената
правна помощ на страната в съдебното производство, чиято претенция е уважена,
само когато реално е направен разход от бюрото за такова възнаграждение.
Доказването на този разход се осъществява с представянето на доказателства за
изплащане на адвокатското възнаграждение, определено с решението на
председателя на НБПП по чл. 39 ЗПП, което според същата разпоредба може да бъде
осъществено само по банков път. В конкретния случай по делото не са представени
доказателства за изплащане на адвокат С.С. на възнаграждението, определено с
Решение № СЗ-1770-19323/ 2022г. от 15.09.2022г. на Председателя на НБПП. Не
съществува процесуално правило, по силата на което изплащането на
възнагражденията на адвокатите, предоставили правна помощ, да се презумира. В
този смисъл е и константната съдебна практика. При липса на доказателства за
изплащане на адвокатското възнаграждение в съответствие с изискването на чл.78,
ал.7, изр. първо от ГПК, искането за присъждане в полза на НБПП на
претендираната сума се явява недоказано и като такова неоснователно.
Не е налице и соченото в
искането на Председателя на НБПП основание по чл.27а от ЗПП, която разпоредба
предвижда, че в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена
правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Заплащане на
определеното възнаграждение на назначения служебен адвокат, от лицето, на което
е предоставена правна помощ, е предвидено само в хипотезата на чл. 97, ал. 1 ГПК, когато съдът
е лишил страната от правна помощ, тъй като условията за нейното предоставяне не
са съществували изобщо или отчасти. Очевидно случаят не е такъв. Разпоредбите
на НПК и в частност тази на чл. 189, също посочена като правно основание в
искането на Председателя на НБПП, не намират субсидиарно приложение в съдебните
административни производства.
По тези съображения съдът
намира, че искането на Председателя на Националното бюро за правна помощ за
присъждане на разноски за възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ чрез
осъществено процесуално представителство на М.Г.Х. в съдебното производство по
адм. дело № 173/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е
неоснователно и като такова, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен
съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането
на Председателя на Националното бюро за правна помощ, за присъждане на разноски
за възнаграждение на адвоката за предоставена правна помощ чрез осъществено
процесуално представителство на М.Г.Х. в производството по адм. дело № 173/ 2021г.
по описа на Административен съд – Стара Загора, като неоснователно.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7
дневен срок от неговото съобщаване.
СЪДИЯ: