Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 117
гр. Б., 04.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Б., IV-ти състав, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Таня Бончева, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 1434 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, чрез юрисконсулт К.К.,
срещу Г.Н.М. са предявени осъдителни обективно кумулативно съединени искове съответно: 1.) с правно основание чл.
430, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – за сумата
от 16 654,44 лв. – главница за период от 10.07.2012 г. до 13.05.2017 г.; 2.) с правно основание чл. 430,
ал. 2 от ТЗ вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – за сумата
от 854,69 лв. – възнаградителна (договорна) лихва за период от 10.07.2014 г. до
13.05.2017 г.; 3.) с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД
– за сумата от 1147,23 лв. – наказателна надбавка върху възнаградителната лихва
за период от 10.07.2014 г. до 07.07.2017 г. (датата на подаване на исковата молба), ведно със
законната лихва върху горепосочената главница от 16 654,44 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищцовото дружество твърди, че на 21.05.2007 г. е
сключен договор за кредит за текущо потребление между „Б. ***“ ЕАД (кредитор) и
кредитополучателите Г.Т.Г. и Г.Н.М.. Предоставената сума по кредита била в
размер на 20 000 лв., със срок на издължаване – 120 месеца, като падежът
на всяка вноска настъпвал на 10-то число. Цялата сума от 20 000 лв. била
усвоена от кредитополучателите, като Б.та им превела същата по разплащателна
сметка, посочена в договора. В договора имало клауза, че кредитът ще се
погасява по разплащателна сметка № ******* с титуляр Г.Т.Г., според погасителния
план. В чл. 7 от договора за потребителски кредит бил разписано, че
кредитополучателите дължат и възнаградителна лихва в размер на 7,45 %. На
10.10.2010 г. кредитополучателите за последен път внесли съответната си
погасителна вноска. На 10.11.2010 г. кредитополучателите преустановили
плащанията по договора. По силата на договор за цесия от 10.12.2012 г. „Б. ***“
ЕАД (цедент) прехвърлила вземанията си срещу ответниците на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД
(цесионер). Ищецът „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, упълномощен от цедента „Б. ***“ ЕАД, съобщил
на длъжниците за цесията, като им изпратил уведомителни писма. Конкретно
ответницата Г.М. получила писмото на 14.01.2013 г. Тъй като в договора за
банков кредит имало клауза за автоматично настъпване на предсрочната
изискуемост, цедентът Б. ***“ ЕАД не изпратила уведомления до длъжниците за
обявяване на предсрочната изискуемост. Към датата на подаване на исковата молба
обаче всички вноски по погасителния план до 13.05.2017 г. били падежирали. В
чл.19.1 от Общите условия към процесния договор, при забавено плащане на
месечна вноска за главница и/или лихва на седмия ден след падежа, остатъкът по
кредита се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от
10 процентни пункта. По същество искането е да се уважат изцяло претенциите по
обективно съединените искове, като ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца
горепосочените процесни суми. Претендират се и сторените в производството
разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок е депозирал отговор (впоследствие допълнен), молба за
привличане на трето лице помагач и е предявил обратни искове.
В отговора и допълнителния отговор се признава фактът,
че на 21.05.2007 г. е сключен договор за кредит за текущо потребление между „Б.
***“ ЕАД (кредитор) и кредитополучателите Г.Т.Г. и Г.Н.М.. Сочи се, че за
ответника все още оставало неизяснено от какви пера са формирани процесните
суми. На следващо място се твърди, че ищецът „ОТП Ф.Б.“ ЕАД не разполага с
активна процесуална легитимация, тъй като в договора за цесия липсвала индивидуализация
на вземането и по – конкретно никъде не се посочвали имената на ответницата
като длъжник. Акцентира се, че цедирането на вземането на кредитора спрямо един
солидарен длъжник нямало действие спрямо останалите солидарни длъжници.
Процесната цесия не произвела действие спрямо ответницата Г.М., тъй като не й
била съобщена по надлежния ред от цедента, а от цесионера. По същество се
възразява, че исковите претенции са погасени по давност. Доколкото се касаело
за периодични плащания, приложима била специалната 3-годишна давност. Не на
последно място се твърди, че предявените искове са неоснователни по основание и
по размер. По отношение на възнаградителната лихва и наказателната надбавка над
същата се твърди, че регламентиращите ги договорни клаузи са неравноправни, а
оттам и нищожни. По същество искането към съда е да се отхвърлят изцяло
предявените искове. Прави се възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение. Претендират се сторените съдебно – деловодни разноски.
С Определение № 7929/04.12.2017 г. като трето лице –
помагач на ответницата е конституиран Г.Т.Г. с ЕГН: **********.
В условията на евентуалност спрямо първоначално
предявените искове са предявени обективно кумулативно съединени обратни искове от ответницата Г.М. срещу третото лице
– помагач Г.Г.: 1.) с правно
основание чл. 127, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 240, ал. 1
от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД - за сумата от 8 327,22 лв. (половината
главница, претендирана от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД); 2.) с правно основание чл. 127, ал.
1 от ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД - за сумата от 427,35 лв. (половината възнаградителна лихва,
претендирана от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД); 3.) с правно основание чл. 127, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД - за сумата от 573,62 лв.
(половината наказателна надбавка, претендирана от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД), ведно с
половината от присъдената върху главницата законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Иска се
третото лице – помагач да бъде осъдено (под условие) да заплати на ищцата Г.М.
горепосочените суми. Претендират се и разноски.
В хода на устните състезания страните заявяват, че
поддържат исканията си. Подробни аргументи развиват в писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
От Договор за кредит за текущо потребление от
21.05.2007 г. се установява, че същият е сключен между „Б. ***“ ЕАД (кредитор)
и ответниците Г.Т.Г. и Г.Н. Г. (кредитополучатели и солидарни длъжници). Съгласно
клаузите на договора се отпуска кредит в размер на 20 000 лв., със срок на
издължаване 120 месеца. Посочено е, че кредитът се усвоява по разплащателна
сметка с титуляр отв. Г. и се погасява чрез същата разплащателна сметка
посредством месечни вноски, всяка от които с падеж 10-то число на месеца.
По силата на Договор за покупко – продажба на вземания
(цесия) от 10.12.2012 г. „Б. ***“ ЕАД е продала на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД всички свои вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Вземанията са описани в
Извлечение от Приемо – предавателен протокол към договора за цесия, като сред
тях фигурира и кредитът на името на Г.Т.Г. в размер на 20 000 лв.,
отпуснат на 21.05.2007 г.
С писмо до „ОТП Ф.Б.“ ЕАД (л. 23) Б.та уведомява дружеството, че
потвърждава настъпилото прехвърляне на вземанията чрез цесия, считано от
18.12.2012 г.
Съгласно Пълномощно от „Б. ***“ ЕАД (л. 21) „ОТП Ф.Б.“
ЕАД е овластено да уведоми от името на Б.та всички длъжници за извършената
цесия.
С Писмо от 18.12.2012 г. отв. Г. Николова М. е
уведомена от ищеца, че вземането на Б.та срещу нея като съдлъжник по Договор за
кредит от 21.05.2007 г. е придобито от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, заедно с всички
обезпечения, привилегии и принадлежности. В уведомителното писмо е
инкорпорирана и покана за доброволно изпълнение към ответницата – същата е
поканена да заплати в 14 – дневен срок, считано от получаване на уведомителното
писмо, сумата от 20 979,85 лв., като са посочени и отделните пера, влизащи
в тази сума – главница, лихви и разноски в съответния размер. Видно от
известието за доставяне, уведомителното писмо е получено от ответницата на
14.01.2013 г.
С Решение № 101/17.12.2010 г. по гр. д. № ***/2010 г.
по описа на РС – Б., влязло в сила на 07.01.2011 г, е прекратен бракът между Г.Н.
Г. (след брака М.) и Г.Т.Г..
Съгласно заключението от съдебно – счетоводната
експертиза сумата по кредита в размер на 20 000 лв. е
усвоена наведнъж, на 21.05.2007 г., като е преведена по банкова сметка *** Г.Т.Г..
В извлечението по обслужване на кредита като „сътитуляр“ е посочена ответницата
Г.М.. До 10.10.2010 г. (когато е последното плащане) са постъпвали суми за
погасяване на кредита, покриващи главница, лихви и такси. От 10.11.2010 г. погашенията
са преустановени. Общият размер на неиздължената главница, включена в
анюитетните вноски за периода от 10.07.2012 г. до 13.05.2017 г. и до датата на
подаване на исковата молба е 11 654,44 лв., а на възнаградителната лихва за
периода от 10.07.2014 г. до 13.05.2017 г. – 854,69 лв. Размерът на
наказателната надбавка върху договорната лихва за периода от 10.07.2014 г. до
10.07.2017 г. е изчислен в два варианта – 637,79 лв. или 3 540,99 лв. При
първия вариант изчисленията са правени върху неиздължения размер на договорната
лихва (854,69 лв.), а във втория – на база неиздължения размер от главницата. Съдът
даде вяра на заключението на вещото лице, като компетентно изготвено,
аргументирано и неоспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на главните искове
Неоснователно е възражението на ответницата, че ищецът
„ОТП Ф.Б.“ ЕАД не разполага с активна процесуална легитимация. Правният
интерес, респ. процесуалната легитимация на ищеца е функция на притежаваните от
него материални права по силата на договор за цесия. Цесията е уредена от
законодателя като неформален, консенсуален договор, за чиято действителност е
необходимо единствено съгласие на страните по него – цедент и цесионер.
Изпълнено е и изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, а именно Б.та цедент писмено
е потвърдила на цесионера прехвърлянето на вземанията. В конкретния случай в §
2, т. 2.1 от договора за цесия е уговорено, че цедентът „Б. ***“ ЕАД продава и прехвърля вземанията, посочени в
приемо – предавателния протокол към договора. В същия приемо – предавателен
протокол фигурира и кредит на името на Г.Т.Г. в размер на 20 000 лв.,
отпуснат на 21.05.2007 г., т.е. касае се именно за процесния договор за кредит.
Възражението, че вземането на Б.та срещу отв. Г.Н. Г. не е прехвърлено на
цесионера, е неоснователно. На първо място това следва от закона – чл. 99, ал.
2 от ЗЗД гласи, че прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Ответницата и ответникът по регресните искове Г.Т.Г. са
солидарни длъжници по договора за кредит, а солидарността несъмнено е вид обезпечение, което осигурява
на кредитора възможност да търси изцяло вземането си от повече от един длъжник.
Неслучайно и цесията е съобщена на ответницата М.. Наведени са
неоснователни възражения и досежно уведомяването, като се сочи, че не
цесионерът, а цедентът е следвало да уведоми длъжника за прехвърлянето на
вземанията. „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е уведомило ответницата за извършената цесия не в
качеството си на цесионер, а от името на цедента „Б. ***“ ЕАД, разполагайки с
изрично пълномощно за това. Уведомяването е надлежно, като в този смисъл е и
практиката на ВКС (Решение № 204/25.01.2018 г. по т.д. № 2230/2016 г., I т.о.
на ВКС; Решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г.о. на ВКС и
др.). Поради изложеното, цесията е валидно сключена, надлежно съобщена на
ответницата М., произвела е действие спрямо нея, което обуславя надлежната
процесуална легитимация на страните и допустимостта на предявените искове.
По същество
За да бъдат уважени исковите претенции по главните
искове, ищцата следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти:
1.) сключен договор за банков кредит между „Б. ***“ ЕАД и кредитополучателите; 2.) реално
предоставяне на сумата по кредита (усвояване на кредита); 3.) настъпил падеж
(изискуемост) на всяка от вноските, формиращи процесните суми; 4.) наличие на
договор за цесия между „Б. ***“ ЕАД и ищеца „ОТП Ф.Б.“ ЕАД; 5.) съобщаване на
цесията на ответницата и 6.) размер на всяко от процесните вземания.
Ответницата признава изрично, че на 21.05.2007 г. е
сключен договор за кредит за текущо потребление между „Б. ***“ ЕАД (кредитор) и
кредитополучателите Г.Т.Г. и Г.Н.М.. Този факт e отделен за безспорен
и не се нуждае от доказване.
Кредитът е усвоен от длъжниците на 21.05.2007 г., като
главницата от 20 000 лв. е преведена по разплащателна сметка с титуляр
ответника по регресните искове Г.Т.Г.. Това обстоятелство не се оспорва от
страните, а и се доказва от заключението по съдебно – счетоводната експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице за периода от
10.11.2010 г. до 13.05.2017 г. (както и до датата на депозиране на исковата
молба) всички анюитетни вноски са падежирали, т.е. станали са изискуеми поради
настъпване на уговорения в договора срок, но не са заплатени. Разгледаният
период е по – широк от процесния. Претендираните по исковата молба суми за
главница, договорна лихва и наказателна надбавка всъщност касаят по – ограничени
периоди. За периода от 10.07.2012 г. до 13.05.2017 г. дължимата главница
възлиза на 11 654,44 лв. При прилагане на уговорения към момента на
договаряне лихвен процент (7,45 %), договорната лихва за периода от 10.07.2014 г. до 13.05.2017 г. е
в размер на 854,69 лв., колкото се и претендира. По отношение наказателната
надбавка, съдът прие първия вариант, по който същата е изчислена, тъй като при
този вариант за база служи неизплатената част от възнаградителната лихва. Именно
такава е договорната клауза, както и формулираната претенция в исковата молба –
„наказателна надбавка върху възнаградителната лихва“. Следвайки методиката на
изчисляване по първия вариант, наказателната надбавка от 10.07.2014 г. до 07.07.2017 г. (датата на подаване на исковата молба) възлиза в
размер на 636,02 лв. Тук е мястото
да се отбележи, че вещото лице е изчислило наказателната надбавка в размер на
637,79 лв., т.е. малко по – висок от този, който приема съдът. Това е така
защото вещото лице е приело за дата на депозиране на исковата молба 10.07.2017
г. (датата на входиране). В действителност датата на подаване е 07.07.2017 г., съгласно пощенското клеймо. Така и периодът, по
който е работило вещото лице (10.07.2014 г. – 10.07.2017 г.) е с 3 дни по –
обширен от процесния (от 10.07.2014г. до 07.07.2017 г.). Така дневната наказателна надбавка 0,59 лв.
следва да се умножи не по 1081, а по 1078 дни, като окончателно дължимата
надбавка се получава в размер на 636,02 лв. В заключение всички вноски по
кредита, считано от 10.11.2010 г. до 13.05.2017 г. (както и до датата на
депозиране на исковата молба) са падежирали, т.е. настъпила е тяхната
изискуемост по силата на настъпване на уговорения в договора срок (10-то число
на съответния месец). Досежно размерите, до които следва да се уважат претенции,
съдът се доверява на заключението на вещото лице, като споделя неговите изводи
с визираното уточнение относно размера на наказателната надбавка.
Относно валидността на извършената
цесия и надлежното й съобщаване на ответницата М. по – горе в изложението са
развити подробни аргументи, поради което съдът не намира за необходимо да ги
преповтаря.
Неоснователни са възраженията на ответницата, че процесните
вземания са погасени по давност. Практиката на ВКС, постановена по реда на чл.
290 ГПК е категорична, че задължението за главница по договор за кредит е
единно и неделимо. Погасяването на вноски касае изпълнението, но не променя
характера на самото задължение. Т.е. отделните вноски по кредита не са отделни
периодични задължения, а представляват частични плащания, уговорени от страните
по договора. Затова и по отношение на главницата се прилага общата 5 – годишна
давност по чл. 110 от ЗЗД. Тази давност в конкретния случай не е изтекла към
датата на подаване на исковата молба, а напротив – давността е прекъсната с
депозирането на исковата молба. Най – старата вноска за главница е от
10.07.2012 г. Т.е. давността за нея би изтекла на 10.07.2017 г., но исковете са
предявени на 07.07.2017 г. Касателно договорната лихва, респективно
наказателната надбавка върху същата, важи кратката 3 – годишна давност. Най –
старата вноска за лихви и наказателна надбавка е от 10.07.2014 г., т.е. давността
също хипотетично би изтекла на 10.07.2017 г., но е прекъсната с предявяването
на исковете.
Неоснователни са и възраженията, че клаузите за
договорна лихва и наказателна надбавка са неравноправни по смисъла на ЗЗП и Директива
93/13/ЕИО. За да бъде една клауза неравноправна и в този смисъл да се обяви
нейната нищожност, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки:
1.) да не е индивидуално уговорена, т.е. потребителят да няма възможност да
влияе върху съдържанието й, а Б.та кредитор да може едностранно да внася
промени в договорните клаузи; 2.) да нарушава принципа на добросъвестност (т.е.
да няма ясни и разбираеми критерии, обуславящи промените в договорните
условия); 3.) да води до значителна неравнопоставеност между страните; 4.) да е
в ущърб на потребителя. В конкретния случай договорната лихва е уговорена в т.
7 от договора за кредит за текущо потребление, като същата се формира от базов
лихвен процент за съответния вид кредит (определян периодично от кредитора) +
надбавка, която може единствено да се намалява при преференциални условия, но
не и да се увеличава. В чл. 9.3. от Общите условия са поставени обективни,
лимитативно изброени условия, при които кредиторът може едностранно да променя
базовия лихвен процент – при изменение от поне 1 % за
месец на стойностите на L., E., L.; при
изменение от поне 1 % за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар;
при изменение от поне 0,5 % за месец на индекса на потребителските
цени за България (CPI); въвеждане на рестрикции от
страна на Ц. Б. върху банковата система
и/или върху Б. ***; промени в нормативните актове, както и в регулациите на Ц. Б.,
засягащи функционирането и изискванията към банките; при изменение от поне 10 %
за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по
привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Ц.
Б.; съществена промяна в паричната политика на Ц. Б., като премахване на
валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите. Съдът
намира, че посочените критерии имат обективен характер и изключват произволното
едностранно увеличаване на лихвения процент от страна на Б.та. Отделно от това,
видно от таблица 2 на заключението от ССчЕ, от 10.07.2014 г. до падежиране и на
последната вноска по кредита, договорната лихва всеки месец е намалявала. Т.е.
изменението не е в ущърб на потребителя по кредита. По отношение на
наказателната надбавка (която е функция на договорната лихва) т. 12 от договора
регламентира, че Общите условия на Б.та са неразделна част от индивидуалния
договор, а чл. 19.1 от ОУ гласи, че при забавено плащане на месечна вноска за
главница и/или лихва на седмия ден след падежа, остатъкът по кредита се
олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни
пункта. Изначално Б.та е поставила ясни и разбираеми условия – забавеното
плащане влече санкция за потребителя под
формата на наказателна надбавка върху договорната лихва, т.е. процентът на
неговата лихва се увеличава с 10 единици. Тази клауза освен това е била предмет
на индивидуално договаряне и потребителят се е съгласил с нея, подписвайки
индивидуалния си договор и приемайки Общите условия.
В заключение предявените искове следва да се уважат:
за главницата - до размера от 11 654,44 лв., като за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 16 654,44 лв. искът следва да се
отхвърли; за договорната лихва –изцяло до пълния предявен размер от 854,69 лв.;
за наказателната надбавка – до размера от 636,02 лв., като за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 1147,23 лв. искът следва да се отхвърли.
По обратните искове
От договора за кредит е видно, че ответницата Г.М. и
ответникът по обратните искове и Г.Г. са солидарни длъжници. Всички вноски по
договора за кредит са падежирали с настъпване на уговорения срок по отношение и
двамата длъжници. В отношенията помежду им се прилага принципът на чл. 127, ал.
1 от ЗЗД - доколкото не следва
друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на
кредитора, трябва да се понесе от тях поравно. Предвид изхода на спора по
главните искове, ответникът по обратните искове следва да бъде осъден да
заплати на отв. Г.М. по ½ от уважения размер на претенцията по всеки главен
иск. Това осъждане следва да се извърши под условие, че отв. М. заплати на
ищеца „ОТП Ф.Б.“ ЕАД уважените
размери на претенциите по главните искове. В практиката се е наложило при
постановяването на условен диспозитив съдът служебно да се произнася по
издаването на изпълнителен лист в полза на третото лице – ответник по обратните
искове (в този смисъл Решение № 228/22.02.2012 г. по т.д. № 877/2010 г., ТК, II
т.о. на ВКС).
По
разноските
И двете страни по главните искове са направили
възражение за прекомерност – ищецът по отношение на адвокатския хонорар, а
ответницата досежно юрисконсултското възнаграждение. Възраженията са
неоснователни. Предвид обстоятелството, че материалният интерес по делото е над
10 000 лв., юрисконсултското възнаграждение е в минималния размер,
предвиден в чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Адвокатското
възнаграждение, заплатено от насрещната страна, също е близо до минималния
размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Освен това в настоящото производство се
разглеждат общо шест обективно кумулативно съединени иска, налице е известна
фактическа и правна сложност, а и процесуалният представител на ответницата е
изготвил множество книжа по делото - отговор по исковата молба, допълнение към
отговора, искова молба по обратните искове и молба за освобождаване от държавни
такси. Тук е мястото да се отбележи, че привличането на подпомагаща страна и
предявяване на обратни искове срещу нея е и част от защитата по главните
искове.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата Г.М.
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца „ОТП Ф.Б.“ ЕАД сумата от 944,12 лв. (деветстотин четиридесет и
четири лева и дванадесет стотинки), представляваща сторени разноски за
държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
с уважената част от главните искове.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът „ОТП Ф.Б.“
ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ответницата Г.М. сумата от 366,66 лв. (триста шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от главните искове.
На основание чл. 78, ал. 10 от ГПК ответникът по
обратните искове Г.Г. следва да бъде осъден да заплати на ответницата и ищца по
обратните искове Г.М. сумата от 288,72
лв. (двеста осемдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки),
представляваща сторени разноски за държавна такса по обратните искове,
съразмерно с уважената част от обратните искове.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
по иск с правно основание с правно основание
чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД Г.Н.М.
с ЕГН: ********** да заплати на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК: ********* сумата от 11 654,44 лв. (единадесет хиляди
шестстотин петдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки),
представляваща дължима неизплатена главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 21.05.2007 г. между „Б. ***“ ЕАД от една страна и Г.Т.Г. и Г.Н.М.
от друга страна, за период от 10.07.2012 г. до 13.05.2017 г., ведно със законната лихва върху
присъдения размер на главницата, считано от 07.07.2017 г. (датата на подаване
на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 11 654,44
лв. до пълния предявен размер от 16 654,44 лв.
ОСЪЖДА
по иск с правно основание с правно основание
чл. 430, ал. 2 от ТЗ вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД Г.Н.М.
с ЕГН: ********** да заплати на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК: ********* сумата от 854,69 лв. (осемстотин петдесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки),
представляваща възнаградителна (договорна) лихва по Договор за кредит за текущо
потребление от 21.05.2007 г. между „Б. ***“ ЕАД от една страна и Г.Т.Г. и Г.Н.М.
от друга страна, за период от 10.07.2014 г. до 13.05.2017 г.
ОСЪЖДА
по иск с правно основание чл. 79, ал.
1 вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД Г.Н.М. с ЕГН: ********** да заплати на „ОТП Ф.Б.“
ЕАД с ЕИК: ********* сумата от 636,02
лв. (шестстотин тридесет и шест лева и две стотинки), представляваща
дължима неизплатена наказателна надбавка върху възнаградителната лихва за
период от 10.07.2014 г. до 07.07.2017 г. (датата на подаване на исковата молба) по Договор
за кредит за текущо потребление от 21.05.2007 г. между „Б. ***“ ЕАД от една
страна и Г.Т.Г. и Г.Н.М. от друга страна, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 636,02 лв. до пълния предявен размер
от 1147,23 лв.
ОСЪЖДА
по обратен иск с правно основание чл.
127, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД Г.Т.Г. с ЕГН: ********** да заплати на Г.Н.М. с ЕГН: **********
сумата от 5 827,22 лв. (пет хиляди
осемстотин двадесет и седем лева и двадесет и две стотинки), представляваща
половината от присъдената с настоящото решение в полза на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК:
********* сума от 11 654,44 лв., представляваща дължима неизплатена
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 21.05.2007 г. между „Б. ***“
ЕАД от една страна и Г.Т.Г. и Г.Н.М. от друга страна, за период от 10.07.2012 г. до 13.05.2017 г., ведно със законната лихва върху
присъдения размер на главницата, считано от 07.07.2017 г. (датата на подаване
на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането, ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ Г.Н.М. с ЕГН: **********
реално заплати в полза на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК: ********* сумата от 11 654,44
лв., представляваща дължима неизплатена главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 21.05.2007 г. между „Б. ***“ ЕАД от една страна и Г.Т.Г. и Г.Н.М.
от друга страна, за период от 10.07.2012 г. до 13.05.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ обратния иск за главница за разликата над 5 827,22
лв. до пълния предявен размер от 8 327,22 лв.
ОСЪЖДА
по обратен иск с правно основание чл.
127, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД Г.Т.Г. с ЕГН: ********** да заплати на Г.Н.М. с ЕГН: **********
сумата от 427,35 лв. (четиристотин
двадесет и седем лева и тридесет и пет стотинки), представляваща половината
от присъдената с настоящото решение в полза на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК: *********
сума от 854,69 лв., представляваща възнаградителна (договорна) лихва по Договор
за кредит за текущо потребление от 21.05.2007 г. между „Б. ***“ ЕАД от една страна
и Г.Т.Г. и Г.Н.М. от друга страна, за период от 10.07.2014 г. до 13.05.2017 г.,
ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ Г.Н.М. с ЕГН: **********
реално заплати в полза на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК: ********* сумата от 854,69 лв.,
представляваща възнаградителна (договорна) лихва по Договор за кредит за текущо
потребление от 21.05.2007 г. между „Б. ***“ ЕАД от една страна и Г.Т.Г. и Г.Н.М.
от друга страна, за период от 10.07.2014 г. до 13.05.2017 г.
ОСЪЖДА
по обратен иск с правно основание чл.
127, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД Г.Т.Г. с ЕГН: **********
да заплати на Г.Н.М. с ЕГН: ********** сумата от 318,01 лв. (триста и осемнадесет лева и една стотинка),
представляваща половината от присъдената с настоящото решение в полза на „ОТП Ф.Б.“
ЕАД с ЕИК: ********* сума от 636,02 лв., представляваща дължима неизплатена
наказателна надбавка върху възнаградителната лихва за период от 10.07.2014 г. до 07.07.2017 г. (датата на подаване на исковата молба) по Договор
за кредит за текущо потребление от 21.05.2007 г. между „Б. ***“ ЕАД от една
страна и Г.Т.Г. и Г.Н.М. от друга страна, ПРИ
УСЛОВИЕ, ЧЕ Г.Н.М. с ЕГН: ********** реално заплати в полза на „ОТП Ф.Б.“
ЕАД с ЕИК: ********* сумата от 636,02 лв., представляваща дължима неизплатена
наказателна надбавка върху възнаградителната лихва за период от 10.07.2014 г. до 07.07.2017 г. (датата на подаване на исковата молба) по Договор
за кредит за текущо потребление от 21.05.2007 г. между „Б. ***“ ЕАД от една
страна и Г.Т.Г. и Г.Н.М. от друга страна, като ОТХВЪРЛЯ обратния иск за наказателна надбавка за разликата над 318,01
лв. до пълния предявен размер от 573,62
лв.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза
на Г.Т.Г. с ЕГН: ********** след представяне на доказателства, че
настоящото Решение от 04.06.2018 г. по гр. д. № 1434/2017 г. по описа на РС – Б.
е изпълнено в частта, с която Г.Н.М. с ЕГН: ********** е осъдена да заплати в
полза на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК: ********* сумите: 11 654,44 лв. – главница;
854,69 лв. – договорна лихва и 636,02 лв. – наказателна надбавка!
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г.Н.М. с ЕГН: **********
да заплати на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК: ********* сумата от 944,12 лв. (деветстотин четиридесет и четири лева и дванадесет
стотинки), представляваща сторени разноски за държавна такса, депозит за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
главните искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ОТП Ф.Б.“ ЕАД с
ЕИК: ********* да заплати на Г.Н.М. с ЕГН: ********** сумата от 366,66 лв. (триста шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от главните искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 10 от ГПК Г.Т.Г. с ЕГН: **********
да заплати на Г.Н.М. с ЕГН: ********** сумата от 288,72 лв. (двеста осемдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки),
представляваща сторени разноски за държавна такса по обратните искове,
съразмерно с уважената част от обратните искове.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на ответната страна - Г.Т.Г. с ЕГН: **********!
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :