Р Е Ш Е Н И Е №
2923
20.07.2018г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК – XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание 19.06.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 11916 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното.
Производството по делото е образувано по искова молба от П.Т.И. против Г.З.Х., с която са предявени обективно съединени искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.365 и чл.99 и по чл.86 от ЗЗД за това ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4000 лева- частично от 297 002,15 лева- главница по споразумение от ***, вземанията по която са прехвърлени в полза на ищеца с договор за цесия от ***, сумата от 1000 лева- частично от 37 364,85 лева- мораторни лихви за периода ***- ***, ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на завеждане на делото – *** до окончателното изплащане на вземането.
От ответника е подаден отговор на исковата молба в срок. Със същия исковете се оспорват като неоснователни.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателствени материали и на основание чл.12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Установява се от приетото по делото потвърдително писмо, че ответник Г.З.Х. изрично и неотменяемо е потвърдил, че в периода от *** до *** е получил в брой от К. А. Т. чрез лицата О. А. и И. И. сумата от 203 500 щатски долара със задължението да бъдат върнати в долари или левовата им развностойност на *** в брой или по банкова сметка *** ***. Изрично е обективирано изявление на ответника, че приема и признава, че сумата се явява негов дълг. Изрично с писмения документ се обективира признанието на ответника, че е получил паричната сума от К. А. Т. за посочения период с основание „фактури за продадени стоки и извършени услуги“. В друг представен по делото частен свидетелстващ документ – споразумение от *** ответник Х. отново изрично е обективирал изявлението си като е признал, че сумата от 203 500 щатски долара е получена от К. Т. със задължение да бъде върната на падеж ***.
Тези два документа са оспорени както относно формалната има доказателствена сила, така и относно съдържанието на волеизявлението на ответник Х.. По делото са приети две експертизи – първата е единична с *** К.П.С., която дава заключение, че подписите в горните два документа са изпълнени от едно и също лице, но не са изпълнени от ответник Х., посочва се още, че подписите от името на ответника в двата документа не са сканирани и пренасяни от друг документ, както и че не са копирани на просвет, изпълнени са на една и съща пишеща машина. В. л. е използвало за сравнителен образец ** документа, подробно описани в обстоятелствената част на заключението изхождащи от ответника в периода от 2000г. до наши дни. При анализа и съпоставянето на общите признаци с процесните два документа и сравнителните образци според в. л. С. се открояват * идентификационни съвпадения – транскрипцията е смесена, обработеността е средна, строежа е прост, наклона е десен.
Относно частните признаци по критерии форма на движението при изпълнение от общо * признака в. л. откроява несъвпадение по * признака – първият е изписването на втория елемент на главна буква „*“, която в изследваните образци е дъговидна, а в сравнителните – праволинейна, вторият признат е параф – праволинеен срещу вълнообразен. Останалите * признака според вещото лице съвпадат – това са признаците първи елемент на главна буква „*“, щрихите в щрихованата част помежду си, щриховата част в парафа, първия с втория елемент на главна буква „*“.
Относно частните признаци по критерии вид съединение на движението при свързване в. л. посочва пълно съвпадение между изследваните образци и тези изхождащи от *..
Относно критерия направления движението при свързване отново е налице съвпадение – първи с втори елемент на главна буква „*“ е съвпада – дясноокръжно;
Относно критерии разтегнатост на движението при изпълнение – констатира се разтегнатост по вертикала, която съвпада с образеца, който се изследва..
Относно критерия относително разместване на движението в. л. откроява липса на успоредност и различие при щриховата част спрямо линията на писане.
Или общо от обследвани ** частни признака, в. л. посочва, че по * признака не се откриват съвпадения / т.*, т.*, т.*, т.** и т.**/, а по т.*,т.*, т.*,т.*, т.*, т.* и т.** се откриват съвпадения, при което без да посочи конкретна причина в. л. заявява, че наличието на някои съвпадения в общите и частни признаци не разколебават направения извод, че подписите в обследваните два документа не са изпълнени от ответника.
Съдът
не кредитира това заключение в частта му в която е посочено, че подписите в процесните документи не са изпълнени от ответника, поради
причината, че е налице несъответствие между обстоятелствената част и крайните
изводи на експерта. На първо място, както се посочи по-горе по всички общи
признаци е налице съответствие, а по * частни признака също е налице
съответствие. Ето защо категорично не става ясно поради какви причини в. л.
мотивира решението си, че подписите не са положени от ответника. На второ
място, в. л. констатира съвпадението по общи и частни признаци, но не посочва
защо различията са достатъчни за извода му. Трето, заключението е противоречиво
и едностранчиво като не се анализират и обследват общите и частни признаци
които съвпадат, а същите само се маркират и отбеляват,
без да се анализират.
По делото е приета и втора тройна графологична експертиза с в. л. С.С., И.Ч. и Е.Ч.. И трите в.л. са категорични, че подписите в двата изследвани документа са на едно и също лице. В. л. С.С. и И.Ч. са категорични, че подписите изхождат и са положени от ответника, като този си извод базират на установени съвпадения между подписите обект на експертизата и сравнителния материал. Тези съвпадения са отново класифицирани по общи и частни признаци и са общо на брой * както следва: еднаква степен на обработеност, еднаква транскрипция, еднакъв темп на изпълнение, еднакъв наклон, еднакъв тип параф, еднакво увеличено количество на движение при изписване на втория елемент на буква „*“, еднаква форма на движение при свързване на втория и първия елемент на буква „*“ – примковидно и ъгловидно, еднаква посока на движение, при свързване на буква „*“ с последващи щрихи – лява, окръжна и дясно окръжна, еднаква форма на двжение при изпълнение на щрихите – примковидно-ъгловидна. И двете в. л. са категорични, че при изследването на сравнителните образци, които носят подписа на ответника се установяват няколко начина на подписване – обстоятелство, което не е констатирано и отчетено от в. л. К.С.. Направен е извод, че ответника има вариатност и вариационост при изпълнение на подписите, поради което и са възможни различия. Експертизата е подробна, обоснована и базирана на същите сравнителни образци, които са били използвани и от в. л. С.. В допълнение в експертизата липсват неясноти и празноти относно анализа на обстоятелствата, които са отчетени при извеждане на крайния извод за категоричност на подписите в изследваните документи. За сравнение вещото лице С. не отчита нито вариатност и вариационост при изпълнение на подписите, нито пък анализира общите и частни признаци по които има съвпадение на подписите.
В. л. Е.Ч. дава особено мнение и посочва, че обследваните подписите не изхождат от ответник Х.. Причината затова е че са установени различия по общи и частни идентификационни признаци. В. л. Ч. също като в. л. С. не констатира наличието вариатност и вариационост при изпълнение на подписите и не свързва възможността различията по общи и частни признаци да се дължат на това, респ. при разпита си не дава информация затова по какъв начин тази вариационост може да се отрази на полагането на подписа. При анализа на сравнителните образци в. л. се ограничава до анализа на подписа в последния, най-съкратен вариант. От съдържателна страна се установява, че при анализа на критериите се открояват идентификационни съвпадения – така по критерий продължителност на движението при изписване на главна буква „*“ – движението е по хоризонтала, както при обследваните подписи, така и в сравнителните образци, при изписването на втория елемент на главна буква „*“ има намаляване движението по вертикала т.е по т.* и т.* е налице съвпадение / л. *** от делото/, което също не е анализирано от в. л., а едностранчиво е прието че не се отразява на крайния му извод. Ето защо особеното мнение не се кредитира.
Предвид на гореизложеното настоящата инстанция не възприема изводите на в. л. Ч. и С. като кредитира изводите на в. л. С. и Ч., при което категорично и несъмнено приема за доказано, че подписите положени в потвърдително писмо и споразумение от *** за ответника изхождат именно от него, респ. същият е обективирал ясно и недвусмислено волята си, че е приел в заем процесната парична сума и се е задължил да я върне на уговорения падеж. Основните съображения, за да бъде кредитирано заключението на в. л. С. и Ч. са, че същите обективно и задълбочено са констатирали спецификите на подписа на ответника, съпоставили са го по общи и частни признаци, при което са открили иденфитикационни съвпадения, докато в. л. С. и Ч. също откриват идентификационни съвпадения, но не ги анализират и отдават неясно защо тежест на различията, без да отчитат спецификите и характеристиките на подписите в изследваните документи и сравнителните образци.
Не могат да бъдат споделени възраженията на ответника, че заем никога не е бил получаван, тъй като същият изрично е признал този факт, което и придава на документа материална доказателствена сила за това обстоятелство, независимо, че двата документа са без нотариална заверка на подписите и съдържанието. Първо такава заверка не е необходима за валидността на тези документи, и второ същите съдържат признание от страна на длъжника за неблагоприятни за него факти, а щом тези факти са признати, то значи в тежест на ответника е да установи, че това признание е компрометирано било то поради пороци във волеобразуването, било то поради пълна липса на воля. Такова насрещно доказване не се проведе, а твърденията на страната останаха голословни. Документи, разписки за получаване на сумата не съществуват, но именно поради това е било сключено споразумението между страните, което има характера на извънсъдебна спогодба и реално основанието на претенцията е тази спогодба, е не заема, който страните установяват, че е бил даден. В тази връзка спогодбата има установително, регулативно и конститутивно действие, при което действителното фактическо положение между страните вече се изменя и на негово място страните приемат, че е налице същото, ново или изменено фактическо състояние. Ето и защо е безпредметно обследването на дататата или датите на които парите са били предадени, в брой ли са били предадени или по банков път, до колкото претенцията се базира не на договора за заем, а на договора по чл. 365 ЗЗД. В тази връзка последното не означава, че ако бъде установено, че договорът за заем е недействителен то това пряко ще се засегне действителността на спогодбата, тъй като с последната не могат да се санират недействително съглашения. В случая обаче именно на база на извънсъдебното признание за получената парична сума в заем, настоящата инстанция приема, че това съглашение е валидно възникнало и правно обвързващо за страните, поради което е и годно да бъде предмет на спогодба. В допълнение не е вярно твърдението, че доказателства за предаване на сумата липсват, защото е налице признанието на ответника затова предаване, в писмена форма в присъствието на свидетел. Отделно от това се установи, че към момента на сключването на спогодбата лицата О. А. е била * в д. „***“ *** чийто собственик на капитал е ответника, лицето И. И. е *** в същото дружество. Другояче би било ако се твърдеше, че сумите са предавани на ***, *** или ***, което би породило съмнение, до колкото *** е аналитична позиция, която функционално и организационно е пряко свързана с *** на дружеството.
По делото е доказано, че с договор за цесия от *** цедентът К. Т. е прехвърлил на ищец П.И. вземането си от ответника, ведно със законните лихви считано от 03.05.2016г. за което ответника е бил изрично уведомен по нотариален ред. Цесията е редовна и е породила правно действие. Цесията не може да бъде нищожна поради липса на предмет единствено и само заради уговорената продажна цена на прехвърленото вземане. В случая длъжника е трето за цесионното правоотношение лице и не може да релевира личните възражения по сделката, евентуално би могло да го направи ако е предприел плащане на кредитор, който не може да се легитимира като такъв въз основа на недействителна цесия. Изпълнението по цесията също не засяга редовността й тъй като не е сред изброените в закона основания, а твърдяната абсолютна симулация на сделката не се установява. Вън от горното прехвърлянето на вземането настъпва без оглед на уговорения размер, тъй като насрещната престация на цедента може да бъде погасена и чрез други способи – прихващане, даване вместо изпълнение и пр.
Не се споделя и възражението за подаване на данъчна декларация в която да се отрази предоставения заем, тъй като първо чл. 50, ал.1 ЗДДФЛ няма предвидено обратно действие, респ. няма такова в ПЗР на закона, а вън от горното дори и да имаше такова задължение неизпълнението му е косвена, а не пряка индиция, тъй като касае извънсъдебно декларарине и признание на факти, който касаят фиска, а не частноправни отношения.
Ето и защо предвид на гореизложеното исканията затова ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4000 лева- частично от 297 002,15 лева- главница по споразумение от ***, вземанията по която са прехвърлени в полза на ищеца с договор за цесия от ***, сумата от 1000 лева- частично от 37 364,85 лева- мораторни лихви за периода ***- ***, ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на завеждане на делото – *** до окончателното изплащане на вземането се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в размер на сумата от 1 410 лева съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.З. Х. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на П.Т.И. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 4000 лева - частично от 297 002,15 лева - главница по споразумение от ***, вземанията по която са прехвърлени в полза на ищеца с договор за цесия от ***, сумата от 1000 лева- частично от 37 364,85 лева- мораторни лихви за периода ***- ***, ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на завеждане на делото – *** до окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА Г.З. Х. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на П.Т.И. с ЕГН ********** сумата от 1 410 лева разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:п/Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
М.К.