РЕШЕНИЕ
№ 261098
гр. Пловдив, 30.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 3877 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.
С исковата молба ищцата Т.П.Д. е предявила против
„Апс Бета България“ ООД кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответника сумите, за които е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 9610/2013 г. на Районен съд – Пловдив, ХХ състав,
както следва: в размер от 325, 98 лв. – главница, дължима по договор за
потребителски кредит от 18.08.2007 г., ведно със законна лихва върху главницата
от 07.06.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 151 лв. – обезщетение за забава
и сумата от 93, 26 лв. – разноски по гр.д. № 9610/2013 г. на Районен съд –
Пловдив, за принудителното събиране на които е образувано ***г. на ******,
поради погасяването им по давност.
При
условията на евентуалност Т.П.Д. предявява установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищцата не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист по
гр.д. № 9610/2013 г. на Районен съд – Пловдив, ХХ състав, както следва: в
размер от 325, 98 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит от
18.08.2007 г., ведно със законна лихва върху главницата от 07.06.2013 г. до
изплащане на вземането, сумата от 151 лв. – обезщетение за забава и сумата от
93, 26 лв. – разноски по гр.д. № 9610/2013 г. на Районен съд – Пловдив, за
принудителното събиране на които е образувано ***г. на ******, поради липсата
на уведомяване на длъжника за осъщественото прехвърляне на вземанията в полза
на ответника.
Ищцата
твърди, че с Решение № 3513/29.09.2014 г. по гр.д. № 9610/2013 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХХ граждански състав, в полза на кредитора “Ти Би Ай
Кредит” ЕАД са присъдени процесните суми, като ищцата е осъдена в качеството й
на наследник на Л. Г. Д. по договор за потребителски паричен кредит от
18.08.2007 г., в размер на сумата от 2 000 лв., които суми са присъдени
съобразно с наследствения дял на ищцата. Въз основа на влязлото в сила съдебно
в полза на “Транзакт Юръп” ЕАД – с предишно наименование “Ти Би Ай Кредит” ЕАД,
бил издаден изпълнителен лист, по който било образувано по молба на цесионера
„Апс Бета България“ ООД ***г. на ******. Поддържа, че от датата на
постановяване на съдебния акт до момента на депозиране на исковата молба в съда
са изминали повече от 5 години, поради което вземането е погасено по давност.
Въпреки това въз основа на изпълнителния лист било образувано посоченото
изпълнително производство, по което на 19.12.2019 г. е изготвена покана за
доброволно изпълнение. Твърди, че в хода на изпълнителното производство няма
извършени валидни изпълнителни действия. Твърди, че има извършено едно действие
по изпълнението – наложен запор на банковата сметка на длъжника на 28.11.2019
г., което е опорочено, тъй като посочената банкова сметка ***нсията на ищцата.
Сочи, че ответника не е кредитор на ищцата, тъй като последната не е уведомена
от цедента за прехвърляне на вземането. Счита, че съобщението за прехвърляне на
вземането следва да съдържа основните елементи касаещи вземането. В случая в
полза на ищцата било връчено уведомление за прехвърляне на вземането, ведно с
поканата за доброволно изпълнение, но в последното било посочено бланкетно, че
вземането произтича от договор за кредит. В случая, тъй като вземанията са били
пресъдени в полза на цедента с влязло в сила съдебно решение, счита, че предмет
на договора за цесия следва да е вземане по съответното гражданско дело. По
така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът „Апс Бета
България“ ООД не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238,
ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.
Препис от исковата молба
е бил редовно връчен на ответника на основание чл. 50, ал. 3 ГПК, на посочения
в исковата молба адрес на управление, чрез служител, съгласен да приеме
съобщението.
Ответникът е бил редовно
призован за съдебното заседание, проведено на 12.10.2020 г. на основание чл.
50, ал. 3 ГПК.
Въпреки редовното му
призоваване, ответникът не се е явил в съденото заседание за разглеждане на
делото, като не е депозирал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Следователно налице са
предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно –
ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован
за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал
молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и третата
кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а
именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че
исковата претенция е вероятно основателна, доколкото в производството е
представен препис от изпълнителното производство, образувано за принудителното
удовлетворяване на процесните парични притезания.
По
така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като не
следва да се разглежда предявения при условията на евентуалност иск, доколкото
не се сбъдна вътрешнопроцесуалното условие за това. В полза на ищеца и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в
исковото производство в общ размер от 350 лв., от които за заплатена държавна
такса в размер от 50 лв. и 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Не следва в
полза на ищеца да се присъди обаче сумата от 24 лв. – такса за изготвяне на
препис от изпълнителното производство, заплатена в полза на съдебния
изпълнител, доколкото тези разходи нямат характер на съдебно-деловодни
разноски, които да подлежат на възмездяване по реда, предвиден в разпоредбата
на чл. 78 ГПК. Това е така, доколкото макар тези разноски, да са извършени във
връзка с ангажиране на доказателства по делото и прилагане на препис от
изпълнителните производства, последните са сторени по изпълнителното
производство от страна по последното - длъжника, и не подлежат на присъждане в съдебното
производство по настоящото дело.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, **** ****. Г.Н., против „Апс Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „България“ № 81 В, кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК, че ищецът Т.П.Д. не дължи на „Апс Бета България“ ООД сумите, за които е издаден изпълнителен лист
по гр.д. № 9610/2013 г. на Районен съд – Пловдив, ХХ състав, както следва: в
размер от 325, 98 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит от
18.08.2007 г., ведно със законна лихва върху главницата от 07.06.2013 г. до
изплащане на вземането, сумата от 151 лв. – обезщетение за забава и сумата от
93, 26 лв. – разноски по гр.д. № 9610/2013 г. на Районен съд – Пловдив, за
принудителното събиране на които е образувано ***г. на ******, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Апс Бета България“ ЕООД да заплати на Т.П.Д. сумата от 350 лв. – разноски в производството по
гр.д. № 3877/2020 г. на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в
едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК