Р Е Ш Е Н И Е № 211
гр. Бургас,04.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Първо гражданско
отделение, в съдебно заседание на
двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
при секретаря
Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Добрев т.д.
№ 575
по описа за 2018 година, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата
молба на Й.Д.И., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Стефан Кенов, съдебен адрес:***,
а в хода на производството представлявана от адв. Янко Калпакчиев, съдебен
адрес: ***, партер, против „ДЗИ- Общо застраховане“ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №89б за осъждане на ответника
да заплати сумата от 100 000 лева, претендирана като обезщетение за
понесените от ищцата неимуществени вреди в резултат на причинената смърт на
внука й И. С. В., ведно със законната лихва от деня на увреждането 24.08.2013г.
до окончателното изплащане на сумата.
С нарочна молба от 22.05.2019година ищцата е изменила
размера на исковата си претенция, както е изявила желание за частично
прекратяване на производството и изрична воля за десезиране на настоящия състав
от разглеждане на иска и оттеглянето на същия за горницата над сумата от
5 000лв. В съдебно заседание от 22.05.2019година съдът е допуснал
изменение в размера на исковата претенция чрез намаляване на същата до сумата
от 5000лв. Прекратил е и производството в частта му над посочения размер
от 5000лв.
Ищцата твърди, че с присъда от 01.07.2014г. по НОХД
№444/14г. на БОС е признат за виновен В. С. С., ЕГН ********** за това, че на
24.08.2013г. около 21.00ч. при управление на моторно превозно средство марка
„А.“ с регистрационен номер ***, нарушил правилата за движение по пътищата-
чл.20 ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. С. В.-неин внук.
Към момента на пътно-транспортно произшествие, посоченото
по-горе превозно средство било застраховано с валидна застраховка гражданска
отговорност в „ДЗИ Общо застраховане“АД, сключена на 26.11.2012г.
Във връзка с причинените неимуществени вреди от смъртта
на внука й, ищцата отправила застрахователна претенция до ответника, но
последният отказал изплащане на обезщетение с аргумент, че претърпените болки и
страдания от първата не надхвърляли по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка. Представени са писмени
доказателства.
В подадения по делото писмен отговор дружеството-
застраховател на първо място прави възражение за изтекла давност, както по
отношение на претенцията за изплащане на обезщетение, така и на акцесорната
такава за законна лихва върху главницата от 100 000 лева. Оспорва се и
правото на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
непозволено увреждане на своя близък, тъй като изплащането на такова следва да
се допусне по изключение само в случаите, в които житейските обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща присъждане на обезщетение. Твърди се също така, че за да
бъде основателна претенцията следва приживе да бъде създадена дълбока трайна и
емоционална връзка, отличаваща се от обичайните и нормални отношения между
близки т.е. връзка с по-голям интензитет и продължителност от обичайните
такива.
Такива факти и обстоятелства не се установявали от
изложените в исковата молба твърдения.
Искът е с правно основание в чл. 226 от КЗ /отм./, вр.
чл. 86 ГПК.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Безспорно е по делото, че
починалият И. С. В. е внук на ищцата Й.Д.И..
С влязла в сила Присъда от
01.07.2014, постановена по НОХД 444/2014година Бургаският окръжен съд е признал
за виновен В. С. С., който при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
„А.“ с рег. № **, собственост
на Б. М. Х.от с. Д., обл. Б., нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл. 20 ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“ С. не
се съобразил с навлизането на автомобила в пътен участък с ляв завой и като го
управлявал със скорост около 97 км/ч, която скорост била по-голяма от
критичната за преодоляване на левия завой по непредпазливост причинил смъртта
на И. С. В.- внук на ищцата. Последният за това свое противоправно деяние бил
осъден на четири години лишаване от свобода съгласно чл. 343, ал. 1, б „ в“, вр. чл. 342 ал. 1 вр. чл. 5 НК.
На основание чл.58а ал.1 НК вр. чл.373 ал. 2 НПК съдът редуцирал наказанието
лишаване от свобода на две години и седем месеца лишаване от свобода, а на
основание чл.66 ал.1 НК отложил изтърпяването му за срок от пет години. На
същия било наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от пет години.
Съгласно чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд, е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Не е спорно по делото, че именно С. е управлявал
автомобила с
рег. № **. Установи се също, че
гражданската отговорност на процесното МПС е била застрахована по договор с
„ДЗИ- Общо застраховане“ АД, със застрахователна полица № ****143 от
26.11.2012година валидна до 28.11.2013година. Също така не се спори между
страните, че ищцата И. е предявила застрахователна претенция на основание
чл.380 КЗ от 24.08.2018година, с която претендира да й се заплати сумата от
100 000лв.- причинени неимуществени вреди вследствие на смъртта на внука
й. По делото е приложен и отговор от „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, с което
същото уведомява ищцата, че застрахователната й претенция е неоснователна и
отказва изплащане на застрахователно обезщетение по застрахователна претенция №
***182.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства. Свидетелката
П.- в. на ищцата заявява, че отношенията между баба й и нейния брат- починалият
В.били като отношения между родител-дете. Докато родителите им отсъствали от
страната за период от десет години и починалият и сестра му били в ученическа
възраст, ищцата ги гледала и се грижила за тях. Както тогава, така и понастоящем,
всички живеели в едно домакинство. Свидетелката дава показания, че смъртта на В.оказала
тежко влияние върху баба й. Тя все още не била стабилна. Посещавала гробищата
почти ежедневно и не спирала да плаче.
Свидетелката К. дава показания, че ищцата била много
грижовна и всеотдайна майка, а внуците й били гледани повече от самите им
родители. Отново посочва, че в отсъствието на родителите на починалия, ищцата
полагала грижи за тях, като тяхна майка. След смъртта на В.тя получила високо
кръвно налягане, загубила слуха си, стигнало се да нарушения в зрението и,
вследствие на непрестанната тревога и страдание.
Съдът при обсъждане показанията на посочените по-горе
лица съобразява разпоредбата на чл.172 ГПК, като независимо от това приема с
доверие казаното от свидетелите, които са изложили добросъвестно и без
пристрастия, всичко, което знаят по случая.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Непозволеното увреждане (деликтът), като източник на
задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице,
представлява сложен юридически факт (фактически състав), който кумулативно
включва: (1) деяние – действие или бездействие; (2) вреда; (3) противоправност
на деянието; (4) причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и (5)
вина, която се предполага.
Безспорно от страна на водача (В. С.) е извършено виновно
и противоправно деяние, установено от наказателния съд. С оглед доказателствата
и съображенията по-горе съдът приема, че на ищцата са причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от загубата на близък човек –
нейният внук, които ще я съпровождат до края на живота й.
Налице е причинна връзка между противоправното поведение
и вредоносния резултат.
С договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят
– ответник се е задължил да покрие в границите на определената в същия сума,
отговорността на застрахования автомобил с рег. № ** респ. на всеки водач на
автомобила, ползващ го на законно основание, какъвто е водачът С., за причинените
на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Ищцата е упражнила правото си
на пряк иск против застрахователя по застраховката “гражданска отговорност”.
Искът за обезщетение за неимуществени вреди против
застрахователя е основателен.
Застрахователят в изпълнение на поетите задължения по
застраховката „гражданска отговорност” дължи на ищцата обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, което се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно такова и е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва се имат
предвид при определяне размера на полагащото се обезщетение. Такива
обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат,
възрастта на увредения. Обезщетението
за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките,
страданията, психичните преживявания и моралните ценности понесени от увредения
вследствие на увреждането. Правилното прилагане на закона изисква за
неимуществени вреди да бъде обезщетяван пострадалият, след като се установи, че
действително е претърпял такава вреда, което с оглед на изложеното по горе, се
установи недвусмислено по делото. С приемането на Тълкувателно решение
№1/2016година на ОСГНК на ВКС се разшири кръга на лицата, легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено
увреждане смърт на близък. Такива са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969
г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. По настоящото дело безспорно се
установи, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди вследствие смъртта на
внука й, който е гледала и обичала като собствен син. Тя е полагала грижи за
него, живеели са в едно домакинство, като преждевременната му смърт е била
изключителен шок за нея. Безспорно е, че мъката и страданието по загубата му ще
я съпътстват до края на живота й. На тази база
обезщетението,
следващо се на пострадалата,
за претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди следва да се
присъди в цял размер за сумата от 5000лв. /съобразен с направеното изменеие на
иска/.
По отношение на възражението на ответника с отговора на
исковата му молба, че искът е погасен по давност, съдът намира следното.
Съгласно чл. 197 от КЗ /отм./ правата по
застрахователния договор при застраховка
"Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква
"А" от приложение № 1 се погасява с
петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. Безспорно е по делото, че
застрахователното събитие е настъпило на 24.08.2013година. От доказателствата
по делото е видно, че исковата молба е предявена първоначално пред Софийски
градски съд – изпратена по „Български пощи“ ЕАД, като на пощенското клеймо
датата на изпращане е 24.08.2018година, поради което и съдът намира, че не е
изтекла давността за настоящия иск.
По отношение на възражението за
изтекла давност на акцесорния иск за лихви, съдът намира следното: Вземането за
обезщетение за неимуществени вреди по
прекия иск срещу застрахователя и дължимото при неизпълнението на това парично
задължение обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД имат обезщетителен
характер, но законът регламентира различен срок за погасяването им. Приложимият
съобразно датата на настъпване на произшествието закон- отменените разпоредби на глава 27 на ТЗ, /а така и Кодексът за
застраховането/ съдържат специална регламентация на давностните срокове /
чл.392-отм ТЗ, респ. чл.197 КЗ/, в които се погасяват правата по застраховката
„гражданска отговорност”, но не въвеждат специални срокове, с изтичането на
които се погасява вземането за лихви при забава в плащането на застрахователното
обезщетение. Поради функционалната обусловеност на прякото право на третото
увредено лице към застрахователя от правото на деликтно обезщетение и еднаквият
им обем, задължението по застраховката „гражданска отговорност” и
застрахователното покритие по нея, включват и обезщетяването на вредите от
забавеното изпълнение на задължението за застрахователно плащане /лихвите за
забава/, които би дължал застрахованият делинквент, при начален момент и срок
на погасителна давност, приложими за вземането по деликтното правоотношение.
Това обуславя приложението на общите правила на ЗЗД относно срока за погасяване
на обезщетението за забава - в случая разпоредбата на чл.111 б. ”в” предл. второ от закона за задълженията
и договорите. Константна е практиката на ВКС, че вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се погасява с
кратката тригодишна давност по чл.111,б.”в ЗЗД, считано от деня на настъпилото
увреждане, от когато е изискуемо вземането за обезщетение от непозволено
увреждане. Обстоятелството, че ищецът по прекия иск срещу застрахователя има
право на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на деликта
не означава, че това вземане се погасява с общата петгодишна давност. В случая
искът е предявен на 24.08.2018., след
повече от три години от началната дата на възникване на вземането за лихви,
която е датата на смъртта, причинена в
резултат на пътното произшествие- 24.08.2013година. Поради това вземането е погасено за периода,
предхождащ тригодишния от завеждането на исковата молба- до 23.08.2015г. За периода
след 24.08.2015година. до окончателното изплащане на задължението обезщетението за забава е дължимо и възражението за
давност е неоснователно.
С оглед изхода на делото, направеното в
тази насока искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищцовата страна следва да
бъде присъдена и сумата от 300 лв., представляваща направени от нея съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение.
Не са налице основания за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, доколкото същото е в размер по малък от минималния такъв, определен съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В тежест на ответника- застраховател следва да се
поставят и дължимите за производството държавни такси, а именно: 4 % върху 5000
лв. или 200 лв.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №89б да заплати на Й.Д.И.,
ЕГН ********** *** сумата от 5000 /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за нанесените й неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт на внука й-
И. С. В. вследствие на причинено от В. С. С. пътно-транспортно произшсетвие на
24.08.2013година, ведно със законната лихва за забава от 24.08.2015година до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
законна лихва от деня на деликта до 23.08.2015година като погасен по давност.
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане“ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №89б да заплати на Й.Д.И.,
ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста лева/, представляваща направени по
делото съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане“ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №89б да заплати по сметка
на Бургаския окръжен съд държавна такса за производството в размер на 200 /
двеста лева/ лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред БАС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването.
Съдия :