№ 295
гр. Варна, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500337 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на В. Б. Н.
против решение № 4004 от 16.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 7205 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, осми състав, с което е задължен В. Б.
Н. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. М. С. и Г. Т.
К. на основание член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН; забранено е на В. Б. Н. да
приближава на по-малко от 100 метра П. М. С. и Г. Т. К., както и жилището, в
което живеят на адрес в ***, местоработата на П. М. С. в Резиденция „Е.“ на
адрес в град *** и училището, в което учи Г. Т. К. - ***, за срок от 8 месеца,
на основание член 5, алинея 1, точка 3 от ЗЗДН; осъден е В. Б. Н. да заплати
по сметка на Районен съд – Варна глоба в размер на 400 лева на основание
член 5, алинея 4 от ЗЗДН, както и в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 25 лева, на
основание член 11, алинея 2 от ЗЗДН; осъден е В. Б. Н. да заплати на П. М. С.
сумата от 300 лева, представляваща сторени съдебни разноски пред първата
инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение на основание член 11,
1
алинея 2 от ЗЗДН във връзка с член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Счита се за неправилен изводът на съда,
че не са доказани твърдените актове на домашно насилие, като се прави
анализ на събраните доказателства. Иска се отмяна на решението и
отхвърляне на молбата.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна, с който жалбата се оспорва и се желае
потвърждаване на атакуваното решение. Излага се, че първоинстанционният
съд правилно е ценил събраните доказателства. Възразява се против
допускането до събиране на исканите с въззивната жалба доказателства.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия
закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В молбата, инициирала производството, молителката П. М. С. твърди, че
е живяла на семейни начала с ответника В. Б. Н., с който имат общо дете – А.
В.в Б., роден на *** г., а другата молителка - Г. Т. К. - е нейна дъщеря от друг
мъж. Излага, че са живели заедно с ответника около 15 години, като били
окончателно разделени от средата на месец април 2022 г., когато той изгонил
двете молителки от съвместно обитаваното от тях жилище – взел им
ключовете от жилището и им казал да се махат, но задържал малкия им син.
Излага, че били принудени да се нанесат при родителите на първата
молителка, където живеят и към настоящия момент. Обяснява се, че целият
съвместен живот на първата молителка с ответника е преминал в непрекъснат
тормоз, заплахи, обиди, унижение, физическо насилие над нея, на което
ставали свидетели и децата, а молителката Г. Т. К. била пряка жертва на
психически тормоз от страна на ответника. На 05.05.2022 г. в следобедните
часове първата молителка отишла да вземе от училище сина си А., който
трябвало да остане вечерта при нея според уговорка с бащата. Взела детето,
но на излизане от училището ответникът започнал да дърпа със сила детето от
нея, тя се развикала за помощ, детето започнало да плаче, но той успял да го
издърпа, качил го насила в колата си и потеглил. Наоколо имало много хора,
които се опитали да й помогнат, но безуспешно. На 09.05.2022 г. сутринта
2
отново пред училището на детето, ответникът отново изскочил отнякъде пред
тях, започнал да крещи срещу нея, сипейки обиди, ругатни, поставял й
ултиматуми да се връща при него. На 17.05.2022г. сутринта молителката
отивала на работа с автобуса, като към 7,30 - 7,40 часа слязла на спирката до
бензиностанция „ЕКО“, в близост до резиденция „Е.“, където работела.
Видяла, че ответникът отново се появява, завтекъл се директно към нея,
започнал да й дърпа чантата, псувал я, обиждал я и тя се развикала за помощ.
Една жена наблизо започнала да му крещи да я остави, а той й се изрепчил, че
бил мъж и да не се месела. Озлобил се още повече, хванал молителката за
брадичката, разклащайки главата й, започнал да я дърпа, а всичко това
станало достояние на случайните хора, които чакали на спирката. Тя тръгнала
тичешком към местоработата си, а той продължавал да я преследва. Успяла да
му направи звукозапис с телефона си, на който много ясно се чували обидите
и псувните към нея от негова страна, както и нейните викове. Щом
пристигнала на работа, той продължил да крещи и обижда. Агресията му се
насочила и към единия от шефовете й, който отдавна бил наясно с
проблемите й и се опитал за пореден път да я защити. Ответникът си бил
внушил, че имала връзка с шефа си и я тормозил и на тази тема, а човекът
просто я съжалявал и й помагал. На 23.05.2022 г. сутринта двете молителки
завели детето А. на училище, който предната нощ останал да спи при тях.
Ответникът отново се озовал там, отново сипел срещу тях ругатни и обиди. В
този ден молителката Г. Т. К. имала записан час за лекар - УНГ и след като
оставили А. в училището, тръгнали към Градска болница. Оказало се, че
ответникът отново ги е проследил. Още докато пътували към болницата, той
не спрял да звъни на първата молителка по телефона, но тя го игнорирала.
След пристигането им се появил пред кабинета на лекарката и отново
започнал да крещи насреща им, да ги обижда с най-долни вулгарни думи.
Имало хора наоколо, пациенти, които станали неволни свидетели на
изстъпленията му. Молителките изпитали чувство на унижение и
безпомощност. Дошъл им редът да влязат в кабинета и ответникът също
влязъл. Там продължил да ги напада и обижда, дори пред лекарката. Тя го
попитала какъв е и защо влиза, а той отговорил, че е баща на Г.. Първата
молителка се намесила и казала, че не й е баща и няма никакви права над нея.
Последвали още пререкания, докато най-накрая след настойчивите
настоявания на лекарката напуснал, но впоследствие се оказало, че ги
3
причаквал отвън. След излизането им от сградата на болницата тръгнали да се
прибират, а ответникът отново изскочил пред тях изневиделица отнякъде.
Първата молителка му се развикала да престане да ги преследва и да ги
остави на мира, втората се разтреперила, изпаднала в нервна криза, тресяла се
цялата, хълцайки и в един момент тръгнала рязко нанякъде, очевидно в опит
да избяга. Той я последвал, а майка й се затичала след тях, но впоследствие
изгубила дъщеря си от поглед. Тогава ответникът се върнал и започнал да
преследва нея. През това време звъняла на дъщеря си по телефона, но тя не й
отговаряла. Била в близост до автобусна спирка и се качила на първия
автобус, който спрял, за да се откопчи от ответника, който не успял да се качи
вътре. След това се свързала с дъщеря си и отишла при нея, като била все още
много разстроена. Оказало се, че тя също се качила на някакъв автобус, за да
избяга от ответника. Поддържа се, че тормозът, на който са подложени
молителките от страна на ответника, продължава и към настоящия момент.
Изпитвали огромно безпокойство и страх за безопасността си, ако отново ги
причака някъде ненадейно. Страхували се за здравето и живота си, както и на
своите близки. Молителката П. М. С. имала възрастни родители, в чийто дом
живеят понастоящем, а баща й бил с тежка форма на онкологично заболяване.
Познавайки нрава на ответника, имала основателни съмнения да счита, че
същият е в състояние да се появи и в дома на родителите й и да тормози и
тях. Допълват, че страхът и стресът, който изпитват ежедневно, пречи на
първата молителка да изпълнява адекватно преките си служебни задължения,
а на втората да учи пълноценно и да подготвя уроците си.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника В. Б. Н., в който
излага фактически твърдения за случилите се събития на процесните дати,
както и за взаимоотношенията между страните по повод съвместното им
съжителство, както и във връзка с отглеждането на непълнолетната
молителка Г. Т. К.. Оспорва на 05.05.2022 г. да е извършвал насилствени
действия и детето А. да е плакало, а действията на молителката
представлявали демонстрация, с която целяла да привлече вниманието на
околните, като един човек им направил забележка да не спорят пред детето.
Твърди, че то се съгласило да бъде откарано от него, а молителката не
пожелала да дойде с тях. Относно събитията на 09.05.2022 г. заявява, че не се
е държал неприлично на обществено място. Имали са спор относно
закупуването на храна на сина им, но не е повишавал тон в разговора им.
4
Твърди, че на 17.05.2022 г. към 8 часа си взел кафе от кафе-машина встрани
от бензиностанция „ЕКО“ срещу резиденция „Е.“ и се изненадал като видял
по това време там молителката П. М. С., тъй като отдавна трябвало да бъде на
работа. Решил да говори с нея относно детето им и да я попита защо го е
блокирала и не отговаря на опитите му да се свърже с нея. Видял, че носи в
една чанта цветя и я попитал за кого са, като я помолил да спре и да
поговорят, но молителката го отминала надменно и бързо. Тогава ответникът
отново я помолил да спре и поискал обяснение за заинтересоваността й
спрямо техния син и родителските им задължения. Излага, че не я е докосвал
и нападал на бензиностанцията, а след като не получил отговор на зададените
въпроси, продължил с автомобила в нейната посока, тъй като пътят му за
работа бил същият. Когато стигнал слязъл от автомобила и решил да я изчака,
за да говори отново с нея, тъй като искал да разбере защо толкова често е
била в града с работодателя си, тъй като имал информация от бившия й
съпруг, включително и за друг мъж. Молителката реагирала остро и му
казала, че е луд, игнорирала го, държала се подигравателно и продължила към
работата си. Ответникът се почувствал унизен и й заявил, че ще заведе дела
срещу нея, понеже не изпълнява задълженията си като майка. През това време
на улицата е нямало други хора, а ответникът се опитал да се разберат с
молителката като отговорни родители. След като стигнали работното място,
се разделили, а нейният работодател не е ставал свидетел на случилото се.
Относно посещението на Г. Т. К. при лекар на 23.05.2022 г. обяснява, че
отишъл до Градска болница, за да разбере какво е здравословното й
състояние. Видял Г. пред болницата и я попитал защо се е държала така с него
в училището на брат й, но като видяла, че майка й идва, започнала да се
държи агресивно и да го обижда. Влезли в болницата, където Г. продължила
да се държи по същия начин, след което се качили в кабинета, а ответникът
изчакал, за да разбере какво е състоянието й. Понеже се забавили почукал на
вратата на лекарския кабинет, за да разбере дали все още са там, а
молителката му се развикала „Какво правиш тук, той не й е баща“. Лекарката
им направила забележка и ответникът напуснал. Изчакал ги пред болницата и,
когато дошли, попитал Г. защо е закупувала игри и е блокирала телефона си,
но не получил отговори. В един момент без причина го хванала здраво за
якето и ръката и не го пускала да си тръгне, а той започнал да върви към
светофара. Разбрал, че искала да направи действия, които хората могат да
5
видят и майка й да използва, знаел, че прави записи и снимки. Твърди, че от
негова страна е нямало агресия. Опитвал се да успокои Г., казвал й да
престане с всичко това и да му съдейства да подобрят взаимоотношенията с
майка й, като за да я накара да го пусне, помолил един човек да се обади на
полицията. През това време молителката вървяла зад тях и казала на Г. да го
пусне. Тя го пуснала изведнъж и започнала да бяга в посока светофара на
Градска болница и майка й викала след нея да я изчака. Не знае какво се е
случило след това, понеже продължил в посока Образцов дом, където бил
паркирал колата си. След това започнал да позвънява на новия номер на Г.,
който вече бил научил, както и на майка й, но те не му отговаряли, затова
започнал да изпраща съобщения. Пояснява, че с отиването му в болницата е
търсел възможности да разговаря с тях по въпроса как да си оправят
отношенията.
Настоящият състав на съда намира, че не следва да описва събраните по
делото пред първата инстанция доказателства, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в
тази му част.
Пред въззивната инстанция е разпитан свидетелят Г. Ж. С., който твърди,
че познава П. и В., защото били съседи много време. Не е сигурен за точната
дата, но било сутринта рано около 8,30 - 9 без нещо часа. Когато зареждал на
бензиностанция „Еко“ срещу Е., ги видял да си говорят на малко по-висок
тон, но не чул какво си говорят, но си личало, че разговорът бил нервен и, че
спорели. Той бил на газколонката, която е малко по-навътре, а те били от
другата страна на колонките, до спирката, където има малък паркинг. Опитал
се В. да не го види поради ред причини, не искал да се замесва, но отивайки
до касата, за да плати, В. го видял и отишъл при него. Говорили си около 5-7
минути и му казал какво се е случило - детето било болно с температура, а
пък той не можел да намери жена си 20 дена. Свидетелят тръгнал в посока
към града и според него и В. тръгнал след него с неговата кола. П. тръгнала в
другата посока, тоест към *** Не видял физическо спречкване, някой към
някого да посяга с ръка или както и да е. случката между двамата не
продължила много – толкова, за колкото се зарежда една кола, неговата горе-
долу за 10-тина минути. Свидетелят пояснява, че ги познава от много време
двамата, поне 4-5 години му били съседи на ***, той живее на *** и се
6
занимава с разнос на стоки. На въпрос на съда как се е озовал толкова рано на
място, което е доста далече от дома му, свидетелят обяснява, че освен другата
работа, кара и такси и излиза рано. В. много пъти го бил молил да
свидетелства, но той му отказвал. На изявление от страна на молителката П.
С., че никога не е виждала свидетеля, същият репликира, че е нормално тя да
твърди, че не го познава, защото било отдавна, когато били съседи.
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от
акт на домашно насилие - било то физическо или психическо, осъществен
спрямо него от някое от лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е
да бъде дадена възможност на пострадалите да потърсят и получат защита на
правото си на лична неприкосновеност от съда чрез налагането на
съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите му. В този смисъл, за
да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали
спрямо него е извършен акт на насилие било то физическо, психическо и/или
емоционално по смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в
конкретните си проявни форми.
При съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства по категоричен начин се установява, че между
страните е налице сериозен и дълбок конфликт, довел до раздялата им, като и
след нея отношенията им продължават да са враждебни и да липсва
разбирателство дори по отношение на роденото от връзката им малолетно
дете.
В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо
молителките насилствени въздействия са декларирани по реда на член 9 от
ЗЗДН. Този вид декларация е доказателство с обвързваща съда стойност до
доказване на противното от ответника, като последното цели да опосреди
доказването на насилствени деяния, извършени без присъствието на трети
лица, каквато обичайно е ситуацията, като заповед за защита може да се даде
и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по член
9, алинея 3 от ЗЗДН по аргумент от член 13, алинея 3 от ЗЗДН, а когато по
делото са ангажирани още и други доказателства, те следва да имат
приоритетно доказателствено значение.
От събраните в хода на производството по делото пред двете инстанции
доказателства безспорно се установява, чеответникът е осъществил
7
психическо насилие над молителката П. С. на посочените дати, а над
молителката Г. К. – на 23.05.2022 г., и физическо насилие над П. С. на
23.05.2022 г. Н. е подложил на психически тормоз двете молителки, като по
делото има данни, че вербална и физическа агресия, както и негативно
емоционално въздействие е упражнявано от негова страна и в предходни
периоди, което се установява от становището на ДСП - Варна и
свидетелските показания на свидетелката Д. В.. Причакването на различни
обществени места и постоянното изискване на обяснения за всякакви
житейски ситуации, непрекъснати обаждания по телефона и изпращане на
съобщения, стремежът за контрол и принудително налагане на мнение и
изискване да бъдат извършени действия въпреки изричното несъгласие от
страна на молителките определено е оказало негативно влияние върху
състоянието на двете молителки и може да бъде окачествено като психически
тормоз. В писмения си отговор ответникът не опровергава тези си действия,
но ги представя от своя гледна точка като грижа за молителките и желание с
П. да си оправят отношенията, но обективно погледнато последствията от
постоянното психологически негативното въздействие могат да бъдат
сериозни: понижаване на самооценката, загуба на самоуважението, поява на
увереност в собствената безполизност, възникване на патологическа
тревожност, депрессия, суицидни мисли /има данни за опити за самоубийство
на молителката Г. К./. Събраните писмени и гласни доказателствени средства
водят на извод за доказаност на заявените от молителката твърдения досежно
случките на 17.05.2022 г. и 23.05.2022 г. Свидетелката Д. В. лично е възприела
агресивното поведение на ответника спрямо молителката на 17.05.2022 г.,
както и преследването до работното й място. Настоящият състав на съда
кредитира нейните показания, тъй като те са вътрешно непротиворечиви,
логични и достоверни. Чрез показанията на свидетеля Г. С. въззивникът не
успя да опровергае установеното досежно инцидента на 17.05.2022 г. На
първо място следва да бъде отбелязано, че молителката П. С. категорично
отрича да познава свидетеля, въпреки заявеното от него, че са били съседи; в
отговора си на молбата ответникът В. Н. е заявил, че е нямало други хора и
не е посочил, че е срещнал познат; в отговора си е разказал, че след разговора
на бензиностанцията е продължил към работата си, където решил да я изчака
и отново говорил с нея, докато свидетелят обяснява, че е тръгнал в посока
към града, а В. – след него в същата посока; има разминаване и във времето,
8
когато страните са били на бензиностанцията – С. заявява 7,30 – 7,40 часа,
ответникът – около 8 часа, а свидетелят говори за 8,30 – 9 без нещо часа;
свидетелят първо обяснява, че работи като доставчик, а след въпрос от
състава на съда какво е правил в толкова ранен час на другия край на града,
което не е обичайно поведение по принцип, добавя, че работи и като такси.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че показанията на този свидетел
са ненадеждни, защото в тях са налице множество вътрешни противоречия,
посочени по-горе, нелогични са, а и противоречат на твърдяното от
ответника. Воденият от ответника свидетел П. Г. досежно инцидента на
23.05.2022 г. излага твърдения, които също противоречат на защитната версия
на ответника Н..
За случилото се на 05.05.2022 г. и 09.05.2022 г. молителката не е
ангажирала доказателства освен подадената от нея декларация по член 9,
алинея 3 от ЗЗД, но изложените от нея твърдения за осъществено насилие от
страна на ответника са останали неопровергани.
Поведението на В. Н. спрямо П. С. и Г. К. може да бъде
квалифицирано като акт на домашно насилие по смисъла на член 2 от ЗЗДН,
тъй като бе установено, че е извършил целенасочени волеви актове, насочени
към психическата стабилност на молителките, а спрямо С. – и физическо. В
закона не е дадено определение за това какво представлява психическо
насилие, поради което преценката дали е налице такова следва да бъде
направена конкретно, като се вземат предвид взаимоотношенията между
лицата, техните психически особености и съответно какви следи е оставило
насилието в съзнанието на пострадалото лице. Психическото насилие може
да има различни проявни форми и да варира от обидно поведение,
доминиране, обезценяване, контрол до заплахи, включващи образно и
детайлно описание на следващи насилствени действия.
Всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно
естество, интензивност и последици, поради което и законът предвижда
различни мерки за защита от домашно насилие, то всяка мярка за защита
следва да е съответна на извършения акт, съобразно неговата тежест,
продължителност и последици. При избор на мярката, която да бъде
наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на
извършителя. В конкретния случай се касае за упражнено психическо и
емоционално насилие върху молителките, а спрямо С. и физическо такова,
9
поради което и крайният извод на въззивният съд е, че следва да се
предприемат мерки по член 5, алинея 1, точка 1 и точка 3 от ЗЗДН, като бъде
задължен ответникът да се въздържа от домашно насилие спрямо двете
молителки, да се забрани да приближава молителките и жилището, в което
живеят, местоработата на молителката П. М. С.
и училището, в което учи молителката Г. Т. К., на разстояние по-малко от 100
метра.
На основание член 5, алинея 4 от ЗЗДН на ответника задължително
следва да се наложи и глоба в размер от 400 лева.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд по спора, решението следва да бъде
потвърдено.
По разноските
При този изход на спора и на основание член 78 от ГПК право на
разноски за производството пред настоящата инстанция имат въззиваемите,
като от тях само П. С. претендира съгласно представен списък по член 80 от
ГПК и договор за правна защита и съдействие сторени по делото разноски в
размер на по 600 лева. Поради това въззивникът следва да бъде осъден да
репарира разноски в размер на посочената сума на П. С..
Също така М. следва да заплати и дължимата държавна такса за
разглеждане на делото пред въззивната инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4004 от 16.12.2022 г., постановено по гр.д.
№ 7205 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, осми състав.
ОСЪЖДА В. Б. Н. ЕГН ********** с адрес в град Варна - КК ***
местност ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – Варна сумата от 12,50 /дванадесет 0,50/ лева, на основание
член 11, алинея 2 от ЗЗДН.
10
ОСЪЖДА В. Б. Н. ЕГН ********** с адрес в град Варна - КК ***
местност ***, да заплати на П. М. С. ЕГН ********** с адрес в *** сумата от
600 /шестстотин/ лева, представляваща сторените от нея разноски пред
въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение, на основание член 78,
алинея 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11