Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 15.10.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретар Ирена
Апостолова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 5737 по описа
за 2020г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 16.12.2019г., гр.д.31795/19г., СРС, 77 с-в отменя по иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ като незаконно уволнението на А.К.П., ЕГН **********, извършено
със заповед № 152/20.05.2019г., възстановява го на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър разработка и поддръжка на
софтуер“ и осъжда на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ „А.Б.“ ЕООД
да му заплати сумата 37 302.12 лв. - обезщетение за оставане без работа през
периода 20.05.2019г. – 20.11.2019г. и сумата 2 811.76 лв. – разноски, а по
сметка на СРС сумата 1 652.08 лв. – д.т.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответника по исковете „А.Б.“ ЕООД. Иска се отмяна на решението и постановяване
на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият – ищецът А.К.П. оспорва
жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 - т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.
Със заповед № 152/20.05.2019г., издадена от пълномощник на
управителя при ответното дружество „А.Б.“ ЕООД, се прекратява трудовото
правоотношение с ищеца А.К.П. от длъжност „мениджър разработка и поддръжка на
софтуер“ на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, поради липса на необходимото
образование, считано от същата дата. Тогава лично му е връчена и заповедта,
според признанието в исковата молба и показанията на свидетелката Кочева.
Заповедта
е достатъчно ясно мотивирана чрез цифрово и словесно възпроизвеждане на
фактическото основание, заложено в законовата норма. Налице е съответствие между правилно цифрово определената правна
квалификация и мотивите в заповедта за уволнение, изложени в горния смисъл, а
именно липса на необходимото образование.
Прекратяването на трудовото правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т.6 КТ поради липса на необходимо образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа, включва две отделни
основания – първото е липса на образование - по вид и степен, а второто е липса
на необходимата професионална квалификация.
Приложението на разпоредбата предпоставя работникът или служителят да не
отговаря на променените изисквания за изпълняваната работа относно притежавано
необходимо образование или професионална квалификация. Тези нови
изисквания трябва да са въведени в нормативни актове, длъжностна характеристика
или щатно разписание само в хода на действие на трудовото правоотношение.
В случая, според образователните изисквания за длъжностната
характеристика, връчена на ищеца на 17.12.2012г., за длъжността „ръководител
сектор Развитие“, функция „мениджър“ е била достатъчна университетска диплома
по ИТ и свързана с това дисциплина. Длъжностната характеристика, връчена на
ищеца на 04.01.2016г., за процесната длъжност „мениджър разработка и поддръжка
на софтуер“ не предвижда изрични изисквания за образователен ценз, а такива за
технически умения, свързани с 10 + години опит в софтуерното инженерство,
експертен опит, предишен опит и задълбочени разбирания в тази област. Наред с
тези изисквания за процесната длъжност, длъжностната характеристика, връчена на
ищеца на 20.05.2019г., въвежда и ново за придобита образователна степен
„магистър“ в областта на компютърните науки. Задължението на работодателя по чл.127,
ал.1, т.4 КТ касае връчване на длъжностна характеристика на работника или
служителя при възникване на трудовото правоотношение, което в случая е спазено. Нейното връчване или не по
повод последващото изменение в изискванията за образование или квалификация не
рефлектира върху законността на уволнението по чл.328, ал.1, т.6 КТ.
Ищецът не отговаря на променените образователни изисквания,
понеже разполага с диплом за висше образование на образователно-квалификационна
степен „бакалавър” по специалност Информатика, вместо с диплом за „магистър“ в
областта на компютърните науки.
Липсата на изискуемото магистърско образование за
длъжността не може да се компенсира пред работодателя със сертификатите за
придобити от ищеца знания и умения, свързани с информационните технологии,
дългогодишния му професионален опит и доводите за недопускане на нарушения в
работата. Тези обстоятелства относно притежавани качества за изпълнението на
работата са релевантни при прекратяване на трудов договор на основание чл. 328,
ал. 1, т. 5 КТ, каквато не е настоящата хипотеза.
Наложената промяна в длъжностната характеристика е
изцяло в правомощията на работодателя. Неговата преценка за това е въпрос на
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Без значение са причините,
наложили новите изисквания, включително за длъжност, продължително изпълнявана
от ищцата.
По
изключение, преценката на работодателя може да е обект на съдебен контрол при
нарушение на императивна правна норма. Такъв характер има повелителното
изискване на чл.8, ал.1 КТ, страните по трудовото правоотношение да упражняват
правата си добросъвестно и съобразно закона, което предпоставя забрана за
злоупотреба с права или дискриминационен подход. Като особен случай на
незаконно уволнение, злоупотребата с работодателска власт, използвана не за
законоустановени цели при изменение в изискванията за заемане на длъжността,
съществува при въведена промяна, но не с оглед нуждите на работата, като
обективна необходимост, а при целенасоченост на промяната, с оглед единствено
да се уволни конкретен работник или служител и евентуално да се назначи друг на
негово място. Според задължителната
практика на ВКС злоупотребата с права е проява на правен субект - физическо или
юридическо лице, реализирана чрез правни или физически действия, в противоречие
със закона, вина във формата на умисъл и при осъществяване на конкретен
резултат - вреда.
В случая, завишеното изискване за образование е тясно свързано
с необходимите задълбочени познания за ефективното изпълнение на трудовите
функции по длъжностна характеристика, а именно за упражнявано ръководство и
носена отгговорност за работата на екип при проектиране, разработка, поддържане
и непрекъсната адекватна иновация на софтуерни продукти, във връзка с
привличането и подготвянето на специалисти, с оглед управленската работа по
повод клиенстките очаквания и свързаните с тях взаимоотношения, както и за
осигуряване на редовна отчетност. След съобразяване и на ноторния факт относно
изключително бързо нарастващите бизнес и потребителски изисквания към
функционалността на съвременните IТ-технологии,
необходимостта от притежавано висше образование в тази област от ръководител на
екип, разработващ софтуерни продукти, не само не е проява на умишлена
тенденциозност във вреда на ищеца, а обективно е наложена от актуалните нужди
на работата и по-доброто изпълнение на трудови задължения.
Довод в тази насока са показанията на свидетеля М.В.,
според който заедно с управителя на ответното дружество след проверка, заради повод
оплаквания от клиент на работодателя – „А1 България“ ЕАД, достигат до извод, че
за по-качественото изпълнение на управленската работа в ръководения от ищеца
екип, е необходимо правилното техническо образование с магистърска степен,
която включва допълнително обучение за комплексни алгоритми. Обстоятелството,
че същият свидетел е знаел, че ищецът има бакалавърска образователна степен, по
никакъв начин не води до категоричен извод, че това е известно и на
работодателя към момента на уволнението. В тази връзка свидетелката Д.К.установява,
че при връчването на протокол от проведена среща, нова длъжностна
характеристика и уволнителна заповед, ищецът отказва да подпише за приел и при
запитване за притежавана магистърска степен отговаря отрицателно. Даже и работодателят
да е знаел, сам по себе си този факт не води автоматично до незаконност на
уволнението. Това е така предвид съществуващата принципна необходимост за
по-ефикасно изпълнение на процесната длъжност от притежаващ магистърска степен
и недоказването, работодателят с
изменението на образователните изисквания единствено и в противоречие със
закона да цели отстраняването на ищеца от работа.
Не се доказва дискриминационно отношение към ищеца по
смисъла на чл.4, ал.2, 3 или 5 от Закона за защита от дискриминация вр. §7 и §1
от ДР на ЗЗДискр., които
регламентират съответно пряка, непряка
дискриминация и тормоз. Само по себе си, по-неблагоприятното третиране поради
липса на магистърско образование, не е дискриминативно, след като не е
обосновано с някой от изрично предвидените признаци по чл.4.ал.1
ЗЗДискр. или друг нормативен акт, а именно дискриминация, основана на пол,
раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или основана на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е
страна.
По делото не се установяват действия на работодателя,
водещи до по-неблагоприятен подход към ищеца или поставянето му в по-неизгодно
положение, отколкото се третира или поставя друго лице при сравними сходни обстоятелства,
но задължително на основата на някой от признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Не се
доказва по никой от законовите признаци, включително по признаците
„образование“, „възраст“, „убеждения“, „политическа принадлежност“, „обществено
положение“ или „семейно положение“ да е налице
съзнателно и различно по-неблагоприятно третиране на ищеца при
уволнението, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между
неблагоприятното отношение и причината за него, в сравнение с други лица.
Това, че част от образователните специалности не са
съществували по време на неговото обучение, предвид годината му на раждане, не
обосновава тезата за дискриминация, понеже възрастта на ищеца не съставлява
пречка да придобие висше образование впоследствие по някоя от необходимите
специалности. Ограничаването на работодателя при въвеждането на нови изисквания
със съществуващи през определен период специалности не е нормативно и житейски
оправдано, с оглед постоянно развиващия се социален живот и нуждата от
въвеждане на образование, съответстващо на темповете на развитие в обществото. В
тази връзка отново трябва да се посочи, че е ирелевантно за спора, заемането от
ищеца на длъжността в продължение на много години, недопускането на каквито и
да било нарушения и притежаването на образователни сертификати. Наличието на
качества за изпълнение на работата се преценява при прекратяване на трудов
договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, но не и в хипотезата по т. 6 на
същата разпоредба.
Свидетелят П.Д.прави заключение, че ищецът бил уволнен
заради своята лидерска позиция в КТ „Подкрепа“ и заради съпругата си, която е
синдикален лидер в „А1 България“ ЕАД, щом като ответното дружество и „А1
България“ ЕАД били бизнес партньори и „А1 България“ ЕАД не допускало до работа
и уволнило служител, който бил синдикален лидер. Единствено логическото
предположение на свидетеля, без да е подкрепено с други преки доказателствени
средства, не е достатъчно за успешно доказване дори на вероятност за тенденциозно
третиране при уволнението, основано на някой от принципите „убеждения“, „политическа
принадлежност“, „обществено положение“ или „семейно положение“.
Не е оборена законовата презумпция на чл.8, ал.2 КТ за
добросъвестност при изпълнение на трудовите задължения. Не се доказва уволнение
в хипотезата на злоупотреба с работодателска власт или дискриминация, основана
на специален признак, с основната цел за вредоносен резултат чрез противозаконно прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца. Доказани са правнорелевантните факти на чл.328, ал.1, т.6 КТ за нови и подходящи за длъжността завишени изисквания за образователен ценз,
въведени от работодателя като материално компетентен орган, на които ищецът не
отговаря.
Ищецът като член на синдикалното ръководство в
предприятието не се ползва със закрилата при уволнение, изискващо предварително
съгласие на съответния синдикален орган съгласно чл.333, ал.3 КТ. Императивната
норма е приложима само в изчерпателно изброените в нея случаи на уволнение по
чл.328, ал.1, т.2, 3, 5, 11 и чл.330, ал.2, т.6 КТ, сред които не попада
процесното безвиновно уволнително основание на чл.328, ал.1, т.6 КТ.
Като неоснователни следва да се отхвърлят исковете по
чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение, поради оставане
без работа.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
не съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 ГПК следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят
исковете.
Ответникът по исковете в първа
инстанция установява разноски за сумата 3 000 лв. – платено по банков път адвокатско
възнаграждение за един адвокат, 100 лв. – депозит да преводач и 2 020 лв.
– разноски за превод на представени на чужд език документи, от които има право
на 3 100 лв., а пред въззивна – 6 000 лв. за платено по банков път
адвокатско възнаграждение, от които има право на 2 000 лв., или общо
5 100 лв. за двете инстанции.
Пред първа инстанция не е релевирано от ищеца или неговия представител своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, а именно най-късно до приключване на устните състезания пред първа инстанция, а не едва с писмената защита. Възражението в тази насока, заявено в срок пред въззивна инстанция е частично основателно. Предвид известната фактическа и правна сложност на делото по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, уговореното възнаграждение следва да се намали до размер на сумата 2 000 лв. за един адвокат.
Няма
законово основание в полза на ответника по исковете да се присъжда стойността
на направените от него извънсъдебни разходи за снабдяване с легализиран превод
на документи на чужд език. По реда на чл.78 ГПК, за
неоснователно предизвикания съдебен спор, спечелилата делото страна има право
да бъде възмездена с реално направените от нея разноски, но само пряко свързани
с водене на делото. Нямат характер на подобни деловодни разноски, направените
от страната извънсъдебни разходи за снабдяване с доказателства, включително за
представяне на документи във вид на годни доказателствени средства по смисъла
на ГПК, както в случая извършването на легализиран превод на документи на чужд
език, наложително за спазване на формата за допустимост по чл.185 вр. чл.4,
ал.1 ГПК. Разходите за преводачески услуги са извършени в полза на трети лица
спрямо делото и на извънпроцесно паралелно основание, поради което не следва да
се репарират, за разлика от депозита в полза на преводач, назначен от съда в
съответствие с чл.4, ал.2 ГПК.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 16.12.2019г., гр.д.31795/19г., СРС и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу „А.Б.“ ЕООД, *** искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 – т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за отмяна на уволнението,
извършено със заповед № 152/20.05.2019г., за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „мениджър разработка и поддръжка на софтуер“ и за сумата
37 302.12 лв. - обезщетение за оставане без работа през периода
20.05.2019г. – 20.11.2019г.
ОСЪЖДА А.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „А.Б.“
ЕООД, *** сумата 5 100 лв. – разноски за
първа и въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.