О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../06.07.2017 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на шести
юли две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл.съдия ПЛАМЕН ТАНЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Павлова
въз.търговско
дело № 766 по описа за 2017 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 1012/13.03.2017 год., постановено по гр.д. №
6862/2016 год., поправено с решение № 2043/18.05.2017 год., ВРС – 18 състав е
приел за установено в отношенията между страните, че Т.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** „САВАНА-ЕКО“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: град Варна, ул. „Охрид“ №26, партер,
представлявано от Т.Г.Т. с ЕГН **********, в качеството им на съдружници в ДЗЗД
„САВАНА“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Княз Борис І“ №70, ет.1, ДЪЛЖАТ
РАЗДЕЛНО НА С.С. БЛАГОЕВА –
регистриран земеделски производител с ЕГН ********** и с адрес: ***, сумите
от по 1250лв., представляваща
½ част от неплатен остатък в общ размер от 2 500лв. от задължение по
фактура №107/28.03.2014г. на обща стойност 3000 лева, сумите от по 193.43лв.,
представляваща ½ част от лихва за забава върху главницата за периода от
16.08.2014г. до 22.02.2016г., цялата в размер на 386.85лв., сумите от по 1560лв. представляваща ½ част от неплатен
остатък в общ размер от 3 120лв. от задължение по фактура
№109/28.03.2014г. сумите от по 302.21лв. , представляваща ½ част от
лихва за забава върху главницата за периода от 29.03.2014г. до 22.02.2016г.,
цялата в размер на 604.42лв., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 23.02.2016г. до окончателното
изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 998/24.02.2016г. по ч.г.д. №
2044/2016г. на ВРС, 10 състав, на основание чл.415 от ГПК, като е отхвърлил иска на С.С. БЛАГОЕВА – регистриран земеделски производител
с ЕГН ********** и с адрес: ***,
против Т.Г.Т. с ЕГН **********,
с адрес: *** „САВАНА-ЕКО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град Варна, ул. „Охрид“ №26, партер, представлявано от Т.Г.Т. с ЕГН
**********, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „САВАНА“ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ №70, ет.1, за приемане
за установено, че длъжниците дължат разделно на ищеца, по ½ част от
следните суми: сумата от 2 800лв., представляваща неплатен остатък от
задължение по фактура №100/12.02.2014г. на обща стойност 6000 лева и сумата от
434.06 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 4800 лева за
периода от 15.08.2014г. до 22.02.2016г.; 0.70 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата от 2500 лева по фактура №107/28.03.2014г. и за периода
от 15.08.2014г. до 16.08.2016г.; 0.86 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата от 3 120лв., по фактура №109/28.03.2014г. и за периода от
28.03.2014г. до 29.03.2016г.; сумата от 3 120лв., представляваща
задължение по фактура №111/03.06.2014г. и сумата от 483.66 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2014г. до 22.02.2016г.;
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 23.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 998/24.02.2016г. по ч.г.д. № 2044/2016г. на ВРС, 10 състав, на
основание чл.415 от ГПК, като се е произнесъл по разноските в заповедното и
исковото производство.
Недоволни от горното са останали Т.Г.Т. и „Савана-Еко“ ЕООД, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Савана“, които
обжалват постановеното първоинстанционно решение в
осъдителната му част. В жалбата се излага, че решението на ВРС е постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила и при
неправилно нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно
първостепенният съд е приел процесуалното поведение на ответниците, че не е
налице оспорване на автентичността на документа и се сочи, че такова оспорване
е налице. Наличието на оспорен документ изисква порверката
му, включително разпределение на доказателствената тежест между страните. Изразява
се също така несъгласие с изводите на съда за получаване на стоката – предмет
на фактурите, вземането по които се претендира, както и относно извода му, че е
налице изпълнение на доставката. Настоява се за отмяна на решението в
осъдителната му част и отхвърляне на предявените искове, ведно с присъждане на
разноски. Обективира искане за събиране на
доказателства – писмени такива и провеждане на СГЕ.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от С.С.Б., с който
се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното
решение в осъдителната му част, ведно с присъждане на разноски.
Постъпила е и въззивна жалба от С.С.Б.,
която обжалва постановеното съдебно решение в отхвърлителната
му част като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, както
и явно необосновано. Конкретните оплаквания са за несъобразяване от страна на
съда на счетоводните документи с оглед трайните търговски взаимоотношения между
страните, доказани както с писмените, така и със събраните гласни
доказателства, включително като не е отчет и извършените частични плащания по процесните фактури. Като се развиват доводи за доказаност на трайните търговски взаимоотношения между
страните се претендира отмяна на решението в тази му части присъждане на
разноски в пълния им размер.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от Т.Г.Т. и „САВАНА-ЕКО“
ЕООД, в качеството им на съдружници в ДЗЗД
„САВАНА“, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение в отхвърлителната
му част.
Настоящият състав на
Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Постъпилите въззивни жалби са редовни
и отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК – подадени са от надлежни страни,
срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат останалите необходими приложения,
вкл. доказателство за платена държавна такса.
Разпоредбата на чл.266 от ГПК въвежда забрана във въззивното производство да се твърдят нови обстоятелства,
да се сочат и представят доказателства, които страните са могли да посочат и
представят в срок в първоинстанционното производство.
Такива, съгласно ал.2 на цитираната норма, са допустими, когато страните
твърдят нови обстоятелства и сочат и представят нови доказателства само ако не
са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в
срока за отговор и/или твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след
изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото,
респективно допустимо е да посочат и представят доказателства за последните. В
конкретния случай, видно искането на въззивниците Т.Г.Т. и „САВАНА-ЕКО“
ЕООД, в качеството им на съдружници в ДЗЗД
„САВАНА“, за събиране на посочените докзателства
е обосновано с направеното от въззивниците оплакване
за допуснато нарушения на процесуалните правила. Същото обаче, в частност
твърдението им за надлежно и своевременно оспорена автентичност на оспорените
документи, не се споделя от съда. Действително, с отговора на исковата молба с
вх. № 42724/12.08.2016 год., ответниците са оспорили „съдържанието и
автентичността“ на приложените към исковата молба товарителници № № 51816930,
********* и 51872928 като с определение № 9270/29.08.2016 год. първоинстанционният съд е дал указания да уточни
направеното от него оспорване на автентичността на документи като посочи дали
оспорва, че даден документ не е подписан от лицето, за което се твърди, че е
негов положения подпис /кой подпис на кое лице в действителност не е/. В
отговор на така дадените указания е депозирана молба вхв.№
49421/26.09.2016 год., с която е посочено, че възражението е подписите върху
товарителниците да са положени от името
и за сметка на ответниците. Идентично по същество е и обективираното
в проведеното по делото първо съдебно заседание изявление на процесуалния
представител на ответниците адв.Гюрова, която
заявява, че подписите на куриерските листи към товарителниците /доколкото към
едната няма подпис/ се оспорват, че същите са положени от името на ответниците,
в смисъл, че ги е положила Т.Т., но не от името на ДЗЗД, нито от свое име, тъй
като видно от графата „получател изпращач“ никъде не фигурира името на ДЗЗД
Савана. Изрично е заявено, че оспорване на автентичността няма. Оспорването е
по същество на документите /л.121 – гръб от първоинстанционното
дело/. Така и реплика по повод изявление на адв.Цветков
в проведеното на 10.02.2017 год. съдебно заседание – че подписите по тези
документи са положени от името на ответницата. В заключение, при така
протоколираните изявления на процесуалния представител на страната не може да
се сподели твърдението за надлежно оспорване на автентичността на представените
документи, респективно за допуснато от първостепенния съд процесуално
нарушение. И като не споделя твърденията на въззивниците
за допуснати такива съдът намира, че исканията следва да се оставят без
уважение.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА разглеждане въззивна жалба на Т.Г.Т. и „Савана-Еко“
ЕООД, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Савана“ срещу решение №
1012/13.03.2017 год., постановено по гр.д. № 6862/2016 год., поправено с
решение № 2043/18.05.2017 год., ВРС – 18 състав, В ЧАСТТА, с която съдът е
приел за установено в отношенията между страните, че Т.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** „САВАНА-ЕКО“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: град Варна, ул. „Охрид“ №26, партер,
представлявано от Т.Г.Т. с ЕГН **********, в качеството им на съдружници в ДЗЗД
„САВАНА“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Княз Борис І“ №70, ет.1, ДЪЛЖАТ
РАЗДЕЛНО НА С.С. БЛАГОЕВА –
регистриран земеделски производител с ЕГН ********** и с адрес: ***, сумите
от по 1250лв., представляваща
½ част от неплатен остатък в общ размер от 2 500лв. от задължение по
фактура №107/28.03.2014г. на обща стойност 3000 лева, сумите от по 193.43лв.,
представляваща ½ част от лихва за забава върху главницата за периода от
16.08.2014г. до 22.02.2016г., цялата в размер на 386.85лв., сумите от по 1560лв. представляваща ½ част от неплатен
остатък в общ размер от 3 120лв. от задължение по фактура
№109/28.03.2014г. сумите от по 302.21лв. , представляваща ½ част от
лихва за забава върху главницата за периода от 29.03.2014г. до 22.02.2016г.,
цялата в размер на 604.42лв., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 23.02.2016г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 998/24.02.2016г. по
ч.г.д. № 2044/2016г. на ВРС, 10 състав, на основание чл.415 от ГПК,
както и в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за събиране на посочените
във въззивната жалба доказателства.
ПРИЕМА
ЗА разглеждане въззивна жалба на С.С.Б. срещу решение № 1012/13.03.2017 год.,
постановено по гр.д. № 6862/2016 год., поправено с решение № 2043/18.05.2017
год., ВРС – 18 състав, В ЧАСТТА, с която съдът е е отхвърлил иска на С.С. БЛАГОЕВА – регистриран земеделски
производител с ЕГН ********** и с адрес: ***,
против Т.Г.Т. с ЕГН **********,
с адрес: *** „САВАНА-ЕКО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град Варна, ул. „Охрид“ №26, партер, представлявано от Т.Г.Т. с ЕГН
**********, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „САВАНА“ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ №70, ет.1, за
приемане за установено, че длъжниците дължат разделно на ищеца, по ½
част от следните суми: сумата от 2 800лв., представляваща неплатен остатък
от задължение по фактура №100/12.02.2014г. на обща стойност 6000 лева и сумата
от 434.06 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 4800 лева за
периода от 15.08.2014г. до 22.02.2016г.; 0.70 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата от 2500 лева по фактура №107/28.03.2014г. и за периода от
15.08.2014г. до 16.08.2016г.; 0.86 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от 3 120лв., по фактура №109/28.03.2014г. и за периода от
28.03.2014г. до 29.03.2016г.; сумата от 3 120лв., представляваща
задължение по фактура №111/03.06.2014г. и сумата от 483.66 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2014г. до 22.02.2016г.;
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 23.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 998/24.02.2016г. по ч.г.д. № 2044/2016г. на ВРС, 10 състав, на
основание чл.415 от ГПК, както и в частта за разноските.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 766/2017г. на
ВОС за 11.10.2017 год. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото като на въззивниците
се връчат и приложените преписи от отговора на въззиваемата
страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: