Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 613/16.10.2023г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария
Ницова
при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 597 по описа на съда за 2023г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е касационно по чл. 63в от Закон
за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. чл.
227, ал. 1 и ал.
2, вр. с чл. 221, ал. 2
и чл. 222, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение № 285 от 11.07.2023 г. по АНД № 20231320200321 на
Районен съд – Видин, с което е отменено наказателно постановление № 448/18.07.2022 г.
издадено от директора
на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Берковица упълномощен със Заповед №РД
49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните. С наказателното
постановление на И.К.И. *** е наложено административно наказание – глоба в
размер на 300.00 лв. /триста лв./ на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закон за
горите /ЗГ/, за извършено административно нарушение на чл. 108, ал.3 от Закон за горите
/ЗГ/.
Касационният жалбоподател директора на Регионална
дирекция по горите /РДГ/ – Берковица, редовно призован по реда на чл. 137 и сл.
от АПК, чрез пълномощника си юрисконсулт М*** И. Д*** , поддържа касационната
жалба, като навежда доводи за неправилност на решението на първата инстанция
поради нарушаване на процесуалните правила и противоречие с материалния закон.
Твърди се, че безспорно е установено извършеното административна нарушение за
което е реализирана административно – наказателната отговорност, което се
подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. АУАН и НП са
издадени съобразно изискванията на ЗАНН, като конкретно е описано извършеното
нарушение по чл.108, ал.3 от ЗГ. Отрича твърденията за наличие на
допустителство каквито доводи са изложени от въззивния съд. Моли за отмяна на
въззивното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
Ответника И.К.И. ***, не изразява становище по
касационната жалба. Редовно призован за о.с.з., не се явява, представлява се от
надлежно упълномощения адвокат И. ***, оспорва касационната жалба. Моли за
потвърждаване на въззивното решение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание,
дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна. В хода на
административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, които нарушават правото на защита на
наказаното лице. Издаденото НП е незаконосъобразно и същото правилно е отменено
от първоинстанционния съд, поради което предлага решението да бъде потвърдено.
С Определение № 8669/20.09.2023 г. по адм. дело №
8593/2023 г. по описа на ВАС, по реда на чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК, делото е
изпратена за разглеждане на Административен съд – Монтана.
С Решение № 46 от 22.02.2023 г. по КАНД № 18/2023 г.
на АдмС – Видин е отменено Решение № 353 от 21.11.2022 г. по АНД № 762/2022 г.
на Районен съд – Видин и на основание чл. 227, ал. 2 АПК е образувано АНД №
20231320200321 на Районен съд – Видин предмет на касационното производство.
Настоящото производство се развива по реда на чл. 227,
ал. 2 АПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно
решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.
В настоящото производство не са събрани относими към
предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал.
1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните намира следното:
Безспорно установено по делото е, че И.К.И. *** е лесовъд на частна
практика. В това си качество е получил позволително за сеч №0642058 от
03.01.2022г. По повод подаден сигнал и водено досъдебно производство е
установено, че са отсечени немаркирани с контролна горска марка в основата на
пъна дървета в размер на 25,00 пл. куб.м. дървесина за периода от 06.01.2022г.
до 31.03.2022г., като нарушението е открито на 31.03.2022г. на територията на
СЗДП ТП ДГС – Видин, землище с.П*** , общ.Макреш, обл.Видин по отношение на
имот на физическо лице. Съставен бил констативен протокол серия А00 с № 144080
от 15.04.2022 г. и АУАН серия А00 № 0110823 от 15.04.2022 г. АУАН е съставен в
присъствие на И.И.. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
При тези факти, въззивния съд приел, че за
първи път в издаденото НП е записан № на имота, отдел и пототдел, както и че
разпитания свидетел е заявил дата на проверка различна от тази отразена в КП,
АУАН и НП. Твърди се, че не е посочена конкретно нарушената разпоредба, както
и, че в случая се касае за „допустителство“, поради което при съществено нарушение
на императивни разпоредби на ЗАНН и нарушено право на защита отменил издаденото
НП.
Тези доводи на въззивния съд не се
споделят от настоящия касационен състав, тъй като:
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява безспорно и по категоричен начин осъществяването на
вмененото във вина административно нарушение от И.И..
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процедурата,
регламентирана в ЗАНН, действително в съставения АУАН имота е описан по стария
си идентификатор №291003, а в НП и описан по КК и КР - №56980.291.3, с отразен
отдел и пототдел, това обаче не води до съществено нарушение нито на правото на
защита, нито на процесуалните правила, тъй като
съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН – Наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Следва да се добави, че съставянето на
констативен протокол не е уредено в ЗАНН, липсват легални реквизити на
констативния протокол в ЗАНН,
административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за
установяване на извършеното административно нарушение съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. Поради което и възраженията за непълноти и противоречия в
констативния протокол не биха могли да се отразят на законосъобразността на
наказателното постановление.
Административнонаказателната отговорност на И.И. е била ангажирана
затова, че за периода от 06.01.2022г. до 31.03.2022г. в землището на с. П*** ,
общ. Макреш, отдел 432, подотдел "л", имот частна горска територия с
поземлен идентификатор № 56980.291.3, като лице по чл. 108, ал. 2 от
Закона за горите, на което е издадено позволително за сеч №
0642058/03.01.2022 г. за имот частна горска територия с поземлен идентификатор
№ 56980.291.3 намиращ се в землището на с. П*** , общ. Макреш не е изпълнил
задълженията да упражни контрол и е допуснал отсичането на немаркирани с КГМ в
основата на пъна дървета в размер на 25,00 пл. куб.м. дървесина.
Съобразно разпоредбата на чл. 61 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, до освидетелстване на
сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и
осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и чл. 48, както и за
изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. В чл. 47, ал. 1, т.
1 от същата наредба е регламентирано, че при провеждане на сечите
лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат само определените и
отбелязани за сеч дървета. В чл.
108, ал. 3 от ЗГ е въведено задължение за лицето, вписано в
публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е издадено
позволителното за сеч, да упражнява контрол и да взема мерки за предотвратяване
и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина в
съответния имот, до освидетелстване на сечището. По силата на чл. 108, ал. 2 от
ЗГ лицето, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява
контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по
извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците
от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване
на сечището.
В чл. 12б, ал. 1, т.
5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии е регламентирано, че лицата по чл. 108, ал. 2 от
ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за
спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в
границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при
гола сеч - на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч
дървета, указани в позволителното за сеч.
Приложената от наказващият орган
санкционна разпоредба на чл. 257, ал. 1,
предл. 2-ро, т. 1, предл. 1-во
от ЗГ предвижда налагането на наказание "глоба" от 300 до
5 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, за лице, упражняващо
лесовъдска практика, което не изпълни задължения или контролни правомощия,
възложени му по закона за горите,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях. Като изпълнителни деяния в цитираната разпоредба са посочени "не
изпълни задължения или контролни правомощия", която е препращаща диспозиция,
тъй като визираните задължения или контролни правомощия трябва да са възложени
по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях.
В случая правилно е установено, че И.И. е лицензиран лесовъд
и е регистриран в Публичния регистър на ИАГ София за упражняване на частна
лесовъдска практика с Удостоверение № 6211/26.03.2012 г., както и че на негово
име е било издадено позволително за сеч № 0642058 от 03.01.2022 г. за поземлен
имот № 56980.291.3 – частна горска територия, намиращ се в землището на с. П***
, общ. Макреш и не е изпълнил задълженията си да упражнява контрол, като не е
следил за спазването на правилата за сеч — да се извършва сеч само в границите
на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета. Вследствие на това
е допуснал отсичането на 25,00 пл. м3 дървесина в частен горски имот,
немаркирани за сеч с контролна горска марка.
Неоснователни са доводите на въззивния съд
относно приложението на чл. 10 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН,
допустителството е наказуемо само в предвидените в закона случаи. Личната
административнонаказателна отговорност за извършено нарушение и отговорността
за допустителство са различни по вид и се изключват взаимно. Едно лице може да
носи отговорност или за виновно извършено лично от него административно
нарушение, или в изрично предвидените от закона случаи може да носи отговорност
за допустителство за това, че е допуснал да бъдат извършени административни
нарушения при осъществяване дейността на представляваното от него ЮЛ или
организация. Допустителството по своя обхват предполага действия или
бездействия на лицето, което е довело до определено поведение на трети лица и
съответно до настъпване на събитието, което съставлява административно
нарушение. В настоящия случай, административнонаказателната отговорност на И.
за извършеното нарушение по чл.257, ал.1,
т.1 от Закона за
горите, във връзка с чл.
108, ал. 3 от същия закон е различна и не се покрива с отговорността
на фактическия извършител на сечта.
В допълнение следва да се посочи, че е
ирелавантно дали И. е присъствал на незаконната сеч. Отговорността за вмененото
му нарушение не е свързана с функция по охрана на въпросния имот, а касае
контрола по добива на дървесина. Отделно за съставомерността на
административното нарушение е ирелевантно колко броя са отсечените дървета,
които не са маркирани с контролна горска марка, поради което броят на
отсечените немаркирани дървета не се отразява на съставомерността на
административното нарушение, а би имало значение единствено при определяне на
размера на глобата (индивидуализацията на административното наказание), която в
случая, въпреки значително отсечената немаркирана дървесина, е наложена в
минималния предвиден в закона размер.
Предвид изложеното оспорената решение следва
да се отмени и да се потвърди издаденото НП.
Предвид липсата на искане за разноски, то
съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 285 от 11.07.2023 г. постановено по АНД № 20231320200321 на Районен съд –
Видин, вместо
което ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 448/18.07.2022 г. издадено от директора на Регионална дирекция по
горите /РДГ/ – Берковица.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: