Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 13.05.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на единадесети май през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Ивайло Димитров
мл.с. Адриана Атанасова
при секретаря Виктория И., като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 272 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.09.2020 г. по гр.д. № 70932/2015
г., СРС, ГО, 69 с-в е осъдил „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******да заплати
на „К.А.” ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата от 20 821,84 лв., представляваща
недължимо платена цена за пренос на електрическа енергия на ниско напрежение в
периода от 01.10.2012г. до 31.05.2015г.
за обект, представляващ автоцентър, находящ се в гр. София, бул. „*******, като
е отхвърлил иска до пълния предявен
размер от 20 839,34 лв. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******да заплати на „К.А.” ЕООД, ЕИК *******, сумата от 2 736,27 лв. разноски по делото. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „К.А.” ЕООД, ЕИК *******
да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******,
сумата от 0,37 лв. разноски по делото.
Решението
в осъдителната част е обжалвано с въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, БенчМарк
Бизнес Център, ет.2, чрез пълномощника по делото юрисконсулт В.И., с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че
спорен правен въпрос по делото е дали собствеността на Трансформаторния пост
/ТП/ е на ищеца, както и какви са условията, при които самият ищец е сключил
договор за присъединяване и за условията
на доставка. Счита, че ТП е енергиен обект, който е извън гражданския оборот и
не може да бъде придобит от частно лице,
което не е лицензиант за дейността „разпределение на ел. енергия, както и че
самият той е сключил договор, според който измерването е на страна НН, т.е. че
са налице изградени съоръжения, включващи линии СрН и НН. Според съдебната
практика по ЗЕЕ/от./ и ЗЕ, във всички случаи ТП са част от ЕРМ, за което има
презумпция по чл.88 от ЗЕ, чл.40 и чл.117, ал.1 от ЗИ и др., според които
цялата разпределителна мрежа е собственост на лицензианта за дейността
„разпределение на електрическа енергия“, който за територията на Западна
България е един. Когато не е доказано по
категоричен начин друго, се приема, че всички елементи от
електроразпределителната мрежа са собственост на „Чез Разпределение България“
АД. Собственост на клиента могат да са само съоръжения, които са били
собственост на предприятия /един стопански потребител/, изградени за техни цели
преди 1991 г., като след 1999 г., когато е
приет ЗЕЕЕ/отм./, са недействителни всички сделки, извършени с ТП.
Присъединяването отговаря изцяло на Наредба № 6/24.02.2004 г. за присъединяване
на потребители и производители на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа/ обн. 2004 г., отм./ и аналогичната Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, приета с ПМС № 76 от 09.05.2000 г./НППРЕМП, обн.
ДВ, бр.40 от 2000 г./отм./, съответно на ищеца не му се дължи връщане на
никаква сума.
Счита за изцяло
неправилен извода на съда, че границата на собственост следвало да се определи
според „кабелните накрайници“ към уредба“, собственост на ищеца, каквато няма.
Обратното, границата на собственост се определя според чл.29 от Наредба № 6 от
24 февруари 2014 г./ текстът на чл.28 от
преходните наредби за присъединяване е със същия текст/, според който,
когато електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора
на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, какъвто е настоящия
случай, границата на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско
измерване. Средствата за търговско измерване се поставят на място, определено
от електроразпределителното предприятие. Електроразпределителното предприятие не носи отговорност за поддръжка,
обслужване и контрол на електрическите съоръжения след тази граница на
собственост.
По отношение на присъединените обекти и начинът на
присъединяване-те са такива от период преди приемане на новото законодателство
в областта на енергетиката-ЗЕЕЕ/ отм. 1999 г./ и Наредба за присъединяване към
преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и
потребители, приета с ПМС № 76 от 09.05.2000 г./НППРЕМП, обн. ДВ, бр.40 от 2000
г./отм./. Към момента на започване на продажбата и до края на периода на иска,
измерването е такова, каквото е било организирано преди 30 години, такъв е
начинът на присъединяване, като ищецът
не е направил искане то да бъде променено. Няма изрично волеизявление за
промяна на фактическото положение свързано с мястото на измерване на
консумираната ел. енергия от ищеца, предвид завареното положение при закупуване
на имотите от страна на ищеца, като след закупуваното на имотите от ищеца, не
са изградени нови електрически съоръжения, а намиращите се в него са заварени.
Не може да се възложи в неизпълнение на електроразпределителното дружество/
непровеждане на процедура по Наредба № 6/2004 г./ действие, което е задължение
на присъединеното лице, което хипотетично може да бъде инициирано само от него,
доколкото видно от чл.4, чл.6 и др. от Наредбата, към искането следва да се
приложат редица документи и данни, с които разполага само присъединеното лице.
Сочи се, че по отношение
на подобни искове е налице съдебна практика, според която „ирелевантно за
формирането на цената за пренос остава обстоятелството за начина на захранване
на обектите след точката на присъединяване към електроразпределителната мрежа,
както и собствеността на електроразпределителните съоръжения“.
Моли съда да постанови
решение, с което да отмени процесното в обжалваната част, като бъде отхвърлен изцяло
предявения иск. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна „К.А.” ЕООД, ЕИК *******, чрез
пълномощника по делото адвокат М.Ч. от САК, с адрес *** оспорва въззивната
жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл. 1 от ЗЗД от „К.А.“ ЕООД срещу „Ч.Е.Б.” АД.
Ищецът „К.А.“ ЕООД твърди, че за периода от 01.10.2012г.
до 31.05.2015г. бил в договорни отношения с ответника „Ч.Е.Б.” АД за пренос и
доставка на електрическа енергия за обект, представляващ автоцентър, находящ се
в гр. София, бул. „*******. Обектът е разполагал със собствен трансформаторен
пост, който понижавал напрежението от средно на ниско в точката на
присъединяване на обекта към преносната мрежа на средно напрежение на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД. За процесния период ответникът му фактурирал суми
за пренос на електроенергия на ниско напрежение, а действително е извършвал
чрез трето лице „ЧЕЗ Разпределение България“ АД пренос на електрическа енергия
на средно напрежение. Поради това счита, че ответникът е получавал суми без
основание за извършената и фактурираната услуга „пренос на електроенергия ниско
напрежение“. Твърди още, че ответникът е осъществявал към собствения му обект
пренос на определени количества електроенергия през мрежата на средно
напрежение, тъй като и собственият му трафопост е присъединен към преносната
мрежа на ответника на средно напрежение, поради което счита, че ответникът е
получавал суми за пренос на ниско
напрежение и доставка на ниско напрежение при първоначални липса на основание.
Претендира заплащането на разликата между заплатените суми за процесния период
за услугата пренос на ниско напрежение и сумите за действително предоставената
услуга по пренос на електроенергия на средно напрежение в общ размер от 20
839,34 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
плащане.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът „Ч.Е.Б.” АД оспорва предявените искове по основание и размер.
СГС констатира следното:
Съгласно приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
118, том I, per. № 3065 от 19.10.2001 г. по н.д. № 108/2001г. по описа на нотариус М. Г.,
„ЮБН АУТО” ООД е закупило от „Софийски имоти” ЕАД урегулиран поземлен имот,
находящ се в гр. София, ул. „*******, кв. „Военна рампа”, заедно с построените
в имота сгради, вкл. трафопост с
площ от 75 кв.м. С договор за прехвърляне на предприятие от 09.12.2005г. „ЮБН АУТО” ООД е
прехвърлило на ищеца „К.А.” ЕООД самостоятелно предприятие - автоцентър,
находящ се в гр.София, бул.„*******, в което предприятие е включен и описаният
по-горе недвижим имот, ведно с намиращия в него трафопост. От приетата по
делото СТЕ се установява, че
трафопостът е разположен в имота на ищеца, като именно чрез него имотът на
ищеца е бил снабден от ответното дружество с електрическа енергия. Съгласно СТЕ обектът на ищцовото
дружество е присъединен към електроразпределителната мрежа чрез трафопост
негова собственост на ниво средно напрежение - 20 kV, като чрез
понижаващ трансформатор 20 kV/0,4 kV, находящ се вътре в трафопоста, ел. енергия се
трансформира към абоната на ниско напрежение. Вещото лице сочи, че средството
за търговско измерване е разположено вътре в трафопоста и е измервало ниско
напрежение, а понижаването на напрежението от средно на ниско се извършва
именно в трафопоста на ищеца. В експертизата е посочено, че мястото на
присъединяване са кабелните накрайници на кабели средно напрежение в
трафопоста, както и че мрежата след трансформатора към сградите е за ниско
напрежение.
Представен е договор за продажба
на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност от 05.05.2011 г. и споразумение към
договора, по силата на които „Ч.Е.Б.” АД се задължава да продава на ищцовото
дружество електрическа енергия ниско напрежение. В споразумението е посочено,
че графата, в която се посочва дали ще се доставя електрическа енергия ниско
или средно напрежение, се попълва служебно от служител на „Ч.Е.Б.” АД, поради
което и настоящата инстанция приема, че
през исковия период, страните са били в облигационно правоотношение по повод
доставка и продажба на електроенергия, като в тази връзка са били издадени и
сочените в исковата молба фактури за начислена ел. енергия за описания обект на
ищеца, част от сумите по които се твърди да са надплатени и недължими.
С протоколно определение от 29.03.2018г. съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период ищецът е
заплатил на ответника сумата от 27 953,20 лв. за пренос през разпределителна
мрежа ниско напрежение, като това обстоятелство е видно и от изготвената и
приета по делото ССчЕ. Експертизата
е установила още, че цената за пренос на електрическа енергия, ползвана от
ищеца през процесния период по цени за средно напрежение е в размер на 7 131,38
лв.
От правна страна:
По иска с правно основание
чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД. Съгласно текста на цитираната
разпоредба, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или
отпаднало основание, е длъжен да го върне. Нормата визира три отделни,
самостоятелни фактически състава, като
при първия от тях-основанието не е съществувало още при получаването на
престацията.
За уреждане на отношенията между страните през процесния период действа
правната уредба на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на ел. енергия към преносната електрическа мрежа, Правила за
търговия с електрическа енергия, обн. ДВ бр. 66, в сила от 26.07.2013 г. на
ДКЕВР, Правила за измерване на количеството електрическа енергия /2013 г. /.
Съгласно ЗЕ, изменен и
обнародван в ДВ бр. 74 от 2006 г. от 31.12.2006г. дейностите по разпределение
на електрическата енергия и оперативно управление на разпределителната мрежа се
отделят от снабдяването с електрическа енергия, поради което е въведена цена за пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа, впоследствие разделена от 01.07.2008 г. на цена
за достъп до и за пренос през разпределителната мрежа. С промени в Закона за енергетиката от 2012г.
се предвиди всички клиенти с обекти, присъединени на ниво средно напрежение, да
избират доставчик на електрическа енергия и да договарят с него цени на
енергия. През 2013 г. КЕВР издаде лицензии за три електроснабдителни дружества
в страната.
Ответното дружество е разпределително предприятие по смисъла на чл.88, ал.1 от ЗЕ и оператор на
разпределителната мрежа, като е обществен доставчик на ел.енергия на
територията на Западна България. То е собственик на разпределителната мрежа и на средствата за техническо
измерване - електромери/СТИ/. Ищецът е потребител на ел. енергия. Съгласно чл.120 ЗЕ ел.енергията, използвана от
потребителите, се измерва със средства за търговско измерване-собственост на
преносното или на съответното разпределително предприятие, разположени до или
на границата на имота на потребителя. Границата на собственост върху
ел.съоръженията и мястото на средствата на СТИ съгласно чл.120, ал.2 ЗЕ се определят
съгласно изискванията на Наредба № 6 и на правилата в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Последната
разпоредба от ЗЕ препраща към правилата за измерване на количеството ел.енергия.
Основният спорен въпрос е какъв е критерият за разграничаване между
разпределителната мрежа и преносната мрежа; има ли значение чия е собствеността
на присъединителните съоръжения с оглед дължимостта на цена за пренос през
електроразпределителната мрежа. Относно предпоставките, при които се дължи цена за
пренос на ел.енергия на ниво средно или ниско напрежение е формирана
задължителна съдебна практика по реда на чл.290 ГПК с решение № 227 от 11.02.2013 г. по т.д. № 1054/2011 г. на ВКС, съгласно което дължимостта на цената за достъп и
цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното количество на
консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от
Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба на
ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към
дейността по цялостното управление на електроенергийната система, като целта е
при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за
тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и цената за пренос като компоненти на
цената на електрическа енергия, правомерното
поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо значение за
дължимостта на същите -измерването в места, различни от уговорените между
страните или нормативно определените, не е основание за начисляване на цена за
достъп и цена за пренос.
По делото е налице спор относно дължимостта на начислени от ответника към
ищцовото дружество на такси за пренос на ел.енергия в издаваните от енергийния
оператор фактури, като е спорно нивото на напрежение, на което се начисляват
таксите, и изцяло дължимостта на такси поради пряко присъединяване към
електропреносната мрежа.
В Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия-ПИКЕЕ (2013 г.), е предвидено, че при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната и електроразпределителна
мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение
на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на
потребителя към мрежата. За да бъде присъединен
един потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо
същият да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота
на потребителя. В хипотезата, когато съоръжението/трафопоста/ и кабелите за
пренос са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето
се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското
напрежение. Следователно, от важно значение е къде е границата на собственост
на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят СТИ.
Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа,
границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното
предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от
вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал. 1 т. 1 от
Наредбата границата на собствеността следва да се определя от мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Тази граница в конкретния
спор се установява от заключението на вещото лице, което въззивната инстанция
счита за безпристрастно, изчерпателно и обосновано въз основа на представения
доказателствен материал. Съгласно
заключението на вещото лице, обектът на ищцовото
дружество
е присъединен към електроразпределителната мрежа чрез трафопост негова
собственост на ниво средно напрежение - 20 kV, като чрез
понижаващ трансформатор 20 kV/0,4 kV, находящ се вътре в трафопоста, ел. енергия се
трансформира към абоната на ниско напрежение. Вещото лице сочи, че средството
за търговско измерване е разположено вътре в трафопоста и е измервало ниско
напрежение, а понижаването на напрежението от средно на ниско се извършва
именно в трафопоста на ищеца. В експертизата е посочено, че мястото на присъединяване
са кабелните накрайници на кабели средно напрежение в трафопоста, както и че
мрежата след трансформатора към сградите е за ниско напрежение. Не се представят
опровергаващи доказателства за собствеността върху електрическите
съоръжения.
Въззивната инстанция счита, че за разрешаване на спора от съществено
значение е къде е границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй
като именно и на нея се поставят средствата за търговско измерване. В случая присъединяването е на място, на което уредите
за измерване не са поставени, а тяхното разположение е след това, в имота на
ищеца. Също така, присъединяването е директно със собствени съоръжения. Процесният имот,
ведно с изградените в него сгради и инфраструктура е собственост на ищеца,
поради което и мрежата след трафопоста, чрез която на практика е била доставяна
електрическа енергия ниско напрежение, е собственост на ищцовото дружество.
Установено е, че силовият трансформатор към електроразпределителната мрежа е
разположен в поземления имот на ищеца, като видът на доставяната електрическа
енергия от ответното дружество до силовия трансформатор към
електроразпределителната мрежа 20 кV, електрическа енергия средно
напрежение.
Собствеността върху части и елементи на енергийната
разпределителна мрежа е уредена последователно в Закона за
електростопанството(отм.), Закона за
енергетиката и енергийната ефективност /от 1999г,
отм. 2004 г. / и Закона за енергетиката. Относно собствеността
на енергийните обекти, принципът, залегнал в законодателството е, че те трябва
да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на
дейността в областта на енергетиката. Затова § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ предписва, че
енергийни обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни
предприятия, а принадлежат на трети лица, трябва да се изкупят в определен от закона срок; при приватизация на
имущество на фирми и дружества, в които има изградени енергийни обекти, те не
се включват в предмета на сделката, а се прехвърлят на енергийното предприятие
като единствено изключение се допуска, когато обектът снабдява с енергия само
един потребител. По настоящия казус компонентите за разпределение на
електрическата енергия на различни нива на напрежението представляват
електроразпределителна мрежа на ищеца и са негова собственост. Следователно,
важно е да се установи границата на
собственост върху електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ. Всички СТИ
подлежат на първоначална и последваща проверка по реда на ЗИ, Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол и Наредбата за съществените
изисквания и оценяване съгласно съответствието на средствата за измерване.
Поддържането и техническата изправност на СТИ е задължение на
електроразпределителното дружество, като техен собственик, което следва да
извършва периодични и извънредни технически проверки, на целостта им и на
свързващите ги електрически инсталации. Съгласно решение № 75 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 864/2012 г., І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, "границата на собственост
върху електрическите съоръжения" по смисъла на чл.120, ал.2 ЗЕ във вр. с чл.127 ЗЕ и чл. 28, ал. 1 от Наредба №
6/09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната електрическа мрежа, визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези,
собственост на потребител на електрическа енергия. Съгласно чл. 14, ал. 1 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ДВ, бр. 38/2007г.,
отм./, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е
на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
/ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. В настоящия казус
от събраните по делото доказателства се установява, че силовият трансформатор
към електроразпределителната мрежа е разположен в имота на ищеца. При това
положение и границата на собствеността следва да се определи съгласно чл.29,
ал.1, вр. чл.28, ал.1, т.1 от Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители -ДВ,
бр.40/16.05.2000г., предвиждащи границата на собствеността да е мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Установява се, че СТИ е
монтирано не на границата на собствеността, а в собствения на ищеца
трансформаторен пост на страната на ниво ниско напрежение. Доставената на ищеца
електроенергия на ниво средно напрежение, се трансформира до ниво ниско
напрежение от съоръжения, собственост на ищеца, разположени в неговия
трафопост. Следователно, средството за търговско измерване не е поставено на
необходимото място, съобразно чл.120 от ЗЕ и чл.14,
ал.1 от ПИКЕЕ. Дължимостта на
цената за пренос на ел.енергия е пряко обвързана от спазването на изискването
консумираната ел.енергия да е измерена именно в местата, установени в ПИКЕЕ или уговорени от страните по
сделката за продажба на електроенергия. Цената за достъп до
електроразпределителната мрежа и цената за пренос по електроразпределителната
мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното
управление и администриране на електроенергийната система, като целта е при
формирането им да бъде съобразен конкретният принос на всеки потребител за
тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената
за достъп и на цената за пренос, като компоненти на цената на електрическата
енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява
от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените или нормативно
определените, не може да бъде основа за изчисляване на цената за достъп и
цената за пренос. При измерване на количеството консумирана енергия на място,
различно от нормативно определеното, тези два елемента на цената на
електрическата енергия са недължими/решение №
227/11.02.2013 г. по т.д. № 1054/2011 г. на ВКС.
Относно твърдението във
възивната жалба, че клиентът/ въззиваемото дружество е следвало да инициира промяна на начина на присъединяване, то следва да бъде отбелязано
обстоятелството, че разпоредбите на
ПИКЕЕ не
въвеждат задължение за уведомяване. Чл. 11 от ПИКЕЕ определя избор на тарифиране, а чл.12 до чл.15 на ПИКЕЕ определят мястото на
измерване, като не въвеждат задължение за
уведомяване.
Изводът е, че извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно, поради
което ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното
дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение
и остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско напрежение.
Настоящата инстанция споделя мотивите на СРС относно
депозирания договор за
продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност от
05.05.2011г. и споразумение към договора, а именно, че договорът и
споразумението са сключени в резултат на подадено от ищеца заявление за
сключване на договор за продажба на електрическа енергия за стопански нужди, в
което е отбелязано, че се иска сключване на договор без промяна на параметрите
на съществуващото присъединяване към разпределителната електрическа мрежа, а в
споразумението в частта, в която се посочва дали се иска доставка на
електрическа енергия средно или ниско напрежение, се попълва служебно от
служител на ответното дружество, поради което сключването на договора и
споразумението в тази част не са резултат на действителна обща воля на
страните, а на представени предварително изготвени типови договори /бланкети/
от ответника, на съдържанието на които ищецът не е могъл да влияе. По делото не
е доказано ищецът да е бил уведомен за възможността да заяви, че желае
консумираната електрическа енергия да се измерва на страна средно напрежение.
Отделно от това, дори да се приеме, че договорът и споразумението са резултат
на действителна обща воля на страните, то договорът в тази част е лишен от предмет,
доколкото въззивникът/ответник обективно не е могъл да извършва услугата пренос
на електрическа енергия ниско напрежение, тъй като понижаващият напрежението
трансформатор се е намирал в имота на ищеца /докъдето е постъпвало електрическа
енергия средно напрежение/, откъдето мрежата за пренос на електрическа енергия
ниско напрежение е собственост на ищеца. Дори и при наличие на договор за
пренос на електрическа енергия ниско напрежение, то платената цена за тази
услуга е недължимо платена, доколкото услугата реално не е била извършвана през
процесния период. Въпреки съществуващия
договор за пренос на електрическа
енергия, за да се начисляват такси по пренос на електроенергия съгласно
нормативните разпоредби, следва тази услуга да е реално предоставена от въззивника и оттам-основателно нейното
заплащане.
По делото е безспорно установено, че ответникът не
е извършвал услугата пренос на електрическа енергия ниско напрежение, поради
което и платената за това цена е платена
при първоначална липса на основание, поради което подлежи на връщане.
На основание чл.271,
ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 23.09.2020 г. по гр.д.
№ 70932/15 г. на СРС, ГО, 69 състав.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.